Р Е Ш Е Н И Е№364/8.7.2020г.
08.07.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На дванадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 619 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Профит Експерт“ ООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Д.Л.Т., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, а именно – 5150, 00 лв. – главница по договор за паричен заем № ***г.,неустойка по договор в размер на 2500,00 лв.,договорна лихва в размер на 412,00 лв. за периода от 28.03.2019 г. до 28.05.2019 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-14.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че на 28.01.2019 г. бил сключен договор за паричен заем към договорна ипотека № ***,с удостоверено съдържание с рег.№ *** г.,том ***,акт.*** по регистъра на Нотариус с рег.№ *** и удостоверени подписи с рег.№ *** г. по регистъра на Нотариус с рег.№ *** между „Профит Експерт“ ООД и Д.Л.Т.,по силата на който заемодателя предоставил на заемателя сумата от 10 000 лв. Към договора за паричен заем към договорна ипотека № *** г.между страните имало сключен анекс към договора за паричен заем с № *** г. с удостоверени подписи с рег.№ *** г. на Нотариус с рег.№ ***,с който заемодателя „Профит Експерт“ ООД предоставил в заем на заемателя Д.Л.Т. допълнителна сума в размер на 5000,00 лв. На 24.02.2019 г. бил сключен договор за паричен заем № *** между „Профит Експерт“ ООД и Д.Л.Т. по силата на който заемодателя предоставил в заем на заемателя Т. сумата от 5000,00 лв.
Д.Л.Т. заплатила частично задълженията си по гореописаните два договора за заем,като заплатила на 27.02.2019 г. сумата от 400,00 лв. и на 29.03.2019 г. заплатила сумата от 15 600,00 лв.,като на 15.03.2019 г. подала заявление за предсрочно погасяване на задължението си по договор за паричен заем към договорна ипотека № *** г.
С извършените частични плащания Д.Т. изплатила изцяло задълженията си по договор за паричен заем № *** г. в размер на 5150,00 лв.
С остатъка от заплатените суми Д.Л.Т. изплатила дължимите лихви за месец февруари и месец март 2019 г. и предсрочно част от главницата в размер на 9850,00 лв.,дължими по договор за паричен заем към договорна ипотека № *** г. и Анекс № *** г. към него. Остатъкът от дължимата главница по договор за паричен заем към договорна ипотека № *** г. и Анекс № *** г. към него в размер на 5150,00 лв. се олихвявали с годишна лихва,договорена от страните в чл.3,ал.1,б.“Д“ от описания договор. След извършеното на 29.03.2019 г. предсрочно погасяване Д.Л.Т. дължала на „Профит Кредит“ ООД заплащане на следните месечни погасителни вноски,като първите две вноски от 28.02.2019 г. и 28.03.2019 г. били заплатени,като вноските за периода 28.04.2019 г. и 28.05.2019 г. били неплатени и вноските в периода 28.06.2019 г.-28.01.2020 г. били с предстоящ падеж подробно описани в исковата молба. Поради неизпълнение на договорните си задължения по чл.7 от договора за паричен заем към договорна ипотека № *** г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по договора за заем,Д.Л.Т. била в забава относно погасяването му,с което нарушила посочения по-горе договор и Анекс № *** г. към него. Поради неплащане на погасителната вноска с падеж от 28.04.2019 г. в размер на 206,00 лв. и неплащане на погасителна вноска с падеж 28.05.2019 г. в размер на 206,00 лв. на основание чл.7 от договора за паричен заем към договорна ипотека № *** г.,вр. т.II,б.“Б“ от Анекс № *** г. към договор за паричен заем към договорна ипотека № ***г.,“Профит Кредит“ ООД обявил следните задължения за незабавно предсрочно изискуеми и дължими,включващи неиздължена главница по договор в размер на 5150,00 лв.,дължима лихва по договор в размер на 412,00 лв. и дължима неустойка по договор в размер на 2500,00 лв. Общата дължима сума по договор за паричен заем към договорна ипотека № ***г. и Анекс № *** г. към него била в размер на 8602,00 лв.
