РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Русе,14.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 18 януари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 382
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Р. ***, чрез адвокат-пълномощник
Е. Т. ***, против Решение № 535 от 19.07.2022 г., постановено по АНД № 629/2022
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 22-0453-000057 от 31.03.2022 г.,
издадено от Началник на РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от с. з. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.
Като касационно
основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния и
материалния закон.
Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на
наказателното постановление.
Претендира се и
присъждане на разноските по делото.
Ответната страна в производството - Началникът на РУ – Сливо поле при ОД
на МВР – Русе, чрез процесуален представител –
гл. юрисконсулт Т. Йорданова, в депозирано по делото писмено възражение на
касационната жалба вх. № 21226 от 31.08.2022 г. по описа на РС – Русе, оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 12 от делото).
Прави и възражение за прекомерност на разноските на оспорващата страна, в
случай че претендираното адвокатско възнаграждение е над минималния размер,
съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и
правни изводи.
От фактическа страна съдът е установил,
че през
2018 г. свидетелят по делото П. П. закупил т.а. „Зил“ с ДК № *** и тъй като в
двумесечен срок от придобиването му не го регистрирал на свое име в
компетентната по ЗДвП служба, регистрацията му била прекратена на 21.08.2021 г.
Той не го регистрирал, тъй като възнамерявал да го продаде за скрап. През м.
февруари 2022 г. св. П. продал два камиона, един от които процесния и една
сеялка на лицето Х.Х., който също възнамерявал да ги продаде за скрап. Х.
помолил жалбоподателя да дойде с него до с.Голямо Враново и да управлява
камиона до гр. Тутракан. На 04.02.2022 г. жалбоподателят и Х. дошли в с. Голямо
Враново и св. П. им предоставил владението на камионите. Св. П. изрично
предупредил жалбоподателя, че камионът, въпреки че е с регистрационни табели, е
с прекратена регистрация, но последният го привел в движение. Около 19:00 часа
на същата дата на разклона за с. Бръшлен бил спрян за проверка от служители на
РУ – Сливо поле. В хода на проверката било установено, че камионът е със
служебно прекратена регистрация. За констатираното нарушение св. Станимир
Стоянов съставил АУАН против жалбоподателя за това, че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. Била сезирана Районна прокуратура - Русе,
която с постановление от 24.03.2022 г. отказала да образува досъдебно производство
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК, като
преписката отново била изпратена на АНО за произнасяне по въпроса дали е налице
административно нарушение. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, с което му наложил
горепосочените административни наказания.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция.
Всички съществени,
необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност,
са доказани по делото.
При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният съд е обсъдил събраните доказателства подробно, в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка.
Въззивната инстанция е анализирала приложимите правни норми, обсъдила е
и всички, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя възражения.
Неоснователен е доводът на касатора за недоказаност
субективната страна на състава на административното нарушение, за което е
санкциониран.
Правилно и напълно обосновано първата
съдебна инстанция е формирала извод за това, че процесното нарушение е доказано
и от субективна страна, като съдът е анализирал събраните в тази насока
доказателства, установявайки, че регистрацията на автомобила, управляван от
касатора, е била прекратена на 21.08.2018 г., а от показанията на св. П. (л. 65
от въззивното дело) по категоричен начин се установява, че жалбоподателят е бил
изрично уведомен за това обстоятелство. В този смисъл правилно и обосновано се
явява заключението на въззивната инстанция за това, че няма никакво съмнение по
единствения спорен въпрос по делото, а именно дали жалбоподателят е знаел за прекратената
регистрация или не. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че
той е бил напълно наясно с това обстоятелство, съответно административното
нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл. Контролиращата инстанция
напълно споделя становището на РС – Русе, че показанията на полицейския
служител Стоянов не водят до противни на тези изводи. Обстоятелството, че в
хода на извършената полицейска проверка жалбоподателят отрекъл пред полицейския
служител подобно знание се явява изцяло израз на защитната му теза, която
изцяло се опровергава на първо място от показанията на св. П., които първата
съдебна инстанция правилно е ценила като подкрепени, съответно неопровергани от
всички останали събрани по делото доказателства. Така например в писмените си
обяснения по случая от 09.02.2022 г. самият жалбоподател е записал, че е
разбрал, че зилът, който управлявал, е с прекратена регистрация (л. 20 от
въззивното дело). Освен това съмнение в това, че Д. е бил наясно, че управлява
товарен автомобил с прекратена регистрация, не е съществувало и за РП – Русе,
като отказът на прокурора да образува наказателно производство и да прекрати
пр. вх. № 1311/2022 г. по описа на РС – Русе се дължи на това, че е преценил,
че при установените обстоятелства, макар и деянието на Д. формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, то поради своята малозначителност е с явно незначителна степен
на обществена опасност, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 от НК не е
престъпно. С постановлението от 24.03.2022 г. обаче, прокурорът е изпратил
материалите по преписката на началника на РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе
по компетентност, предвид приетото от РП – Русе, че доколкото с действията си Д.
е осъществил състав на административно нарушение по ЗДвП, тъй като е управлявал
нерегистрирано МПС, то следва да бъде ангажирана административнонаказателната
му отговорност по предвидения за това ред (л. 8 от въззивното дело).
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 63д, ал. 5, вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер съдът определя на 80
лева.
Така мотивиран и
на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 535 от 19.07.2022 г.,
постановено по АНД № 629/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА В.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, сумата от 80 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.