Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря *****, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 6741 по описа за 2020 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Г.С.С., ЕГН **********, И.Г.С., ЕГН **********, и С.Г.С., ЕГН **********,
срещу В.Г.С., ЕГН **********, и Т.Т.С., ЕГН **********,
с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответниците НЕ са
собственици на ПИ с идентификатор ***, находящ се
в ***, с площ от 770 кв.м., с номер от предходен план 3557=41, при граници на
имота ***, ***, ***, ***, ***, ведно с всички насаждения и постройки, както и
да бъде отменен КНА с номер 172, том 3, рег. номер 8189, дело 509/2019г. при
нотариус ***, с който ответниците били признати за
собственици на имота.
Твърди се в исковата молба следното: Ищците
са собственици на ПИ с идентификатор ПИ ***, находящ
се в ***, с номер от предходен план 3557=41, при граници на имота ***, ***, ***,
***, ***. Ищците владеят имота без прекъсване от момента на придобиването му
чрез Постановление за възлагане на
недвижим имот от 06.06.2002г. по изп.
дело с номер 10195/2001г. при съдебен изпълнител ***. Ответниците
придобили имота чрез покупко-продажба през 1994г. През 2001г., поради
неизпълнение на вземане спрямо Г.С., срещу ответниците
било образувано изпълнително дело, а имотът бил изнесен на публична продан. По
искане на взискателя имотът бил възложен на него. С
протокол за принудително отнемане фактическото владение върху имота било отнето
от ответниците. От 2002г. Г.С. и съпругата му били единствени
собственици. От 2003г. до 2008г. имотът бил в патримониума
на няколко лица, като отново се върнал в собственост на ищците. През 2020г.
ищците установили, че ответникът В.С. се легитимирал като собственик на имота,
чрез издаден КНА. Издаденият КНА не се основавал на твърдяно давностно владение, а въз основа на документи и книжа,
които са загубили своята правна стойност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците. Излага се, че искът е недопустим. Липсва
идентичност между твърдения от ищците имот и този на ответниците,
за който има издаден КНА. По същество е неоснователен. Излага се, че след
2001г. до 2019г. върху имота са налагани възбрани от други кредитори.
Постановлението за възлагане на съдебният изпълнител *** от 06.06.2002г. не било вписано, поради което е непротивопоставимо на трети лица. Ответниците
не били уведомени за публичната продан. От 2001г. ответниците
получават писма за заплащане на данъци. Данъците били заплащани. При
посещенията в имота ответниците не сочат друг да го е
ползвал. Оспорва се извършеното през 2002г. възлагане на имота. Наследодателката на ищците не е придобила имота от
собственик. Посочените в ИМ сделки нямат вещнопрехвърлителен
ефект.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от НА за покупко
– продажба на недвижим имот с номер 103, дело 17595/94г., на 21 ноември 1994г. ***и
***продали на В.Г.С. и Т.Т.С. следния свой недвижим
имот, представляващ СИО, а именно: лозе от 1000 кв.м., находящо
се в землището на ***.
По делото е представено Постановление
за възлагане на недвижим имот от 06.06.2002г., видно
от което съдия – изпълнител ***, въз основа на изп.
дело с номер 10195/2001г. по описа на СИС – Варна, възложила върху Г.С. срещу
вземането му по изп. дело с номер 10195/2001г.,
следния недвижим имот: лозе от 1000 кв.м., находящо
се в ***“, съставляващо парцел с номер 6 – 3557, собственост на В. и Т. ***.
Посочено е, че постановлението за възлагане е влязло в законна сила на
16.08.2002г.
Установява се от протокол за
принудително отнемане на вещи от 11.10.2002г., че на основание постановление за
възлагане на съдия – изпълнител от 06.06.2002г.,
влязло в законна сила на 16.08.2002г., вписано на 26.09.02г., съдия -
изпълнител *** отнела от длъжниците В.С. и Т.С., и
предала на взискателя (купувач и собственик) Г.С.
фактическото владение върху следния недвижим имот: лозе, находящо
се в ***“, с площ от 1000 кв.м., съставляващ парцел 6 – 3557, кв. 3.
Видно от НА за дарение на недвижим
имот с номер 168, том 4, рег. номер 8869, дело 549/2003г. Г.С.С. и неговата съпруга ***дарили на синовете си С.Г.С. и И.Г.С.,
собствения си, придобит чрез възлагане, недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, представляващ имот с номер 6 – 3557. Представен е НА за
продажба на недвижим имот с номер 16, том 4, рег. номер 6898, дело 484/2004г., видно
от който имотът бил продаден на ***. През 2008г. в НА за дарение е обективирана сделката, при която ***дарила на сестра си ***, собствения й имот, съответстващ на
процесния.
Установява се от удостоверение за
наследници на ***, починала на 25.07.2018г., че нейни наследници са Г.С.С., С.Г.С. и И.Г.С..
Видно от НА за собственост на
недвижим имот с номер 172, том 3, рег. номер 8189, дело номер 509 от 2019г., В.
и Т. *** били признати за собственици на имот с идентификатор ***, в ***“, с
площ от 770 кв.м. Видно от КНА, същият е бил издаден въз основа на представена
документация и най – вече въз основа на НА с номер 103, по дело 17595/1994г.
От представения по делото заверен
препис на нот. дело с номер 509/2019г. по описа на
нотариус ***се установява, че ответниците са поискали
от нотариуса да състави КНА за собственост на процесния
имот, придобит от тях чрез договор за покупко-продажба в режим на СИО и описан
в документ за собственост, като лозе от 1000 кв.м. (НА с номер 103, по дело
17595/1994г.).
От заключението по допуснатата СТЕ се
установява следното: Между имот с площ от 1000 кв.м. по НА – 49/13.06.1967г. и
ПИ – 12 с площ от 704 кв.м. по КП от 1969г. може да се приеме, че е налице
съответствие по местоположение. Между имот с площ от 1000 кв.м. по НА –
103/21.11.1994г. и ПИ 3557 по КП/1990г. може да се приеме, че е налице
съответствие по местоположение. Обоснованото
заключение на вещото лице е, че между имот от НА 103/21.11.1994г. и имот по НА
– 6/25.09.2008г. е налице идентичност.
В открито съдебно заседание бе разпитан
св. В.В., който заяви следното: „Работя в охранителна
фирма „С.В.“ АД от април 2006г. Процесният обект го
охраняваме ние. Той се намира точно където е свлачищният
район, веднага след „***“, по една пътека надолу. Има дървена барака и навес.
Лично съм ходил там, тъй като имам ангажимент да обхождам обектите при
поемането им. Знам, че са имали договори за охрана от 2004г., но тогава не съм
бил служител във фирмата. Последният договор е от 02.06.2020г. Имам копие от
него. Сключен е с Г.С.. Има договор от 26.09.2003г., но е копие. На него се
вижда, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши проектиране,
монтаж и поддръжка на сигнално-известителна система
за обезопасяване и охрана на дом „Г.С.“, к.к. „***“,
парцел номер 3557. След сключване на последния договор от 2020г. веднъж сме
викани на място. Лица, които са били непознати, са били на мястото и
възложителят е натиснал паник бутона. Достъпът до
имота е по една пътека надолу. Ограден е с телена мрежа, има портичка, която се заключва с верига и катинар към метални
тръби. Откъм морето надолу вече е свлачище. В имота
има малка дървена къщичка. Там беше Г.С. и синът му. Има направен летен кът – с
масичка, столчета и т.н. Има насадени домати в двора. Имотът е поддържан и не е
запустял.“
Свидетелят Г.Д. заяви следното в
открито съдебно заседание: „Познавам семейството на Г.С. от около тридесетина
години. Приятел съм на С. и И.. Те са братя и са синове на Г.. Имат едно местенце на „***“. Всяка година, всяко лято съм посещавал
това място. Има построено едно бунгало, сглобяемо. По принцип по два три месеца
прекарвам лятото във Варна и съм бил много често в имота. Оставали сме да
нощуваме там. Не е имало случай да се появи някой непознат човек, докато съм
бил в имота. Отключвали са ми или С. или И.. Имотът е със СОТ. Има и катинар.
