РЕШЕНИЕ № 260001
гр. Пловдив, 07.10.2025 година
Пловдивският апелативен съд, втори граждански
състав, в открито заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди двадесет
и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА МАХМУДИЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
и
съдебен секретар АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Симитчиев
въззивно гр. дело №643 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на 258 и
сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба вх.№262028/26.10.2020г. от „Ю.“ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, действащо чрез Т.Г.И.
ЕГН:**********, в качеството на управител и законен представител на дружеството
срещу Решение
№260028 от 06.10.2020г. по гр.дело№510/2020г. на Окръжен съд-Хасково, в частта
му, с която е отхвърлен искът на „Ю. ООД, с правно основание чл.108 от ЗС
гр.Хасково, за осъждане на П. на Република България да му предаде владението на
лек
автомобил: марка „БМВ“, модел 730Д Х Драйв“ с номер на рама WBA7C41090G946582, рег. №….
Решението не е
обжалвано в частта, с която се признава за установено по отношение на П. на Република България, че „Ю – Брадърс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление *** е собственик въз основа на Договор за покупко – продажба от
04.09.2018 г. на следния лек автомобил: марка „БМВ“, модел 730Д Х Драйв“ с номер на рама
WBA7C41090G946582, рег. №
…., поради което
е влязло в сила в тази част.
В жалбата се
поддържат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон, Закона за собствеността и ГПК, както и в
противоречие със събраните доказателства в хода на делото и установените факти,
за което са изложени конкретни съображения. Формулирано е искане да се отмени първоинстанционното
Решение №260028 от 06.10.2020г. по гр.дело №510/2020г. на ОС-Х.в обжалваната
част и вместо това бъде осъдена П. на Република България да предаде на „Ю.“ООД владението върху описаното
моторно превозно средство, както и да му се присъдят разноските пред двете
инстанции.
В законния
срок, от П. на Република България (ПРБ) е подаден отговор на жалбата, с който се изразява становище
за неоснователност на същата. Поддържа се, че по отношение на автомобила, на
който ищецът се легитимира като собственик с договор за покупко-продажба от
04.09.2019г., сключен в изискуемата форма с нот. заверка на подписите, са
налице насрещни собственически претенции, доколкото по досъдебното производство
(ДП №49/19г.) е направено искане от „Плам“ЕООД, като пълномощник на „BMW BANK“Gmbh, за връщането му на
собственика „BMW BANK“Gmbh, обосновано с твърдения, че
дружеството, на което автомобилът е предоставен за ползване – „Fitconsult
Niefer“Gmbh, противозаконно се е
разпоредил с него. Посочва се, че на основание чл.113 НПК, ПРБ задържа
процесният автомобил, иззет като веществено доказателство по посоченото ДП, до
приключване на спора между двете дружества, претендиращи да са негови
собственик, поради което преди това не са налице основания за връщането му на
ищеца „Ю – Брадърс“ ООД и автомобилът се държи на законно основание, което
обосновава извод за неоснователност на претенцията на ищеца за връщането му.
В
писмено становище от 11.09.2025г., ПРБ поддържа, че предвид приключването на
преюдициалния спор по гр.дело №4925/2020г. по описа на СГС с влязло в сила
решение, с което е признато по иска на „BMW BANK“Gmbh, че „Ю – Брадърс“ ООД не е собственик на лек автомобил: марка „БМВ“, модел 730Д Х Драйв“ с номер на
рама WBA7C41090G946582, рег. № …., то искът на „Ю – Брадърс“ ООД за осъждане на ПРБ да му предаде посочения автомобил
се явява неоснователен и следва да се отхъврли.
Пловдивският
апелативен съд, като взе предвид твърденията и взъраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Първоинстанционното
решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част.
