№ 399
гр. Габрово, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100387 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „Топлофикация –
Габрово” ЕАД гр. Габрово, с пълномощник адвокат Д.Н., против С. П. К..
В исковата молба се твърди, че вземанията на ищеца за главници и лихви
произтичат от факта, че титулярът на партидата П.С.К. не е заплатил на
"Топлофикация - Габрово" ЕАД топлинна енергия за процесните месеци, доставена за
обект - гр. Габрово, ул. „*********" 19, ап. 26. В качеството си на негов наследник,
ответницата С.К. не е заплатила на установените падежи цената на доставената
топлоенергия в размер на посочените суми. а именно: за месец 11.2016г. - 53,83 лв.; за
месец 12.2016г. - 59.91 лв.; за месец 01.2017г. - 67.97 лв.; за месец 02.2017г. - 30,53 лв.;
за месец 03.2017г. - 54.35 лв.; за месец 06.2017г. - ,.-171,79 лв."; за месец 11.2017г. -
15,52 лв.: за месец 12.2017г. - 17.66 лв.; за месец 01.2018г. - 16.37 лв.: за месец
02.2018г. - 20.87 лв.; за месец 03.2018г. - 19.16 лв.; за месец 06.2018г. - 10.90 лв.; за
месец 11.2018г. - 10.60 лв.; за месец 12.2018г. - 9,85 лв.; за месец 01.2019 г. - 16.60 лв.;
за месец 02.2019г. - 12,42 лв.; за месец 03.2019г. - 9.96 лв.; за месец 06.2019г. - 45,37
лв.; за месец 11.2019г. - 8,45 лв.; за месец 12.2019г. - 26,95 лв.; за месец 01.2020г. -
22,59 лв.; за месец 02.2020г. - 22,48 лв.; за месец 03.2020г. - 21.77 лв.; за месец
04.2020г. - 9.51 лв.; за месец 08.2020г. - 1,97 лв. или общо сума в размер на 413,80 лв.
главница.
От забавата за изпълнение на горепосочените парични възражения е възникнало
правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от
ЗЗД върху всяко главно вземане в размер общо на 95,55 лв. лихва.
1
С цел събиране на дължимите суми и на основание чл. 154 от Закона за
енергетиката, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1, т. 1, ГПК, по което е образувано ч.гр.д. 1919/2020 г. по описа на Районен съд - гр.
Габрово и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК, поради което съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
вземанията си. Във връзка с това същият прави следните уточнения:
Претендираната главница представлява сбор от суми, дължими от ответника за
всеки от месеците, посочени по - горе в исковата молба. Дължимите суми са
формирани от натрупани суми за топлинна енергия за отоплителни сезони 2016/2017г.,
2017/2018г.. 2018/2019г. и 2019/2020г., която е незаплатена и потребена, видно от
изготвените уравнителни сметки за същата. Това задължение на длъжника да заплати
посочените суми, произтича от чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, тьй като той е
собственик на жилище, което се намира в сграда - етажна собственост с работеща
абонатна станция, като дължимите суми са начислени съобразно с действащата през
процесния период нормативна уредба. Непрекъсността на сградната инсталация не
позволява обособяване на отделни части от инсталацията, спрямо които може
конкретния абонат да се откаже от сградна инсталация отделно, тъй като частта
сградна инсталация по своята функционална същност е обща, а и заплащането на
сумите е изрично предвидено в чл. 153 от ЗЕ. За отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пap. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
С промените от 14.12.2001г. в Закона за енергетиката и енергийната ефективност,
съгласно чл. 112 „в", ал. 2, започва да се разпределя част от постъпилата топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, като количество топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация. На 09.12.2003г. е обнародван (бр. 107 на ДВ) и влиза в сила
Закона за енергетиката, съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 от който, на всички потребители се
разпределя топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
отопляемия обем на жилищата им по проект. В чл. 153, ал. 1, ЗЕ е дадено определение
и за понятието потребител на топлинна енергия - това са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в топлофицирана сграда - етажна собственост.
Собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В
Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между
всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на
топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл.
150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи
2
условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в
сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и битовия потребител. По този начин
ответницата е обвързана в облигационно правоотношение с „Топлофикация - Габрово"
ЕАД по силата на влезлите в сила и сега актуални „Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Габрово" ЕАД на
потребителите в град Габрово" от 2008 г.
За отоплителен сезон 2016/2017 г., включващ месеците ноември 2016 г., декември
2016 г., януари 2017 г., февруари 2017 г. и март 2017 г., за използвана топлинна енергия
ответницата дължи сума в размер на 266,59 лв.
За отоплителен сезон 2017/2018 г., включващ месеците ноември 2017 г., декември
2017 г., януари 2018 г., февруари 2018 г. и март 2018г., за използвана топлинна енергия
ответницата дължи сума в размер на 89,58 лв.
За отоплителен сезон 2018/2019 г., включващ месеците ноември 2018 г., декември
2018 г., януари 2019 г., февруари 2019 г. и март 2019 г., за използвана топлинна енергия
ответницата дължи сума в размер на 59,43 лв.
За отоплителен сезон 2019/2020 г., включващ месеците ноември 2019 г., декември
2019 г., януари 2020 г., февруари 2020 г., март 2020 г. и април 2020 г., за използвана
топлинна енергия ответницата дължи сума в размер на 111,75 лв.
За уравняване на изразходената, отчетена и консумирана топлоенергия се
изготвят уравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
След края на отоплителен сезон 2016/2017 г. е изготвена изравнителна сметка от
месец 06.2017 г., която е отрицателна, т.е. начислената прогнозна топлоенергия е
повече от реално консумираната, поради което на ответника следва да се възстанови за
месец 06.2017 г. сума в размер на „-171.79 лв.". След края на отоплителни сезони
2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. са изготвени уравнителни сметки от месец
06.2018 г., месец 06.2019 г. и мссец 08.2020 г., които са положителни, т.е. начислената
прогнозна топлоенергия е по-малко от реално консумираната и дължима, поради което
ответникът дължи съответно за месец 06.2018г. сума в размер на 10.90 лв„ за месец
06.2019г. сума в размер на 45.37 лв. и за месец 08.2020г. сума в размер на 1,97 лв. След
калкулиране на изравнителните сметки, съответно трите положителни и едната
отрицателна, по същите на ответникът следва да се възстанови сума в размер на „-
113,55 лв."
След събирането на дължимите суми от отоплителните сезони: съответно: 266.59
лв. за сезон 2016/2017 г.„ 89.58 лв. за сезон 2017/2018 г.„ 59.43 лв. за сезон 2018/2019
г., 111.75 лв. за сезон 2019/2020 г. и след изваждане на сумата, получена от
уравнителните сметки от отоплителните сезони в размер на „-113.55 лв.", се формира
задължение в размер на 413,80 лв., което е и търсената и дължима главница по
3
настоящия иск.
Падежите за отделните отоплителни сезони, съгласно чл. 154, изр. 2 от ЗЕ
настъпват след изготвяне на изравнителните сметки, а топлинната енергия се заплаща в
срок до 30 дни след съответния месец за доставката й, като след изтичането на срока
абонатът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86
ал. 1 от ЗЗД. Начислената лихва за месеците от отоплителен сезон, при който
изравнителната сметка е отрицателна, впоследствие се премахва с отрицателна лихва
за месеца на изравнителната сметка. Поради изпадането в забава ищецът прави искане
и за начисляване на мораторна лихва в размер на 95,55 лв. (чл. 32 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди) за периода от 01.01.2017 г. до
07.12.2020 г.
Титуляр на партидата за имота, находящ се в гр. Габрово, ул. „*********" 19, ап.
26, е П.С.К.. Тъй като той е починал, за неговия наследник остават и натрупаните
задължения за този абонат. Такъв е ответникът по настоящия иск - С. П. К.. Партидата
се води все още на П.К., тъй като не е изпълнено задължението по чл. 58, ал. 1 от
приетите и влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Габрово" ЕАД на потребителите в град Габрово от 2008 г.,
актуални към момента, а именно, че в 30 дневен срок от смъртта на купувача
физическо лице, наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача за промяна
на партидата, с приложено копие на удостоверение за наследниците.
