№ 209
гр. П., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100349 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД.
Ищцата – А. В. А., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ул. „М.“ № 11, ЕГН
**********, твърди, че между нея (като заемополучател) и ответника (като заемодател)
е бил сключен Договор за потребителски паричен заем с № 904796 от 31.07.2023 г.
Сочи, че в нарочна клауза от този договор е предвидено да заплати на заемодателя
неустойка от 118,58 лв., ако в 3-дневен срок от подписването на сделката не му
предостави конкретно предвидено обезпечение. Счита, че цитираната уговорка е
нищожна, защото влиза в колизия с добрите нрави и противоречи на императивните
разпоредби на чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и на чл. 19, ал. 4 във вр. с чл.
21, ал. 1 ЗПК. Иска нищожността на неустоечната клауза да бъде прогласена от съда.
Претендира съдебни разноски, а в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна
правна помощ в настоящото производство, предлага да бъде определено съответно
възнаграждение.
Ответникът – „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Ц. ш.“ № 115 Е, ет. 5, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното
отхвърляне, както и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че
атакувана неустоечна клауза е валидна.
Съдът приема следното:
1
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, изд. „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
Възможно е една сделка (или клауза от нея) едновременно да страда от няколко
порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да са заявени от ищеца
по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално обективно съединяване на
искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно основание за нищожност
представлява основание на отделен иск (вж. Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр.
д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).
В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако
с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните
(вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС ).
В случай, че подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното
съединяване на исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването
на един от тях (т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от
произнасянето по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т.
о. на ВКС). Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна,
и съответно няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на
другите пороци за нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на
нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
Ответникът е бил задължен, по реда на чл. 190 ГПК, да представи копие от
оспорваната сделка, което не е сторил, в рамките на определения му срок, поради което
и съгласно чл. 161 от с. к. е нужно да се приемат за доказани твърдените в исковата
2
молба обстоятелства, че:
- между ищцата (като заемополучател) и ответника (като заемодател) е бил
сключен процесният заемен договор;
- заемополучателят е бил длъжен да заплати на заемодателя неустойка от
118,58 лв., разсрочена на погасителни вноски, ако в 3-дневен срок от подписването на
сделката не му предостави обезпечение, отговарящо на определени условия;
- главницата по заема е била 400 лв., а договорната лихва – 20,42 лв.;
- крайният срок за издължаването на заемния дълг е бил до 16.10.2023 г., а
погасяването им е трябвало да стане посредством 11 седмични вноски, разписани в
нарочен погасителен план.
Посочените данни, касаещи параметрите и размерите на заема, се потвърждават
и от приетото като писмено доказателство „извлечение за извършените и предстоящи
плащания“ по самия процесен договор, което е депозирано от ищцата и не е оспорено
от ответника.
В коментирания аспект е напълно уместно и приложението на чл. 161 ГПК, след
като ответникът не изпълни задължението си по чл. 190 от с. к. да ангажира копие от
договора, предмет на делото. Цитираните разпоредби са ясни както по отношение на
задължението, което въвеждат за страните по едно гражданско дело, така и относно
последиците при неговото изпълнение. Необосновани са доводите на ответното
дружество, че преди едната страна да бъде задължена по този ред да ангажира
намиращ се у нея документ е нужно другата страна да проведе доказване, че не
разполага с документа. Подобно изискване не се съдържа в анализирания процесуален
институт. Същевременно визираното схващане очевидно не държи сметка, че едно
такова доказване означава установяване на отрицателен факт, а в гражданския процес
поначало на доказване подлежат положителните факти, от които страната черпи
благоприятни последици (по аргумент от чл. 154 ГПК). Несъстоятелно е и виждането
на ответника, че той не следвало да представя екземпляр от договора, въпреки че
разполага с него, защото това не било в негов интерес. Процесуално поведение от
такъв порядък сериозно се отклонява от два от водещите принципи в исковото
гражданско съдопроизводство – за добросъвестност при упражняването на
процесуалните права (чл. 3 ГПК) и за издирването на обективната истина (чл. 10 ГПК).
Ето защо и не може да бъде споделена цитираната от ответника незадължителна
съдебна практика (Решение № 98/21.02.2024 г. по в. гр. д. № 599/23 г. на Окръжен съд
– гр. Враца), която дава различно тълкуване на правилата на чл. 161 и на чл. 190 ГПК.
