№..747
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря С Л
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20211110156757 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.07.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и пети юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар С Л
1
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 56757 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Б...”, П.., с рег. № .. действащо чрез
“Б... – к..”, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к..”М..”, Б П С, ..,
представлявано от ДД Д , против В. И. А., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „П..е“ №.., за
установяване по отношение на ответника, че В. И. А. дължи на ищеца сумата от 19 030,09
лв. за главница по договор за потребителски кредит № .. от 09.03.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски. С исковата молба е предявен при условие на
евентуалност осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираната
парична сума.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по
което било образувано гр.д. № 60692/2020 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на дадени
от съда указания, ищецът предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на
09.03.2018 г. между страните бил сключен договор за стоков кредит № .., по силата на който
ищецът предоставил на ответника кредит на обща стойност 23 500 лв. Излага твърдения, че
кредитът бил сключен за период от 60 месеца и следвало да се изплати на 60 равни
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 585,11 лв., при договорен
процент на разходите. Сочи, че ответникът преустановил плащанията на дължимите вноски,
като до 05.08.2019 г. били погасени 16 месечни вноски. Твърди, че ответникът изпаднал в
забава, а с оглед преустановяване на плащанията, на 05.09.2019 г. кредитът станал
предсрочно изискуем. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
С протоколно определение от 19.03.2024 г. съдът е конституирал „Ю..“ АД в
качеството му на частен правоприемник на “Б...”, П.., с рег. № .. действащо чрез “Б... – к..”.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника В. И. А. особен представител, с който оспорва исковите претенции като
неоснователни. Оспорва съдържанието на приложеното към исковата молба извлечение по
кредита. Оспорва настъпване на предсрочна изискуемост по кредита, поради липсва на
надлежно уведомяване от кредитора. Оспорва клаузата на чл. 2 от договора в частта относно
дължима такса в размер на 822,50 лв. като нищожна съобразно с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Оспорва невключването на задължения за плащане на застрахователна премия и такса
ангажимент към разходите по кредита. Оспорва предявеният при условия на евентуалност
осъдителен иск като недопустим. Моли съда да отхвърли предявения иск. Ангажира
2
доказателства.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК. Направено е искане по реда на чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 60692/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
26.01.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по силата на която В. И. А., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
“Б...”, П.., с рег. № .. действащо чрез “Б... – к..”, сумата от 19 030,09 лв. за главница по
договор за потребителски кредит № .. от 09.03.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 419,40 лв. от общо направените разноски в размер на 540,49 лв., от които: сумата от
490,49 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По повод на дадени от съда указания, в предвидения едномесечен заявителят - ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
на кредитна карта .. от 09.03.2018 г., се установява, че “Б..” ЕАД е предоставило на В. И. А.
кредит в размер на 23 500 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в
срок до 05.01.2023 г. на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 585,11 лв.
по включен в договора погасителен план. Договорът за потребителски кредит е сключен при
общи условия.
От представената от кредитора справка към погасителния план се установява, че
ответникът е извършил 16 на брой плащания през периода от 04.04.2018 г. до 09.08.2019 г.
От представения заверен препис от покана, отправена от кредитора до ответника се
установява, че на 05.08.2019 г. ответникът е преустановил плащанията, като е останал
задължен за сумата от общо 23 574,45 лв., от която: сумата от 19 030,09 за главница, сумата
от 3 424,53 лв. – договорна лихва и сумата от 1 119,83 лв. – обезщетение за забава, като
кредиторът е поканил длъжника да плати дължимите суми в 7-дневен срок от получаване на
поканата.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът приема като обективно и безпристрастно, се установява, че на 12.03.2018 г. е бил
усвоен заем в размер на 23 500 лв., като с кредитно нареждане е била преведена от ищеца по
сметка на ответника сумата от 22 677,50 лв., представляваща нетен размер. Към датата
3
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.11.2020 г. размерът на непогасената част от
вземането е 19 030,09 лв., представляваща главница по кредит и застраховка, сумата от
3 424,53 лв. –възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 05.03.2023 г., сумата от
2 069,84 лв. – мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 16.11.2020 г. В ГПР от 12,02 %
е включена само договорната лихва и такса ангажимент, а ГПР с включени договорна лихва,
застрахователна премия и такса ангажимент става 20,49 %. Вещото лице също така
установява, че извършените плащания по договора за кредит са в общ размер на 9 391,54 лв.,
от които: сумата от 4 998,63 лв. – погасена главница, сумата от 2 894,87 лв. – погасена
договорна лихва и сумата от 1 498,04 лв. – погасена застраховка.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № .. от 09.03.2018 г. се установява, че между “Б..” ЕАД и ответника е
възникнало облигационно отношение – договор за потребителски паричен кредит, който
намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване
на договора между страните. Не се спори, че “Б..” ЕАД е предоставило на ответника кредит
в размер на 23 500 лв., от която е удържало сумата от 822,50 лв. за такса. Не се спори, че
договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при общи условия, породил е своето
правно действие, ответникът е платил част от дължимата сума. Спори се за дължимостта на
претендираната сума по договора.
В хода на производството по делото е настъпило частно правоприемство.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 09.03.2018 г., същият е сключен като срочен за 60 месеца с
падеж на първата вноска на 05.04.2018 г. и падеж на последната вноска – 05.03.2023 г. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.12.2020 г. не е изтекъл крайният
срок за погасяване на задължението. Излагат се твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от
потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по
клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с чл. 5, изр. 2 от Общите условия при просрочване на две или повече
месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
4
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В чл. 9 от общите условия към
договора е предвидено, че всички изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя се считат узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес,
съответно изпратени по факс или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон,
посочени от кредитополучателя.
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на чл. 5, изр. 2 от Общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в
случая ще получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години
наред, без такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът
следва да бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил
покана до ответника за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило вземането
за предсрочно изискуемо. Съдът намира, че по делото ищецът не доказа момента на
връчване на поканата, изпратена до ответника, с която вземането е било обявено за
предсрочно изискуемо съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл.
154 от ГПК. В конкретния случай разпоредбата на чл. 9 от Общите условия съдът намира
също за неравноправна, тъй като е договорена във вреда на по-слабата страна – потребителя.
Само за пълнота следва да се посочи, че за договора за потребителски кредит, макар и
уреден от специален закон, важат и общите правила на ЗЗД, уреждащи момента на
уведомяване. По отношение на договорните отношения действащият ЗЗД, както и ЗПК
възприемат теорията на получаването. Следователно изявлението на ищеца за обявяване на
вземането по договора за предсрочно изискуемо се счита узнато от длъжника от момента на
получаване на съобщението за това. По настоящото дело не само не беше доказано кога е
отправено изявлението от длъжника, но по-важно е, че не беше доказано и кога ответникът е
узнал за него.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че клаузите на чл. 5, изр. 2 и чл.
9 от Общите условия са неравноправни.
Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а
именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което
дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене. Към последната дата 25.06.2024 г.
е настъпил падежът на последната погасителна вноска. От събраните по делото
доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че ответникът е платил
5
първите 16 вноски, главницата по които съгласно с погасителния план и съобразно със
заключението на вещото лице възлиза на сумата от общо 4 998,63 лв. Размерът на
непогасената главница съгласно с приетия като доказателство по делото погасителен план
възлиза на общо 18 501,37 лв. По делото не са представени доказателства за извършени от
ответника плащания по договора след 09.08.2019 г. Ето защо съдът приема, че исковата
претенция се явява основателна и доказана за сумата от 18 501,37 лв., като за разликата над
тази сума до първоначално претендирания размер от 19 030,09 лв. исковата претенция
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на направените от особения представител на ответника възражения,
съдът намира следното:
Относно направеното възражение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
съдът е изложил съображения по-горе в мотивите си.