В едноседмичен срок от получаване на нотариалната покана за плащане Д.Л.Т. не заплатила дължимите от нея суми в общ размер на 8602,00 лв.,като паричното вземане представлявало неиздължена главница в размер на 5150,00 лв. по договор за паричен заем към договорна ипотека № *** г.,с удостоверено съдържание с рег.№ *** г.,том ***,акт ***по регистъра на Нотариус с рег.№ *** и удостоверени подписи с рег.№ *** г. по регистъра на Нотариус с рег.№ *** и Анекс към договор за паричен заем № *** г. с удостоверени подписи с рег.№ *** г. на нотариус с рег.№ ***,ведно с дължимата договорна лихва в размер на 412 лв.,за периода от падежа на първата неплатена вноска по договора от 28.03.2019 г. до 28.05.2019 г.,ведно с договорна неустойка в размер на 2500,00 лв.,произтичаща от неизпълнение на договорно задължение за заплащане на дължимите погасителни вноски,съгласно чл.6 от гореописания договор за паричен заем,както и в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 417 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника.От приложеното ч.гр.дело се установява,че в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница,договорна лихва,неустойка за неизпълнение на договорно задължение и мораторна лихва.Заповедта била връчена на длъжника,като същия в срока по чл.414 ГПК възразил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение,при което заповедния съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.1 ГПК,като същия е предявен в срок.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирала отговор на исковата молба,чрез пълномощник адвокат. Иска е оспорен като неоснователен и недоказан.Твърди се,че в исковата молба е посочен друг договор за паричен заем от 24.02.2019 г.,а не този посочен в заповедното производство, а именно сключен между страните договор за паричен заем от 28.01.2019 г.,с нотариална заверка на подписите и съдържанието на страните и по анекс към същия договор от 27.02.2019 г.,също с нотариална заверка на подписите и съдържание. Задължението по посочения договор и анекс към него послужили за производството по чл.417 ГПК ответника погасила с банкови преводи по сметка на дружеството ищец,преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК. В исковата молба не се оспорвало извършеното плащане на сумите от 400,00 лв. на 27.02.2019 г. и на сумата от 15 600,00 лв. на 29.03.2019 г. от ответницата,но се твърдяло ,че с тези плащания били погасени напълно задълженията първо по договор от 24.02.2019 г.,наличието и истинността на който се оспорват,като частично били погасени тези дължими по договора от 28.01.2019 г. и анекса които били с нотариална заверка на подписите. Твърди се,че това твърдение на ищеца не отговаряло на истината. Със заявление от 15.03.2019 г. ответницата поискала да погаси предсрочно предоставения й заем,както и да бъде посочена точната сума на задължението. С отговор на заявлението й от 28.03.2019 г. дружеството ищец я уведомило,че задължението й по договор № *** г. и анекс към същия договор № *** г.възлиза на сумата от 15 000,00 лв. главница и 600,00 лв. договорна лихва,които на датата на отговора с две платежни нареждания са заплатени на дружеството-ищец посочената сума,като в платежните нареждания изрично било посочено кое задължение се погасява,а именно това по № *** г. и анекс към същия договор № *** г.Твърди се ,че по този начин напълно било погасено задължението по посочения договор и анекс към него,като заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били издадени за задължение което не съществувало,с оглед на това,че били напълно погасени преди сезирането на съда със заявление по чл.417 ГПК. Твърди се,че съгласно разпоредбата на чл.76,ал.1 ЗЗД, този който имал няколко еднородни задължения,ако изпълнението не било достатъчно да погаси всичките,можело да заяви кое от тях погасява. При това положение ,след като платеца изрично посочил и заявил волята си кое задължение погасява с извършените плащания,напълно било погасено това задължение за което в последствие ищеца бил поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл.417 ГПК.Съществуването или несъществуването на договор за заем от 24.02.2019 г.,действителността на който оспорвали,на практика по никакъв начин не се отразявало на отношенията между страните предмет на настоящото производство.
Счита се,че предявения иск бил неоснователен и недоказан и като такъв следвало да се отхвърли,като им се присъдят направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител,който поддържа исковете и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответника се представлява от процесуален представител,който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърлянето им.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последния възразил,че не дължи,в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено единствено копие от договор за паричен заем № *** г., по силата на който заемателя „Профит Експерт“ ООД е отпуснал на ответника заем в размер на 5000,00 лв.,който следвало да бъде погасен на две погасителни вноски всяка в размер на 2650,00 лв. с падежни дати 24.03.2019 г. и 24.04.2019 г.
