Р
Е Ш Е
Н И Е № 2422
гр. Пловдив, 22.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова и прокурор Стефани Черешарова,
като разгледа докладваното адм.д. № 2800 по описа
на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.Г.А. от с.**, ЕГН **********,***, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно
и касационно производство по ЗАНН, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В СЗ не се представлява, в писмени бележки процесуален
представител поддържа иска, като го намира доказан по основание и размер и моли
същият да бъде изцяло уважен. Претендира и направените по настоящото дело
разноски.
Ответникът
- Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален
представител оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение
за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Прави възражение за
намаление на претендираните разноски по АНД № 4481/ 2018
г. по описа на Районен съд - Пловдив и
по настоящото дело. Претендира разноски.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска, но счита същия за
завишен по размер.
Видно от изисканото и приложено АНД № 4481/ 2018 г. по описа на РС
- Пловдив срещу ищеца е бил издаден ЕФ,
който е бил обжалван и отменен с решението
по касационното дело. В хода на обжалването не са представени договори за
правна защита и съдействие, липсва дори адвокатско пълномощно. Договори са
представени едва в производството по
ЗОДОВ.
При това положение настоящият състав на съда намира, че същите са с
недостоверна дата, поради което не може да се счетат за годно доказателство,
удостоверяващо извършено плащане. Същите като частни документи с недостоверна
дата, не се ползват с материална доказателствена сила,
предвид което задължението на съда е да ги съобрази с оглед останалите
доказателства по делото. При констатациите за непредставяне на доказателства за
плащане на адвокатско възнаграждение в хода на самото производство по обжалване
на ЕФ и първоинстанционното решение, се налага извод
за недоказаност на плащане на адвокатско възнаграждение от ищеца във връзка с осъщественото,
при това без редовно упълномощаване, процесуално представителство. Предвид
изложеното настоящият състав намира за неизпълнен сложният фактически състав за
възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
Разноски
на ответника не се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ,
предявен от И.Г.А. от с.**, ЕГН **********,***, с който се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно
и касационно производство по ЗАНН, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: