Р Е Ш Е Н И Е № 370
гр. С., 16.04.2020
година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав в публично съдебно заседание на десети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 2528/2019
г. на СлРС , за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на производството е
предявен иск с пр. оси. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че
между ищеца и ответника били сключени договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 11.05.2016 г.
Предоставен бил мобилен телефонен апарат, като лизингополучателят се задължил
да заплати същия на 23 месечни вноски по 10.99 лева с ДДС.
На 01.07.2016 г. бил сключен
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг за телефонен апарат
за сумата 23 лева с ДДС, платими на равни месечни вноски по 1 лв.. На
27.09.2016 г. бил сключен договор за мобилни услуги и договор за лизинг за
мобилно устройство- таблет, платим на 23 месечни вноски по 3 лв.
Ответникът не изпълнявал точно
задълженията по договорите и дължал общо сумата 143.39
лена за ползвани мобилни услуги и лизингови вноски.
След предсрочното прекратяване на
договорите по вина на потребителя била издадена фактура № **********/18.02.2017
г. включваща задължения за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в общ размер на 1039.54 лева и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски в общ размер на 253.84 лева с ДДС. Размерът и основанието за
възникмване на задължение за неустойка били уредени в т. 11 от сключените
договори за мобилни услуги. Обявената предсрочна изискуемост била уредена в т.
12 от Общит е условия на оператора за договорите за лизинг.
Неудовлетворената част от вземането
по фактурата била в размер на 1286,77 лева.
Моли съда да постанови решение с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
830/2019 г. на СлРС. Претендира разноски.
В предоставения
едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника и не е изразено
становище.
Ищцовото
дружество, редовно призовано, не се представлява в с.з. По делото е постъпила
молба - становище от процесуалния му представител, с която моли съда да се даде
ход на делото, ако не са налице процесуални пречки. Поддържа депозираната
искова молба и приложените към нея писмени доказателства. Няма възражения по
изготвения проекто-доклад. Счита, че предявените искове са основателни и
приложените в тяхна подкрепа писмени доказателства представляват достатъчно
основание да бъдат признати за установени претендираните парични вземания, като
излага подробни съображения в тази насока. В случай, че бъде даден ход на
делото, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
против ответника в размер на 1286,77 лева, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендира и направените по заповедното и настоящото производство разноски.
Предвид факта, че в предоставения срок не е постъпил отговор на исковата молба
от страна на ответника, моли в случай, че същият не се яви в с.з., не направи
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не извърши друго допустимо
процесуално действие, да бъде постановено неприсъствено решение. В случай, че
ответникът се яви в с.з. и не признае иска или направи искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, ако съдът счете за необходимо, моли да бъде
допуснато назначаването на съдебно счетоводна експертиза.
Ответникът
– А.Д.И., редовно призован, не се явява
и не се представлява в с.з. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор,
не е представил доказателства и не е
поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът
не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се явява в с.з., без да е поискал разглеждането на делото
да стане в негово отсъствие.
Съгл. чл. 239 от ГПК на страните са указани последиците
от не представяне на отговор и неявяване в с.з. Искът е вероятно основателен с
оглед представените с исковата молба доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 25,74 лева
д.т. и 384,08 лева адвокатски хонорар, както и 25,74 лева д.т. и 360 лева
адвокатски хонорар в заповедното производство по ч.гр.д. 830/2019 г. на СлРС.
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение А.Д.И. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, както следва:
-
сумата 1286.77 лева /хиляда двеста
осемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща задължение
по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.05.2016 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 01.07.2016 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 27.09.2016 г., за
които е издадена фактура № **********/18.02.2017 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 14.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
за
която сума е издадена Заповед за изпълнение № 595 от 15.02.2019 г. по ч.г.д. № 830/2019
г. на СлРС.
ОСЪЖДА А.Д.И.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 направените в производството разноски в размер
на 409,82 лева и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение
в размер на 385.74 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: