Р Е Ш Е Н И Е
№ 1302
гр. Пловдив, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина
Николова и участието на прокурора Чавдар Грошев, като разгледа докладваното от
председателя Мариана Шотева адм. дело № 488 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на М.П.П., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в Арест Пловдив в периода от 01.06.2017 г. до 01.01.2018 г. и за сумата
в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Пловдив в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. (цялата 2018 г. и 2019 г.),
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт.
Конкретните оплаквания се изразяват в: липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна жилищна площ); лоша
хигиена (наличие на дървеници, хлебарки, гризачи); без обособен санитарен възел
с постоянно течаща топла и студена вода; наличие на влага и мухъл в килиите;
ищецът е непушач, а е държан през цялото време в килии с пушачи; без осигурени
лекарства и лечение за заболяванията Захарен диабет и Хипертония, от които се е
разболял, вследствие на условията в ареста и затвора. С горното се презюмира
нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека
(ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Периодите на пребиваване във всяко едно от
заведенията, както и претендираните суми, първоначално са заявени с исковата
молба и впоследствие уточнени с молба от 07.03.2022 г. (л. 10). Претендира се
присъждане на сторените разноски в размер на 10 лв. – внесена държавна такса.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковите
претенции.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
По отношение на исковата претенция, касаеща Арест
Пловдив.
Съгласно Справка
рег. № СА-363, екз. № 1 от 15.03.2022 г. на Началник Сектор „Арести“ ОСИН –
Пловдив (л. 26 – 27), ищецът е постъпил в Арест Пловдив на 20.07.2017 г. и е
пребивавал в него до 01.03.2018 г. (когато е бил изпратен в Затвора Пловдив), като
е бил настанен в килия № 130 на ет. 1, която е с площ от 14,74 кв.м. и
санитарен възел с площ от 1,4 кв.м., т.е. нетната площ на килията е 13,34
кв.м., съответно същата е с капацитет до 3 л.св., като е съжителствал с още две
задържани лица и предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемата по
стандарт. Килията е била оборудвана с три легла с размери 190/70 см., като две
от леглата са разположени едно върху друго, има също маса за хранене с размери
60/60 см. и 2 бр. кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в
килията е бил възглавници, одеяла, чаршафи, последните се сменят и изпират
ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е предоставена и възможност
на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи
помещения се установява, че се почистват и дезинфекцират ежедневно, а
поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица.
Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща
студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на
бойлерите – по един за двата етажа на Арест Пловдив, изградена е модерна
система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за
осветеност. Извеждането до банята става по утвърден график месец за месец с периодичност
два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по
съответното предписание. Относно въпроса с тютюнопушенето се установява, че
същото е предвидено на определено за целта място, а именно - мястото за престой
на открито, което съгласно заповедта за вътрешния ред на Главния директор на
ГДИН се определя със заповед на Началник Сектор „Арести“ при ОСИН, а именно в
източната част на района, в който е ситуирана сградата на ареста, извън самата
сграда и представлява 3 бр. карета, които от едната страна имат масивно
изградена и измазана стена от тухлено-бетонна конструкция, а от другата –
метална конструкция, обвита с оградна мрежа, а отгоре има 1/3 плътна ламарина
за навес, а останалите 2/3 отново покрито с оградна мрежа като навесът служи за
ползване при влошени атмосферни условия. Правото на престой на открито е в
размер на един астрономичен час всеки ден. Арест Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използва за
отопление на ареста, за охлаждане през летния сезон, конвекторите са вързани с
чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и
нагнетателна уредба – посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини
пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Дневна светлина се установява, че
прониква през прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за
по-добра вентилация и достъп до въздух. Относно дезинфекцията на арестните
помещения се сочи, че има Договор с рег. № 10812/08.11.2016 г. по описа на ГДИН
с „ДДД-1“ ООД, който се изпълнява по график, както и при необходимост – по
заявка, в подкрепа на което са приложени 4 бр. протоколи за извършени услуги в
периода 16.05.2017 г. – 16.02.2018 г. (л. 28 – 31).
Съгласно
цитираната по-горе справка от Началник Сектор „Арести“ ОСИН – Пловдив (л. 26),
ищецът е изпратен в Затвора Пловдив на 01.03.2018 г., която дата е посочена за
начало на престоя му в Затвора Пловдив и в отговора на исковата молба (л. 32).