Въпреки това задължения за консумирана и незаплатена топлоенергия са
натрупани, като за тях отговаря наследника на П.С.К. - С. П. К.. Ангажирана е нейната
отговорност, тъй като дори и апартаментът да е продаден или да има нов собственик,
това е факт, който е неизвестен на ищеца, тъй като никои не е представял
нормативнопредвидения документ в "Топлофикация - Габрово" ЕАД, от който да е
видно извършвана промяна в собствеността на същия.
С оглед гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответницата му дължи сумата от 413,80 лв. - главница,
представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци:
11, 12.2016г.; 1,2,3.6, 11, 12.2017г.; 1.2,3. 6, 11, 12.2018г.; 1,2,3,6. 11, 12.2019г.; 1. 2. 3. 4.
8.2020 г. и сумата от 95,55 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от
просрочените задължения от датата на забава до 07.12.2020 г. Моли да бъде присъдена
и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда до окончателното й изплащане, както и направените разноски.
По реда на чл. 232 от ГПК процесуалният представител на ищеца оттегли
частично предявените искове: за сумата 206,90 лева, преставляваща главница за
периода от месец 11.2016 година до месец 08.2020 година и за сумата 47,77 лева,
преставляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2017 година до 07.12.2020 г. В
4
съответствие с това негово изявление съдът прекрати производството за горницата над
посочените суми и обезсили заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260305/11.12.2020 г. по ЧГД №1919/2020 г. на РС - Габрово в частта, в която
е издадена за неподдържаните ищцови претенции.
Така предявените искове се поддържат от адв. Н. за сумата 260,90 лева - главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, и за сумата 47,78 лева - мораторна лихва. В писмено
становище се излагат подробни съображения за уважаването им.
Ответницата се представлява по делото от назначения й от съда особен
представител адвокат И.Б.. В представения от нея писмен отговор се заема становище
за допустимост и основателност на предявените искове. Видно от представените
писмени доказателства, ответницата не е заплащала подаваната към апартамента й
топлоенергия за периода от м. ноември 2016 г. до м. август 2020 г. Към исковата молба
не е представено удостоверение за наследниците на титуляра на партидата към ищеца -
П.С.К., за да се установи дали единствено ответницата е негов наследник или има и
други наследници, които следва да поемат съответната част от задължението.
Мораторната лихва, която ответницата трябва да заплати, следва да бъде изчислена за
периода от м. ноември 2016 г. до м. август 2020 г., когато задължението е налично, а от
завеждането на иска или от последното задължение да се начислява лихва до
окончателното изплащане на сумата.
В с.з. адвокат Б. поддържа представения писмен отговор. Моли обаче, ако съдът
приеме, че не са представени достатъчно доказателства, че процесния топлоснабден
имот е все още собственост на ответницата и нейната сестра, които са наследници на
титуляра на партидата, то искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а
предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр. д. № 1919/2020 г. на РС Габрово, по заявление на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260305/11.12.2020 г., с която е разпоредено ответницата-длъжник да заплати на ищеца-
кредитор сумата 413,80 лв., главница, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда – 09.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането;сумата 95,55 лв. мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 07.12.2020
г.; сумата 25,00 лв. заплатена държавна такса – разноски по делото и сумата 250,00 лв.
