№ 111
гр. Свиленград, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235620100715 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД срещу Т. К. А.. Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че съгласно чл.7, т.1 от общите
условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява ответника с електрическа
енергия за обект на потребление с ИТН 2204818, находящ се в гр. ************, при открит на
ответника клиентски номер **********. Ответникът от своя страна се задължил съгласно чл.11,
т.1 от общите условия да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия, при неплащане в срок на дължимите суми се дължало и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си доставил на ответника електроенергия в посочения обект за
периода от 16.11.2021 г. до 15.05.2022 г. на обща стойност 229,02 лв., която до датата на
предявяване на исковата молба не била заплатена. Твърди, че върху претендираната сума от 229,02
лв. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 32,99 лв. за периода на забава от
08.01.2022 г. до 19.07.2023 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 576/2023 г. на РС-Свиленград, която била връчена на ответника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК следвало да предяви
установителен иск за вземането си. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено вземането по заповедта за изпълнение. Заявява претенция за разноски за исковото и
заповедното производства.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т. К. А., чрез особения
представител адв. А. Й., в който оспорва исковата претенция по размер. Твърди, че във фактурите
има отбелязване, че в случай, че не бъдат заплатени в срок, ищецът има право да преустанови
захранването на имота с електрическа енергия, и доколкото се касае за период на неплащане на
повече от една фактура, иска да бъде задължен ответника да представи доказателства дали е
преустановено захранването на обекта с ел. енергия.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,достигна до следните
изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 567/2023 г. по описа на РС-Свиленград е видно, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 220 от 18.08.2023 г. за сумата от
229,02 лв. главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за
периода от 16.11.2021 г. до 15.05.2022 г. в обект на потребление, находящ се в гр.
************, ИТН: 2204818, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.07.2023 г. до пълното й погасяване, и сумата от 32,99 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 08.01.2022 г. до 19.07.2023 г. до 18.02.2021 г. С
предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се претендират същите вземания, предмет
на заповедното производство. Същевременно е видно, че ищецът е предявил иска в 1-
месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това установителният иск е допустим и
следва да се разгледа по същество.
По делото са приети като писмени доказателства препис-извлечение от сметка /л.4/ и 5
броя фактури /л.5-9/, от които е видно, че за периода на доставка от 16.11.2021 г. до
15.05.2022 г. ищецът е доставил до обекта на потребление електрическа енергия на стойност
229,02 лв. Този факт се потвържава и от заключението на приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че за процесния период са
доставени общо 1111 квтч. електрическа енергия до процесния обект с ИТН 2204818, като
отчетените количества електрическа енергия съвпадат с фактурираните такива. Вещото лице
е установило още, че поставения електромер № ********* на обект с ИТН 2204818 през
процесния период 16.11.2021 г. – 15.05.2022 г. е преминал изискуеми проверки, съгласно
Закона за измерванията и има метрологична пломба М21/1383781. С оглед на това,
правилно и точно ищецът е отчел чрез монтирания уред на точката за измерване
преминалата и доставена до обекта на потребление електрическа енергия, чиято стойност за
периода на доставка е в размер на 229,02 лв.
Няма данни по делото ответникът да е погасил задължението за доставената
електроенергия, поради което искът се е явява основателен и ще се уважи.
За основателността на иска за мораторно обезщетение се иска доказване на главен
дълг, който факт се доказа, както и изпадане на ответника в забава.
Обезщетението за забава съдът намира, че е основателно в претендирания размер, тъй
като изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с калкулатор за законна лихва за всяка
главница от датата на падежа до до датата 15.05.2022 г., същата е в размер на 32,99 лв. за
периода общо от 08.01.2021 г. /датата след падежа на първата фактура/ до 19.07.2023 г.
Затова и установителният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за мораторното
2
обезщетение се явява основателен и ще се уважи в цялост.
По разноските:
Поради уважаването на исковете на ищеца, същият има право на разноски съобразно
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25 лв.
държавна такса за заповедното производство и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 75 лв. за исковото производство,
а с оглед изключително ниската правна и фактическа сложност на делото следва на
ищцовото дружество да се присъди съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150 лв. за исковото производство. Следва да се присъдят като разноски и
платеното възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 400 лв., както и
400 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. К. А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. ************, ул. „************“ (************) № 2, общ.
************, обл. Хасково, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 229,02 лв. (двеста двадесет и девет лева и 02 ст.) - главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 16.11.2021 до
15.05.2022 г., доставена по партидата на Тинка К. А. , за обект на потребление с ИТН 2204818,
находящ се в гр. ************, при открит на ответника клиентски номер ********** , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2023 г. до пълното й погасяване, както
и сумата от 32,99 лв. (тридесет и два лева и 99 ст.), представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 08.01.2022 г. до 19.07.2023 г., за което вземане е издадена
заповед № 220 от 18.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 576/2023 г. по описа на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА Т. К. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ************,
ул. „************“ (************) № 2, общ. ************, обл. Хасково, да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо
сумата от 1100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за особен представител и възнаграждение вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
3
от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4