№ 1732
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100500162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ, във вр. с глава ХХV от ГПК.
С решение № 20132593 от 5.06.2021 г. по гр.д. № 10317/2020 г. на Софийски
районен съд, 139 състав, е изменен размерът на присъдената с решение №
53181 от 27.02.2019 г. по гр.д.№ 2219/2019 г. на Софийски районен съд, 84
състав, месечна издръжка в полза на детето И.Д. Л.а, като е намалена на
основание чл. 150 СК дължимата от Д. ИЛ. ЛЮБ., ЕГН **********, в полза
на И.Д. Л.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.
М. В., ЕГН **********, месечна издръжка по чл. 143, ал. 1 СК до размера от
300 лв., считано от датата на исковата молба 25.02.2020 г. до настъпване на
пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или
прекратяване, като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150
СК за намаляване на издръжката над 152,50 лв. до размера от 300 лв. Осъдена
е И.Д. Л.а, чрез нейната майка и законен представител Н. М. В., да заплати на
ищеца Д. ИЛ. ЛЮБ., сумата от 641,61 лв. – разноски, сторени в
производството по делото.
Срещу решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен
искът за намаляване на издръжката, дължима на детето И. Л.а, над 152,50 лв.
до размера от 300 лв., в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба
от Д. ИЛ. ЛЮБ.. Излагат се съображения за неправилност на решението в
обжалваната част, като се сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил
възможностите на бащата на детето – същият е безработен, не реализира
никакви доходи. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част
и постановяване на решение, с което искът по чл. 150 СК да бъде уважен
1
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
ответницата, чрез нейния законен представител.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността му,
въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 143, ал. 1 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съгласно трайната съдебна практика, и двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето.
Приема се, че детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин,
който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и
социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК На това право съответства
задължението на родителят да се грижи за физическото, умствено, нравствено
и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и
имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и
задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за
развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца (чл. 143 СК). Възможността на лицето, което дължи издръжката, е
основание за даване на същата и показател за размера й; възможността е
винаги обективна и конкретна.
Няма данни нуждите от издръжка на детето И. да са намалели – същата е във
възраст, която предполага разходи за храна, облекло и всекидневни нужди.
Установява се обаче, че възможностите на бащата да заплаща такава са
намалели. В случая от представената от въззивника справка, съставена от
Национална агенция по приходите, се установява, че на името на Д.Л. няма
регистрирани трудови договори. Същото обстоятелство се установява и от
направената от съда служебна справка за наличие на регистрирани трудови
договори. От служебните справки се установява и че липсват данни за
изплатени обезщетения за безработица, както и за изплатени пенсии и
добавки. Ищецът притежава имот в с. Житен, но няма данни същият да е
застроен или ищецът да извлича доходи от него. При това положение е видно,
че възможностите на ищеца да заплаща издръжка на детето си са минимални.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че издръжката на детето следва
да бъде определена в размер от 200 лв. Въпреки че към момента на подаване
2
на исковата молба /25.02.2020 г./ размерът на минималната издръжка е бил
152,50 лв., към момента на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция размерът на минималната издръжка /1/4 от
минималната работна заплата/ е 177,50 лв., като това обстоятелство отразява
инфлационните процеси в страната, както и покачването на разходите,
необходими за осигуряване на нормален стандарт на живот. Размер от 200 лв.
на дължимата от въззивника издръжка, считано от предявяване на исковата
молба, е съобразен с необходимостта от баланс между нуждите на детето,
които не са се променили, и възможностите на родителя, който макар и
безработен към момента, е работоспособен и няма данни да страда от
заболявания, които да го възпрепятстват при намирането на работа.
Твърдяното от въззивника обстоятелство, че същият е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ от 17.03.2020 г. до 18.12.2020 г. не следва да се
третира като обстоятелство, което го лишава от възможността да заплаща
издръжка, още повече, че от удостоверение № 225/2020 г. на Министерство
на правосъдието, приложено по въззивното дело, се установява, че по време
на изтърпяване на наказанието си въззивникът е работил. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно чл. 84 ЗИНЗС, издръжката на лишените от
свобода и техните ежедневни потребности /храна, облекло и др./, както и
здравното им осигуряване, са за сметка на държавния бюджет.
Ето защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в
частта, с която предявеният иск за намаляване на дължимата издръжка е
отхвърлен за сумата от 152,50 лв. до 200 лв. и отменено в частта, с която
предявеният иск за намаляване на издръжка е отхвърлен за разликата от 300
лв. до 200 лв.
Разноски на въззивника се дължат спрямо постигнатия от него резултат на
въззивната инстанция. Същият претендира сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, за чието заплащане е представена разписка за платена сума в
брой. С оглед степента на уважаване на иска пред въззивната инстанция, на
въззивника следва да се присъди сумата от 97,97 лв. – съдебни разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20132593 от 5.06.2021 г. по гр.д. № 10317/2020 г. на
Софийски районен съд, 139 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл. 150 СК за намаляване на издръжката, дължима от
Д. ИЛ. ЛЮБ., ЕГН **********, в полза на И.Д. Л.а, ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Н. М. В., ЕГН **********, за сумата
над 200 лв. до размера от 300 лв ., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на присъдената с решение №
53181 от 27.02.2019 г. по гр.д.№ 2219/2019 г. на Софийски районен съд, 84
състав, месечна издръжка в размер от 500 лв. в полза на детето И.Д. Л.а, като:
НАМАЛЯВА дължимата от Д. ИЛ. ЛЮБ., ЕГН **********, в полза на И.Д.
Л.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н. М. В.,
ЕГН **********, месечна издръжка по чл. 143, ал. 1 СК с още 100 лв. – до
3
размера от 200 лв., считано от датата на исковата молба 25.02.2020 г. до
настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до нейното
изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20132593 от 5.06.2021 г. по гр.д. № 10317/2020
г. на Софийски районен съд, 139 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 150 СК за намаляване на издръжката,
дължима от Д. ИЛ. ЛЮБ., ЕГН **********, в полза на И.Д. Л.а, ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Н. М. В., ЕГН
**********, за намаляване на издръжката над 152,50 лв. до размера от
200,00 лв.
ОСЪЖДА И.Д. Л.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Н. М. В., ЕГН **********, да заплати на Д. ИЛ. ЛЮБ., ЕГН
**********, сумата от 97,97 лв. – съдебни разноски за въззивното
производство.
В частта, с която предявеният иск за намаляване на дължимата издръжка е
уважен за сумата от 500 лв. до сумата от 300 лв., решението на
първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4