№ 9968
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. А.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110166590 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Ц. П.
П.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ул.“П. шапка“ № 44А,ет.1,ап.3,против
В. И. В.,ЕГН **********,с адрес ****,с искане за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1000 лева,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека по нот.дело № 223/2016 г. на нотариус *** с оглед
сключен договор за заем между ответника В. и **** за сумата от 17500 лева в
полза на ответника е вписана ипотека върху недвижим имот. Ищцата П.
твърди,че през 2021 г. е сключила договор за продажба на недвижим имот с
***** и с оглед заличаване на ипотеката се свързала с ответника В.,който
поискал сумата от 18500 лева,за да даде съгласие за заличаване на ипотеката.
В исковата молба се поддържа,че с преводно нареждане от 12.11.2021 г. е
заплатила в полза на ответника В. сумата от 18500 лева,но счита,че предвид
обстоятелството,че ипотеката е обезпечавала вземане в размер от 17500 лева
сумата от 1000 лева е заплатена без основание,респективно подлежи на
връщане. Ищцата П. моли съда да уважи предявения иск.
Ответникът В. И. В. в подадения писмен отговор чрез назначения
особен представител оспорва иска като неоснователен и недоказан като
твърди,че сумата от 1000 лева представлява възнаградителна лихва и
ответникът е имал основание да получи плащане на сумата от 1000 лева.
Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
22.06.2021 г.,В. И. В.,като заемодател,и ****,като заемополучател,са
постигнали съгласие да сключат договор за заем,съгласно който заемодателят
се съгласява да предостави сумата от 17500 лева,а заемополучателят се
задължава да върне заемната парична сума в срок до 22.12.2021 г. като в
случай на забава е дължима неустойка в размер на по 10 лева на ден,считано
от 23.12.2021 г. до 23.12.2023 г.,а за обезпечаване на задълженията е вписана
договорна ипотека върху недвижим имот – собственост на *****,а именно
апартамент с идентификатор 68134.1107.155.1.1.
Установява се,че с нотариален акт от 29.10.2021 г. Ц. П. П. се
легитимира като собственик на имот с идентификатор 68134.1107.155.1.1 на
основание сключен договор за продажба с ****.
С преводно нареждане от 12.11.2021 г. Ц. П. П. нарежда да бъде
изплатена в полза на В. И. В. сумата от 18500 лева на основание плащане на
задължение по ипотека,учредена от *****.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че В. И. В. е титуляр на разплащателна сметка,по която на
12.11.2021 г. е постъпила сума от 18500 лева с наредител Ц. П. П. на
основание плащане на задължение по ипотека *****.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от провеждането на доказване,че страната ищец е реализирала
плащане,което обстоятелство е възложено в тежест на ищцовата страна,а в
тежест на ответната страна е възложено доказване,че има основание да
получи плащането. С този иск се цели да бъде избегнато настъпването на
необосновано от гледна точка на закона имуществено разместване.
Софийският районен съд счита,че ищцата П. е доказала факта на
плащане на сумата от 18500 лева,в която насока взе предвид,че е представено
преводно нареждане,а и от експертното заключение се установява,че
паричната сума е постъпила по банкова сметка с титуляр ответника В.
вследствие на нареждането й от банкова сметка на ищцата П.. По същество
спорът между страните е концентриран относно това дали сума в размер от
1000 лева е заплатена при наличието или при липса на основание,в която
насока ищцата П. излага твърдения,че дължимата сума към ответника В.
възлиза на 17500 лева,а разликата до заплатения размер от 18500 лева е
заплатена без основание. Както беше посочено,ответникът В. носи
доказателствената тежест да установи,че има основание да получи сумата от
1000 лева. Софийският районен съд счита,че основанието за плащане
представлява договорно или извъндоговорно основание,което обосновава
преминаването на парична сума от патримониума на платеца в патримониума
на друго лице. Ако съществува договорно или извъндоговорно основание за
имущественото разместване,плащането се явява извършено при наличието на
правно основание. Софийският районен съд приема,че исковата претенция е
основателна като счита,че сумата в размер от 1000 лева е преведена без
правно основание,респективно подлежи на връщане. От ангажираните в хода
на производството писмени доказателства се установява,че между ответника
2
В. и ***** е сключен договор за заем,заемната парична сума възлиза на 17500
лева със срок за връщане до 22.12.2021 г.,а за обезпечаване изпълнението на
задължението е учредена договорна ипотека върху недвижим имот,който
впоследствие е придобит от ищцата П.. С оглед това,че договорът за заем е
сключен за сумата от 17500 лева,съдът намира,че с изплащането на сумата от
17500 лева,т.е. с изпълнение на задължението,което е обезпечено,възниква
правото да бъде поискано заличаване на ипотеката. Съгласно чл.178 от ЗЗД
лице,което е придобило ипотекиран имот от ипотекарния длъжник може да
изпълни на ипотекарния кредитор обезпеченото вземане. С оглед цитираната
разпоредба ищцата П. като купувач на имота на основание обективиран в
нотариален акт договор за продажба на недвижим имот разполага с правото
да възстанови на ипотекарния кредитор,какъвто е ответникът В.,сумата,за
която е учредена ипотеката,а именно сумата от 17500 лева. Предвид това,че
ищцата П. е заплатила парична сума в по-висок размер – 18500 лева,съдът
намира,че разликата от 1000 лева,представляваща горница над размера на
обезпеченото вземане е заплатена при липса на основание,поради което искът
подлежи на уважаване. Изводът на съда за основателност на иска не се
променя предвид довода на ответника В. чрез особения му представител,че
сумата от 1000 лева представлява договорна лихва. В тази насока следва да
бъде отбелязано,че от съдържанието на нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека не се установява да е уговорена дължимост на договорна
лихва,респективно не се доказва ипотеката да е учредена и за вземане за
договорна лихва. Действително от представения нотариален акт се
установява,че е уговорена дължимост на мораторна неустойка,ако бъде
допуснато неизпълнение на задължението за връщане на паричната сума,но
предвид това,че срокът за връщане на заемната парична сума е до 22.12.2021
г.,а същевременно ищцата П. е наредила в полза на ответника В. паричната
сума на 12.11.2021 г.,т.е. преди да е изтекъл срокът за връщане на
главницата,съдът приема,че длъжникът на задължението за връщане на
заемната парична сума не е изпаднал в забава,респективно не е възникнало
вземане за мораторна неустойка. Предвид обстоятелството,че обезпеченото
вземане възлиза на 17500 лева,съдът счита,че сумата от 1000 лева е получена
без основание и искът подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 350 лева в полза на ищцата,а предвид
това,че ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в
полза на адв.М. А. А. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от
300 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. В.,ЕГН **********,с адрес **** да заплати на
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на Ц. П. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ул.“П. шапка“ № 44А,ет.1,ап.3 сумата от 1000 ( хиляда ) лева,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
3
ОСЪЖДА В. И. В.,ЕГН **********,с адрес **** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Ц. П. П.,ЕГН **********,с
адрес гр.София,ул.“П. шапка“ № 44А,ет.1,ап.3 сумата от 350 ( триста и
петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА В. И. В.,ЕГН **********,с адрес **** да заплати на адв.М.
А. А.,с адрес гр.София,ул.“Лавеле“ № 19,ет.3,сумата от 300 ( триста ) лева
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на чл.38
от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4