Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.08.2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Доника
Христова,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 1185 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
3800/16.01.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 5805 от
17.12.2019г., поправено с решение № 277/09.03.2020г., постановено по гр.дело №
11813/2019г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че Д.Р.Р., ЕГН ********** *** не дължи на
въззивното дружество сумата от 4900
лв., претендирана по фактура № **********/11.07.2019г. за периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г.,
представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за
обект на потребление в ***, с кл. № ********** и аб. № **********, на
осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл.200 от ЗЗД. При
извършена проверка е установено наличието на извършено неправомерно
присъединяване, водещо до неизмерване, респ. до незаплащане на част от
консумираната ел. енергия.. Отправеното искане е да се отмени изцяло
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата
претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Д.Р.Р. срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 4900
лв., претендирана по
фактура № **********/11.07.2019г. за периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г.,
представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за
обект на потребление в ***, с кл. № ********** и аб. № **********.
Ищецът
твърди, че в качеството си на потребител на ел. енергия е получил уведомление
от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за
търговско измерване и констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което на осн. Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Енерго-Про продажби” АД е коригирана сметката за използвана ел.
енергия, като е начислена посочената сума. Излага се в исковата молба, че не са
били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено
задължението на ответното дружество и свързаното с него „Електроразпределение
Север” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства
за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната
справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради
незаконосъобразността на предвидените в ОУ корекционни процедури.
Ответникът
е депозирал писмен отговор, с който излага подробни съображения за
недопустимост и неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 02.07.2018г.
е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността
на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен
установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно в
отношенията между страните, а и е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството за наличието на договорни отношения между тях за
доставка на електроенергия за обект, находящ се в ***, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Представен е
по делото констативен протокол за техническа проверка № 1301460/02.07.2018г.,
от който се установява, че е извършена проверка на електромер с фабричен №
1114021564359134, обслужващ обекта на ищеца. Видно от същия протокол е, че
служителите на „Електроразпределение Север” АД са установили, че „в регистър
1.8.3 има показания в размер на 027557 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени
003359 кВТч, в регистър 1.8.2. - 011997 кВТч, а в скрит регистър 1.8.3. -
027557 кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е
визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната“. В протокола е отразено, че
електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, поставен в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 507763. Видно от съдържанието на
цитирания протокол проверката е извършена в присъствието на двама свидетели.
Въз основа на
констатациите от проверката „Електроразпределение Север” АД е съставило
становище за начисление на електрическа енергия от 09.07.2019г. за обекта, а за периода от 03.07.2017г. до
02.07.2018г. е начислено допълнително количество енергия от 27557 квтч,
отчетено в регистър 1.8.3. Издадена е фактура № **********/11.07.2019г. на
стойност 5128.34 лв. с ДДС.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано
като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е
извършена корекционна сметка, като количеството електроенергия от 27557 квтч. е
записано в регистър 1.8.3. В констативния протокол не е документирано наличието
на неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Не е налице
техническа неизправност на електромера. Информацията записана в регистър 1.8.3
не е възможно да се види на дисплея, без използване на специализиран софтуер.
Прочетеното показание от 27557 квтч в регистър 1.8.3. не е ясно в коя часова
зона е отчетено. В случая не е налице неотчитане от измервателната система на
СТИ на преминалата от захранващия кабел към потребителя, нощна, дневна и
върхова електроенергия. Процесният електромер не е включен в системата за
дистанционно отчитане. Прочетените показания в регистър 1.8.3 не са
доказателство, че в този регистър е записано действителното количество,
доставена и потребена ел. енергия. Показанията, прочетени в регистър 1.8.3 не
са от редовен отчет. Схемата на свързване на СТИ не е променена, а е налице
софтуерна промяна, евентуално намеса или манипулация от трети лица, чрез
инфрачервения порт на електромера.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите
по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен
иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното
право.
Безспорно между страните е, че ищцата е потребител на
ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните
доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са
остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в
редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена възможност за
корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
В случая се установи, че начислената сума представлява
стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не е била
фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията само на
откритите регистри на СТИ. Горното е установено при извършването на проверката
и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ
стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел.
енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита
по този скрит регистър, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се
отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и
към датата на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от
енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо
място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и
останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните
процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
В конкретния случай, проверката е извършена на 09.07.2019г. Следователно,
липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е
установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от
4900 лева, претендирана като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за
периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г., което обуславя извод за
основателност на предявената претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 28.06.2020г., а именно 434 лв.
Воден от
горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5805 от 17.12.2019г., поправено с решение №
277/09.03.2020г., постановено по гр.дело № 11813/2019г. на Варненския районен
съд, с което е прието за установено, че Д.Р.Р.,
ЕГН ********** *** не дължи на въззивното дружество сумата от 4900 лв., претендирана по фактура №
**********/11.07.2019г. за
периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г., представляваща стойността на начислена
без правно основание електроенергия за обект на потребление в ***, с кл. №
********** и аб. № **********, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс
– Г да заплати на Д.Р.Р., ЕГН **********
*** сумата от 434 лв. /четиристотин тридесет и четири
лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: