№ 111501
гр. София, 15.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20251110133716 по описа за 2025 година
В случая заявителя основава вземането си на запис на заповед, издаден
във връзка с договор за потребителски кредит, поради което съдът дължи
произнасяне по въпроса дали в договора за потребителски кредит са налице
неравноправни клаузи, респективно дали суми дължими на основание
неравноправни клаузи се търсят посредством записа на заповед.
Следва да се съобразят мотивите на Решение от 13 септември 2018 г.,
....., C 176/17, EU:C:2018:711, т. 59 и 61. В диспозитива на същото решение е
посочено, че Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
тази по главното производство, позволяваща издаването на заповед за
изпълнение по редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по
договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за
издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери
евентуално неравноправния характер на клаузите по този договор, тъй като
правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед
не позволяват да се осигури зачитането на правата, които потребителят
черпи от тази директива.
Изрично Решение от 7.11.2019 г. по съединени дела C‑419/18 и C‑483/18
на СЕС, с което се приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 трябва да
се тълкуват в смисъл, че ако при обстоятелства като разглежданите в главните
производства национална юрисдикция изпитва сериозни съмнения в
основателността на искане, обосновано със запис на заповед, който е
предназначен за обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски
кредит вземане, и ако този запис първоначално е издаден бланково от издателя
и впоследствие е попълнен от поемателя, националната юрисдикцията
трябва служебно да провери дали направените между страните уговорки са
неравноправни, и в това отношение може да изиска от продавача или
1
доставчика да представи документа, в който са записани тези уговорки,
така че посочената юрисдикция да може да се увери, че правата, които
потребителите черпят от тези директиви, са спазени.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на договора
за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за
него.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към
закона) начин.
В процесния договор, конкретно в чл. 3.4. от договора, както и чл.
9 от Общите условия, не е посочен годишен процент на разходите, тъй
като не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е
уговорен само в процентна стойност. Несъобразяването на договора с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно
основание по чл. 22 от ЗПК за недействителност.
Договорът не отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според който договора за потребителски кредит трябва да съдържа условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В процесния договор или извън него не
се съдържа погасителен план, което също е основание по чл. 22 от ЗПК за
недействителност.
В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на
погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във
вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница,
лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ЗПК сключеният между
страните договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не
може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно, претенцията по записа на заповед е основателна само за
2
сумата от 400 лв. - чиста стойност на кредит, както и законна лихва върху нея,
а за остатъка следва да се отхвърли.
На заявителя се дължат разноски съобразно уважената част от
претенцията.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление
от КРЕДИ ЙЕС ООД с ЕИК: ....... и адрес: **********
СРЕЩУ А. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес: **********
В ЧАСТТА за сумите : 56,09 лева
както и съразмерно на отхвърлената част разноски, държавна такса и
юрк. възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящото разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3