Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

                            град Свиленград, 27.06.2019година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №319 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №18-0351-001019 от 20.12.2018година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на Д.С.И. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.55,ал.1 от ЗДвП на основание чл.184,ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .

      Жалбоподателят Д.С.И. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди  се в жалбата ,че Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен в нарушение на ЗАНН,не в негово присъствие ,като не му бил предявен,а служителите в РУ Харманли го извикали да му го връчат,без да му предоставят възможност да се запознае със съдържанието му ,поради което същият отказал да го подпише. Отделно от това се оспорва изложеното в обжалваният акт, като се твърди,че същият не бил извършил вмененото му нарушение.С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява  и не се представлява.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

         На 18.11.2018 година в град Свиленград, област Хасково, се провеждал протест против увеличението на цените на горивата, поради което свидетелят –полицейски инспектор Ж.Г.П.,заедно с други негови колеги служители в различни районни управления от Хасковска област участвал в план разстановка, като охранявал масовото мероприятие,което се провеждало на територията на гр.Свиленград . Масовото мероприятие в процеса излезнало извън контрол,като участниците в него се отправили пеша и продължили по Автомагистрала Марица при км.94+000 в района на пътен възел „Ново село” на територията на община Свиленград.  След приключване на протеста , полицейските служители направили разбор на мероприятието,като след представен видео материал,заснет от служители на районното управление, в присъствието на пол.служители от Харманли били разпознати множество лица,които присъствали на протеста и се движели пеша по автомагистралата около 13,30часа на 18.11.2018 година, между които и жалбоподателя.

         На 22.11.2018 година и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Ж.Г.П. –полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши експерт (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставил в присъствието на свидетеля М.К.Н. и в отсъствие на нарушителя АУАН със серия Д и с бланков № 0311940.

          В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с движението на жалбоподателя пеша по пътното платно на автомагистралата,с което пречел на движението на МПС и създавал предпоставки за ПТП, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, която вписал за нарушена.

        В кориците на делото липсват доказателства нарушителят да е бил търсен, респ. поканен да присъства при съставяне на Акта.

        В съдебно заседание свидетелят П. сочи, че не е търсил нарушителя за съставяне на АУАН, както и не е предприел действия да го издири и покани, уведоми за съставяне на Акта.

         Жалбоподателят бил потърсен на адреса му в гр.Харманли на 30.11.2018г. видно от докладна от 30.11.2018г.,като същият отказал да го подпише,поради което и не му е връчен препис от АУАН.

        Същият не е подал възражение срещу  АУАН в 3дневния срок.

        Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното №18-0351-001019 от 20.12. 2018година.

       В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган като я доуточнява - чл. 55, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.

         НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 26.03.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

          Материалната компетентност на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР и от Писмо с рег.№ 351000-2476 от 02.05.2019 година, видно от което Б.Ц.Б.е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

      Приложени е и  Справка за нарушител/водач касателно жалбоподателя, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач и извършени извършени нарушения по ЗДвП,за което има издадени НП,фишове и ЗППАМ.

      Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Ж.Г.П. и М.К.Н.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ж.Г.П. и М.К.Н., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

          С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

        Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

        Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

        НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

       При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

            Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения:

       Настоящата Въззивна инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на особената административнонаказателна процедура  в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.  

        Съдът констатира съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, изразяващо се в недопустимо смесване на институтите на съставяне на акта в отсъствие на нарушителя по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, и този на съставяне на АУАН в негово присъствие, но при отказ да го подпише по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН допуска актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя, когато последният е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В този случай, съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН, актът се изпраща на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване, като актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.  В случаите, когато нарушителят е присъствал при съставяне на акта, но е отказал да го подпише, отказът се удостоверява по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес, които се отбелязват в акта.

         Принципът е даден в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на Акта, Актът се съставя и в негово отсъствие (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН). Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на нарушението, която се визира в него, а едва на 22.11.2018 година, което изключва приложение на хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – НП.

        Както вече бе посочено, АУАН не е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По делото обаче липсват данни жалбоподателят да е търсен за съставяне на Акта, нито че не е намерен на адреса си, или че не се явява след покана за съставяне на Акта. Прилагайки правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата 22.11.2018 година, но след като му се отправи покана за явяване за определената дата, посочена в Акта.

           Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателна процедура и прави крайния акт незаконосъобразен.

        Нарушението на чл. 40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай до нарушаване на правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се запознае със обективните и субективни предели на административнонаказателното обвинение, се явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

         Т.е. приложението на изключението на чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на  визираната по-горе законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН.

            Последващото връчване на АУАН не санирани пропуска с предявяването на Акта, защото това са различни процесуални действия в административнонаказателното производство, които се подчиняват на различни законови изисквания – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, респ. чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при нередовности. В този смисъл е Решение № 142 от 21.02.2019 година, постановено по КАНД № 11/2019 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева и др.

          В хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго нарушение на процесуалните правила , опорочаващо изцяло процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност и водещо до незаконосъобразност на НП.