Съобразно с чл. 2 от процесния договор е уговорена такса ангажимент в размер на
822,50 лв. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. При така
уговорения вид – такса ангажимент не става ясно за какво точно е събрана същата. Така
съставена, клаузата от процесния договор е свързана с усвояване на кредита, което е в
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая се цели събиране на допълнителна
такса, каквато не се дължи на кредитора, с което се заобикаля закона, поради което клаузата
на чл. 2 от процесния договор в посочената част е нищожна. За ответника остава открит
пътя да реализира правата си по общия исков ред при неоснователно събрана такса.
По отношение на извършеното оспорване на включените в ГПР разходи по кредита,
от събраните по делото доказателства, включително и от изслушаното заключение на вещото
лице, се установява, че в ГПР от 12,02 % е включена само договорната лихва и такса
ангажимент, а ГПР с включени договорна лихва, застрахователна премия и такса
ангажимент става 20,49 %. Законът прави разграничение между ГПР и общ разход по
кредита за потребителя. Легална дефиниция за ГПР се съдържа в чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а за
общ разход по кредита за потребителя – в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Действително разходите за
застрахователна премия не са включени в ГПР, но същите са включени в общия разход по
кредита за потребителя, видно от представения и приет като доказателство по делото
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. Ето защо съдът намира за неоснователно направеното възражение.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 03.12.2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
С оглед произнасяне по главния иск, съдът намира, че не следва да се произнася по
евентуално предявения иск.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
6
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
407,75 лв. от присъдените разноски в заповедното производство в размер на 419,40 лв. от
общо направените разноски в размер на 540,49 лв., от които: сумата от 490,49 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски в размер на 1 829,23 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 881,50 лв., от които: сумата от 380,60 лв. – платена държавна такса,
сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице, сумата от 1 100,90 лв. – платено
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За пълнота следва а се посочи, че дължимата държавна такса е била в
размер на 380,60 лв., а внесеният размер – 490,49 лв., като за разликата над дължимата
държавна такса до внесения от ищеца размер при поискване надвнесената сума ще бъде
върната.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Ю..“ АД, с ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В..“, ул. „О..“ № ..,
представлявано от изпълнителния директор Д Ш и от прокуриста М В, конституирано в
качеството му на частен правоприемник на „Б...”, П.., с рег. № .. действащо чрез “Б... – к..”, с
ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к..”М..”, Б П С, .., представлявано
от ДД Д , против В. И. А., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „П..е“ №.., че В. И. А. дължи
на ищеца сумата от 18 501,37 лв. /осемнадесет хиляди петстотин и един лева и тридесет и
седем стотинки/ за главница по договор за потребителски кредит № .. от 09.03.2018 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 18 501,37 лв. до първоначално
претендирания размер от 19 030,09 лв. /деветнадесет хиляди и тридесет лева и девет
стотинки/.
ОСЪЖДА В. И. А., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „П..е“ №.., ДА ЗАПЛАТИ на
„Ю..“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В..“, ул. „О..“ №
.., представлявано от изпълнителния директор Д Ш и от прокуриста М В, конституирано в
качеството му на частен правоприемник на „Б...”, П.., с рег. № .. действащо чрез “Б... – к..”, с
7
ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к..”М..”, Б П С, .., представлявано
от ДД Д , на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 407,75 лв.
/четиристотин и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 26.01.2021 г. по гр.д. № 60692/2020 г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА В. И. А., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „П..е“ №.., ДА ЗАПЛАТИ на
„Ю..“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В..“, ул. „О..“ №
.., представлявано от изпълнителния директор Д Ш и от прокуриста М В, конституирано в
качеството му на частен правоприемник на „Б...”, П.., с рег. № .. действащо чрез “Б... – к..”, с
ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к..”М..”, Б П С, .., представлявано
от ДД Д , на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 829,23 лв. /хиляда
осемстотин двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8