№ 256
гр. Смолян, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20245440100135 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Р. Б. против „*“ АД, в която се
твърди от ищцата, че на 29.04.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние с № *. Договорът за заем
е сключен чрез онлайн платформата на ответника, при следните условия: Главница: 200.00
лв. Лихвен процент по кредита: 25.2% - Годишен процент на разходите (ГПР): 28.32% Срок
за погасяване: 30 дни. Обща сума, дължима от потребителя: 204.20 лв. Съгласно чл. 19 (1),
раздел VI. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ от Договора за заем и чл. 17-22 от Общите условия (качени на
уебсайта на ответника) ищцата-кредитополучател е следвало в срок до 3 (три) дни от
сключване на договор за потребителски кредит да: Осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от
ЗЗД с и в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или
Предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по настоящия договор (главница,
лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано
от датата на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за
заплащането на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде
най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Съгласно (2) - Третото лице -
поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ
и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на
КРЕДИТОРА. В чл. 29 (1) от Договорът за заем и чл. 46, ал. 1 от ОУ е описано, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще
1
дължи на Кредитора неустойка в размер на 0.9% (нула цяло и девет на сто) от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното
обезпечение. Въпросната неустойка е включена в погасителния план към Договора за заем и
дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва. В действителност общата сума,
които ищцатае следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора
сума в размер на 204.20 лв., а значително по-голяма -242.00 лв. Напълно логично, тя не е
успяла да предостави обезпечение съгласно изискванията на кредитора, за което й е била
начислена въпросната неустойка в общ размер на 37.80 лв. Счита, че клаузата уреждаща
начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на
договора е нищожна поради следното: Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка"
няма характер на такава, то е било изначало уговорено без да притежава присъщите на
неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът го е именувал
„неустойка", за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за
обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Кредиторът си е гарантирал, че
ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно
неизпълнение - осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в тридневен срок. Това
вземане е допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща
печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Предвидената „неустойка” не
изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на
основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с
последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски,
следователно така, както е уговорена, неустойката в този разллер би се дължала и при
редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.
Без отговор остава въпросът в тази хипотеза какви са вредите, които би понесъл въпросния
кредитор... Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за
кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за
тази дейност. Нещо повече, от неосигуряването на поръчител, респ. на банкова гаранция,
кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно
неизпълнение от страна на Кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е
определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва.
Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92
ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не
защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.
Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно
задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило
неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция.
На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните
отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на
договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от
2
страна на кредитополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира
без наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква
едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга. При
наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се
приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с
чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на
банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за кредит, като по този начин се
нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Нещо повече,
неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен
при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника,
което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора. С
оглед на това, като договорен подход неустойката цели да се заобиколи забраната на чл. 143,
т. 3 ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е
извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение. На отделно основание счита , че с въпросната
клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е
константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции -
обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й
представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката
противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради
което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от
ЗЗП. Отделно от това, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият.
Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно
3
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското
законодателство с чл. 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. Предвид съдържанието на договора счита
, че може да се направи обоснован извод, че договора е типов и изготвен при предварително
посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в
договорите в срок върху които потребителят не е могъл да влияе. Счита, че посочената
клауза за уговорена неустойка, следва да се счита за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на
неустойката спрямо отпуснатите суми. Счита, че клаузата, уреждаща начисляване на
разходи за извънсъдебно събиране на вземания също е нищожна.
В чл. 11, раздел „IV. ЛИХВИ И ТАКСИ“ от Договора за заем и чл. 23, т. 3 от ОУ
кредиторът е включил в тежест на потребителя неравноправна „уговорка“, а именно: •
Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението за заплащане на дължимите
погасителни вноски по настоящия договор от страна на ПОТРЕБИТЕЛЯ ще принуди
КРЕАИТОРА да направи разходи за събирането на просрочените вземания, изразяващи се в
изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни
разговори и лични посещения, уведомяващи ПОТРЕБИТЕЛЯ за некоректното му поведение.
В случай че ПОТРЕБИТЕЛЯТ забави заплащането на погасителна вноска, същият дължи на
КРЕАИТОРА такса в размер на 10 лв. /десет лева/, представляващи направените разходи за
събиране на просрочените вземания. Разходите по този член се начисляват и за всеки
отделен погасителен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено.