           За да произведе своя правен ефект АУАН следва не само да съдържа задължителните реквизити, визирани в нормата на чл. 42 от ЗАНН, но и да е издаден от орган, който по силата на закона има право да издава АУАН. Видно е че процесния АУАН е издаден от Ж.Г.П. – полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши полицейски инспектор, съгласно Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково/служ.известна/, издадена въз основа на служебно известната Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 година на Министъра на МВР. Видно от последната цитирана Заповед, АУАН за нарушения по ЗДвП издават следните полицейски органи: т. 1.4. от структурите на „Охранителна полиция” при ОДМВР в РУ в състава им след успешно положен изпит по ЗДвП в рамките на обслужваната територия. На базата на тази Заповед е издадена и Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково, в която са определени служителите, отговарящи на посочените условия, между които фигурира и името на свидетеля П.. Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 година на Министъра на МВР е отменена със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година, т.е. отменена е и издадената въз основа на първата от посочените Заповеди, Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково. Т.е. считано от 14.05.2018 година, полицейските служители, поименно посочени в Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково, нямат компетентност да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП, а процесният Акт е издаден на 22.11.2018 година (след 14.05.2018 година). Предвид на горното настоящата инстанция счита че АУАН е издаден от некомпетентен орган, което води неизбежно до незаконосъобразност на обжалваното НП.

           За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Директорът на ОДМВР – Хасково е издал Заповед, в която поименно е посочил полицейските служители, които могат да съставят АУАН по ЗДвП след издържан изпит по посочения закон и във връзка със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година, едва на 15.05.2019 година и която е с № 1253з-121 (служебно известна на настоящия Съдебен състав). Т.е. в периода от 14.05.2018 година до 15.05.2019 година, актосъставителят Ж.Г.П. е нямал право за съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а процесният Акт е съставен на 22.11.2018 година. 

        Като последица от изложеното НП следва да бъде отменено само на това основание.

           В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:

        Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.

       Спазена би била предвидената форма както констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.  Самото нарушение би било описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Действително в НП е конкретизирана нарушената правна норма, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не би се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова.

         Не биха били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

          Съдът би приел, че Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4 от служебно известната на Съда Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година би било налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус би било установено, че към 22.11.2018 година актосъставителят Ж.Г.П.  е заемал длъжността Младши експерт в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши полицейски инспектор, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и не би било спорно, че П. успешно е положил изпит по ЗДвП видно от Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година. Предвид изложеното актосъставителят Ж.Г.П.  би се явил длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.

            Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, решаващият Съдебен състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което би се явило изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

           Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

          Нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП не разкрива бланкетен характер, поради което не подлежи на детайлизиране посредством друг нормативен акт. Посочената норма предписва, че на път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.

           Видно от Параграф 6 от ЗДвП § 6. По смисъла на този закон: 1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. 52. (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) "Автомагистрала" е автомобилен път, който не обслужва пряко прилежащата територия, предназначен е за високи скорости при специални правила за движение, с разделени платна за движение в двете посоки, не пресича пътища, железопътни и трамвайни линии и пешеходни пътеки на едно ниво и е обозначен със знаци за автомагистрала. ....52а. "Скоростен път" е път, който отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 8 от "Закона за пътищата". Съгласно чл. 3 от "Закона за пътищата"/"чл. 3. (1) Пътищата са републикански и местни. (2) Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа.(3) Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.(4) Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините.(5) Класификацията на републиканските пътища се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.(6) Промяната на републикански пътища в общински се утвърждава от Министерския съвет след съгласие на общинските съвети на съответните общини.(7) Автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики:1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране;2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива;3. вливането и отливането на движението е само на определени места;4. нямат директни връзки към съседните прилежащи територии;5. имат площадки за краткотраен отдих;6. имат предпазна телена ограда.(8) Скоростните пътища са национални обекти. Те са специално изградени и означени за движение пътища само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики:1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение;2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива;3. вливането и отливането на движението се осъществява само от пътни възли на различни нива;4. връзките към прилежащи територии са чрез локално платно, отделено от директно трасе с разделителна ивица с широчина не по-малко от два метра;5. имат предпазна телена ограда;6. имат площадки за принудително спиране; 7. имат площадки за краткотраен отдих./.

          Съгласно чл. 107 от ЗДвП -Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;3.които са с трайни увреждания и които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.

           Както вече бе посочено диспозитивът на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП запретява определено поведение, а именно – на път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак е забранено движението на .. пешеходци,като законът не въвежда изискване да е настъпил конкретен резултат при неизпълнение на въведената забрана. Субективната преценка на жалбоподателя, че не е блокирал преминаването на останалите участници в движението не води до отпадане на неговата отговорност,доколкото самият той в жалбата си неотрича,че е излезнал от МПС за да разбере защо движението е спряно. 

          Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да се движи пеша по автомагистралата,но въпреки това същият е излезнал от колата и като пешеходец се е движил по автомагистралата.

         Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. И това би било така поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

         Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на правната му квалификация, така и наказанието би приел, че е  законосъобразно наложено на посоченото правно основание по чл.184,ал.3 от ЗДвП.

            Така проведената индивидуализация на наказанието, според Съда би била правилна и законосъобразна, тъй като би била съобразена с  разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието. Жалбоподателят е санкциониран с налагане на "глоба" - в размер 20 лв, което съответства на предвиденото в закона, според цитираната административнонаказателна разпоредба / чл.184,ал.3 от ЗДвП /. И тъй като същото е фиксирано по размер,то не подлежи на намаляне и съдът не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения законов минимум. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

           Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ като незаконносъобразно Наказателно постановление /НП/ №18-0351-001019 от 20.12.2018година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на Д.С.И. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.55,ал.1 от ЗДвП на основание чл.184,ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................