Съгласно становище к. рег. № 1874/11.03.2023 г. от 14.03.2022 г. на Инспектор
СДВР Тодорка Цветкова (л. 44 – 45), в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН
единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на
л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените
от свобода“, което по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със
Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавна агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години, поради което и
наличната информация е след 01.01.2019 г. В периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. вкл. (крайната дата на този исков период), ищецът е бил настанен
в спално помещение № 24 на Трети пост, което е с площ от 30,95 кв.м. и с
капацитет до 7 л.св., като в периодите: от 01.01.2019 г. до 05.02.2019 г. вкл.,
от 09.02.2019 г. до 13.02.2019 г. вкл., от 16.02.2019 г. до 12.09.2019 г. вкл.,
от 21.09.2019 г. до 24.09.2019 г. вкл., от 27.09.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл.
в това спално помещение са пребивавали между 8 и 11 л.св., а в останалите – до
7 л.св. Съгласно Заповед № Л-3251/16.12.2019 г. на Началника на затвора, във
всяка затворническа група са определени обособени помещения (стаи) за непушачи
в корпуса на затвора, като за Трети пост е определено спално помещение № 24,
където е бил и л.св. М.П.П. ***, в подкрепа на което е приложена и самата заповед
(л. 46). Спалното помещение е с два отваряеми прозореца и санитарен възел също
с прозорец. По време на изтърпяване на наказанието си лишаване от свобода, П. е
устроен на работа в обособено производство от 20.03.2018 г. към ДП ФЗД – ТП –
Пловдив на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, като е работил до
02.02.2021 г., след което е бил назначен в затворническата кухня.
През периода на
изтърпяване на наказанието на л.св. П. в Затвора Пловдив не са правени основни
ремонти на стаите, в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти –
извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове,
сменяни са осветителни тела, като не е допускано да има счупени прозорци, тъй
като същите са подменяни своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на
общите помещения, дограмата е подменена с нова (ПВЦ), поставен е гранитогрес в
общите умивални. Банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените - с
фаянсови плочи, всички работещи л.св. използват баня след приключване на
работния ден, в този смисъл и ищецът е имал възможност да ползва баня всеки
работен ден. С постъпването си в затвора, на всеки л.св. се осигурява комплект
спално бельо и завивки, като при желание от страна на л.св. домакинът осигурява
колкото комплекта са необходими, съответно има право да ползва лични такива в
ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на
затвора или чрез изнасяне за пране от близките. Всяко спално помещение има
течаща вода и санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до тях. В затвора
отоплението се осигурява чрез централно парно, спалните помещения са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването
се извършва от л.св., настанени в съответното помещение, никога не е имало
проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. ГДИН сключва
централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията
към тях, има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на
помещенията, в подкрепа на което са представени Договор рег. № 11179/13.11.2018
г., ведно с протоколи за ДД обработки (така становище и доказателства на л. 48 –
73 и л. 118 - 128).
Като свидетели по
делото са разпитани И.К.В. и И.Г.М..
От показанията
на свидетеля В. се установява, че познава ищеца от Затвора Пловдив, където са
били заедно от 2017 г., като свидетелят е бил в стая № 27, а ищецът – в стая №
39, но след това се е преместил в стая № 24, ходил е в неговата стая, като там
са били около 9-10-12 човека, дървеници и хлебарки е имало постоянно, мишки не
е виждал, топла вода е нямало. Доколкото си спомня, ищецът е бил с 9 човека в
една килия, постоянно е имало пренаселеност, мухъл имало във всяка стая. Знае,
че ищецът е непушач, в стаята, в която е бил, е имало караници, защото по
принцип стая № 24 на Трети отряд се е водела за непушачи, но те си пушели в стаята
постоянно, но ищецът нищо не можел да каже. Знае също така, че ищецът е пиел
някакви лекарства, но не може да каже от какво е бил болен.
От показанията
на свидетеля М. се установява, че е бил в Затвора Пловдив с ищеца в една стая
от 2020 до 2021 г. (т.е. извън исковия период), били са в един коридор и в една
стая през част от периода, като в тази стая е имало между 8 и 10 човека, имало
двойни вишки и четири шкафа, стаята била малка – около 22 кв.м., имало обща
тоалетна в стаята, топла вода нямало, стените били на дупки, имало много
дървеници, вътре в стаята, в която е бил ищецът, се е пушело, въпреки, че
стаята е била за непушачи и ищецът бил непушач – нищо не можело да се направи,
тъй като затворниците нищо не спазвали. Твърди, че по принцип с каквото
намерят, с това чистят, давали са им само сапун, а от известно време и веро,
някой път им давали и препарат за пода, но това е след като са започнали да ги
съдят. Всяка вечер ищецът пиел хапчета, имал цяла торбичка с хапчета, знае, че
е пиел хапчета и множество епикризи имал, свидетелят обаче не ги е чел и не е
запознат с болестите му, твърди, че може и да е болен от диабет, но не знае със
сигурност. Специална килия за непушачи твърди, че нямало, тъй като във всички
стаи се пушело. Мишки нямало, но дървеници и хлебарки имало, топла вода нямало
и никога не е имало, перяли вътре в легени, дрехите си сушали вътре на
простори, мухъл имало по таваните, целият бил в плесен, имало лампа, стърчали кабели
отгоре, прозорец имало в стаята - голям, температурата лятото била непоносима,
едвам се издържало и вентилатор не вършел работа, по цяла нощ не можели да спят
и от жегите отслабвали – нямали апетит.