Погасителен период по смисъла на настоящия член представлява времето между падежа на
две последователни погасителни вноски съгласно Погасителния план. Всички начислени
такси за събирането на просрочени погасителни вноски, които трябва да заплати
ПОТРЕБИТЕЛЯТ не могат да надхвърлят 120 лв. (сто и двадесет лева). В случая въпросните
„разходи“ са обвързани с неизпълнение на задължение по договора и като такава, те следва
да бъда възприемани като неустойка. Въпросната „неустойка“ абсолютно противоречи на
чл. 33 ЗПК според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава
не може да надвишава законната лихва. Налице е явно заобикаляне на посочената
разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава и
то за действия, които кредитодателя може и да не е извършил. Счита, че в случая тази
неустойка няма присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции, тя е просто средство за обогатяване на кредитора и определено води до скрито
4
оскъпяване на кредита. Нещо повече, изброените дейности - изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания и др„ по естеството си
не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за
евентуално извършвани от кредитора действия във връзка със събиране на задължението.
Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са
разходи, както самият кредитор ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране
на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК услуги. Дори
и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те
са такива по управление на кредита и „таксуването“ им за сметка на потребителя
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Предвид
гореизложеното, счита, че клаузата в чл. 11, раздел „IV. ЛИХВИ И ТАКСИ" от Договора за
заем е нищожна на основание чл. 10а, ал. 1, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и се явява неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП.
Счита за нищожна и клаузата, уреждаща допълнителна неустойка при
неизпълнение в размер 1% на ден. Съгласно чл. 30, раздел НЕУСТОЙКИ от Договора за
заем: - При неизпълнение на което и да е свое договорно залължение, включително и при
неизпълнение на плащане на дължимата сума в срок, освен другите договорени неустойки,
ПОТРЕБИТЕЛЯТ аълж и и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на
ден. Неустойката по чл. 30 от договора се начислява с величина от 1% на ден от
просрочената сума, което я характеризира като мораторна, но същевременно е уговорено да
се дължи при неизпълнение на кое да е задължение на потребителя, без да държи сметка
дали то е престационно или непрестационно, парично или непарично, а и какъв е типът на
самата неизправност - времева, количествена или качествена, както и фазата, на която е
допусната. В случая потребителят макар и да погасява редовно задълженията си, но в
хипотезата на 6 непредоставено обезпечение, то той би бил в неизпълнение на „което и да е
договорно задължение" и следва да бъде начислена и въпросната неустойка от 1% на ден, в
допълнение кълл неустойката за непредоставяне на обезпечение. Нещо повече, в случая в
Договора за заем, освен процесната неустойка в размер 1 % на ден е уговорена и друга - в
размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска (в унисон с
разпоредбите на чл. 33 ЗПК). Тоест, при забава на погасителните вноски ответното
дружество би получило две обезщетения за едни и същи вреди в резултат от забавата.
Считам, че с въпросната клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК още веднъж,
тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение. Кумулиране
на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика
е константна. В случая заплащането на допълнителната неустойка за забава в размер 1% на
ден (или 30% на месец!) представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в
този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на
5
разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП и същата е нищожна.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожни следните клеузи от процесния Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние с № */29.04.2022 г , сключен между страните:
клаузата за начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение (чл. 29 вр. чл. 19,
раздел VI. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, клаузата, уреждаща начисляване на разходи за извънсъдебно
събиране на вземания (чл. 11, раздел „IV. ЛИХВИ И ТАКСИ") , клаузата, уреждаща
допълнителна неустойка при неизпълнение в размер 1% на ден (чл. 30, раздел
„НЕУСТОЙКИ") на твърдените по-горе основания.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен от исковата молба, с който
оспорва исковете. Счита, че оспорените клаузи са валидни. Сочи, че следва да се има в
предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза,
съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя
визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно
задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената
неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрависочи следното: Процесният договор е сключен от
разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за
организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „*“
АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от
разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за
кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на дружеството.
Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по
точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „*“
АД, находящ се на адрес:ингтернет адрес и/или кратки текстови съобщения (СМС) като
средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между
страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по
кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от
следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за
отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В
процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.
Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). В раздел 2 „Термини и Понятия“ на
ОУ е посочено, че „Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от
който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват,
че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до
Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно от
горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен I
акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично виртуално
6
пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация
за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във
Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на
същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на
Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща
от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на
договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит
на сайта на Дружеството. На 29.04.2022 година чрез създаденият от Р. Р. Б. личен профил,
същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените
полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за
самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да
ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така
нареченият „Идентификационен номер“. След попълване на Заявлението за кандидатстване
и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред
договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска
бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за
отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на
Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски
кредит .като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“,
с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със
съдържанието на договора и за неговото сключване. . След одобрението на подадената
Заявка от страна на „*“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща
посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски
кредит - кредитна линия сключен от разстояние № * от 29.04.2022 г. с приложение № 2
Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).
Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за
желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на
приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към
него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и
размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР,
изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка
с кредита на 29.04.2022 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е
изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези
предприети от страна на ищеца действия между „*“ АД и ищеца като кредитополучател на
29.04.2022 година е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски
кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № *. Сключването на договора във
формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички
други приложими нормативни документи. Относно дължимата неустойка при не
предоставяне на обезпечение мога да изложа следното: Независимо, че такава неустойка не
7
е начислявана и събирана от дружеството, намирам, че тази клауза е валидна и отговаряща
на всички изисквания на действащото законодателство. На първо място съгласно правната
теория и съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по
смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор,
чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на
Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява самостоятелно
съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за
потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не
се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. За да
възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки:
неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или
да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието
изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като всички тези обстоятелства са налице
в настоящият случай. Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е
налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на
обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира
изпълнението „под страх“ 1 че в противен случай би се начислила. С оглед което е и
нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на
задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави
нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция. В случая тя е уговорена за
неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е
обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали
заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и
размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се
начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на
заемателя. При определяне , дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва
да вземе в предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване,
с каквато възможност разполага и заемателят по Договора. Видно от Договора неустойката
се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение,
като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест
причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното
поведение на ищеца. Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за
потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на
договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно
разместване на блага Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции -
обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира
допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и
функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция“,т.к. няма данни за
ответника да са настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна
8
практика. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията
си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва
настъпването на вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите е
предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да доказва техният размер. Въпреки това
счита вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за
очевидни. С оглед на не предоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция,
че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.
Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок
вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да реализират точното изпълнение
и ако не се постигна - да санкционират за неизпълнение, както е в настоящият .. С оглед
изложеното, считаме, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и
неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни
и не противоречащи на добрите нрави. Няма въведено законодателно изискване относно
размера на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като
дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното
задължение. Доколкото по - големият размер на неустойката е обусловен от бездействието
на длъжника, същият не може да се приеме като изначално договорен в противоречие на
добрите нрави.. Нищожността, поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява
към момента на сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат
на неизпълнението. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и съдебната практика се приема, че
дори е неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя е действително задължение,
което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляването не цели да
установи пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди, като
този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и санкционен характер /
Ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален
и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. По правило неустойката
представлява предварително определено обезщетение , с оглед което е нормално нейният
размер да е предварително уговорен между страните и включен, като част от погасителните
вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20
от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение. Поради това
счита включването на неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на
закона. Освен това съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на
ОСТК прекомерността на неустойката не я прави нищожна поради накърняване на добрите
нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Счита, че с оглед изложеното до тук несъмнено се установява задължението за неустойка,
предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № * от 29.04.2022
година отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна.
Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок
поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът е бил запознат с условията
на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно
9
съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е
разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в
Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да
премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си
ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД,
който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да
действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение. Отново искам да
отбележа, че въпросната неустойка се начислява САМО докато не бъде предоставено
обезпечение. Няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на
обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и
да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият. Именно поради това и
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по договора да стане
предсрочно изискуемо при непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на
длъжника.
В съдебно заседание ищцата Р. Р. Б., редовно призована , не се явява. Исковете се
поддържат с писмзена молба от пълномощника й адв.*. Представя и писмени бележки.
Ответникът „*“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. Оспорва иска с
писмена молба чрез пълномощника си адв.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, направи следните фактически и правни
изводи:
Видно от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
предоставен от разстояние №*/ 29.04.2022г., сключен между „*“ АД, като кредитор и Р. Р. Б.,
като кредитополучател , ответникът е предоставил на ищцата потребителски кредит в
размер на 200,00 лв. максимален размер на главницата , която може да бъде усвоена по
време на действие на договора за кредит, а кредитополучателя следва да върне при лихвен
процент 25,2%, ГПР 28,32% , като общата дължима сума от първия отпуснат транш -204,
20лв. Срок за погасява не на първи транш-30 дни.