По заповедното производство което е част от настоящото производство се установява от представените писмени доказателства,че на 28.01.2019 г. между страните е сключен договор за заем към договорна ипотека № *** по силата на който ищеца в качеството му заемодател е отпуснал на ответника в качеството му на заемател сумата от 10 000,00 лв. С Анекс № *** г. към договора за паричен заем № *** г. ищцовото дружество в качеството му на заемодател и ответника в качеството му на заемополучател са се споразумели за увеличаване размера на паричния заем с 5 000,00 лв.,като заемната сума следвало да се счита за 15 000,00 лв.,като променили и чл.3,като сумата от 15 000,00 лв. следвало да бъде погасена на 10 месечни вноски,всяка вразмер от по 600,00 лв. всяка включваща лихва и една 15 600,00 лв. включваща главница и лихва. Също така са представени разписки удостоверяващо получаването на посочените по горе суми от 10000,00 лв. и 5000,00 лв. от заемателя Д.Л.Т. с платежни нареждания по посочените договор от 28.01.2019 г. и анекс към него от 27.02.2019 г.Също така е представено удостоверение от „ОББ“ АД с което потвърждават,че ищцовото дружество им е клиент,като от 28.01.2019 г. до 10.06.2019 г.по сметка на ищцовото дружество са постъпили транзакции от Д.Л.Т. в размер на общо 16 000,00 лв.,като на 27.02.2019 г. е постъпила сумата от 400,00 лв.,на 29.03.2019 г. е постъпила сумата от 15 000,00 лв. и на 29.03.2019 г. е постъпила сумата от 600,00 лв.
На 29.05.2019 г. е изпратена нотариална покана от страна на ищцовото дружество до пълномощника на Д.Л.Т. с която я уведомяват,че по договора за паричен заем към договорна ипотека от 28.01.2019 г. и съгласно сключен анекс към него от 27.02.2019 г. са и предоставили общо сумата от 15 000,00 лв.,като на 24.02.2019 г. бил сключен договор за паричен заем № *** по силата на който са и предоставени сумата от 5000,00 лв. Същата била платила частично задълженията си по посочените два договора,като на 27.02.2019 г. била заплатила сумата от 400,00 лв. и на 29.03.2019 г. заплатила сумата от 15 600,00 лв. С извършените частични плащания Т. заплатила изцяло задълженията си по договора за паричен заем от 24.02.2019 г. в размер на 5150,00 лв. С остатъка от заплатените суми Т. изплатила дължимите лихви за месец февруари и март 2019 г. и предсрочно главницата в размер на 9 850,00 лв.,дължими по договор за паричен заем към договорна ипотека от 28.01.2019 г. и анекс към него от 27.02.2019 г. Остатъка от дължимата главница по посочените по-горе задължения били в размер на 5150,00 лв.,която се олихвявала с годишна лихва,договорена от страните в чл.3,ал.1,б.“Д“. След извършеното предсрочно частично плащане същата им дължала месечните вноски подробно описани в поканата. Поради неизпълнение на договорните си задължения по чл.7 от договора от 28.01.2019 г. същата била в забава относно погасяването му,като поради неплащане на погасителна вноска с падеж 28.04.2019 г. в размер на 206 и неплащане на погасителна вноска с падеж 28.05.2019 г. на основание чл.7 от договора от 28.01.2019 г.,вр. т.2,б.“Б“ от анекс към него от 27.02.2019 г. ищцовото дружество обявило посочените в поканата суми за незабавно предсрочно изискуеми и дължими. Общата дължима сума била в размер на 8602,00 лв. по посочения договор и анекс към него,от които неиздължена главница в размер на 5150,00 лв.,дължима лихва в размер на 412,00 лв. и дължима неустойка в размер на 2500,00 лв. Ответника е поканен в едноседмичен срок да плати посочените по-горе задължения,като видно от представената разписка на 30.05.2019 г. нотариалната покана е връчена на адвокат А. в качеството му на пълномощник на Д.Т. Също така е представено и копие от договор за паричен заем № ***г.