5
заплатено адвокатско възнаграждение – разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. В
законоустановения срок ищецът е депозирал исковата си молба, което обуславя
допустимостта на предявените искове.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да
докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
По делото са представени Лицензия за производство на електрическа и топлинна
енергия на „Топлофикация – Габрово” ЕАД №Л-008-03/17.10.2000 г., Лицензия за
пренос на топлинна енергия на „Топлофикация – Габрово” ЕАД №Л-009-05/17.10.2000
г., Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
– Габрово” ЕАД на потребители в град Габрово, публикувани във вестник «Габрово
днес» на 04.04.2008 г., писмо за одобрение на Общите условия от Комисия за защита на
потребителите изх. №Ц-02-716/23.07.2008 г. и Решение на ДКЕВР №ОУ-
017/28.07.2008 г., с което са одобрени Общите условия. От цитираните писмени
доказателства се установява, че дружеството-ищец е лицензирано за дейността по
пренос на топлинна енергия, относно Общите условия на дружеството е налице
положително становище от страна на Комисията за защита на потребителите, същите
са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и са станали
приложение към лицензията на дружеството за дейност по пренос на ел.енергия,
поради което същите обвързват клиентите на дружеството.
Представени са извлечение от сметка за топлоенергия по партида № 2726 на
П.С.К. към 07.12.2020 г. с наследник ответницата, неоспорени от ответната страна. В
същите е отразен размера на паричната равностойност на ползваната топлоенергия за
процесния имот и размера на начислената от дружеството лихва за забава – в
размерите, претендирани с исковата молба. Съгласно Общите условия на дружеството,
потребителите са длъжни да заплатят начислените задължения по фактурите в 30-
дневен срок, от когато се начислява лихва за забава, на осн. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Представено от ищеца е удостоверение за наследници на П.С.К., от което се
установява, че същият е починал на 15.11.1996 г., като е оставил за свои наследници
двете си дъщери - ответницата С. П. К. и Мария Петрова Мечкарова.
С оглед на така описаната фактическа обстановка съдът достига до извод за
неоснователност и недоказаност на предявените установителни искове.
Безспорно се установи, че при ищеца има открита партида на името на П.С.К..
Ищецът обосновава претенцията си с това, че съгласно чл. 58, ал. 1 от приетите и
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Габрово" ЕАД на потребителите в град Габрово от 2008 г., в 30-дневен
6
срок от смъртта на купувача физическо лице, наследниците са длъжни да уведомят
писмено продавача за промяна на партидата, с приложено копие на удостоверение за
наследниците. Тъй като наследниците на Петър Коларов не са изпълнили
задължението си по посочената разпоредба, то те носят отговорност за задълженията
на своя наследодател.
Цитираната от ищеца разпоредба на ОУ обаче е неприложима в конкретния
случай, тъй като титулярът на партидата Петър Коларов е починал много преди
приемането на ОУ на ищеца, на които той основава претенцията си. Следователно за
неговите наследници не е възникнало произтичащото от тази разпоредба задължение.
На следващо място, с изключение на качеството на наследник на титуляра на
партидата, ищецът не доказа основанието, въз основа на което между него и
ответницата съществуват твърдяните облигационни отношения, и за които се твърди,
че произтичат от разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, а именно - че нейният
наследодател, а след смъртта му - самата тя, са били или все още са носители на пълно
или ограничено вещно право на собственост по отношение на процесния топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр. Габрово, ул. „*********" 19, ап. 26. Следователно не се
доказа съществуването на облигационна връзка между страните и предоставена от
ищеца на ответницата топлоенергия /респ. услуга за дялово разпределение/, чието
заплащане тя дължи по силата на сключения договор за продажба при общи условия.
Затова съдът приема, че не са налице предвидените законови основания за
уважаване на предявения главен установителен иск за главница, а последица от
отхвърлянето на този иск се явява и отхвърлянето на акцесорния иск за мораторна
лихва, която се дължи в случай на забава за изпълнение главното задължение.
С оглед изхода на спора направените от ищеца разноски в исковото и в
заповедното производство остават за негова сметка.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. “Индустриална”
№ 6, представлявано от Владимир Кънев Костов, против С. П. К., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Габрово, ул. "**********" №4, ап. 10, искове за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 206,90 лева,
преставляваща главница за периода от месец 11.2016 г. до месец 08.2020 г. и сумата
47,78 лева, преставляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 07.12.2020
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№260305/11.12.2020 г. по ч.гр.д. №1919/2020 г. на РС Габрово, като неоснователни и
7
недоказани.
Направените от ищеца разноски остават в негова тежест.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8