Съдът приема
свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с
оглед на всички други данни по делото.
По делото са
изслушани и приети без заявени възражения от страните заключения по
съдебно-медицинска експертиза, изготвени от д-р М.А. – ендокринолог (л. 168) и
д-р Д.Д.Ш. – кардиолог (л. 180 – 182).
Въз основа на
представените по делото доказателства, вещото лице ендокринолог е установило,
че на 02.08.2021 г. ищецът има регистриран амбулаторен преглед при
ендокринолог, от анамнестичните данни е споделил за сухота в устата, от
обективния преглед – ръст 190 см., тегло 115 кг., ИТМ 39кг/м.кв.; АХ 140/100,
сърдечна честота 76 удара в минута, корем – мек неболезнен, черен дроб –
неувеличен. Изследвания от 13.08.2021 г. - кръвна захар 8,29 мил мол за литър,
гликиран хемоглобин 7,15 %, назначено е лечение със Сиофор 850 мг по една
таблетка, на разположение е и копие от дневник за регистриране на лекарствени
средства за нуждаещите се от медикаментозно лечение, в който е отразен приемът
на назначения медикамент, няма данни за диетичен режим и проследяване.
Допълнително в о.с.з. вещото лице уточнява, че заключението е на базата на
регистрирания амбулаторен преглед преди две години.
Вещото лице
кардиолог, след запознаване с наличната по делото медицинска документация, е
дало заключение, че не намира причинно-следствена връзка между условията в
ареста и в затвора и наличието на заболяването Артериална хипертония на ищеца.
Поради наличието на регистрирани леко завишени стойности на АН (Артериално налягане)
при извършените прегледи на пациента и наличието на рискови фактори посочва, че
са предписани адекватни медикаменти за контрол на АН и профилактика на
усложненията и намаляване на риска на пациента според международните препоръки.
Допълнително в о.с.з. вещото лице уточнява, че на болните от това заболяване не
са необходими по-продължителни физически натоварвания от нормалните, трябва да
се води една нормална физическа активност – един час на ден е достатъчно за
физическа активност. При болните от това заболяване се сочи, че трябва да се
избягва солено, мазно, тлъсто, но според експерта, ищецът няма артериална
хипертония – това е моментно завишено артериално налягане, не е доказана
артериална хипертония, дори при тези стойности е хубаво около 130 да е горната
граница, но това е моментно.
Съдът кредитира
съдебните експертизи като компетентни и безпристрастно изготвени, като същите
ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по същество.
Като
доказателства по делото са приети заверени копия на медицински документи от
медицинското досие на ищеца и заверения копия на страници от „Дневник за
регистриране на л.св., нуждаещи се от медицински преглед“ при Медицински център
при Затвора Варна (л. 98 - 107), които се установи, че са извън исковия период.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти
и последиците от недоказването.
От събраните и
неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е постъпил в
Арест Пловдив на 20.07.2017 г., поради което за периода от 01.06.2017 г. до
19.07.2017 г. вкл., искът е недоказан, доколкото не се установява в този период
ищецът да е пребивавал в Арест Пловдив. Това от своя страна е самостоятелно
основание исковата молба в тази й част да бъде отхвърлена, без да се обсъждат
наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде
разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
При така
установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ ще бъдат разгледани само в периода от 20.07.2017 г. до
01.01.2018 г. вкл. (крайната дата на този исков период), в който период се
установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Арест Пловдив.
Така, от
наличните по делото доказателства се установява, че през този период, а именно
от 20.07.2017 г. до 01.01.2018 г. вкл. ищецът е пребивавал в спално помещение №
130, в което на всеки задържан е била осигурена минималната жилищна площ от 4
кв.м., наличен се установи и да е санитарен възел с постоянно течаща студена
вода и топла – подавана сутрин и вечер. Топла вода е осигурена и в банята, до
която задържаните лица имат достъп два пъти седмично. Осигурена се установи да
е и пряка слънчева светлина чрез наличния в килията прозорец с размери 150/150 см.,
който е с отваряемо крило и чрез който при желание на задържаните лица може да
се извършва проветряване. Отделно от това, установява се, че в Арест Пловдив е
изградена и функционира вентилационна система, посредством която въздухът от
помещенията се извежда навън и се вкарва свеж въздух, съответно чрез изградена
модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, се осигурява
необходимата осветеност. Действително, от твърденията на ищеца, е възможно да
се приеме, че помещенията, в което е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, в
т.ч. че в тях има мухъл и влага, но следва да се отбележи, че хигиената в
спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
задържаните лица, които се грижат за почистването, освен това, същите са имали
свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща студена вода,
както и топла вода сутрин и вечер. Друг е въпросът, че по отношение твърденията
за наличие на влага и мухъл в стаите от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса,
следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани. По идентичен начин стои
въпросът и със следващото твърдение, а именно, че е непушач, а е държан през
цялото време в килии с пушачи. От страна на ищеца не са ангажирани
доказателства в тази насока, независимо от това, от страна на Арест Пловдив са
представени данни, че пушенето в ареста е разрешено единствено и само на
мястото за престой на открито, поради което и с оглед липсата на други данни,
следва да се приеме, че това твърдение на Арест Пловдив е факт.
Като недоказани
настоящият съдебен състав приема твърденията за претърпени вреди от наличието
на гризачи и насекоми в разглеждания период в Арест Пловдив, тъй като са
ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и
дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени
договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в
които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото
количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в
протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по
друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети
необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
Отделно от това няма данни от страна на ищеца да са подавани молби, в които да
се е оплаквал от наличието на инсекти и/или гризачи в Арест Пловдив. Друг е
въпросът и че по отношение на това оплакване също липсват ангажирани
доказателства. Доказателства не са ангажирани и във връзка със следващото
наведено оплакване, свързано с неосигуряване на лекарства и лечение за
конкретно посочени заболявания – Захарен диабет и Хипертония.
При това
положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени
незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се
явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Или, исковата претенция в размер
на 10 000 лева за периода от 01.06.2017 г. до 01.01.2018 г. вкл. за
понесени от П. неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в Арест Пловдив, следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
В Затвора
Пловдив се установява, че ищецът е постъпил на 01.03.2018 г., поради което за
периода от 01.01.2018 г. до 28.02.2018 г. вкл. искът е недоказан, доколкото не
се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в Затвора Пловдив, което,
както вече се посочи и по-горе, е самостоятелно основание исковата молба в тази
й част да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
При така
установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ ще бъдат разгледани само в периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2019
г. вкл. (крайната дата на този исков период), в който период се установи, че
лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив. Тук е
мястото да се посочи, че от страна на ищеца в уточняващата искова молба от
07.03.2022 г. (л. 10) е посочено, че крайната дата на престоя в Затвора Пловдив
е 31.12.2021 г., но доколкото исковият период и паричната претенция са очертани,
както следва: „… през цялата 2018 г. и
2019 г. е в трети отряд в Затвора Пловдив като за този период претендира
40 000 лв. ...“, то и предмет на разглеждане в настоящото производство
е единствено и само периодът от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. вкл., за който
се претендира обезщетение в размер на 40 000 лева, като няма пречка, в
случай, че ищецът прецени, че и за следващия период от пребиваването му в
Затвора Пловдив са налице нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, да предяви нов иск.
Установява се от
събраните доказателства, че на П. не е била осигурена необходимата жилищна площ
от 4 кв.м. в следните периоди: от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл., с оглед
доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ответника не са
представени доказателства в кои спални помещения е бил настанен ищецът, както и
с каква площ са били те, съответно с колко други л.св. е пребивавал в едно
спално помещение; от 01.01.2019 г. до 05.02.2019 г. вкл., от 09.02.2019 г. до
13.02.2019 г. вкл., от 16.02.2019 г. до 12.09.2019 г. вкл., от 21.09.2019 г. до
24.09.2019 г. вкл. и от 27.09.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл., когато е
пребивавал в Трета група в стая № 24, която е с площ от 30,95 кв.в. и с
капацитет до 7 л.св., а в нея са били настанени между 8 и 11 л.св., който извод
се подкрепя и от показанията на разпитания по делото свидетел В., доколкото
другият свидетел М. навежда твърдения за периода 2020 – 2021 г., който не е
предмет на разглеждане в настоящото производство. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че за посочените по-горе периоди (общо 656 дни) ищецът е
пребивавал в помещения, в което жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. В
останалите периоди не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не се установява
и твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички
помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал П., е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение
наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се
установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че
ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки,
дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата
администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой
на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. Отделно от това, от
страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал
оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието
на инсекти и гризачи. И тук, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е
възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал П., са с лоши
хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да
бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил
настанен ищецът, в т.ч. и за наличието на влага и мухъл, доколкото решение на
самите л.св. е да сушат дрехите си в спалните помещения. А и няма данни ищецът
да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите.
По идентичен
начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за неосигуряване
на лечение и лекарства за заболяванията, от които страда ищецът, а именно
Захарен диабет и Хипертония. Тук е мястото да се посочи, че от приетите и неоспорени
от страните заключения по СМЕ, не се установява ищецът да е заболял от диабет и
хипертония през периодите, в които е пребивавал в Арест Пловдив, съответно
Затвора Пловдив. Друг е въпросът, че вещото лице – кардиолог изрично посочва,
че не се доказва ищецът да има Артериална хипертония, а вещото лице –
ендокринолог посочва, че за пръв ищецът е диагностициран през 2021 г., което е извън
исковия период и не е предмет на разглеждане в настоящото производство, поради
което и всички наведени в тази връзка твърдения, следва да се приемат като
недоказани, защото липсват данни в исковия период, в който се установи, че е
пребивавал в Затвора Пловдив, а именно: от 01.03.2018 г. до 31.12.2019 г. вкл.,
П. да е бил диагностициран с Диабет и/или Артериална хипертония, респ. да му е
било предписано лечение и такова да не му е било осигурено.
Данните по
делото сочат обаче, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, доколкото същият е бил непушач, а в Затвора Пловдив
няма обособени килии за непушачи, поради което същият е съжителствал с пушачи,
което е допринесло за неблагоприятното му третиране. В този смисъл, правилото
на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че П. е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Изключение от горното прави
единствено периода от 16.12.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл., в който се установи,
че е действала Заповед № Л3251/16.12.2019 г. на Началника на Затвора Пловдив,
съгласно която стая № 24 на Пост № 3, в която е пребивавал ищецът, е била
определена като обособено помещение (стая) за непушачи в корпуса на затвора (л.
46). Фактът, че други настанени л.св. в това спално помещение не са спазвали
тази заповед, в каквато насока са показанията на разпитаните по делото
свидетели, не може да се вмени на ГДИН, доколкото е повече от очевидно, че са
предприети действия за осигуряване на подходящия условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ на л.св., които са непушачи.
Ето защо, съдът
намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на
служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна
площ в Затвора Пловдив в периодите: от 01.03.2018 г. до 05.02.2019 г. вкл., от
09.02.2019 г. до 13.02.2019 г. вкл., от 16.02.2019 г. до 12.09.2019 г. вкл., от
21.09.2019 г. до 24.09.2019 г. вкл. и от 27.09.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл., както
и настаняване на ищеца в стаи за пушачи в периода от 01.03.2018 г. до
15.12.2019 г. вкл., които водят до извода, че битовите условия в това
затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им
достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При
това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага
да се приеме, че П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от
§ 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при
отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди – 2018 г. - 2019
г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този
случай да се присъди, е в размер на 5 244 лева, съобразявайки актуалната
практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че
обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за
компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така
Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и
Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост
от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението
се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба
5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според
статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България
се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения
стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в
рамките на 2018 г. - 2019 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и
2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден
при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при
положение, че се установи, че за период от 656 дни е налице пренаселеност на
помещенията, в които е пребивавал ищецът, а за период от 655 дни е налице настаняване
на ищеца в стаи за пушачи, именно посоченият размер най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата
част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 22.02.2022 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода
на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив
сумата в размер на 370 лева, представляваща заплатени възнаграждения за вещи
лица от бюджета на съда (120 лева за вещо лице ендокринолог и 250 лева за вещо
лице кардиолог).
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на М.П.П., ЕГН **********,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в Арест Пловдив в периода от 01.06.2017 г. до 01.01.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на М.П.П.,
ЕГН **********,***, сумата от общо 5 244 (пет хиляди двеста четиридесет и
четири) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора
Пловдив в периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2019 г. вкл., изразили се в липса
на достатъчно жилищна площ за 656 дни и настаняване в стаи за пушачи за 655 дни
в посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба, а именно 22.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 40 000 лева
и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение
на частта от заявения исков период от 01.01.2018 г. до 28.02.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на М.П.П., ЕГН **********,***,
сумата от 10
(десет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати по сметката
на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 370 (триста и
седемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за заплатени възнаграждения
за вещи лица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: