№ 72
гр. С. , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20201890100430 по описа за 2020 година
Образувано е по искова молба на малолетните деца В.Е.М. и С.Е.М.
представлявани от своя баща и законен представител ЕВГ. М. Д., с която
срещу В. ИЛ. П. е предявен иск с правна квалификация чл. 143, ал. 2, във вр. с
чл. 149 СК, обективно съединен с иск с правна квалификация чл. 146, ал. 1,
изр. 2 СК.
Ищците поддържат, че са малолетни деца и че ЕВГ. М. Д. и В. ИЛ. П. са
техни родители. Твърдят, че се нуждаят от средства за съществуване, които
не се доставят от ответницата, въпреки че същата разполага с материални
възможности, а доходите на баща им са недостатъчни за задоволяване на
техните нужди. Молят съда да осъди ответницата да заплаща месечна
издръжка в размер на по 200 лв. на всяко дете, считано от 11.09.2020 г., както
и издръжка за минал период за времето от 09.07.2020 г. до 09.09.2020 г., ведно
със законната лихва за просрочие. Претендира разноски. В съдебно заседание
не поддържат иска над минималния размер на издръжката от 162,50 лева.
В законоустановения срок ответницата не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание ответницата оспорва иска.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Издръжка за минало време може да
се търси най-много за една година преди предявяването на иска /арг. чл. 149,
1
ал. 1 от СК/. Следователно за уважаване на предявения иск следва да са
налице следните предпоставки: 1/ ответницата да е майка на малолетните
деца; 2/ децата да се нуждаят от издръжка в посочения размер - 162,50 лева
месечно; 3/ както и ответницата да има възможност да заплаща
претендираната издръжка;
По делото не се спори, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане от 31.08.2016г., издадено въз основа на акт за
раждане №**/31.08.2016г. на Столична община – район „Красна поляна” и
удостоверение за раждане 18.09.2018 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 1736 от 18.09.2018 г., че децата са малолвтнии и ответницата е
тяхна майка. По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 от
СК, майката, ответник в настоящото съдебно производство, има право и е
задължена да полага грижи за нормалното физическо, психическо и
нравствено развитие на свойте деца. Законодателят обаче е ограничил обема
на правното задължение за издръжка на родителя.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК са установени два критерия,
съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка. На първо
място, това са нуждите на детето, а на второ място - възможността на
родителя да я предоставя. В случай, че право на издръжка имат ненавършили
пълнолетие деца, родителят не може да се освободи от изпълнението на това
правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното си
състояние или работоспособност. Като друг важен критерий за справедливото
количествено измерение на задължението за издръжка следва да се съобрази
и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на
издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната
работна заплата. Съгласно Постановление № 331 от 26.11.2020 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, размерът
на минималната работна заплата за страната е определен на 650 лв., считано
от 01.01.2021 г. Ето защо, минималният размер на месечната издръжка за
2021 г. е 162,50 лева и не може да бъде определен под тази граница.
Съгласно т. 4 от ПП на ВС № 5/1970 г. нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. При прилагането
на тези насоки към настоящия случай по отношение на нуждите на децата,
съдът намира, че те са във възраст, в която потребностите нарастват. По
делото не се установи наличието на изключителни нужди на децата, влошено
здравословно състояние или специални потребности.
Децата са се нуждаели, респ. се нуждаят, от средства за съществуване,
които за релевантния период не са осигурени от майка им.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето,
се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител
дължи - така т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Не се
2
спори, че родителите на децата са разделени като основни грижи за децата се
полагат от бащата. Доколкото децата са отглеждани и живеят със своя баща,
който поема основната част от грижите за възпитанието им, голяма част от
битовите и непредвидените разходи, то ответницата следва да заплаща по-
голям размер от необходимата за децата месечна издръжката. По делото не се
спори, че майката на децата е реализира доход от 650 лева на месец.
При преценка на възможностите на ответника, следва да бъдат
съобразени разясненията, дадени в т. 5 от ПП на ВС № 5/1970 г., според които
възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от
неговите доходи, имущество и квалификация.
Като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че за
общата месечна издръжка на всяко дете майката следва да поеме сумата от
162,50 лева. При това, дори след изплащане на издръжката ответницата да
среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на
нуждите на децата, за изграждането на които като личност двамата им
родители имат не само правно, но и нравствено задължение.
Като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
предявеният иск е основателен и осъжда ответницата да заплаща на децата
месечна издръжка в размер на 162,50 лева, считано от предявяване на иска.
Що се отнася до иска за издръжка за минал период, то същият следва да се
уважи за сумата от 325 лева за всяко дете за периода 09.07.2020 г. до
09.09.2020 г.
Ответницата дължи държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 468 лева за иска по чл. 143, ал. 2 от СК и 50 лева за иска по чл. 149
от СК (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК).
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца
разноските по делото, но той не представил доказателства за сторени такива.
Решението в частта му, с която ответницата е осъдена да заплаща на
децата месечна издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал.
1 ГПК).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “П.” № 2, да
заплати на малолетните си деца СЕ.М., ЕГН *** и В.Е.М., ЕГН ***,
представлявани от своя баща и законен представител ЕВГ. М. Д. , ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. “П.” № 2, издръжка за минал период в размер
на 325 лева за всяко дете за периода от 09.07.2020 г. до 09.09.2020 г., на
3
основание чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 149 от СК, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл.
146, ал. 1, изр. 2 от СК
ОСЪЖДА В. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “П.” № 2, да
заплаща на малолетните си деца СЕ.М., ЕГН *** и В.Е.М., ЕГН ***,
представлявани от своя баща и законен представител ЕВГ. М. Д. , ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. “П.” № 2, месечна издръжка в размер на 162,50
лева, считано от 11.09.2020 г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ОСЪЖДА В. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “П.” № 2 да
заплати по сметка на Районен съд - С. държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 468 лева за иска по чл. 143, ал. 2 от СК и 50 лева за иска
по чл. 149 от СК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението (чл. 244 от
ГПК).
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал.
2 от ГПК).
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4