Въз основа на посочените по-горе писмени доказателства заповедния съд е уважил заявлението,като издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
На основание чл.414 ГПК е постъпило възражение за недължимост на сумите,като на основание чл.420 ГПК е поискано спиране на изпълнението. С възражението от страна на Т. са представени заявление с което е поискано от ищеца-кредитор да я уведоми за точно дължимата сума по договора за паричен заем от 28.01.2019 г. и анекс към него от 27.02.2019 г. и която сума да им бъде преведена с оглед заличаване на ипотеката. От „Профит Експерт“ ООД са изпратили до Д.Л.Т. отговор на заявлението с която я уведомяват,че във връзка със заявлението получено на 25.03.2019 г. и след като направили справка за задълженията по сключен договор за паричен заем към договорна ипотека от 28.01.2019 г. и последващ сключен с анекс от 17.02.2019 . към договора сумата възлизала на 15 000,00 лв. представляваща главница и 600,00 лв. представляваща договорна лихва,като общия размер на задължението към 28.03.2019 г. възлизал на 15 600,00 лв. Към възражението са представени платежни нареждания от 28.03.2019 г. с които Т. платила на ищцовото дружество сумата от 15 000,00 лв. и сумата от 600,00 лв.,като е посочено основание за превода договор № *** и анекс № ***,като за първата сума е посочено пълно предсрочно прекратяване,а за втората сума е посочено вноска . С молба от 08.05.2019 г. ответника Д.Т. е поискала от ищцовото дружество да подадат заявление за заличаване на договорната ипотека,учредена за обезпечение към договор за паричен заем към договорна ипотека № *** г. От ищцовото дружество изпратили уведомително писмо до Т.,че има непогасено задължение по договора за заем от 28.01.2019 г. и анекс към него от 27.02.2019 г.,като към дата 08.05.2019 г. натрупаното задължение възлизало в размер на 5424,66 лв.
С оглед на това Т. подала искова молба срещу ищцовото дружество с което предявила иск по чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено,че не им дължи посочените суми по посочения договор и анекс.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ с рег.№ *** с район на действие ЯОС,като на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение на 19.07.2019 г.,като на 22.07.2019 г. е постъпило възражение от длъжника,че не дължи,като на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Същия е уведомен на 07.10.2019 г.,като в указания едномесечен срок на 07.11.2019 г. е предявен настоящия установителен иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено,че на 28.01.2019 г. и с анекс към него от 27.02.2019 г. са сключили договор за заем с нотариална заверка на подписите и съдържанието по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 15 000,00 лв. и същите са били във валидни облигационни отношения,за което страните не спорят. Също така е посочено,че между страните е сключен и договор за заем от 24.02.2019 г. по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 5000,00 лв. Не съществува и спор ,че с платежни нареждания от 28.03.2019 г. ответника Т. превела на ищцовото дружество сумата от 15 000,00 лв. и сумата от 600,00 лв.,като в същите е посочила основанието за плащане на сумите,към кой договор и анекс към него следва да бъдат отнесени и същите в достатъчна степен са индивидуализирани.
Спорния момент в настоящото производство между страните извършените плащания от страна на ответника към кой от двата договора следва да бъдат отнесени. Ищеца в настоящото производство, в писмените бележки твърди,че не следва да се тълкува разпоредбата на чл.76 ЗЗД разширително и да обхваща възможността да се иска предсрочно погасяване на едно задължение за сметка на непогасяване на задължение към кредитора с настъпил падеж. Подобно тълкуване давало неоснователни привилегии на длъжника,който можел да погаси предсрочно обезпеченото с ипотека задължение,а след това да не заплатял задължението си по необезпечения договор за заем.
Отговора на спорния между страните въпрос се съдържа в задължителните за съдилищата постановки по т. 1 на Тълкувателно решение № 3/2017 г., от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Същият е в смисъл, че поредността на погасяване на задълженията по чл.76,ал.1 и по чл.76,ал.2 ЗЗД се прилага, ако липсва друга уговорка между страните, която да определи различни условия и ред за прихващане на изпълнението. Изрично в мотивите към Тълкувателното решение е посочено, че диспозитивното правило на чл.76,ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника, като по този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните, а условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията на чл.76,ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника, кое от няколкото еднородни задължения погасява, обвързва кредитора.