Ищецът „Ю – Брадърс“
ООД е предявил иск с правна квалификация по чл.108 ЗС да бъде признато по
отношение на ПРБ, че дружеството е собственик на лек автомобил: марка „БМВ“, модел 730Д Х Драйв“ с номер на
рама WBA7C41090G946582, рег. № …. и да бъде осъдена ПРБ да му предаде посочения автомобил. Предмет на
делото пред настоящата инстанция е само частта от предявения иск относно
осъждането на ответника да предаде на ищеца владението на процесния автомобил,
който се държи от ПРБ поради изземването му като веществено доказателство по ДП
№49/2019г. по описа на ОДМВР Хасково. По отношение установяване спрямо ПРБ, че
ищецът е собственик на автомобила, първоинстанционното решение е влязло в сила.
По делото няма
спор, а и се установява събраните доказателства, че „Ю – Брадърс“ ООД е закупил процесния автомобил
от „РР Импорт Експорт" ЕООД с договор за покупко - продажба от 04.09.2018 г.
Не е спорно и
се установява от доказателствата по делото, че процесният автомобил е иззет
като веществено доказателство по ДП № 49/ 2019 г. на ОД на МВР, образувано за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за това, че 04.09.2018 г. в гр. Х.с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудено у Т.Г.И. заблуждение
относно собствеността и правото на разпореждане с лек автомобил марка „БМВ“, модел 730Д Х Драйв“ с номер на
рама WBA7C41090G946582 и с
това му била причинена имотна вреда в размер на стойността на лекия автомобил
от 9000 лв.
С Постановление
от 28.08.2019 г. по досъдебното производство, РП Х.е оставила без уважение
молбата на Т.Г.И., в качеството му на управител на „Ю – Брадърс“ООД, за
връщане на лекия автомобил поради наличие на отправена претенция за собственост
от трето лице, а именно - немското дружество „BMW BANK“ GmbH. Отказът е обжалван пред РС-Хасково,
който с Определение № 289/ 10.09.2019 г. по ч. н. д. № 985/ 2019 г. е потвърдил
същия със същите съображения да собственическа претенция върху лекия автомобил
от трето лице - немското дружество „BMW BANK“ GmbH.
Не е спорно, а
и се установява от приетите за послужване гр. дело №4925/2020г. по описа на
СГС, в. гр. дело №2829/2022г. по описа на САС и гр.дело №3206/2023г. по описа
на ВКС, че немското дружество „BMW BANK“ GmbH, вписано в търговски
регистър в Германия, Окръжен съд – Мюнхен, с уникален идентификационен
номер HRB 82381,
е предявило отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Ю –
Брадърс“ООД, с
предмет да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на лек
автомобил марка „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950,
цвят: бял, с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г.
Наред с този
иск, „BMW BANK“ GmbH е предявило в същото
производство и иск с правна квалификация по чл.108 ЗС срещу П. на Република
България да бъде признато за установено, че ищецът „BMW BANK“ GmbH е собственик на лек
автомобил марка „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950,
цвят: бял, с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г. и да се осъди П. на
Република България да предаде на ищеца владението върху гореописания автомобил.
На основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК, производството по настоящото дело е било спряно до
приключване на преюдициалния спор по гр. дело №4925/2020г. по описа на СГС.
Понастоящем, преюдициалният спор е приключил окончателно.
От преписката
по постъпилото за послужване преюдициално дело се установява, че с влязло в
сила решение по в. гр. дело №2829/2022г. по описа на САС, въззивният съд е
потвърдил първоинстанционното решение №261492/04.05.2022г. по гр. дело
№4925/2020г. по описа на СГС в частта, с която по иска на „BMW BANK“ GmbH, вписано в търговски
регистър в Германия, Окръжен съд – Мюнхен, с уникален идентификационен
номер HRB 82381,
срещу „Ю – Брадърс“ООД, е признато за установено, че ответникът „Ю – Брадърс“ООД не е собственик на лек
автомобил марка „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950,
цвят: бял, с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г., както и в частта,
с която по иска на „BMW BANK“ GmbH,
вписано в търговски регистър в Германия, Окръжен съд – Мюнхен, с уникален
идентификационен номер HRB 82381 е признато за установено по отношение на П.