В чл.19 ал.1 от Договора е предвидено, че в случай че страните са договорили
обезпечение потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор да
осигури действието на трето физическо лице, изръзяващо се в сключване на договор за
поръчинтелство по чл.138 и см. от ЗЗД с и в полза на кредитора или да предостави банкова
гаранция , съдържаща безусловно и неотмвенимо завление на банката да заплати на
кредитора сички задължения на потребителя по договора за кредит. Третото лице-
поръчител , както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в
ОУ и се одобрява от кредитора.
В чл. 29 ал.1 от Договора за кредит е предвидено, че в случай че Потребителя не
изпълни задължението си да представи договореното обезпечение, същият дължи на
10
Кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгл.чл.29 ал.2 в случай на
настъпване на дължимостта на наустойката, потребителят заплаща периодично начислената
неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
Видно от погасителния план, неразделна част от договора за кредит, всяка вноска е
в общ размер на 242,00 лв., която сума включва главница-200,00лв., договорна лихва-4,20лв.
и неустойка.- 37,80лв.
Съгласно чл.30 от Договора, при неизпълнение на което и да е свое договорно
задължение, включително при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен
другите договорени неустоййки , потребителят дъжи и неустойка в размер на 1% от размера
на просрочената сума на ден.
Съдът счита предявените искжве за основателни, поради следното:
Така сключеният между страните договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № */29.04.2022г. притежава необходимите и съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК.
В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно
реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12
ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се за изначална
недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са
относими към момента на сключването му. Неспазването на което и да е от тези изисквания е
въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на
договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 - годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя - пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК. В
11
процесният договор не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя".
Относно предвидената в чл.19 от договора неустойка следва да се посочи, че
същата излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции
фунции и е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Това е така, защото в случая
неустойката не е уговорена при настъпване на вреди за кредитора, а като такава включена
предварително за плащане с погасителните вноски по кредита, без да е ясно дали ще бъде
дължима с оглед да обезщети такива вреди. Няма данни и да са настъпили такова вреди,
поради което плащането на такава неустойка води и до неоснователно обогатяване за
кредитора.
Освен посоченото, изпълнението на задължението за осигуряване на поръчител е
трудно изпълнимо от кредитополучателя предвид краткия тридневен срок за изпълнение.
Неустойката е включена предварително в размера на погасителните вноски по кредита, с
което кредитополучателят се натоварва с допълнителни разходи, което би го затруднило при
изпълнение на задълженията си по договора за погасяване в срок на главницата и
договорните лихви по кредита.С уговарянето предварително на дължимостта на неустойката
за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение в краткия тридневен срок
кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
за извършване на оценка от страна на кредитора за платежоспособността на длъжника, което
следва да бъде сторено предварително от него.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната
лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Самия кредитор в договора е предвидил начислената неустойка да се
заплаща зае дно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното
плащане - чл. 17, ал. 2 от ОУ Включена по този начин към лихвеното плащане, неустойката
на практика се явява добавък към дължимата възнаградителна лихва по договора и
представлява сигурна печалба за кредитополучателя. Именно предвид гореизложеното, то
съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по
договора, така и в годишния процент на разходите.
Освен изложеното, съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава. Ето защо , като противоречащи на посочената правна норма нищожни са и
предвидената в чл.11 клауза , предвиждаща такса „разходи“ за извънсъдебно събиране на
вземанията , както и предвидената в чл.30 от Договора за крадит неустойка при неплащане
в срок на дължимите суми.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
водене на делото в размер на 150,00 лв. за ДТ
12
Ищецът е представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ще следва ответникът да бъде осъден
да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.Димитър * адвокатско
възнаграждение по предявените искове в общ размер на 600,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск предявен от Р. Р. Б., ЕГН ********** с адрес с.*, общ.Смолян
против „*“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.*Б, представлявано от
изп.директор *, ЗА НИЩОЖНИ следните клаузи от Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия предоставен от разстояние № */29.04.2022г., сключен между
страните : клаузата за начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение (чл. 29
вр. чл. 19, раздел VI. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, клаузата, уреждаща начисляване на разходи за
извънсъдебно събиране на вземания (чл. 11, раздел „IV. ЛИХВИ И ТАКСИ") и клаузата,
уреждаща допълнителна неустойка при неизпълнение в размер 1% на ден (чл. 30, раздел
„НЕУСТОЙКИ").
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.*Б,
представлявано от изп.директор * да заплати на Р. Р. Б., ЕГН ********** с адрес с.*,
общ.Смолян разноски по водене на делото в размер на 150,00 лв.
ОСЪЖДА *“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.*Б,
представлявано от изп.директор * да заплати на адв. ** от АК-* адвокатско възнаграждение
в размер на 600,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
13