№ 3231
гр. В., 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20233110101857 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ *** срещу „М.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. С. Р.“ ***, с която е предявен
иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът
не дължи на ответника следните суми: сумата от 8961.54 лева,
представляваща главница по договор за кредит, сумата от 2133.82 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 15.09.2010г. до
07.09.2011г. и сумата от 457,86 лева, представляваща разноски по делото, за
които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 13249/2011г. по описа на ВРС поради погасяване на вземането по
давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че с изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 13249/2011г. по описа на ВРС ищецът е осъден да
заплати на „У. Б.“ АД следните суми: сумата от 8961.54 лева, представляваща
главница по договор за кредит, сумата от 2133.82 лева, представляваща лихва
върху главницата за периода от 15.09.2010г. до 07.09.2011г. и сумата от
457,86 лева, представляваща разноски по делото. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изп.дело № 20118070400600 по описа на
ЧСИ Н. Д. с рег № 807 в КЧСИ, с район на действие – ВОС. Ищецът получил
1
запорно съобщение по посоченото изп.дело, в което като взискател било
посочен „М.“ АД. Ищецът твърди, че след образуване на изпълнителното
дело взискателят е бездействал в продължение на около 12 години, поради
което изпълнителното производство следва да бъде прекратено, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Счита, че е отпаднала възможността на взискателя за
събиране на вземането чрез способите на изпълнителното производство.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че с договор за
цесия от 04.12.2012г. вземанията на „У. Б.“ АД по сключения с И. С. С.
договор за кредит от 12.11.2008г. Сочи се, че молба за образуване на
изпълнителното дело е подадена на 13.10.2011г., след който момент са
предприемани многобройни изпълнителни действия, прекъсващи давността,
подробно описани в отговора. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, наМ.а за установено от
фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Със Заповед № 7689 от 09.09.2011г. за изпълнение по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 13249/2011г. по описа на ВРС длъжниците И. С. С. и М.
Д. С.а са осъдени да заплатят солидарно на „У. Б.“ АД следните суми: сумата
от 8961.54 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от
2133.82 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от
15.09.2010г. до 07.09.2011г. и сумата от 457,86 лева, представляваща разноски
по делото. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен
лист от 13.09.2011г.
На 13.10.2011г. по молба на „У. Б.“ АД срещу И. С. С. и М. Д. С.а е
образувано изп.д. № 20118070400600 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег № 807 в
КЧСИ, с район на действие – ВОС въз основа на изпълнителния лист от
13.09.2011г., издаден по ч.гр.д. № 13249/2011г. по описа на ВРС. С молбата
взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия, а именно
2
запор на трудово възнаграждение, запор на банкови сметки и възбрана на
недвижими имоти.
От приложеното изпълнително дело № 20118070400600 по описа на
ЧСИ Н. Д. с рег № 807 в КЧСИ се установява следното:
На 08.11.2011г. на И. С. С. е връчена покана за доброволно изпълнение.
На същата дата - 08.11.2011г. в кантората на ЧСИ се е явил И. С. С. и е
заявил, че ще погасява задълженията си по изпълнителното дело като всеки
месец на 28-мо число ще внася по сметка на „У. Б.“ АД по 100 лева.
Отразено е още, че на 30.01.2012г. в кантората на ЧСИ се е обадил И. С.
като е заявил, че е безработен и ще започне да внася суми по задължението си
веднага след като започне работа.
На 16.08.2012г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение
на И. С., получавано от работодателя „Сий Вю Проджект
С молба по изпълнителното дело от 30.01.2013г. „М.“ АД е направило
искане да бъде конституирано като взискател по делото в качеството му на
цесионер във връзка със сключен на 04.12.2012г. договор за цесия с „У. Б.“
ЕАД, с който е цедирано процесното вземане срещу И. С. С. и М. Д. С.а. С
разпореждане на ЧСИ от 01.02.2013г. „М.“ АД е конституирано като
взискател.
За 05.12.2013г. е насрочен опис и оценка на движими вещи в дома на И.
С..
На 17.08.2015г. по молба на взискателя ЧСИ е наложил запор върху
банковите сметки на И. С. с „Банка ДСК“ ЕАД, а на 28.08.2015г. – запор на
трудово възнаграждение.
На 03.07.2017г. са изпратени запорни съобщения до 3 банки за запор на
вземания на И. С..
За 15.04.2019г. е насрочен опис и оценка на движими вещи в дома на И.
С..
На 06.02.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на И. С.,
получавано от работодател „Б. Л. К.“ АД.
От страна на „Б. Л. К.“ АД е депозирано уведомление до ЧСИ, че И. С.
