№ 529
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100902581 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ю.Б.С.-Р.“ ООД , регистрирано с
№1106195009711 в Единния държавен регистър на ЮЛ с данъчен номер ИНН №**********
със седалище и адрес на управление Руска Федерация 344003, **** – на –Дон, ул.****, офис
№4, представлявано от директора А.Н.З. чрез адв.Л.И. Т. от „Д. и Л.“ АД срещу
П.Г.В.А.А.Ш. Турция, рег.№406371/0, със седалище и регистриран адрес Турция,
Истанбул, ****, осъществяващо дейност в България чрез П.Г.Х.В.А. АД – клон България,
клон на чуждестранен търговец ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
8000, пл.****, Дом на Нефтохимика, стая 38 на основание чл.119 от КМЧП, за признаване и
допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение от 17.09.2019г., постановено
от Арбитражния съд на ****ска област, Руска Федерация по дело № А53-9037/19, с което
П.Г.В.А.А.Ш. Турция, рег.№406371/0, е осъдено да заплати на „Ю.Б.С.-Р.“ ООД, сумата от
66 125 щатски долара главница и 7 565,43 щатски долара лихви и 49 340 рубли държавна
такса.
По настоящото производство разноски се претендират.
Ищецът твърди, че между двете дружества на 19.10.2018г. е сключен договор за
доставка на корабни запаси №ОВ/893/2018г., подписан за ответника от Н.Н.П.. По силата на
този договор ищецът се задължил да доставя корабни запаси включително гориво по заявка
на ответника. Във връзка с две доставки на бункерно гориво в пристанището на **** на
Дон, Руска Федерация, които не били заплатени ищецът предявил иск съгласно договора в
Арбитражния съд на ****ска област, Руска Федерация. Било образувано дело №А53-
9037/19, приключило с решение от 17.09.2019г. на Арбитражен съд на ****ска област, Руска
Федерация. Твърди се, че е била изпратена исковата молба до ответника, като връчването е
било извършено по реда на Хагската конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извън
съдебни документи по граждански и търговски дела. Твърди се, че връчването е извършено
на представител на ответника, за което бил съставен протокол на 20.08.2019г. Ответното
дружество не подало отговор на исковата молба и с постановеното решение, исковете били
уважени изцяло. Поради непостъпване на жалба срещу решението в законов срок, същото
влязло в сила на 18.10.2019г.
Ищецът твърди, че са налице предпоставките на чл.117 от КМПЧ за признаване и
1
допускане до изпълнение на процесното решение, тъй като чуждестранният арбитражен
орган е компетентен според разпоредбите на българското право; на ответника е бил връчен
препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени
основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; между същите страни,
на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд, нито
висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено
решението, чието признаване и изпълнение се иска; признаването или допускането на
изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Ответникът, уведомен по реда на чл.50 ал.2 от ГПК, не представя отговор на исковата
молба.
Съдът намира предявения иск за допустим предвид разпоредбата на чл. 119 ал. 2 от
КМЧП, която предвижда, че компетентен да разглежда искове за допускане на изпълнението
на чуждестранно решение е Софийски градски съд. С оглед на обстоятелството, че съдът
няма правомощията да разглежда съществото на спора, разрешен посредством арбитражното
решение, в случая възражения във връзка с материалното право са недопустими.
Предявен е иск с правно осн. чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл.119 вр. чл.117 КМПЧ.
От представеното и прието като доказателство по делото Решение от 17.09.2019г.,
постановено от Аритражен съд на ****ска област, Руска Федерация, който представлява
държавен съдебен орган, създаден от Руската Федерация за решаване на търговски спорове,
по дело №А53-9037/2019г. се установява, че предявените от „Ю.Б.С.-Р.“ ООД искове срещу
П.Г.В.А.А.Ш. Турция, са били уважени изцяло, като съдът е постановил разноските -за
държавна такса в размер на 49 340 рубли, да бъде заплатена от П.Г.В.А.А.Ш.. В решението е
отразено, че същото влиза в законна сила след изтичане на едномесечния срок от деня на
произнасянето му, ако не е подадена апелативна жалба. В случай на подаване на апелативна
жалба, решението ако не е отменено и не е променено, влиза в законна сила от деня на
произнасяне на постановлението от арбитражния съд на апелативната инстанция. Решението
може да бъде обжалвано по касационен ред пред Аритражен съд на Северо-Кавказкия окръг
в срок от два месеца от деня на влизане в законна сила на решението чрез съда, постановил
решението, при условие, че то е било предмет на разглеждане от арбитражния съд на
апелативната инстанция или че този съд е отказал да възстанови пропуснат срок за подаване
на апелативна жалба.
Поради липса на депозирана апелативна жалба, е удостоверено, че решението е
влязло в законна сила на 18.10.2019г.
По делото са представени писмени доказателства удостоверяващи уведомяването на
П.Г.В.А.А.Ш. за съдебното производство пред Арбитражния съд на ****ска област.
На основание чл.51 ал.3 ЗМТА вр. с чл.119 ал.1 КМЧП Софийският градски съд е
компетентен да разгледа и да се произнесе по предявения иск за признаване и допускане на
изпълнение на чуждестранно арбитражно решение.
Основанията за допускане и изпълнение на решения и актове на чуждестранните
съдилища са регламентирани в нормата на чл.117 КМЧП, съгласно която - 1.
чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското
право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени
спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2. на
ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не
са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 3.
ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила
решение на български съд; 4. ако между същите страни, на същото основание и за същото
искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е
постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 5. признаването или
допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Разпоредбата на чл.119 ал.2 КМЧП предвижда, че към молбата следва да е приложен
препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, както и удостоверение от
2
същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от
Министерството на външните работи на Република България. На основание нормата на
чл.120 КМЧП за наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП съдът следи служебно.
По настоящия казус заверка не е необходима на основание чл. 3, ал. 2 от Конвенция
за премахване на изискването за легализация на чуждесранни публични актове
(Ратифицирана със закон, - ДВ, бр. 47 от 2000г. в сила от 29 април 2001г./, формалната
процедура, удостоверяваща истиността на подписа и качеството на лицето, подписало
документа, установена от Конвенцията, не може да се изисква в случаите, в които закон,
правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или
договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или
освобождават документа от легализация. Съгласно чл. 12 от Договор между НРБ и СССР за
правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Ратифициран с Указ № 784 на
Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр. ЗЗ от 1975 г. В сила от 18 януари 1976 г.),
явяваща се именно опростяваща процедурата договореност, документи, които на
територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от
компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата
договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани,
подписите на които са заверени по правилата, действуващи в съответната договаряща
страна. А съгласно ал.2, документи, които на територията на една от договарящите страни
се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на
територията на другата договаряща страна. В случая, изискванията на чл. 12 са спазени.
По делото ищецът доказа, че арбитражното дело е разгледано от компетентен
арбитражен съд – в случая Арбитражен съд на ****ска област, в съответствие с арбитражна
клауза, изрично приета от страните – клауза 8.1 от Договор за доставка на корабни запаси
№ОВ/893/2018 от 19.10.2018г.; на ответника е бил връчен препис от исковата молба –
доколкото ответникът няма адрес в Русия, връчването е било извършено по реда на Хагската
Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и
търговски дела; удостоверено е от компетентен орган от страна на Република Турция по
адрес на ответното дружество, че исковата молба с всички документи са били връчени на
представител на П.Г.В.А.А.Ш. и е бил съставен протокол за връчване от 20.08.2019г.;
страните са били редовно призовавани за арбитражно заседание и са имали възможност да
изложат доводите си, да направят доказателствени искания и да осъществят защитата си в
процеса. На основание чл. 121, ал. 1 КМЧП извън компетентността на съда по екзекватурата
е да проверява правилността на чуждестранното арбитражно решение, като не може да
пререшава спора нито да го разглежда по същество.
По делото ищецът е приложил необходимите и относими документи - препис от
решението, заверен от съда, който го е постановил и удостоверение от същия съд, че
решението е влязло в сила на 18.10.2019г.
Ответникът не е взел становище по делото, не е ангажирал доказателства, навеждащи
на извод, че е не е бил надлежно уведомен за арбитражното дело, че е бил лишен от участие
в същото, че процедурата не е била надлежно изпълнена, както и че процесното решение,
постановено от чуждестранния съд не е влязло в законна сила и че не му е било връчено по
надлежния ред.
Предвид изложените съображения съдът счита, че следва да бъде признато и
допуснато изпълнението на територията на Република България на решението от
17.09.2019г., постановено от АС на ****ска област, Руска Федерация по дело №А53-
9037/2019, влязло в сила на 18.10.2019г. за претендираните суми.
По разноските.
Предвид изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ищеца разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК в общ размер на 7 251,29 – 50лв.
за държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 5 867,49лв. и разноски за превод
и легализация на документи в размер на 1 333,80лв.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнението на територията на Република България на
решение от 17.09.2019г., постановено от Арбитражния съд на ****ска област, Руска
Федерация по дело № А53-9037/19, с което П.Г. Ве А.А. Шеркет и Турция, рег.№406371/0,
със седалище и регистриран адрес Турция, Истанбул, ****, осъществяващо дейност в
България чрез П.Г.Х.В.А. АД – клон България, клон на чуждестранен търговец ЕИК ******
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, 8000, пл.****, Дом на Нефтохимика, стая 38,
е осъдено да заплати на „Ю.Б.С.-Р.“ ООД, регистрирано с №1106195009711 в Единния
държавен регистър на ЮЛ с данъчен номер ИНН №********** със седалище и адрес на
управление Руска Федерация 344003, **** – на –Дон, ул.****, офис №4, сумата от 66 125
щатски долара главница, 7 565,43 щатски долара лихви и 49 340 рубли държавна такса.
ОСЪЖДА П.Г. Ве А.А. Шеркет и Турция, рег.№406371/0, със седалище и
регистриран адрес Турция, Истанбул, ****, осъществяващо дейност в България чрез
П.Г.Х.В.А. АД – клон България, клон на чуждестранен търговец ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, 8000, пл.****, Дом на Нефтохимика, стая 38 да заплати
сторените от ищеца разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК в общ размер на
7 251,29 – 50лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 5 867,49лв. и
разноски за превод и легализация на документи в размер на 1 333,80лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4