РЕШЕНИЕ
№ 1050
гр. Благоевград, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210101200 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№1200/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от Р. К. С., ЕГН **********, гр, чрез адв.П. Ж., срещу
„Стик Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Шумен, пл.„Оборище“ №13Б,
представлявано от Ст. Н. Т., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор
за паричен заем №1148919/25.08.2024г. поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 oт ЗЗП, а в условията на евентуалност -
иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.29 от договора за кредит поради
накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В производството е приет за съвместно разглеждане предявен от ответника „Стик
Кредит“ АД срещу ищеца Р. К. С. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.240 във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1, евентуално във връзка с чл.23 от ЗПК, за сумата в размер на 161 лв.,
представляваща част от дължима главница по Договор за паричен заем
№1148919/25.08.2024г. в общ размер на 597.75 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, като главницата се претендира като
неизпълнено в срок задължение по сключения договор за кредит, евентуално като дължима
чиста стойност на кредита съгласно чл.23 от ЗПК /в случай, че съдът уважи предявения иск
за прогласяване нищожност на договора/.
В исковата молба се твърди, че между Р. К. С. в качеството на заемополучател и „Стик-
Кредит“ АД в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние №1148919/25.08.2024г., по силата на който на заемополучателя е
отпуснат заем под формата на кредитна линия в размер на 700 лв., със срок за издължаване
на 3 месечни вноски до 25.11.2024г. Размерът на годишната лихва е 36%, на ГПР – 42.58%.
Кредитът е изцяло усвоен от ищцата в размер на 700 лв.
В чл.1, т.11 и чл.19 от Договора е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с
поръчител, отговарящ на условията, посочени в чл.20-22 от ОУ, или банкова гаранция.
Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да
заплати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено
заедно с вноските по кредита, съгласно чл.29 от договора. Съгласно погасителния план
общата дължима сума по кредита е 744.83 лв., а общата сума с дължимата неустойка възлиза
на 1 037.43 лв.
На първо място, се твърди, че целият договор за потребителски кредит е недействителен
на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Настоява се, че от начина, по който е
договорена неустойката, следвало, че със същата не се целяло обезпечаване на изпълнението
на задълженията по договора, а набавяне на допълнително възнаграждение за кредитора,
1
което не било включено в ГРП. В случая било налице погрешно посочване от кредитора на
ГПР, а действителният такъв бил в размер многократно надвишаващ допустимия по чл.19,
ал.4 от ЗПК. Твърди се, че уговорената неустойка излизала извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. С уговарянето на тази неустойка
заемодателят целял единствено да се обогати. Поради характера й на скрито възнаграждение
за кредитора, при прибавянето й към договорната лихва, се стигало до печалба за кредитора
надвишаваща допустимия от закона праг. В случая кредиторът не бил имал за цел да получи
обезпечение, а да прикрие с неустойката по-високата цена за предоставената финансова
услуга.
Твърди се, че на 17.11.2024г. ищцата е направила една вноска от 539 лв.
В отговора на исковата молба ответното дружество „Стик-Кредит“ АД оспорва
предявения иск като неоснователен.
Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние съгласно изискванията
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за
отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрение на подадената заявка от
страна на кредитора, на посочената от ищеца електронна поща в заявката, му били
изпратени проект на договора, погасителен план, СЕФ и ОУ, които съдържали предвидената
в закона преддоговорна информация за желания кредит, в т.ч дължимите от ищеца суми-
главница, брой и размер на месечни вноски, падеж, ГЛП, ГПР, изискването за предоставяне
на обезпечение. След запознаване с всички условия, ищецът е натиснал бутона „подпис“, с
което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. По този начин
между страните бил сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит.
Твърди се, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си
да се откаже от договора. Отделно от това, се настоява, че ищецът е сключил общо два
договора, които съдържат уговорка за неустойка, поради което е бил наясно с условията на
договора. Изложени са правни съображения за валидност на договорната клауза,
предвиждаща заплащането на процесната неустойка. Твърди се, че същата се определя като
процент от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнено непаричното задължение
за предоставяне на обезпечение.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни.
В насрещната искова молба ищецът „Стик Кредит“ АД твърди, че на 25.08.2024г. между
„Стик-Кредит“ АД като кредитор и Р. К. С. като кредитополучател /потребител/ по реда на
ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
предоставен от разстояние №1148919, по силата на който на кредитополучателя е
предоставена сумата от 700 лв. като потребителски кредит по избрания начин – по банков
път. Задължението е изцяло падежирало на 25.11.2024г.
Твърди се, че по процесния договор кредитополучателят е направил плащане в размер на
539 лв. на дата 18.11.2024г., с които били погасени първа и частично втора вноска по
кредита, поради което общото задължение към момента възлизало на 1 656.30 лв., от които:
597.75 лв. – главница, 23.83 лв. - договорна лихва, 155.54 лв. - неустойка, 879.18 лв. - други
разходи.
В отговора на насрещната искова молба ответникът /първоначален ищец/ оспорва
предявения насрещен иск като неоснователен. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен
на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което кредитополучателят дължи чистата
стойност на кредита в размер на 700 лв., поради което искът е основателен до размера на
сумата от 161 лв.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не се представлява. Чрез упълномощен
адвокат представя писмено становище по съществото на спора.
Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание. В писмено
становище чрез упълномощен адвокат пледира за отхвърляне на първоначалния иск като
неоснователен и уважаване на насрещната искова претенция. Моли за присъждане на
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че на 25.08.2024г. между „Стик-Кредит“ АД като кредитор и Р. К.
2
С. като кредитополучател /потребител/ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние
№1148919/25.08.2024г. при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1: общ
размер на максимално разрешения лимит по кредитна линия – 700 лв., представляващ
максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на
договора; лихвен процент по кредита – 36% /т.5/; ГПР – 42.58% /т.6/; обща сума, дължима от
потребителя по първия отпуснат транш – 744.83 лв.; срок за погасяване на първия транш – 3
месеца; лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения – 10%; обезпечения –
поръчител или банкова гаранция /т.11/. Видно от представения Погасителен план към
договора, кредитът следва да бъде погасен на 3 вноски с падежни дати – 25.09.2024г.,
25.10.2024г. и 25.11.2024г., като всяка вноска включва главница, договорна лихва и
неустойка, общ размер на месечната вноска - 345.81 лв.
Съгласно чл.19 от Договора в случай, че страните са уговорили обезпечение,
потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия
договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление
на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия
договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна
на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция
най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител, както и
банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и
да бъдат одобрени от кредитора.
По силата на чл.29 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си
посочено в чл.19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.
Видно от Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е
292.60 лв.
Не е спорно между страните, че кредитополучателят е усвоил изцяло заетата сума в
размер на 700 лв., както и че по договора ищецът е извършил плащания в размер на 539 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит:
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на
съществени елементи от неговото съдържание. По силата на чл.11, ал.1, т.10 договорът
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора
потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе.
В настоящия случай горните законови изисквания не са спазени, като посоченият в
договора ГПР от 42.58% не отговаря на действително прилагания в отношенията между
страните. Видно от представения погасителен план още при сключването на договора на
кредитополучателя е начислена неустойка по чл.46 от ОУ в размер на 292.60 лв., платима с
вноската по кредита, като видно от насрещната искова молба неустойката е начислена.
Според съда обаче неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е
следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са
следните:
Според настоящия съдебен състав неустоечната клауза в процесния Договор за
3
потребителски кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя да плати неустойка в
размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП,
поради което е и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото не се доказа клаузата
да е индивидуално уговорена.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит
кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно
обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение
/чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си
от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед
недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането
може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се
обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Чрез кумулирането и на неустойка
се цели неоснователното обогатяване на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза
позволява същият да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е било
надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил
допустимия от закона праг по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Предвид изложеното, посочената клауза в договора следва да се окачестви като
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика – уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, който е поставен в неравностойно
положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява многократно.
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя.
При включването на горепосочената сума за неустойка, представляваща скрито
възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда посредством
онлайн калкулатор възлиза на 361.88%, който надвишава допустимия законов лимит по
чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
4
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира.
Поради недействителността на договора за кредит на основание противоречие със закона
съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10, съдът не
разглежда предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на
отделна договорна клауза.
По насрещния иск:
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 700 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Поради това и направените плащания в общ
размер от 539 лв. следва да бъдат отнесени като погашения към главницата, поради което
предявеният насрещен иск за сумата от 161 лв. следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2025г. до окончателното
плащане.
По разноските:
Предвид уважаването на първоначалния иск, ответникът „Стик кредит“ АД следва да
възстанови на ищцата Р. С. сторените разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв.
Предвид уважаването на насрещния иск, ищцата Р. С. следва да възстанови на ответника
„Стик Кредит“ АД сторените разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 360 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. От тях по съразмерност се следват 180 лв.
Ищцата претендира разноски за адвокат по чл.38 от ЗАдв, което съдът определи на 400
лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, от които се следват
200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1148919/25.08.2024г.,
сключен между Р. К. С., ЕГН **********, гр., като кредитополучател /потребител/, и „Стик
Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Шумен, пл.„Оборище“ №13Б,
представлявано от Ст. Н. Т., като кредитор.
ОСЪЖДА Р. К. С., ЕГН **********, гр., да заплати на „Стик Кредит“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес гр.Шумен, пл.„Оборище“ №13Б, представлявано от С. Н. Т.,
сумата в размер на 161 лв. /сто шестдесет и един лева/, представляваща дължима главница
по Договор за паричен заем №1148919/25.08.2024г. – частичен иск от обща сума в размер на
597.75 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -07.07.2025г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Шумен, пл.
„Оборище“ №13Б, представлявано от Ст.Н. Т., да заплати на Р. К. С., ЕГН **********, гр..,
сумата от 50 лв. /петдесет лева/ за разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Шумен, пл.
„Оборище“ №13Б, представлявано от Сте. Н. Т., да заплати на адв.П. Ж., Софийска
адвокатска колегия, вписан с №**********, сумата от 200 лв. /двеста лева/ за адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Р. К. С., ЕГН **********, гр., да заплати на „Стик Кредит“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес гр.Шумен, пл.„Оборище“ №13Б, представлявано от С. Ни. Т,
сумата от 50 лв. /петдесет лева/ за разноски по делото за държавна такса и сумата от 180 лв.
/сто и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6