на Република България, че ищецът „BMW BANK“ GmbH е собственик на лек автомобил марка „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950,
цвят: бял, с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г.. Със същото
решение, САС е отменил решението на СГС в частта, с която се осъжда П. на Република
България да предаде на „BMW BANK“ GmbH
владението върху гореописания автомобил и вместо това е отхвърли иска по чл.108
ЗС в тази част. Видно от мотивите на въззивното решение, искът относно
предаване на автомобила е отхвърлен заради наличие на гражданско правен спор
относно собствеността му между „BMW BANK“ GmbH и „Ю – Брадърс“ООД, който не е приключил с влязло в сила решение. В тази му отхвърлителна
част, решението също е влязло в законно сила, поради оттегляне на касационната
жалба на „BMW BANK“ GmbH.
Съгласно
нормата на чл.108 ЗС, Собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. А според чл. 113 НПК, Когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени
доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския
процесуален кодекс, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в
сила.
Както се посочи
по-горе, по делото няма спор, че процесният автомобил е задържан от П. като
веществено доказателство, като от материалите по делото се установява, че за
връщането му е имало претенции, както от страна на „Ю – Брадърс“ООД, така и
от „BMW BANK“ GmbH. Съответно, именно поради
очерталия се гражданско-правен спор между двете дружества относно собствеността
върху процесното МПС, П. е отказала да го върне както на „Ю –
Брадърс“ООД, така и от „BMW BANK“ GmbH. В настоящия случай, както
„Ю – Брадърс“ООД, така и „BMW BANK“GmbH са установили по отношение
на ПРБ с влезли в сила съдебни решения, че са собственици на процесния
автомобил. П. обаче не е оспорвала правото на собственост всяко от двете
дружества, а само поради очерталия се спор помежду им, е отказала за върне
автомобила до окончателното му приключване.
Предвид
влязлото в сила в сила решение по в. гр. дело №2829/2022г. по описа на САС, с
която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение
№261492/04.05.2022г. по гр. дело №4925/2020г. по описа на СГС в частта, с която
по иска на „BMW BANK“ GmbH, вписано в търговски
регистър в Германия, Окръжен съд – Мюнхен, с уникален идентификационен
номер HRB 82381,
срещу „Ю – Брадърс“ООД, е признато за установено, че ответникът „Ю – Брадърс“ООД не е собственик на лек
автомобил марка „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950,
цвят: бял, с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г., то според
настоящата инстанция, със сила на пресъдено нещо в отношенията между двете
дружества, претендиращи да са собственици на въпросното МПС, е установено, че „Ю –
Брадърс“ООД не е негов собственик. Безспорно, решението, с което е уважен
отрицателния установителен иск, заведен от „BMW BANK“ GmbH срещу „Ю – Брадърс“ООД, не легитимира немското дружество като собственик на
автомобила, а само отрича със СПН правата на българското дружество в
отношенията помежду им. Това обаче е релевантния въпрос, от който е обусловен и
изхода на настоящото дело досежно иска на „Ю – Брадърс“ООД за предаване на
владените върху процесния автомобил, тъй като, независимо че дружеството е признато за собственик на
същия по отношение на П., правото му на соственост е отречено със СПН по иска
на другия конкуриращ го соственик „BMW BANK“ GmbH , по чийто ОУИ даденият с
решението отговор е, че „Ю – Брадърс“ООД не е собственик на същия.
Следователно, след като съдебният спор между „Ю – Брадърс“ООД и „BMW BANK“ GmbH относно правото
на собственост върху държания като веществено доказателство от П. автомобил „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950,
цвят: бял, с дата на първоначална регистрация 02.02.2018г. е разрешен
отрицателно по отношение съществуването на правото на собственост „Ю –
Брадърс“ООД върху автомобила, което е отречено с влязлото в сила съдебно
решение, то последното се явява задължително за органите на П., на основание
чл.227 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, влязлото в сила решение е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Това,
от своя страна, означава, че ПРБ е длъжна да зачете съдебното решение, с което
правото на собственост на „Ю – Брадърс“ООД върху автомобила са отречени по
иска на „BMW BANK“GmbH, поради което и не са налице
основания да предаде автомобила на „Ю – Брадърс“ООД.