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/09 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, формирана след
неговото приемане (вж. например Решение № 234/17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/16 г.,
III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
3
санкционна функции. Преценката за нищожност се прави във всяка отделна хипотеза
към момента на сключване на договора. Семантичната конструкция, върху която се
базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на
волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят
свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на
закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като
общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. и Решение № 776/05.01.2011 г.
по гр. д. № 969/09 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна
уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на:
естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида
на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето й
(като глобална сума или процент от главницата); базата за нейното начисляване
(съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за
вредите); наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на
неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други
правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното
обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. отново цитираното вече
Решение № 776/05.01.2011 г. по гр. д. № 969/09 г., IV г. о. на ВКС, а също и Решение №
228/21.01.2013 г. по т. д. № 995/11 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74/21.06.2011 г. по гр.
д. № 541/10 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142/12.03.2011 г. по т. д. № 336/10 г., II т. о.
на ВКС и Решение № 4/25.02.2009 г. по т. д. № 395/08 г., I т. о. на ВКС).
В сегашната хипотеза уговорената неустойка е предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното му задължение да
предостави обезпечение на заемодателя. Задължението за обезпечаване на основното
задължение (за главницата и договорната лихва) има вторичен характер и неговото
неизпълнение не рефлектира пряко върху последното. На тази плоскост и доколкото
неустойката е свързана с неизпълнението на вторично задължение, липсва адекватен
критерий за преценка дали и как размерът й ще надхвърли вредите от неизпълнението.
Непредоставянето на обезпечение за дадено (основно) задължение не води и до
претърпяването на някакви конкретни вреди. Размерът на самата неустойка се равнява
на фиксирана сума (118,58 лв.), която представлява 29,65 % от главницата, и то заради
непредоставяне на обезпечение, след като сделката вече е била сключена.
Заемополучателят е физическо лице, встъпило в договора с цел удовлетворяване на
лични потребности от парични средства, а заемодателят – търговско дружество,
предоставящо потребителски заеми по занятие. В този смисъл кредиторът, въпреки че
е имал възможността предварително да прецени участието си в договора, се е съгласил
да предостави заема без обезпечение. Затова и санкционирането на длъжника само
поради последващо непредоставяне на обезпечение, с начисляването на неустойка,
4
равняваща се на близо 1/3 от заетата сума, явно не кореспондира с риска, който
заемодателя носи.
Очертаните характеристики на неустойката, съотнесени към принципните
критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че неустоечната клауза е
натоварена с функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и
обезщетителен ефект. Тя пряко нарушава принципа на справедливостта и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя, за сметка на
заемополучателя, което противоречи на добрите нрави и я прави нищожна по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното се налага финалната констатация, че първата от
обективно евентуално съединените установителни ищцови претенции е основателна,
поради което не подлежи на разглеждане по същество втората такава, която е
ориентираната към идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за
нищожност на същата договорна клауза, заради противоречието й със закона по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцовата
страна (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, извършени от ищцата, включват заплатената
държавна такса по делото, която е 50 лв.
Ищцата е получила безплатна правна помощ в производството пред настоящата
инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр.
П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да бъде
присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 480 лв. и е определено, по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет. Тъй като адвокатското дружество, на което се присъжда
това възнаграждение, е регистрирано по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие
на удостоверение за регистрация, издадено от органите на Националната агенция по
приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г.
по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. №
1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II
т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, клаузата за неустойка, съдържаща се в Договор за
потребителски заем с № 904796, сключен на 31.07.2023 г. между А. В. А., с
постоянен адрес в с. Б., общ. П., ул. „М.“ № 11, ЕГН ********** (като заемополучател)
и „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115 Е, ет.
5, ЕИК *** (като заемодател), която клауза предвижда заплащане от заемополучателя
в полза на заемодателя на неустойка от 118,58 лв., заради непредоставяне на
обезпечение.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.
ш.“ № 115 Е, ет. 5, ЕИК ***, да заплати на А. В. А., с постоянен адрес в с. Б., общ. П.,
ул. „М.“ № 11, ЕГН **********, сумата от 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК –
съдебни разноски, дължими за производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „С. К.“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115 Е, ет. 5, ЕИК ***, да заплати на адвокат Д.
В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81,
ет. 3, ап. Б, сумата от 480 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана
на ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6