РЕШЕНИЕ

№1868

гр. Перник, 12.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Перник, гражданска колегия, VIII-ми състав, в публичното заседание на 14 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Антон Игнатов

и при участието на секретаря: Роза Ризова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 09065 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове от ищеца “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: *********, седалище/адрес на управление: гр. София п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, против ответницата В.Р.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с които моли съда да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 772,22 лв. /седемстотин седемдесет и два лева и 22 ст./ - главница  за ползвана ел. енергия за периода от 23.01.2018 г. до 21.07.2018 г., сумата 22,41 лв. /двадесет и два лева и 41 ст./ - лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., законна лихва върху главницата 772,22 лв. от 17.09.2018 г.  до изплащане на вземането, както и да м бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адвокат Г.Т. оспорва предявените искове. В подадения отговор са изложени съображения, че страните по спора не са в облигационно правоотношение, поради което ответницата не е материално правно легитимирана да отговаря по предявената претенция. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело № 06330/2018 г.по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите:

- 772,22 лв. - главница  за ползвана ел. енергия за периода от 23.01.2018 г. до 21.07.2018 г. и

- 22,41 лв. - лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г.

и законна лихва върху главницата 772,22 лв. от 17.09.2018 г.  до изплащане на вземането,  както и сумите: 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 58,00 лв. /петдесет и осем лева/ адвокатско възнаграждение - разноски по делото.

Ответницата е призована по реда на чл.47 от ГПК, като в срок не се е явила да получи издадената заповед. Това е мотивирало съдът да издаде разпореждане, с което да укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Видно от приложеното по делото копие от лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ищцовото дружество "ЧЕЗ Електро България" АД е лицензиран обществен снабдител с електрическа енергия на обособени територии, определени в приложение № 1 към същата.

Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София твърди, че ответникът дължи сумата от 772,22 лв. - главница  за ползвана ел. енергия за периода от 23.01.2018 г. до 21.07.2018 г., представляваща незаплатена цена на потребена електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул.“Юрий Гагарин“ бл.5, вх.В, ап.51, клиентски номер 300103296779, и - 22,41 лв. - лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху вземането за главница от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 17.09.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, като назначеният особен представител е оспорил наличието на облигационно отношение между ищцовото дружество и ответника- същият да е собственик или ползвател на процесния електроснабден недвижим  имот.

Ищецът поддържа, че е доказано, че ответникът е потребител на електроенергия, като излага доводи, че на името на ответника е открита партида и по силата на чл.13,т.5 от ОУ е имал задължение да уведоми продавача за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността. Ответникът не е подал такова уведомление и няма обективно основание потребената ел. енергия да бъде начислявана на друго лице.

По силата на пар.1 т.2а от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ / битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съобразно чл.4, ал.2 от Общите условия на ответника,  потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Т.е. за да се приеме, че едно лице е потребител по смисъла на закона, то следва да се установи, че същото ползва електроенергия за битови нужди по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.

При направено оспорване качеството на потребител на електрическа енергия в тежест на ищеца е да установи съществуването на твърдяното облигационно правоотношение през исковия период. Доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на електрифицирания имот, не са ангажирани. Само обстоятелството, че в ищцовото дружество е имало открита партида на името на ответника и на същия са начислявани суми за ползвана електроенергия, не е достатъчно, за да се направи извод, че през исковия период ответникът е притежавал качеството на потребител на електроенергия по смисъла на закона. Действително съгласно чл.13, т.5 от ОУ потребителят е длъжен да уведоми продавача за всяка промяна , свързана с личните му данни или със собствеността. Както в Общите условия, така и в ЗЕ или в друг нормативен акт, липсва разпоредба предвиждаща, че неизпълнението на това задължение има за последица възникване на отговорност за заплащане на потребената ел.енергия в имота от бившия потребител.

Във връзка с изложеното, предвид това, че не се установи наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата и същият следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат въпросите, свързани с доставката и отчитането на електроенергията, които въпроси за изяснени с изготвената и приета по делото съдебно- техническа експертиза.

С оглед акцесорния характер на иска по чл.86 ЗЗД, който следва главното задължение, същият следва да бъде отхвърлен.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :               

            

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани обективно съединените искове на ищеца „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК/Булстат: *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.„Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, против ответника В.Р.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с които моли съда да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 772,22 лв. /седемстотин седемдесет и два лева и 22 ст./ - главница  за ползвана ел. енергия за периода от 23.01.2018 г. до 21.07.2018 г., сумата 22,41 лв. /двадесет и два лева и 41 ст./ - лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., законна лихва върху главницата 772,22 лв. от 17.09.2018 г.  до изплащане на вземането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                

 

 

Районен съдия: