Решение по адм. дело №833/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба и уточнение към нея от „ТВ Инвест“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Белене, представлявано от управителя И. В., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №12608/01.10.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено налагане на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар-басейн, находящ се в гр.Белене, ул.“Хисарлъка“ №11, стопанисван от „ТВ Инвест“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10дни.

В жалбата са наведени доводи, че липсват фактически и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Твърди се, че липсва нарушение, тъй като неизпращането на данните не е в резултат от поведение на дружеството, а от техническа неизправност, както и че проблемът е отстранен преди издаване на заповедта. Твърди се още, че е нарушен принципът на съразмерност. Счита се, че наложената мярка трябва да се прилага само когато е необходима за предотвратяване на ново нарушение, а в конкретния случай липсва нарушение, тъй като проблемът е технически и е отстранен. Счита се още, че налагането на 10-дневното запечатване на обекта е несъразмерно спрямо тежестта на нарушението. Посочва се също, че за същото деяние на дружеството е наложена имуществена санкция с НП и предвид практиката на СЕС, не може едно и също лице да бъде санкционирано два пъти за едно и също нарушение, когато и двете мерки имат наказателен характер. В тази връзка се счита, че ПАМ няма превантивен, а санкционен характер, тъй като се налага след отстраняване на нарушението, единствено с цел наказание. Сочи се допълнително, че липсва пълно изясняване на фактическата обстановка, тъй като органът не е събрал и обсъдил всички относими доказателства, а именно точната причина за техническата неизправност, фактът на своевременното изпращане на устройството за ремонт и обстоятелството, че към датата на налагане на мярката устройството е било напълно изправно. В заключение се моли за отмяна на принудителната административна мярка, алтернативно за намаляване размера на определената санкция.

От ответника не е депозиран отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващото дружество не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.С., с надлежно пълномощно, в която се поддържа жалбата и се моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт М., която счита жалбата за неоснователна. Посочва, че констатираното нарушение е доказано и заповедта кореспондира с целта на закона. Счита още, че не може да се приеме, че дружеството е наказано с два акта за едно и също нарушение, тъй като НП се обжалва и не е влязло в сила.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 08.10.2025г., видно от разписката на л.32, а жалбата до съда е подадена на 22.10.2025г. /л.109/ Т.е. е допустима за разглеждане, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва търговски обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2025г. в 11:38часа инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект – бар-басейн, находящ се в гр.Белене, ул.“Хисарлъка“ №11, стопанисван от „ТВ Инвест“ ЕООД, за което съставили Протокол за извършена проверка сер.АА№0012489/09.08.2025г.

Видно от протокола е, че преди легитимация от проверяващия екип е извършена контролна покупка на храни и напитки на обща стойност 14лв, като при заплащането на сумата в брой в 11:13ч. е издадена и предоставена фискална касова бележка №0012681/09.08.2025г. от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Извършена е друга контролна покупка на обща стойност 30лв., и при заплащането на сумата в брой в 11:16ч. е издадена и предоставена фискална касова бележка №0012685/09.08.2025г. от наличното и работещо в обекта фискално устройство. След легитимация на проверяващия екип от фискалното устройство е разпечатан междинен финансов отчет без нулиране и запис във фискалната памет, от който е установено, че реализираният оборот от продажби до момента на започване на контролните действия в обекта, е в размер на 249,20лв. от общо 16бр. клиенти, както и че часовникът-календар на фискалното устройство отчита реално астрономическо време. На проверяващия екип са предоставени книга за дневните фискални отчети за 2025г., както и паспортът на ФУ, от който е установено, че няма вписвания за извършени ремонтни дейности. Протоколът е подписан от инспекторите и присъстващите на проверката лица, представляващи дружеството.

Установява се още, че при направена справка в информационните масиви на НАП-ПП ФУДВ- Данни от документ за продажба от ФУ за период 16.06.2025г. до 09.08.2025г. е установено, че чрез дистанционната връзка на фискалното устройство в обекта няма изпратени данни за регистрираните продажби, документирани с фискални касови бележки за периода 23.07.2025г. до момента на проверката, вкл. и за извършените контролни покупки преди легитимация на проверяващия екип. От допълнително предоставени на 10.09.2025г. генерирани дневни финансови отчети със запис и нулиране във фискалната памет е установено, че за периода от 23.07.2025г. до 08.08.2025г., включително чрез фискалното устройство в обекта има регистрирани продажби на обща стойност 19601,66лв., но данните за регистрираните продажби не са изпратени чрез дистанционната връзка на ФУ в обекта на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН в този времеви интервал. Прието е от контролните органи, че дружеството, в качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г., използва фискално устройство за отчитане на приходите от продажби, което не отговаря на едно от функционалните изисквания съгласно Приложение №1, раздел IIIб, точка 1, буква „Е“, към чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно да изпраща данни чрез дистанционната връзка към НАП на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, като данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове, с което е нарушен чл.8 ал.1 т.1 от наредбата. За констатираното е съставен Протокол сер.АА№2053998/10.09.2025г.

Фактите от Протокол за извършена проверка сер.АА№0012489/09.08.2025г. и Протокол сер.АА№2053998/10.09.2025г. са отразени в АУАН №F846607/10.09.2025г. съставен срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин съгласно Приложение №1, раздел IIIб, точка 1, буква „Е“, към чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №853050-F846607/01.10.2025г., с което на дружеството на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000лева /л.15-19/, което е връчено на 08.10.2025г., обжалвано е пред РС-Левски, където е образувано АНД №248/2025г. /л.120/.

Въз основа на фактите, установени при проверката и удостоверени в Протокол за извършена проверка сер.АА№0012489/09.08.2025г. и Протокол сер.АА№2053998/10.09.2025г., на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС е издадена Заповед №12608/01.10.2025г., с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар-басейн, находящ се в гр.Белене, ул.“Хисарлъка“ №11, стопанисван от „ТВ Инвест“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10дни.

Именно тази заповед е предмет на съдебен контрол.

От фактическа страна се установява още, че на 11.08.2025г. фискално устройство с индивидуален номер DA000869 /процесното фискално устройство/, собственост на „ТВ Инвест“ ЕООД е предадено за ремонт, като видно от протокол за ремонт на устройство от 12.08.2025г. констатираният дефект се изразява в това, че клен №1 е дефектирал и не позволява разчитане, като е присвоена нова клен №2, направени са три тестови продажби с вой и е изчакано принтера да си ги изпрати сам /л.20-21/.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. На л.102 е приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г., с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспорената в настоящото производство заповед. Ето защо последната е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното нарушение – дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г., използва фискално устройство за отчитане на приходите от продажби, което не отговаря на едно от функционалните изисквания съгласно Приложение №1, раздел IIIб, точка 1, буква „Е“, към чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно да изпраща данни чрез дистанционната връзка към НАП на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, във времеви интервал 23.07.2025г.-08.08.2025г., като данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове, с което е нарушен чл.8 ал.1 т.1 от наредбата и изпълва състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС, което именно е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ. Т.е. изложени са конкретни факти, обосновали налагането на процесната ПАМ. Направена е и препратка към съставените при проверката протоколи и установените с тях факти и обстоятелства. Изложеното прави акта мотивиран, като не е нарушено правото на защита на оспорващото дружество да разбере съображенията на административния орган за налагане на принудителната мярка.

В заповедта са изложени и подробни мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на начина и вида на организиране на отчетността на дружеството, които са довели до извършеното деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност. Посочил е, че неспазването на конкретното задължение винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до ощетяване на държавния бюджет. Органът е посочил още и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а именно-промяна в организацията на дейността на проверявания обект, както и правилно отчитане на дейността и недопускане на вреда за фиска.

В производството пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи хипотезата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС са описани в съставените два протокола от контролните органи, които са и посочени в оспорената заповед. При извършване на проверката са присъствали служител на дружеството и неговия управител. Протоколите са подписани от представителя на дружеството, видно от отразеното в тях, които не са оспорени и се ползват с материална доказателствена сила. По отношение спазването на материално-правните разпоредби и съответствието с целта на закона, съдът съобрази следното: Съгласно чл.118 ал.2 от ЗДДС, фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите, като техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредба. В нормата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г. е предвидено, че фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение №1. Съгласно Раздел IIIб т.1 б.“Е“ от това приложение, фискалните устройства подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрацията на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаване на фискалните бонове. С разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б.“г“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30дни, независимо от предвидените глоби или имуществена санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл.118 в Националната агенция за приходите. Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС, при налагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 се забранява и достъпът до обекта. При прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б“г“ от ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Между страните по делото не се спори, че при проверката от контролните органи е установено, че във времеви интервал 23.07.2025г.-08.08.2025г. дружеството е използвало фискално устройство за отчитане на приходите от продажби, което не отговаря на едно от функционалните изисквания съгласно Приложение №1, раздел IIIб, точка 1, буква „Е“, към чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно да изпраща данни чрез дистанционната връзка към НАП на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН. Последното представлява нарушение на задължението регламентирано в чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Не се спори и че констатираното нарушение е отстранено на 12.08.2025г., т.е. преди издаване на заповедта за налагане на процесната ПАМ. Независимо от установеното от към факти, настоящият състав счита, че въпреки, че нормата на чл.186 ал.1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл.22 от ЗАНН законови цели. В конкретния случай приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл.22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече отстранен преди налагане на мярката технически проблем по фискалното устройство няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 10 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган да бъде извършено и след влизане в сила на заповедта, което е след преустановяването на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо, наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на нейното изпълнение, административното нарушение по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и състава на чл. 186, ал.1, т. 1, б. "г" ЗДДС, е довършено и преустановено. Следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на дружеството-жалбоподател, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Не на последно място съдът счита, че определеният срок на принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, изложени по-горе, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок от 10 дни засяга съществено правната сфера на адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на извършеното нарушение и на законоустановената цел. Ето защо, така наложената принудителна административна мярка е постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Този принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл. 6 от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл.6 от АПК обуславя материална незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които той има задължение да осъществи по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Следва да се посочи също, че според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, §1 от Хартата на основните права на ЕС. Затова трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл.50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказан за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице / решение от 22 март 2022г., bpost, С 117/20, т.24/. В конкретния случай не се спори, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000лева, което НП е обжалвано и производството по неговото разглеждане не е приключило. Спрямо дружеството е приложена и процесната ПАМ – „запечатване на търговски обект“ и „забрана на достъп до него“ за срок от 10дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС. Същевременно, както административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние, а именно използване на фискално устройство за отчитане на приходите от продажба, което не отговаря на едно от функционалните изисквания да изпраща данни чрез дистанционна връзка към НАП на всеки пет минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН и по АПК. Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателното постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание – санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. С Решение по дело С-97/21г., т.63, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата на ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответстват на тежестта на разглежданото нарушение. В настоящият случай, с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество, което обосновава и несъответствие на процесната ПАМ с правото на ЕС. В този смисъл решение №5396/22.05.2023г. на ВАС по адм.дело №259/2023г. Предвид изложеното, жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Независимо от изхода на делото разноски не се присъждат, тъй като не са поискани. Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №12608/01.10.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено налагане на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар-басейн, находящ се в гр.Белене, ул.“Хисарлъка“ №11, стопанисван от „ТВ Инвест“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10дни. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Преписи от решението да се изпратят на страните.