№ 43267
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110162542 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Н. и Л.
Д. Л. срещу В. З. М..
Съдът, след повторна проверка на насрещната искова молба и след като
взе предвид възраженията на ответниците по насрещния иск, намира
предявените искове за процесуално допустими, но насрещната искова молба в
частта относно предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за осъждане на
ответниците да предадат на ищеца владението на гараж, е нередовна, поради
което следва да се остави без движение, а на ищеца да се дадат указания да
отстрани нередовностите в указан от съда триседмичен срок (доколкото се
налага снабдяване на ищеца по НИ с документи, което отнема технологично
време и не е единствено зависимо от процесуалните усилия на ищеца по НИ).
С цел процесуална икономия и след като констатира, че предявените
искове са процесуално допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК
и страните са направили доказателствени искания, съдът намира, че следва да
насрочи делото в открито съдебно заседание и на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещна искова молба вх. №
11164/14.01.2025 на В. З. М. срещу Н. Г. Н. и Л. Д. Л. В ЧАСТТА относно
1
предявеният иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на
ищеца владението върху гараж, находящ се в гр. С., ул. „Л.“ № ***.
УКАЗВА на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца по насрещната искова
молба В. З. М., в триседмичен срок от съобщението, с писмена молба по
делото, препис за ответната страна, да: 1/ индивидуализира имота (гараж),
който иска ответниците да бъдат осъдени да му предадат съобразно актуалния
му кадастрален статут, като посочи идентификатор на имота по КККР,
местоположение и граници на имота от поне 3 страни и представи актуална
скица или схема на имота, издадена от АГКК; 2/ да представи удостоверение
за данъчна оценка на посочения недвижим имот, а в случай, че няма такова –
да внесе по сметка на СРС депозит в размер на 450 лв. за назначаване на
съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарна цена на имота, като
в случай на снабдяване с данъчна оценка на имота да внесе по сметка на СРС
държавна такса в размер на 1% от посочената данъчна оценка, но не по-малко
от 50 лв.; 3/ да посочи изрично дали твърди, че е собственик на процесния
гараж, както и да формулира петитума си на исковата молба - искане да бъде
установено, че притежава право на собственост върху процесния имот и
искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота (вж.
ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС).
При неизпълнение на указанията, предявената насрещна искова
молба вх. № 11164/14.01.2025 В. З. М. срещу Н. Г. Н. и Л. Д. Л. В ЧАСТТА
относно предявеният иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да
предадат на ищеца владението върху гараж, находящ се в гр. С., ул. „Л.“
№ *** ще бъде върната, а производството по делото в тази част –
прекратено.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че двамата ищци са съсобственици при равни квоти на следният
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************* по КККР, одобрени със Заповед РД - ************* г, на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град С., район „П.", ул.
„Л.“ № ***, ет. *, който самостоятелният обект се намира в сграда № *,
2
разположена в поземлен имот с идентификатор ***************, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, на едно ниво,
с площ от 111.50 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма: под обекта: няма: над обекта: няма, заедно с ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор ***************, с площ от 494 кв. м.
Твърди, че ищците са придобили имота чрез покупко-продажба от продавачите
Р. П. Г.а, В.а Ц. Т. и П. Ц. Т., обективирана в Нотариален акт от ********* г.,
акт № **, том ****, дело ********* г., вписан в Имотния регистър – Служба
по вписванията – гр. С.. От своя страна продавачите на имота се легитимират
като собственици на процесния недвижим имот въз основа на извършена със
съдебно решение № 537542 от 16.11.2018 г. по гр. д. № 61639/2014 г., влязло в
сила на 13.12.2018 г., а другата сграда, построена в поземления имот –
западния близнак, е поставена в дял на ответника, като земята е оставена в
съсобственост между съделителите при равни квоти като неподеляема.
Твърди, че от средата на месец март 2021 г. и понастоящем ответникът
ползва по-голямата част от земята в имота и паркира личният си автомобил в
лицевата част на съсобствения имот в непосредствена близост да северната
външна стена на сградата източен близнак, която е собственост на
доверителите ми, като за да направи сянка на автомобила си е монтирал с
дюбели, захванати на северната външна стена на сградата на моите
доверители мрежа, която е разпъната над импровизираният му гараж. На
следващо място, излага твърдения, че от м. 09.2025 г. и понастоящем,
ответникът проявява вербална и физическа агресия към строителите, които
ищците са наели, за да ремонтират покрива на своята сграда, като ответникът
ги гони и не ги допуска да работят по сградата на ищците. Твърдят, че с
посочените си действия ответникът извършва неоснователни действия, които
пречат на ищците да упражняват своето право на собственост, тъй като те не
могат да ползват северната външна стена на своята сграда, нито могат
осигурят възможност за работа на строителите за да ремонтират покривът на
своята сграда. Предявяват иск по чл. 109 ЗС, като молят съдът да осъди
ответника В. З. М. да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в
закачане на мрежа на северната стена на източния близнак и в недопускане на
строители в имота на ищците. Претендира разноски за водене на делото.
Ответникът В. З. М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
3
Признава, че е собственик на следния недвижим имот: жилищна сграда –
западен близнак от един и половина етажа с идентификатор ************,
като първият етаж е означен като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************* по КККР, одобрени със Заповед №
************** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
град С., район „П.“, ул. „Л.“ № ***, ет. *, с площ 97 кв.м., разположен в сграда
с идентификатор ************, с брой надземни етажи: 1, с предназначение;
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***************, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 111.50 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с
идентификатор *************, под обекта: няма, над обекта: самостоятелен
обект с идентификатор ***************, както и тавански полуетаж, означен
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***************, с площ
48,30 кв.м., разположен на същия адрес и в същата сграда с идентификатор
************, заедно с 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
***************, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 29.10.2020 г. с адрес
на поземления имот град С., район „П.“, кв. „В. Л.“, ул. „Л.“ № ***, с площ от
494 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 76,
квартал ***, при съседи с идентификатори: *************; ***********;
****************; ************** и ************. Признава, че ищците са
съсобственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************* по кадастралната карта и кадастралните регистри, както и че
ищецът и ответникът са съсобственици на процесния ПИ с идентификатор
*************** по КККР. Посочва, че дворното място, в което са
разположени двете сгради, не е разпределено за ползване между
съсобствениците му, като собствениците на всяка от двете сгради влизат през
обособен вход – ищците като собственици на източната сграда-близнак влизат
в дворното място от поставената в ляво на сградата порта, а ответникът влиза
в дворното място от поставената в дясно на сградата порта. Посочва, че
паркира автомобила си в дясната част на двора, тъй като влиза от дясната
порта, но посочва, че не заема по-голяма част от двора и не пречи ползването
на останалата част на двора. Посочва, че не е преградил никаква част от двора
4
и не пречи да се ползва от останалите съсобственици. Твърди, че понякога,
когато има съобщение за заплаха от градушки, поставя мрежа против
градушки над автомобила си, която мрежа сваля след преминаване на
заплахата, но тази мрежа по никакъв начин не пречи на ползването на
дворното място или на сградата и не е постоянно захваната за сградата.
Посочва, че от доста време и към настоящия момент тази мрежа не е
поставяна над автомобила на ответника, поради което оспорва предявеният
иск като неоснователен и моли съдът да го отхвърли. Моли съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни и неоказани.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът по първоначалния иск
предявява срещу първоначалните ищци Н. Г. Н. и Л. Д. Л. насрещен иск по
чл. 109 ЗС. Твърди, че след закупуване на имота от страна на ответниците по
насрещния иск през м. февруари 2021 г., те веднага са заели гараж с площ 27
кв.м., построен в лявата източна част на дворното място с изход към улицата.
Твърди, че посоченият гараж не е собственост на ответниците по насрещния
иск, тъй като те не са закупили посочения гараж и твърди, че той е съсобствен
на ищеца по насрещния иск и на бившите собственици на сградата-източен
близнак и продавачи на ответниците. Посочва, че след завземане на гаража,
ответниците са възпрепятствали ищеца да го ползва, тъй като са го напълнили
със строителни материали и инструменти, а считано от м. юни 2021 г. са
започнали изграждане на втори етаж на източен близнак. Посочва, че този
строеж, осъществяван от ответниците по насрещния иск е незаконен, защото
се осъществява без одобрени строителни книжа, архитектурни проекти, без
издадено разрешение за строеж, без одобрена строителна линия, без издадени
разрешения от ВиК, противопожарна охрана, електроснабдителните
дружества и общинските власти, а също така без съгласие на ищеца по
насрещния иск като съсобственик на дворното място. Посочва, че ответниците
са изградили посочения втори етаж въпреки противопоставянето от страна на
ищеца. Твърди, че при извършване на ремонт на първия етаж на Източния
близнак, ответниците частично са съборили носеща стена, която е
преграждала една от стаите и по този начин са застрашили сградата си от
събаряне, с което застрашават и сградата на ищеца, която е долепена до
тяхната сграда. Твърди се, че вторият етаж на източния близнак е построен
върху компрометирани основи и стени, без да бъде извършен необходимият
основен ремонт и укрепване, предвиден в техническата експертиза. Посочва,
5
че строителството е извършено без проекти, изчисления за устойчивост,
разрешения и строителен контрол, като конструкцията е изградена изцяло от
нестабилни материали като дървесни плоскости (ПДЧ), като твърди, че от
вибрациите, причинени от преминаващи тежкотоварни автомобили,
преминаващи по ул. ‚Л.“ сградата продължава да се напуква, което създава
риск от срутване на сградата-източен близнак. Твърди, че съществува реална
опасност от повличане или повреждане на Западния близнак, както и
застрашаване здравето и живота на обитателите му. Поради това предявява
насрещен иск по чл. 109 ЗС, като моли съда да осъди ответниците Н. Г. Н. и Л.
Д. Л. да премахнат незаконно изграден втори етаж на сграда-източен близнак,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ************* по
КККР, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна и да осъди
ответниците Н. Г. Н. и Л. Д. Л. да изградят отново частично съборената от тях
носеща стена, намираща се между двете стаи в закупения от тях първи и
единствен законен етаж от сградата-източен близнак, както и да осъди
ответниците да предадат на ищеца собствеността и владението на построения
в лявата източна част на описаното дворното място с изход към улицата
гараж. Претендира разноски за водене на делото.
След срока по чл. 131 ГПК ответниците по насрещния иск подават
отговор на насрещната искова молба, с който оспорват предявените негаторни
искове като неоснователни и недоказани, а ревандикационния иск – като
недопустим, евентуално – като неоснователен и недоказан. Оспорва
насрещната искова молба като нередовна, тъй като не са събрани дължимите
държавни такси.
Оспорват исковете по чл. 109 ЗС като неоснователни. Твърди, че
покривът на сградата винаги е бил с височина, равна на настоящата. Посочва,
че ответниците по насрещния иск не са изграждали нов етаж, а са
ремонтирали покрива на сградата-източен близнак и съответства на
одобрените строителни книжа на сградата от 21.04.1956 г., находящи се в
архива на СО, район „П.“. Посочва, че възстановяването на покрива е
извършено от В. З. М. в периода м.05.2019 г. – м.10.2019 г., преди придобиване
на имота от ответниците по насрещния иск. За така извършените строителни
дейности на тавана и покрива на сградата непосредствено след извършване на
делбата предишните собственици на сградата са подали два сигнала – до МВР
и до кмета на район ‚П.“, при което се установило, че В. М. е извършил
6
посочения строеж. Посочва, че за уреждане на отношенията между
предишните съсобственици и В. М. за извършените от него подобрения,
между П. Ц. Т. и В. З. М. е сключена извънсъдебна спогодба от 07.10.2020 г.,
по силата на която В. М. се е съгласил да получи сумата от 4500 лв. за
извършените от него подобрения, срещу което се отказва от всякакви
претенции към собствениците на имота за извършените от него подобрения.
Посочва, че Н. Н. и Л. Л. са придобили процесния имот с покупко-продажба,
като един продавачите на имота е именно П. Т., който е сключил посочената
съдебна спогодба с ищеца по НИ. Поддържа, че след като строежът е изграден
от ищеца по насрещния иск, поради което същият следва да търпи посочения
имот, а предявения негаторен иск се явява неоснователен. Оспорва
твърденията, че строежът се явява незаконен. Посочва, че със оспорения
строеж се възстановява таванът и покривът на сградата, без да се променя
кота-билото и че строежът съответства на одобрените строителни книжа от
21.04.1956 г. Посочва, че дори и строежът да е незаконен, за основателността
на иска по чл. 109 ЗС се налага ищецът да докаже, че посоченият строеж
неоснователно и отрицателно засяга неговото право на собственост, като в
случай, че се установи, че действията се действително неоснователни, но не
създават пречки на собственика, искът по чл. 109 ЗС ще бъде неоснователен.
Оспорва, че ответниците по НИ са премахвали подпорна стена на приземния
етаж на сградата – източен близнак.
По иска по чл. 108 ЗС посочва следното: твърди, че в поземления имот –
дворно място има три постройки – един гараж, една стопанска постройка и
една беседка. Твърди, че тези постройки не са допуснати до делба, но по
силата на приращението собствениците на земята са собственици и на трайно
прикрепените постройки към нея, като излага твърдения, че беседката и
стопанската постройка се ползват от В. З. М., а гаражът се ползва от
ответниците по НИ. Страните са съсобственици на земята и на
второстепенните постройки в нея при равни квоти и във връзка с техния спор
между същите страни има висящо дело № 62541/2025 г. пред СРС, 182 състав,
по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, с предмет разпределяне на
ползването на имота, включително на трайно прикрепените второстепенни
сгради в него, както и иск за заплащане на обезщетение с право основание чл.