Последно бях в имота миналата есен, когато ходих да заземяваме. Преди в имота е
имало лозе, но сега лозята ги няма. През последните 10 – 12 години абсолютно
всяко лято съм там да почивам. Не съм чувал за претенции за имота от други
лица.“
На страната на ответниците
бе разпитан св. ***, който заяви следното: „Познавам ответниците
В. и Т.. От 20 години съм пенсионер. Значи ги познавам от повече от 20 години.
Когато се запознахме, те вече притежаваха процесния
имот. В. даже ме покани да се грижа за лозето, но му отказах. Имаше една барака
в имота. Лятно време децата ходеха на плаж. Няма ток и вода. Ходил съм до
мястото да го наглеждам. Когато съм слизал винаги имаше катинар на вратата, но
не съм виждал други хора. За последен път съм стъпвал в имота преди да стане свлачището.“
По настоящото дело е приложено
изпълнително дело с номер 10195/2001г. на СИС. По него са приложени следните
документи: Обявление за публична продан на имот – лозе от 1000 кв.м., находящо се в ***“, с номер 3557. Обявлението е било
поставено на самия имот, както и на таблото в СИС Варна. Приложен е наддавателен лист, както и молба от Г.С., който е пожелал
да бъде допуснат до участие в публичната продан, без да внася задатък. Г.С. е поискал да бъде обявен за купувач на имота.
Издадено е постановление за възлагане от 06.06.2002г.,
с което на Г.С. е възложен процесният недвижим имот.
Приложен е и протокол за принудително отнемане на вещи.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, както и когато се позовава на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му. От събрания по делото доказателствен
материал безспорно се установи, че ищците имат правен интерес от предявяване на
настоящата претенция. Искът се явява
допустим. Освен това следва да се приеме, че имотът, който се претендира от
ищците е идентичен с имота, за който ответниците
сочат собственост. Този факт се установи от заключението по допуснатата СТЕ,
което съдът кредитира изцяло.
Установи се от приетите по делото
доказателства, че с НА за покупко – продажба на
недвижим имот с номер 103, дело 17595/94г., на 21 ноември 1994г. ***и ***продали
на В.Г.С. и Т.Т.С. следния свой недвижим имот,
представляващ СИО, а именно: лозе от 1000 кв.м., находящо
се в землището на ***.
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 06.06.2002г. съдия – изпълнител ***,
въз основа на изп. дело с номер 10195/2001г. по описа
на СИС – Варна, възложила върху Г.С. срещу вземането му по изп.
дело с номер 10195/2001г., следния
недвижим имот: лозе от 1000 кв.м., находящо се в ***“,
съставляващо парцел с номер 6 – 3557, собственост на В. и Т. ***. С
протокол за принудително отнемане на вещи от 11.10.2002г. на основание
постановление за възлагане на съдия – изпълнител от 06.06.2002г.,
влязло в законна сила на 16.08.2002г., вписано на 26.09.02г., съдията -
изпълнител *** отнела от длъжниците В.С. и Т.С., и
предала на взискателя (купувач и собственик) Г.С. фактическото владение върху следния
недвижим имот: лозе, находящо се в ***“, с площ от
1000 кв.м., съставляващ парцел 6 – 3557, кв. 3. Чрез НА за дарение на
недвижим имот с номер 168, том 4, рег. номер 8869, дело 549/2003г. Г.С.С. и неговата съпруга ***дарили на синовете си С.Г.С. и И.Г.С.,
собствения си, придобит чрез възлагане недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, представляващ имот с номер 6 – 3557. Представен е НА за
продажба на недвижим имот с номер 16, том 4, рег. номер 6898, дело 484/2004г., видно
от който имотът е бил продаден на ***. През 2008г. в НА за дарение 6/25.09.2008г. е обективирана
сделката, при която ***дарила на сестра си ***,
собствения й имот, съответстващ на процесния.
Установи се от удостоверение за наследници на ***, починала на 25.07.2018г., че
нейни наследници са Г.С.С., С.Г.С. и И.Г.С..
Няма
данни след смъртта на Йорданка Симеонова да са извършвани разпоредителни сделки
с имота.