В този смисъл следва да се направи извода,че ответника има повече от едно еднородни задължения спрямо ищцовото дружество. Следователно по отношение на извършените плащания от страна на ответника следва да се приложи нормата на чл.76,ал.1 ЗЗД. В този смисъл изложените в исковата молба и писмена защита възражения за извършеното от ищеца прихващане по друг договор за паричен заем от 24.02.2019 г. е неоснователно.Също така неоснователно се явява възражението на ищцовото дружество,че нормата на чл.76 ЗЗД не следвало да се тълкува разширително. Съгласно посоченото по горе Тълкувателно решение и обособената съдебна практика на ВКС,които имат задължителен характер ясно и точно е посочено как следва да се тълкува нормата на чл.76 ЗЗД. Съдът не възприема и възраженията на ищцовото дружество,че подобно тълкуване давало неоснователни привилегии на длъжника,който можел да погаси предсрочно обезпеченото с ипотека задължение,а след това да не заплатял задължението си по необезпечения договор за заем, с оглед на това,че именно те определят правилата на отпускане на договори за паричен заем,те определят кой от тях следва да обезпечат,като тези техни действия не могат да се вменят като задължение на длъжника който е по-слабата страна по договорите.
По тези съображения и при съблюдаване на нормата на чл.76,ал.1 ЗЗД се налага извода,че са погасени задълженията от страна на ответника по договор за паричен заем към договорна ипотека № *** г. и анекс *** към договора паричен заем *** г. от 27.02.2019 г.
С плащането на сумата от 15 000,00 лв. на 28.03.2019 г. с платежно нареждане и при посочено основание пълно предсрочно погасяване на договор *** и анекс *** г. и дог. от 28.01.2019 г. и на сумата от 600,00 лв. на 28.03.2019 г. с платежно нареждане при посочено основание вноска по договор *** и анекс ***,следва да се приеме,че ответника е погасил изцяло задълженията си по посочения договор и анекс. Само за пълнота следва да се отбележи,че ищцовото дружество само е определило и удостоверило какви точно суми следва да внесе длъжника по процесния договор и анекс,като във връзка със запитване на Д.Т. е изпратило отговор в който удостоверил,че общия размер на задължението по посочения договор и анекс възлиза на сумата от 15 600,00 лв.,от която 15 000,00 лв.-главница и 600,00 лв.-договорна лихва,като посочил и банкова сметка,***.
Също така следва да се отбележи,че към датата на извършените плащания от длъжника,ответник в настоящото производство не е настъпил падежа на вземанията му по договора за заем от 24.02.2019 г.,доколкото от този договор е видно,че падежа на втората вноска настъпва на 24.04.2019 г.,като плащанията са извършени на 28.03.2019 г.,т.е. падежа на втората вноска не е настъпил към датата на извършените плащания.
Само за пълнота следва да се отбележи,че в точка 12 на заявлението-документ от който произтича вземането заявителя заявил,че вземането произтича от договор за паричен заем към договорна ипотека № *** г. и анекс *** към договора паричен заем *** г. от 27.02.2019 г. с нотариално удостоверено съдържание и подписи и както беше посочено по-горе,съдът приема,че сумите по този договор и анекс към него са заплатени изцяло от длъжника,като предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и отхвърляне на претенцията на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство в размер на 730,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид отхвърляне на претенция, разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани за заповедното и исковото производство.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове,с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, предявени от „ПРОФИТ ЕКСПЕРТ”ООД, ЕИК: ***, представлявано от К.Х.И. съдебен адрес:***,офис № ***,за приемане за установено,че Д.Л.Т. с ЕГН **********,***6 дължи на ищеца следните суми: 5150,00 лв. главница,2500,00 лв.-неустойка,412 лв. договорна лихва за периода от 28.03.2019 г. до 28.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда- 14.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство в общ размер на 681,24 лв.– предмет на Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 17.06.2019 г , издадена по ч.гр.д.№ *** г.по описа на ЯРС,като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ПРОФИТ ЕКСПЕРТ”ООД, ЕИК: ***, представлявано от К. Х. И. съдебен адрес:***,офис № *** да заплати на Д.Л.Т. с ЕГН **********,***6 , сумата от 730,00 лв. - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: