№ 20306
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20251110106971 по
описа за 2025 година
*. е предявила срещу „*“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми:
3 707,76 лв., представляваща главница за дължими суми по договори за мобилни услуги и
лизинг, ведно със законната лихва от 15.08.2016 г. до окончателното плащане, 74,16 лв.,
представляваща заплатена държавна такса, 489,54 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в исковото производство, и 505,88 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, за които суми са издадени изпълнителен лист от 13.02.2018 г. на
основание влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 45924/2016 г. на СРС, 26 състав и
влязло в сила решение № 244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, и
изпълнителен лист от 02.04.2018 г. на основание влязло в сила решение №
244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, въз основа на които е
образувано изп. дело № * на * като погасени по давност.
Ищцата твърди, че в полза на ответника били издадени изпълнителен лист от
13.02.2018 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 45924/2016 г. на
СРС, 26 състав и влязло в сила решение № 244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на
СРС, 26 състав, и изпълнителен лист от 02.04.2018 г. на основание влязло в сила решение №
244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, въз основа на които ищцата е
осъдена да заплати на ответното дружество следните суми: 3 707,76 лв., представляваща
главница за дължими суми по договори за мобилни услуги и лизинг, ведно със законната
лихва от 15.08.2016 г., до окончателното плащане, 74,16 лв., представляваща заплатена
държавна такса, 489,54 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 505,88 лв., представляваща разноски в заповедното производство. Въз
1
основа на издадения изпълнителен лист от 13.02.2018 г. и от 02.04.2018 г. и по молба на
ответника било образувано изп. дело № * на *. Ищцата посочва, че на 22.06.2018 г. била
издадена покана за доброволно изпълнение. Твърди, че за период, по-дълъг от пет години,
ответникът в качеството на взискател не е извършвал никакви изпълнителни действия по
горепосоченото изпълнително дело, с оглед на което вземанията по него следва да се считат
за изтекли по давност. Излага, че в случая е налице и хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като перемпцията е настъпила на 21.11.2020 г., след която дата 5-годишната погасителна
давност на вземанията следва да се счита за изтекла. Изпълнителното дело следвало да бъде
прекратено и поради липса на секвестируемо имущество съгласно чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 03.06.2018 г.
въз основа на издадените изпълнителни основания – изпълнителен лист от 13.02.2018 г. и
изпълнителен лист от 02.04.2018 г., е поискал от * да образува изп. дело № * срещу ищцата.
С молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано извършване на справки за
имущественото състояние на длъжника, както и налагане на запор върху вземанията по
банкови сметки на ищцата. Сочи се, че на 24.07.2020 г. ответникът отново поискал от * да
извърши справки и да насочи принудително изпълнение върху имуществото на ищцата.
Твърди, че в хода на образуваното изпълнително дело са предприемани изпълнителни
действия, с които погасителната давност на процесните вземания е прекъсвана многократно.
В периода 07.01.2022 г. - 04.11.2024 г. по сметка на * били постъпили суми в общ размер от
5 274,71 лв., които представляват действия по принудителното изпълнение, респ. имат за
последица прекъсване на давността във всеки отделен случай. По тази причина счита, че
петгодишната давност тече от 04.11.2024 г. – датата, на която е предприето последното
действие по принудителното изпълнение на вземанията по издадените изпълнителни
основания, с оглед на което към датата на подаване на исковата молба в съда давността не
следва да се счита за изтекла. Твърди, че двегодишният срок в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК не следва да се счита за изтекъл в нито един момент.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По спорните въпроси – предприемането на кое изпълнително действие прекъсва
давността за вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е
постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В
такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
2
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие,
извършено в рамките на двугодишния срок преди датата на прекратяване на изпълнителното
производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че
изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
Предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен
лист от 02.04.2018 г., издаден по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, с който *. е осъдена
да заплати на „*“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 74,16 лева, представляваща
заплатена държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер на 489,54 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата 505,88 лева – разноски в
заповедното производство и изпълнителен лист от 13.02.2018 г., издаден по гр. д. №
45924/2016 г. на СРС, 26 състав, с който *. е осъдена да заплати на „*“ ЕАД сумата 3707,76
лева – дължими суми по договори за мобилни услуги и лизинг, за което са издадени
3
фактури: **********/01.11.2013 г., **********/01.12.2013 г., **********/01.02.2014 г.,
**********/05.11.2013 г., **********/05.12.2013 г., **********/05.01.2014 г.,
**********/05.02.2014 г., **********/05.03.2014 г., **********/05.04.2014 г.,
**********/05.05.2014 г.
Въз основа на тях на 13.06.2018 г. е образувано изп. д. № * на *. На 22.06.2018 г. е
наложен запор на банкова сметка на длъжника и на трудовото му възнаграждение. С молба
от 24.07.2020 г. взискателят е поискал налагането на запор върху трудово възнаграждение
или пенсия на длъжника. На 22.12.2021 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника.
На 19.01.2022 г. е наложен запор на вземания на длъжника в *“ АД, като на същата дата е
извършено плащане в размер на 862,33 лева. На 26.09.2022 г. и 10.07.2023 г. е наложен запор
на трудовото възнаграждение на длъжника.
Не се установява в рамките на двугодишния период от налагането на първия запор на
22.06.2018 г. до искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия на
24.07.2020 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на
давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Поради това следва, че изп. д. № * на * се е прекратило по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК към 22.06.2020 г. (с изтичането на две години). Извършването на
изпълнителни действия след това е ставало по прекратено изпълнителното производство,
поради което и същите не съставляват валидно извършени изпълнителни действия и не
водят до прекъсване на давността за процесните вземания. След перемирането на изп. дело е
започнала да тече нова давност, която е изтекла в хода на настоящото производство,
доколкото с подаването на искова молба ищецът не може да прекъсне течащата в негова
полза давност.
Поради това съдът намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен
лист от 02.04.2018 г. и изпълнителен лист от 13.02.2018 г., е изтекла, тъй като към
извършването на второто изпълнително действие по изп. д. № * на * е била настъпила
перемпция по изпълнителното дело и извършването на последващи изпълнителни действия
не може да се счетат като действия, които са от естество да прекъснат давността по
отношение на вземанията, тъй като не са валидно извършени след прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона. Съдът счита, че приложимата в случая е именно
5-годишната давност. Когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е винаги пет години. Това означава, че когато вземането е определено по основание и размер с влязло
в сила решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага общата петгодишна давност. Следователно
вземанията, предмет на изпълнителен лист от 02.04.2018 г. и изпълнителен лист от 13.02.2018 г., са се погасили
по давност, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата. Претендирано е адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от 800 лева, което следва да бъде
присъдено на процесуалния представител на ищцата.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от *., ЕГН **********, срещу „*“
ЕАД, ЕИК *, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че *. не дължи на „*“ ЕАД следните суми:
3707,76 лв., представляваща главница за дължими суми по договори за мобилни услуги и
лизинг, ведно със законната лихва от 15.08.2016 г. до окончателното плащане, 74,16 лв.,
представляваща заплатена държавна такса, 489,54 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в исковото производство и 505,88 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, за които суми са издадени изпълнителен лист от 13.02.2018 г. на
основание влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 45924/2016 г. на СРС, 26 състав и
влязло в сила решение № 244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, и
изпълнителен лист от 02.04.2018 г. на основание влязло в сила решение №
244159/19.10.2017 г. по гр. д. № 1166/2017 г. на СРС, 26 състав, въз основа на които е
образувано изп. дело № * на * като погасени по давност.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, да заплати на адв. *, личен № *, сумата от 800 лева –
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5