Неоснователни
са възраженията в жалбата на „Ю – Брадърс“ООД, че първоинстанционният съд не е
разгледал искът им по чл.108 ЗС, а се е произнесъл по реда на НПК относно искането
за връщане на доказателства по наказателното производство, както и че не е
зачетено конституционно защитеното му право на собственост. В настоящия случай,
фактите, че процесното МПС, закупено от ищеца, е задържано като веществено
доказателство и че ПРБ е отказала да го върне на ищеца, легитимиращ се като
негов собственик, поради спор за материално право с трето лице, са част от
правнорелевантата фактология, на която е основан иска, който безспорно е с
квалификиция по чл.108 ЗС. Безспорно е също, че както ищеца, така и третото за
настоящото дело лице „BMW BANK“GmbH са предявили пред ПРБ
претенции за връщане на автомобила, в качеството му на собственици. Няма спор и
че ПРБ е отказала да върне автомобила именно поради така възникналия спор между
двете дружества, по повод който е образувано гр. дело №4925/2020г. по описа на
СГС. Това действие на П. пряко произтича от разпоредбата на чл.113 НПК, според
която, когато възникне
спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи
на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се пазят,
докато решението на гражданския съд влезе в сила. Това е и основанието за отказ да се върне автомобила
от ПРБ, както и да се отхвърлят исковете на всяко от двете дружества, претендиращи
да са собственици на автомобила, за предаването му, тъй като, ПРБ има основание
да го държи, докато приключи гражданскоправния спор относно собствеността му с
влязло в сила решение. Действително, ПРБ не е привлякла „BMW BANK“GmbH като трето лице помагач на
нейна страна по настоящото дело, нито пък немското дружество е поискало да
встъпи като такова, или пък да встъпи главно по реда на 225, ал.1 ГПК. В
случая, „BMW BANK“GmbH обаче е завело искове за
защита на правата си срещу „Ю – Брадърс“ООД и срещу ПРБ в отделно производство, по
което именно е образувано гр. дело №4925/2020г. по описа на СГС, с влязлото в
сила решение по което са отречени със СПН, по иска на „BMW BANK“GmbH, правата на „Ю – Брадърс“ООД
по отношение на процесния автомобил. Предвид този изход на делото, влязлото в
сила решение по посоченото дело е задължително, както за ПРБ, така и за
настоящия съд при преценката дали „Ю – Брадърс“ООД има право до получи владението/държането върху
процесния автомобил, която според въззивния съд е с отрицателен отговор.
По изложените
съображения, съдът намира, че искът на „Ю. ООД, с правно основание чл.108 от ЗС
гр.Хасково, за осъждане на П. на Република България да му предаде владението на
лек
автомобил: марка „БМВ“, модел 730Д Х Драйв“ с номер на рама WBA7C41090G946582, рег. № … се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, Решение №260028 от
06.10.2020г. по гр.дело№510/2020г. на Окръжен съд-Хасково, ще се потвърди в обжалваната
част, в която е отхвърлен искът на „Ю. ООД, с правно основание чл.108 от ЗС
гр.Хасково, за осъждане на П. на Република България да му предаде владението на
лек
автомобил: марка „БМВ“, модел 730Д Х Драйв“ с номер на рама WBA7C41090G946582, рег. № Х4946КН.
На основание
чл.78, ал.8 ГПК, в полза на ПРБ, която е представлявана във въззивното
производство от юрисконсулт, подал отговор на въззивната жалба, ще се присъди
300 лв юрисконсултско възнаграждение, което „Ю. ООД ще бъде осъдено да й заплати.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260028
от 06.10.2020г. по гр.дело№510/2020г. на Окръжен съд-Хасково, в обжалваната му част,
с която е отхвърлен искът на „Ю. ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление ***, действащо чрез Т.Г.И. ЕГН:**********, в качеството на управител,
с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на П. на Република България да му
предаде владението на лек автомобил: марка „БМВ“, модел 730Д Х Драйв“ с номер на рама WBA7C41090G946582, рег. № …..
ОСЪЖДА „Ю. ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,
действащо чрез Т.Г.И. ЕГН:**********, в качеството на управител, да заплати в
полза на П. на Република България, с адрес гр.София, бул.“Витоша“№2, сумата от 300
лв юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
.