Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,……………..2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито
заседание през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Янева частно
гражданско дело № 1560 по описа на СГС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу
постановление изх. № 67331/05.12.2019г. на ЧСИ М.П.по изпълнително дело № 20198510402814,
с което е отказал да измени предходно свое постановление, обективирано в покана
за доброволно изпълнение, в частта, относно размера на таксите по
изпълнителното дело за сумата над 72 лв.
до 124.32лв. и разноските за адвокатско
възнаграждение, дължими на взискателя за сумата над 200 лв. до 236 лв.
В жалбата се твърди, че адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело, било прекомерно и следвало
да бъде определено по реда на чл. 10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Таксата по чл.26 от Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители следвало да бъде
определена единствено върху сумата, която подлежала на принудително изпълнение.
Размерът на таксите по изпълнителното дело следвало да бъде
намален на 72 лв., тъй като в производството нямало данни да са извършени изпълнителни действия, за които да се дължат обикновени
такси и разноски, извън посочените в т.1
и т.5 тарифата, чийто размер възлизал общо на 48 лв. с ДДС, а таксата по
т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ следвало да бъде определена на
24 лв. с ДДС.
Ответникът по жалбата я оспорва. В
частта на оспорването на таксите жалбата била просрочена, а в останалата част –
неоснователна. Поддържа становището, че размерът на адвокатското възнаграждение
бил съобразен с размера, уреден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Упълномощеният от взискателя адвокат
извършил действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, за които се
дължало възнаграждение за водене на изпълнителното дело, поради което се дължало
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.10, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда
да остави жалбата без уважение.
В писмено становище
по делото ЧСИ е изложил доводи за просроченост на жалбата в частта, относно
оспорването на определените такси. В частта относно оспорването на разноските
за адвокатско възнаграждение намира същата за неоснователна. Разноските за
адвокатско възнаграждение били определени, съобразно чл.10, т.2 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
адвокатът на взискателя посочил способ за принудително изпълнение. ЧСИ се е
позовал и на обстоятелството, че дъжникът все още не бил изпълнил
доброволно задължението си по изпълнителното дело, за да има претенции, че не дължи
разноски за водене на изпълнителното дело. По отношение на таксите, независимо
от становището си за просрочие на жалбата в тази част, е изложил доводи за
нейната неоснователност. Посочил е, че в изпълнителното производство са
начислени следните такси: по т.1 – за образуване
на изп.дело; по т.5 - изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и
т.9 - налагане на запор, в размер общо на 66 лв. с ДДС, които са авансово
заплатени от взискателя. Начислена е допълнително такса по т.З в размер на 6
лв. с ДДС, за задължителната справка, която ЧСИ прави по всяко новообразувано
изпълнително дело, относно наличието/липсата на публични задължения на длъжника,
както и по т.4 в размер на 12 лв. с ДДС - за
съобщението, с което е отказано намаляване на разноските, срещу която такса
жалба не била подадена. Изложил е доводи, според които е начислил и такси за
администриране на процесната жалба. Позовал се е на т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ, като
е приел, че за връчване на книжа се събира такса от 24 лв. с ДДС. В чл. 436,
ал.З от ГПК е регламентирано, че съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд
жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело,
като излага мотиви по обжалваните действия. Приел е, че пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ е върху цялото вземане на взискателя, включващо присъдените
в изпълнителния лист суми в размер на 200 лв., адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 230 лв., заплатената такса за издаване на изпълнителен лист от
5 лв. и извършеният и доказан разход от взискателя за банковите такси и
комисионни в размер на 1 лв.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество – частично основателна, поради следните
съображения:
Изпълнителното производство е образувано
по молба на „Т.У.“ ЕООД, чрез неговия процесуален представител – адвокат Л., срещу
„Ч.Е.Б.“ АД въз основа на изпълнителен
лист от 19.11.2019г., издаден по чгр.д. № 13012/2019г. на СГС, ГО, II – г състав, за сумата от 200 лв.
Към молбата е приложен договор за правна
помощ, сключен от взискателя с адвокатско дружество за заплащане на
възнаграждение в размер на 230 лв. Представено е платежно нареждане от 25.11.2019г.,
от което е видно, че сумата е заплатена.
С покана за доброволно изпълнение изх. №
65087/26.11.2019г. частният съдебен изпълнител е уведомил „Ч.Е.Б.“ АД, че
задълженията по изпълнителното дело възлизат на 560.32лв., от които 200лв.
присъдени разноски, 236 лв. – разноски по изпълнителното дело, 124.32лв. –
такси по Тарифата към ЗЧСИ , дължими към 10.12.2019г.
Поканата е връчена на „Ч.Е.Б.“ АД на 27.11.2019г.
Подадено е възражение на 02.12.2019г. от
длъжника, с което е поискал да бъде намален размерът на разноските за
адвокатско възнаграждение на 200 лв. и на таксите по Тарифата към ЗЧСИ на 72
лв.
Със съобщение изх.№ 67331/05.12.2019г. частния
съдебен изпълнител е уведомил „Ч.Е.Б.“АД, че отказва да намали размера на
приетите разноски и начислените такси, като е изложил следните мотиви: посочил
е, че адвокатското възнаграждение правилно е определено за образуване и за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело; размерът
на пропорционалната такса по т.26 правилно е изчислен, съгласно тарифата към
ЗЧСИ върху сборът на отделните вземания
на взискателя, а начислените обикновени такси са авансово заплатени.
Постановлението на частния съдебен
изпълнител от 05.12.2019г., което е
съобщено на длъжника, е частично неправилно, поради следните съображения:
По отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение:
Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200лв.
Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания
по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В конкретния случай
е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело, не са
извършени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането, тъй като в
срока за доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение срещу размера на
разноските за адвокатско възнаграждение, поради което разноските за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, не и по чл.10, т.2 от цитираната
наредба. В случай, че длъжникът не изпълни задълженията си и по изпълнителното
дело бъдат извършени действия по принудително събиране на сумата с участието на
упълномощения от взискателя адвокат, не съществва пречка разноските за
адвокатско възнаграждение да бъдат определени отново.
С оглед на изложените доводи, разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 200лв.
По отношение на посочените в поканата за доброволно изпълнение такси:
Таксите са посочени в общ размер на 124.32 лв. От
сметка № ********** се установява, че
взискателят е заплатил следните такси : по т.1 за образуване на изп.дело – 20 лв.,
по т.5 - 20 лв. и по т.9 – 15 лв. Общият
размер на авансовите такси е определен на 55 лв., които с ДДС са 66 лв. Видно
от съобщение
изх.№ 67331/05.12.2019г. съдебният
изпълнител е начислил и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В писменото становище по
настоящото дело частният съдебен изпълнител сочи и други такси, които били начислени: по т.3 в размер на
6 лв. с ДДС - за задължителна справка относно наличието/липсата на публични
задължения на длъжника, както и по т.4 в размер на 12 лв. с ДДС - за
съобщението, с което е отказано намаляване на разноските, срещу която такса
жалба не била подадена. Изложил е доводи, според които е начислил и такси за
администриране на процесната жалба. Позовал се е на т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ, като
е приел, че за връчване на книжа се събира такса от 24 лв. с ДДС.
Спорен
въпрос е дали длъжникът дължи други такси, освен таксите по т.1 и т.5, както и относно размера на таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ.
Към датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение не е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника, поради което не се дължат
разноски за такса по т.9 от тарифата.
От
посочените от ЧСИ в писменото становище разноски за такси се дължат единствено
тези по т.1, т.5 и т.3. По т.1 и т.5 длъжникът не оспорва разноските. По т.3 от
тарифата се дължи такса за извършване на справка за длъжника и неговото
имущество в размер на 5 лв. По изпълнителното дело е извършена такава справка
на 26.11.2019г., поради което се дължи и тази такса.
Останалите
такси, посочени от ЧСИ в писменото становище по делото – по т.4 и по т. 8 не се
дължат към датата на поканата за
доброволно изпълнение, тъй като длъжникът все още не е бил подал частна
жалба, респ. не е изпратен препис от нея, нито към тази дата са направени
разходи за преснимане на изпълнителното дело.
Така
общият размер на таксите по изпълнението, които са били дължими към датата на
поканата за доброволно изпълнение е по т.1, т.3 и т.5 от тарифата в размер общо
на 45 лв./20 лв.+ 5 лв.+ 20 лв./, които с ДДС са 54 лв.
По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:
Съгласно т.26, б.”в” от ТТРЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за
горницата над 100 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение се включват както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по извършването на съответното изпълнително действие – чл.78,
ал.1, т.1 от ЗЧСИ, поради което следва да участват в базата при изчисляване на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В тази насока е практиката на ВКС - решение №278/25.06.2012г. по гр.д. №
414/2012г., четвърто гр.отделение. В конкретния случай по изпълнителното дело към
датата на поканата за доброволно изпълнение общият размер на задължението е 459
лв./200 лв. – пресъдена със съдебен акт сума + 5 лв.
разноски за издаване на изпълнителен лист + 200 лв. за адвокатско
възнаграждение + 54 лв. – разноски за такси по т.1, т.3 и т.5 от тарифата/. При
прилагане на метода на изчисление по чл.26, б.”б” от тарифата върху главница от
459 лв., дължимата такса възлиза на 45.90 лв. /10 + 10 % над 100 лв./, а с ДДС
на 55.08 лв.
Поради изложените доводи, постановление изх.№ 67331/05.12.2019г. следва
да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде изменено
постановление от 26.11.2019г., обективирано
в покана за доброволно изпълнение изх. № 65087/26.11.2019г., в следните
части: в частта за таксите по изпълнителното дело, като размерът бъде намален
на 109. 08 лв. и в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като размерът на разноските
бъде намален на 200 лв.
По
претенцията за присъждане на разноски по настоящото дело:
В настоящото производство
страните не си дължат разноски. В това
производство,
което е относно дължимостта и размера на разноските, определени
от частния съдебен изпълнител, не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата
на чл. 81 ГПК не намира приложение./определение
№ 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г.о. ВКС/.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
постановление за разноските изх.№ 67331/05.12.2019г. по изп.дело № №
20198510402814 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с район на действие – районът на СРС, с
което е отказано да бъде изменено постановление от 26.11.2019г., обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх.№ 65087/26.11.2019г., в частта за таксите
по изпълнението и за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в
тежест на „Ч.Е.Б.“ АД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление от 26.11.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение
изх.№ 65087/26.11.2019г., в частта за таксите по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнителното
дело, възложени в тежест на „Ч.Е.Б.“ АД, като намалява техния размер на 109. 08
лв.
ИЗМЕНЯ
постановление от 26.11.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение
изх.№ 65087/26.11.2019г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение,
възложени в тежест на „Ч.Е.Б.“ АД, като намалява техния размер на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
постановление за разноските изх.№ 67331/05.12.2019г. по изп.дело № 20198510402814
на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с район на действие – районът на СРС в останалата
обжалвана част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.