Ответниците
твърдят, че са собственици на имота, тъй като се позовават на КНА за собственост на недвижим имот с
номер 172, том 3, рег. номер 8189, дело номер 509 от 2019г., с който В. и Т. ***
били признати за собственици на имот с идентификатор ***, в ***“, с площ от 770
кв.м. Видно от КНА, същият е бил издаден въз основа на представена документация
и най – вече на НА с номер 103, по дело 17595/1994г. От представения по делото
заверен препис на нот. дело с номер 509/2019г. по
описа на нотариус ***се установи, че ответниците поискали
от нотариуса да състави КНА за собственост на процесния
имот, придобит от тях чрез договор за покупко-продажба в режим на СИО и описан
в документ за собственост, като лозе от 1000 кв.м. Този документ за собственост
е НА с номер 103, по дело 17595/1994г.
Преди този момент обаче безспорно се
установи, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2002г. съдия – изпълнител ***, въз основа на изп. дело с номер 10195/2001г. по описа на СИС – Варна,
възложила върху Г.С. срещу вземането му по изп. дело
с номер 10195/2001г., следния недвижим
имот: лозе от 1000 кв.м., находящо се в ***“,
съставляващо парцел с номер 6 – 3557, собственост на В. и Т. ***. А съобразно
протокол за принудително отнемане на вещи от 11.10.2002г., на основание постановление
за възлагане на съдия – изпълнител от 06.06.2002г.,
влязло в законна сила на 16.08.2002г., вписано на 26.09.02г., съдия -
изпълнител *** отнела от длъжниците В.С. и Т.С., и
предала на взискателя (купувач и собственик) Г.С. фактическото владение върху следния
недвижим имот: лозе, находящо се в ***“, с площ от
1000 кв.м., съставляващ парцел 6 – 3557, кв. 3.
В чл. 384 ГПК, в редакцията към момента на издаване на постановлението
за възлагане, е посочено, че когато лицето, обявено за купувач по реда на чл.
380 - 383, внесе своевременно дължимата сума, държавният или частният съдебен
изпълнител с постановление му възлага имота. От деня на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота. Ако възлагането не бъде обжалвано,
действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при
нарушаване на чл. 379 и при невнасяне на цената. Следователно твърдението
на ответниците, че постановлението за възлагане не им
е било съобщено не следва да се разглежда в настоящото производство, доколкото длъжниците са имали възможността да обжалват самото
възлагане по изпълнителното дело. Няма данни това да е сторено.
С оглед на гореизложеното и доколкото
документът, въз основа на който ответниците
претендират собственост върху имота, а именно НА с номер 103, по дело
17595/1994г., предхожда като дата издаването на постановлението за възлагане,
то правната му стойност е отпаднала и не следва да се вземе предвид при последващото издаване на КНА.
За
пълнота следва да се обсъди и въпросът относно придобивната
давност:
Чл. 79, ал. 1 ЗС урежда, че правото
на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната
давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост,
включва във фактическия си състав следните два елемента: владение
и определен срок от време. Владението, съгласно
чл. 68, ал. 1 от
ЗС, представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението
да произведе действието на придобивната
давност, то трябва да бъде
спокойно (да не е установено
с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки
заинтересован е имал възможност да научи
за това, не е установено по скрит начин),
постоянно
(упражняването му няма случаен характер,
а е израз на воля трайно да
се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други
лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца),
като се съобразява
презумпцията на чл. 83
ЗС и несъмнено (няма съмнение, че владелецът държи
са себе си).
За установяване твърдението
за владение на имота
от ищците се ангажираха гласни доказателства. В открито съдебно заседание бе разпитан св. В.В., който заяви следното: „Работя в охранителна фирма „С.В.“
АД от април 2006г. Процесният обект го охраняваме
ние. Той се намира точно където е свлачищният район,
веднага след „***“, по една пътека надолу. Има дървена барака и навес. Лично
съм ходил там, тъй като имам ангажимент да обхождам обектите при поемането им.
Знам, че са имали договори за охрана от 2004г., но тогава не съм бил служител
във фирмата. Последният договор е от 02.06.2020г. Имам копие от него. Сключен е
с Г.С.. Има договор от 26.09.2003г., но е копие. На него се вижда, че
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши проектиране, монтаж и
поддръжка на сигнално-известителна система за обезопасяване
и охрана на дом „Г.С.“, к.к. „***“, парцел номер
3557. След сключване на последния договор от 2020г. веднъж сме викани на място.
Лица, които са били непознати, са били на мястото и възложителят е натиснал паник бутона. Достъпът до имота е по една пътека надолу.
Ограден е с телена мрежа, има портичка, която се
заключва с верига и катинар към метални тръби. Откъм морето надолу вече е свлачище. В имота има малка дървена къщичка. Там беше Г.С.
и синът му. Има направен летен кът – с масичка, столчета и т.н. Има насадени
домати в двора. Имотът е поддържан и не е запустял.“
Свидетелят Г.Д. заяви, че познава
семейството на Г.С. от около тридесетина години. Приятел е на С. и И., които са
братя и са синове на Г.. Всяка година, всяко лято, свидетелят посещавал имота.
Оставал е да нощувам там. Не е имало случай да се появи някой непознат човек, докато
бил в имота. Отключвали му С. или И.. Имотът бил със СОТ. Имал и катинар.
Последно бил в имота миналата есен. Преди в имота имало лозе, но сега лозята ги
нямало. През последните 10 – 12 години абсолютно всяко лято бил там да почива.
Не е чувал за претенции за имота от други лица.
Показанията на двамата свидетели
взаимно се допълват, както и кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото. Съдът следва да ги кредитира изцяло. Предвид това се
установи безспорно, че в период от над 10 години ищците са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот, без тя да бъде
смущавана.
Изолирани останаха показанията на св.
***, който заяви следното: „Познавам ответниците В. и
Т.. От 20 години съм пенсионер. Значи ги познавам от повече от 20 години.
Когато се запознахме, те вече притежаваха процесния
имот. В. даже ме покани да се грижа за лозето, но му отказах. Имаше една барака
в имота. Лятно време децата ходеха на плаж. Няма ток и вода. Ходил съм до
мястото да го наглеждам. Когато съм слизал винаги имаше катинар на вратата, но
не съм виждал други хора. За последен път съм стъпвал в имота преди да стане свлачището.“ Същите не спомагат за изясняване на обективната
истина, доколкото са разпилени във времето и обхващат период от повече от 10
години. Не може да се установи за кой период ответниците
са осъществявали владение върху имота.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че са налице всички елементи на владението от страна на ищците.
Твърдението, че ако даден акт не е
вписан не може да бъде противопоставен на трети лица е верен, но ответниците не се явяват трети лица. Същите са били длъжници по изпълнителното производство и са ответници в настоящото.
С
оглед на гореизложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Следва да бъде уважено и искането за
отмяна на издадения КНА.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на ищците сторените разноски в производството, съобразно
представения по делото списък по реда на чл. 80 ГПК, в размер на 2403,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните Г.С.С.,
ЕГН **********, И.Г.С., ЕГН **********, и С.Г.С., ЕГН **********, от една
страна и В.Г.С., ЕГН **********, и Т.Т.С.,
ЕГН **********, от друга, че В.Г.С., ЕГН **********, и Т.Т.С.,
ЕГН **********, НЕ са собственици на
ПИ с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ от 770
кв.м., с номер от предходен план 3557=41, при граници на имота ***, ***, ***, ***,
***, ведно с всички насаждения и постройки в имота, на основание КНА с номер
172, том 3, рег. номер 8189, дело 509/2019г. при нотариус ***, с който ответниците били признати за собственици на имота.
ОТМЕНЯ КНА с номер
172, том 3, рег. номер 8189, дело 509/2019г. при нотариус ***, с който ответниците В.Г.С., ЕГН **********, и Т.Т.С.,
ЕГН ********** били признати за собственици на имот - ПИ с идентификатор ПИ ***, находящ се в ***, с площ от 770 кв.м., с номер от предходен
план 3557=41, при граници на имота ***, ***, ***, ***, ***.
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН **********, и Т.Т.С.,
ЕГН **********, да заплатят в полза на Г.С.С., ЕГН **********,
И.Г.С., ЕГН **********, и С.Г.С., ЕГН **********, сумата от 2403,00, представляваща сторени в
настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК вр. чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, подадена в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: