Решение по дело №621/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на ТД Митница София, действащ чрез представител по пълномощие – юрисконсулт М. Д., срещу решение № 78/07.02.2024г., постановено по АНД № 4218/2023г. на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № BG2023/5800-71/НП от 16.05.2023г., с което на дружество „Галва Метал България“ ЕООД – в несъстоятелност, на основание чл.234, ал.1, т.1 вр. чл.234, ал.2, т.1 вр. чл.234, ал.4 от Закона за митниците (ЗМ) е наложена имуществена санкция в размер на 30553.20 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и необоснованост. Твърди се, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно са посочени нарушените разпоредби. Излагат се доводи, че след като с НП са допълнени част от фактическите обстоятелства, относими към обективните признаци на деянието, не е допуснато нарушение, което да води до отмяна на НП. Решението се обжалва и в частта му относно разноските. Прави се искане за отмяна на обжалваното решението съд и потвърждаване на НП. Алтернативно се иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт М. Д., която поддържа жалбата и претенцията за разноски.

Ответникът по касация „Галва Метал България“ ЕООД – в несъстоятелност, не изпраща представител. Отговорът срещу касационната жалба се поддържа чрез писмена защита, подадена от пълномощника адвокат Р. Х. от САК, в която са развити подробни съображения за незаконосъобразност на НП, а оттам и – за правилността на съдебното решение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас отменил НП № BG2023/5800-71/НП от 16.05.2023г. на Директора на ТД Митница София, с което на „Галва Метал България“ ЕООД – в несъстоятелност, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ) и на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 30553.20 лева.

В АУАН е прието за установено, че на 01.04.2022 г. в [населено място] дружеството е представило пред митническите органи на Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение посредством М. с MRN 22BG005808084771R7 стоки и е декларирало некоректен код по Т., съгласно който се е възползвало от непреференциална тарифна [жк], като така не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл.15, §2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на Е. П. и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза (МКС), с което е осъществило състава на нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел, че в АУАН не е посочено изпълнителното деяние на нарушението на чл.234 ал.1 т.1 ЗМ, нито е посочен размерът на избегнатите за плащане публични задължения. Липсата на описание на изпълнителното деяния, според първоинстанционния съд, е довело до нарушение на нормата на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН. Допълването в НП на липсващите в АУАН обстоятелство, които е било необходимо да бъдат посочено в АУАН, било недопустимо и не санирало допуснатия в АУАН пропуск. Съдът е изследвал НП и по същество, като приел, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – за неправилно тарифирани стоки в грешен код, е изцяло недоказано и затова НП се явява постановено в нарушение на материалния закон, което е отменително основание по чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН. Коментирал е, че голяма част от номерата на 19-те рулона не съответстват на посочените в Таблица 1 от АУАН и НП сертификати за номера на рулони, издадени от турското дружество – производител. В хода на административнонаказателното производство не е било изследвано, респективно не се сочи в АУАН или в НП, дали към релевантния момент – подаването на М. с MRN № 22BG005808084771R7 от 01.04.2022 г., е имало достатъчно остатък по непреференциална тарифна квота за код по Т. **********. По тези мотиви РС Бургас отменил оспореното НП и осъдил Агенция „Митници“ да заплати на „Галва Метал България“ ЕООД – в несъстоятелност 3720.00 лева разноски.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Аналитично-оценъчната дейност е извършена при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В проверявания съдебен акт районният съд ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. Делото пред тази инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол.

Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод в проверявания акт е правилен и се споделя от касационната инстанция, която възприема мотивите и и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Изцяло неоснователни за изложените в касационната жалба доводи за липса на допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Основният спор се свежда до това дали липсата на описани в АУАН на всички елементи от състава чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ представлява съществено нарушение на процесуалните правила и нарушено ли е на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност юридическо лице.

В АУАН е посочено, че на 01.04.2022 г. в [населено място] дружество „Галва метал България“ ЕООД, като е представило пред митническите органи на Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обръщение посредством М. с MRN 22BG005808084771R7 стоки и е декларирало некоректен код по Т., съгласно който се е възползвало от непреференциална тарифна [жк], не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от МКС, с което е осъществило състава на нарушение по чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ.

Административнонаказващият орган е констатирал, че в АУАН не е посочен неправилно декларираният код по Т., действителният код по Т. и размерът на избегнатите публични задължения – всички те относими към обективната страна на нарушението, и е приел, че този пропуск не води до нарушаване на правото на защита на дружеството. Приел е, че в обстоятелствената част на АУАН са изложени подробни мотиви по отношение на новото тарифно класиране на стоките, а именно дължимо мито, нова данъчна основа, което е довело до вземане под отчет на мито и ДДС в посочен размер. В НП дружеството е санкционирано за деяние, описано по следния начин : Н. 01.04.2022 г., в МБ София Изток при ТД Митница София, дружество „Галва метал България“ ЕООД декларирало неправилен код по Т. - Т. **********, представяйки пред митническите органи 2 бр. Mill Test Certificate, неточно отразяващи обективните характеристики на стоката (съгласно чл.15, §2, б."а" и б."б" от МКС), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0 % по митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциална тарифна [жк], вместо правилния код по Т. **********, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, като по този начин избегнал заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 30 553.20 лв., от които мито в размер на 25 461.00лв. и ДДС в размер на 5 092,20лв., с което осъществил състава на административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и е наложена санкция на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ.

Касационният съд възприема изцяло правните изводи в първоинстанционното решение, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, пряко рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице, което право се изразява в защита както срещу правната [жк], така и срещу фактите. Правото на защита трябва да е гарантирано в пълен обем още в началната фаза на административнонаказателното производство чрез посочване на съставомерните признаци на нарушението в АУАН, което пряко следва от текста на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН.

Субект на административнонаказателна отговорност по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ е всяко лице, което избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. Предвидени са две форми на изпълнителното деяние - „избегне“ или „направи опит“, които намират собственото си проявление чрез обективно установени факти, които трябва да се описани по начин, че да не се поставя под съмнение волята на актосъставителя, а впоследствие и на административнонаказващия орган чрез посочване на конкретния размер на митата, вида и размера на другите публични вземания и дали не е заплатен пълният им размер или част от него.

Съдът не споделя довода в касационната жалба за приложимост на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на АУАН, а за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да се санира по друг начин, освен чрез законосъобразно съставяне на нов АУАН. Това нарушение не може да се отстрани и в хода на съдебното обжалване, тъй като е от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на нарушителя, който с АУАН следва да разбере по какво обвинение да се защитава.

В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта му относно разноските. С решението си РС Бургас е осъдил А. М. да заплати разноски в размер на 3720.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт и отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Пред районния съд дружеството е представило договор за правна защита и съдействие, в който е договорена сумата в размер на 112 262,40 лв., представляващи сбор от възнагражденията, дължими за изготвяне на жалба срещу всяко НП, описано в проформа фактура от 23.01.2023г. Индивидуализиращият белег в тази проформа фактура е номерът на митническата декларация. Описаната в т.9 декларация съвпада с номера на декларацията по настоящото производство. По тази точка уговореното възнаграждение е 3100.00 лева без ДДС, а с ДДС – 3720.00 лева. Представени са и доказателства за плащане, поради което сумата подлежи на присъждане. Правилно сумата е била възложена в тежест на юридическото лице, част от структурата на което е органът, издал отмененото НП.

При този изход на делото е неоснователно искането на касатора за присъждане на сторените в касационното производство разноски. Ответникът по касационната жалба не е заявил претенция за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложените съображения, А. съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/07.02.2024г., постановено по АНД № 4218/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.