не е техен служител от 03.02.2020г.
3
На 08.06.2021г. от взискателя е поискано извършването на справка за
регистрирани МПС на длъжника И. С. и налагане на запор върху същите.
ЧСИ е извършил справка, от която е видно, че не са открити регистрирани
МП.
На 09.06.2022г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И.
С. от работодател „Г. Р. М.“ ЕАД.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, той е нeоснователен.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по
отношение на вземането представлява именно такъв новонастъпил факт.
Погасителната давност по същество представлява изтичането на
определен от закона период от време, в следствие на което се погасява
правото на кредитора да реализира вземането си по принудителен ред.
Давността за вземанията започва да тече, считано от възникване на
притезанието, като в случай, че не настъпят факти, прекъсващи давността, то
се погасява в установените в чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД срокове. С прекъсването
на давността изтеклия вече срок се приема за правно ирелевантен, като
започва да тече нов срок.
Чл.116, б.в от ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Не е спорно между страните, че въз основа на процесния изпълнителен
лист е образувано № 20118070400600 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег № 807 в
КЧСИ, с район на действие – ВОС, както и че ответното дружество „М.“ АД е
конституирано като взискател.
От приетия по делото препис от образуваното изпълнително
производство въз основа на процесния изпълнителен лист се установи, че от
ЧСИ са извършвани множество изпълнителни действия по отношение на
4
длъжника И. С. С., а именно: на 16.08.2012г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение, на 01.02.2013г. е конституиран взискател; на 05.12.2013г. е
насрочен опис и оценка на движими вещи, на 17.08.2015г. е наложен запор
върху банковите сметки, на 28.08.2015г. е наложен запор на трудово
възнаграждение, на 03.07.2017г. е наложен запор на вземания, на 15.04.2019г.
е насрочен опис и оценка на движими вещи, на 06.02.2020г. е наложен запор
на трудовото възнаграждение на И. С., на 08.06.2021г. от взискателя е
поискано извършването на справка за регистрирани МПС и налагане на
запор, но такъв не е наложен поради липса на МПС, на 09.06.2022г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на И. С. от работодател „Г. Р. М.“
ЕАД. Действително в периода от 30.01.2013г. до 17.08.2015г. /повече от две
години/ липсват данни за активност от страна на взискателя по отношение на
длъжника И. С. /има такава по отношение на солидарния длъжник М. С.а/,
макар и да е видно, че съдебният изпълнител е предприел действие по
насрочване на опис на движими вещи /за 05.12.2013г./, без реално такъв да е
извършен. В този смисъл би могло да се приеме, че е налице перемпция и
прекратяване на изпълнителното дело по право по отношение на длъжника И.
С.. Въпреки това, съдът наМ.а, че настъпилата перемпция е без правно
значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия
по переМ.аното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на
погасителната давност съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД – в този смисъл
Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. №1747/2020г., 4-то г.о.;
Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д. №1722/2021г., 4-то г.о.
Безспорно последвалите действия по налагане на запор на сметки и трудово
възнаграждение през м.08.2015г., запор на вземания през м.07.2017г., запор на
трудово възнаграждение през м.02.2020г. и през м.06.2022г. са същински
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността като без значение е
обстоятелството, че съдебният изпълнител не го е отделил в ново
изпълнително производство. Всички тези действия са извършени по искане на
взискателя, видно от данните по изпълнителното дело. В горепосочената
практика на ВКС се приема, че перемпцията е без правно значение за
давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
наМ.ащ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица
5
от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото
е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.
С оглед на горното изпълнителната давност след постановяване на
процесната заповед за незабавно изпълнение и издадения въз основа на
същата изпълнителен лист е прекъсвана многократно през периоди не по-
дълги от три години /в случай че за релевантна се приеме кратката 3-годишна
давност/, след което е започвала да тече нова погасителна давност. От
последното изпълнително действие от 09.06.2022г. до датата на подаване на
исковата молба, по която е образувано настоящото дело са изтекли едва около
8 месеца, с оглед на което вземанията по изпълнителния лист не са погасени
по давност.
По гореизложените съображения съдът наМ.а, че предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по делото разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„М.“ *** срещу „М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Г. С. Р.“ ***, иск за признаване за установено между страните, че
ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 8961.54 лева,
представляваща главница по договор за кредит, сумата от 2133.82 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 15.09.2010г. до
07.09.2011г. и сумата от 457,86 лева, представляваща разноски по делото, за
които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 13249/2011г. по описа на ВРС поради погасяване на вземането по
6
давност, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ *** да
заплати на „М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Г. С. Р.“ *** сумата от 100 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7