31, ал. 2 ЗС против В. З. М. заради това, че ползва по-голям дал от имота. В
този смисъл оспорва предявеният иск по чл. 108 от ЗС за предаване на
7
владението върху гаража като недопустим, евентуално неоснователен. Моли
съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове:
1) първоначален иск от Н. Г. Н. и Л. Д. Л. срещу В. З. М. по чл. 109 ЗС за
осъждане на ответника преустанови неоснователните си действия, като: 1.
премахне поставената от него мрежа монтирана с дюбели, захванати на
северната външна стена на сградата на източния близнак в сграда с
идентификатор ************ по КККР на гр. С., и в недопускане на
строители в имота на ищците, както и
2) кумулативно съединени насрещни искове от В. З. М. срещу Н. Г. Н. и
Л. Д. Л. по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконно
изграден втори етаж на сграда-източен близнак, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ************* по КККР, с предназначение: жилищна
сграда-многофамилна и да осъди ответниците Н. Г. Н. и Л. Д. Л. да изградят
отново частично съборената от тях носеща стена, намираща се между двете
стаи в закупения от тях първи и единствен законен етаж от сградата-източен
близнак.
3) насрещен иск по чл. 108 ЗС от В. З. М. срещу Н. Г. Н. и Л. Д. Л.,
кумулативно съединен с насрещните исковете по чл. 109 ЗС, за осъждане на
ответниците да предадат на ищеца владението на гараж
III. Обстоятелства, които се признават:
Безспорни между страните са следните обстоятелства: 1/ Н. Н. и Л. Л. са
съсобственици на жилищна сграда-източен близнак, означена като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
************** г, на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
град С., район „П.", ул. „Л.“ № ***, ет. *, с площ от 111.50 кв.м., който е
разположен в поземлен имот с идентификатор ***************; 2/ В. З. М. е
собственик на жилищна сграда-западен близнак от един и половина етажа с
идентификатор ************, с адрес: град С., район „П.“, ул. „Л.“ № ***, ет.
*, разположена в поземлен имот с идентификатор ***************, като
8
първият етаж е означен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************* по КККР, с площ 97 кв.м., с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 111.50
кв.м., както и тавански полуетаж, означен като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: ***************, с площ 48,30 кв.м., разположен на същия
адрес и в същата сграда; 3/ Н. Н. и Л. Л. са съсобственици заедно на 1/2
идеална част, а В. З. е собственик на другата 1/2 идеална част от поземлен
имот с идентификатор *************** по КККР, с площ от 494 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 76, квартал
***, с адрес на поземления имот град С., район „П.“, кв. „В. Л.“, ул. „Л.“ №
***, при съседи с идентификатори: *************; ***********;
****************; ************** и ************, като в посочения
поземлен имот са разположени двете сгради-близнаци; 4/ В. З. признава, че
закача мрежа на северната стена на сградата-източния близнак, собственост на
Н. Н. и Л. Л., за да предпазва колата си от градушка, но оспорва мрежата да е
постоянно закачена на стената на сградата и да създава пречки за ползване на
имота на ищците по първоначалния иск: 5/ в лявата източна част на дворното
място на двете сгради, което е съсобствено между страните и е означено като
поземлен имот с идентификатор *************** по КККР, е разположен
гараж с площ 27 кв.м. с изход към улицата, което не е било поделено при
извършване на делбата и който гараж се ползва от Н. Н. и Л. Л. и към
настоящия момент.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС:
В доказателствена тежест на ищците на първоначалния иск Н. Н. и Л.
Л. е да докажат при условията на пълно и главно доказване: 1/ правото си на
собственост върху жилищна сграда-източен близнак, означена като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по КККР и
разположена на адрес: град С., район „П.", ул. „Л.“ № ***, ет. *; 2/ извършени
от ответника неоснователни действия в имота на ищците, изразяващи се в
закачане на мрежа на северната стена на сградата-източния близнак,
собственост на ищците и пречене на строителите да влязат в имота; 3/ с което
9
действие и/или бездействие на ответниците се пречи на нормалното
упражняване на правото на собственост на ищците върху техния недвижим
имот.
В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да
установи, че извършените действия не пречи на упражняването на правото на
собственост на ищците и не създават затруднения, по-големи от обикновените
или да проведат насрещно доказване, като установи, че не е извършил
твърдените от ищците действия.
По насрещния негаторен иск:
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск В. М. е да
докаже при условията на пълно и главно доказване: 1/ правото си на
собственост върху жилищна сграда-западен близнак, означена като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ************, с адрес: град
С., район „П.“, ул. „Л.“ № ***, ет. *; 2/ извършени от ответниците
неоснователни действия в техния имот, изразяващи се в изграждане на втори
етаж на собствената им сграда-източен близнак и частично събаряне на
носеща стена между двете сгради; 3/ с което действие и/или бездействие на
ответниците се пречи на нормалното упражняване на правото на собственост
на ищеца върху неговия недвижим имот, изразяващо се в застрашаване от
срутване и/или сериозно повреждане на жилищна сграда-западен близнак,
собственост на ищеца.
В тежест на ответниците е докажат твърденията си, че посочената
сграда, която ищецът иска да се разруши, в действителност е построена от
самия ищец по НИ или че извършените действия не пречат на упражняването
на правото на собственост на ищеца и не създават затруднения, по-големи от
обикновените или да установят, че не са извършили сочените от ищеца
действия.
По предявения реавандикационен иск по чл. 108 ЗС:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1/ твърдяното правото на собственост върху гараж с площ
от 27 кв.м., разположен в лявата източна част на дворното място; 2/ да
докаже, че ответниците Н. Н. и Л. Л. владеят посочения гараж.
В тежест на ответниците при установяване на горното е да докажат, че
10
владеят процесният гараж на валидно правно основание.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба,
насрещната искова молба и отговора на насрещната искова молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от СРС, ГО, 182 с-в за предмета, страните и
етапа на производството по гр.д. № 62541/2025 г. по описа на СРС, ГО.
ДА СЕ ИЗИСКА, на осн. чл. 186 ГПК, от МВР – 05 РУ на СДВР да
представи по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на
съобщението копие от преписка, образувана по сигнал вх. № **************
г., в това число, но не само дадени обяснения от В. З. М. пред органите на
МВР.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане от страна на ищците
по първоначалния иск за доказване на обстоятелствата по доказателствените
искания към исковата молба, за първото по делото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане от страна на
ответника по първоначалния иск за доказване на обстоятелството за начина на
ползване на имота, за първото по делото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за допускане на втори
свидетел за установяване на сочените обстоятелства.
ОТЛАГА произнасянето си по исканията на страните за събиране на
гласни доказателства във връзка с предявените насрещни искове.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца по насрещния иск, че не
сочи доказателства относно твърдението си, че изграждането на втори етаж на
източния близнак е извършено върху компрометирани и разрушени основи и е
застрашен от срутване, за което следва да ангажира експертни
доказателства, доколкото съдът не разполага със специални знания в тази
област.
УКАЗВА на страните да доведат свидетелите в насроченото по делото
открито съдебно заседание, както и че ако в съдебното заседание не доведат
допуснатите свидетели при режим на довеждане или не представят
доказателства за обективната им невъзможност да присъстват, съдът ще
отмени определението си в частта, в която са допуснати свидетелите.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК, съдът приканва страните към
11
сключване на спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, като направените разноски остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. Спорът ще се
разреши в значително по-кратки срокове и страните ще запазят добрия
тон помежду си.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
Център за спогодби и медиация към СРС и СГС или медиатор от Единния
регистър на медиаторите, който може да бъде достъпен на електронен адрес:
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски градски съд действа Програма "Спогодби", осигуряваща,
за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма
"Спогодби" може да бъде получена всеки работен ден от 9: 00 до 17: 00 часа
от М. Н. - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен
съд тел. 02/8955 423; Ю. Ш. - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при
Софийски градски съд тел. 02/9219 413 в Съдебната палата – гр. С. (вход
откъм ул. "Позитано"), тел. 9219 413 или от М. Н. на тел. 8955423 и ел. адрес:
********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация, който се
намира в гр. С., бул. "Цар Борис III" № 54, ет. 2, в сградата на Софийски
районен съд. Подробности за Програма "Спогодби" включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат открити и на електронен адрес:
https://srs.justice.bg/bg/12656.
ПРЕПИС от отговора на ответника по главния и насрещния иск да се
връчи на ищците по главния и насрещния иск, които може да изразят
становище и да ангажират доказателства във връзка с тях в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
12
по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2025 г. от 15,15 часа, за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13