№ 260008
Силистра, 25.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на дванадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Ели Н.,
като разгледа докладваното от съдия
Стоева гр.д. № 439 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 17. от ЗЗДН.
С решение № 527 от 04.11.2020г.,
постановено по гр. д. № 1091/2020г. по описа на СРС, съдът е приел за
установено, че на 09.09.2020 г. Г.С. ***, с ЕГН **********, е извършил домашно
насилие по отношение на майка си С.С. ***, с ЕГН **********. Отхвърлил е молбата на С.С.С. против Е.П.Н., с ЕГН **********, и Г.С.С. за издаване на заповед за защита за акт на домашно
насилие, осъществен на 08.09.2020 г. а спрямо Е.П.Н. - и за издаване на заповед
за защита за акт на домашно насилие от 09.09.2020 г. Задължил
е Г.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.С.. Отстранил е Г.С. от съвместно обитаваното жилище на
страните, находящо се в гр. Алфатар, ул. „Христо Ботев“ Хе 12, за срок от 18
месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение - 04.11.2020 г.
Забранил е на Г.С.С. да посещава жилището, находящо
се в гр. Алфатар, ул. „Христо Ботев“ № 12, както и да доближава молителката С.С.С. на разстояние по - малко от 15 м. за срок от 18
месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение. Задължил е Г.С.
да посещава Програма за психологическо консултиране и терапия, която се
провежда в Център за консултиране и превенция на домашното насилие към женско
сдружение „Екатерина Каравелова” в гр. Силистра. Осъдил
е С.С. да заплати на Е.П.Н. направените по делото
разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар. Осъдил е Г.С. да заплати по
сметка на СРС глоба в размер на 200 лв. и държавна такса за настоящото производство
в размер на 25 лв.
Недоволен от решението,
е останал Г.С.С., който чрез процесуалния си
представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно
и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени, като вместо това
постанови друго, с което да отхвърли молбата на С.С.С.
за защита от домашно насилие. Претендира деловодни разноски.
Ответната страна
С.С.С.,
чрез назначения й процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита че
решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част и моли съда да го потвърди.
Ответната страна Е.П.Н.
изразява становище за основателност на жалбата.
Съдът, след като
обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата пред СРС е подадена
от и против правни субекти от кръга на описаните в хипотезата на нормите на чл.
3 и чл. 8 ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което същата е допустима.
Придружена е с Декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на лицето, търсещо защита /чл. 8, ал. 1 от Закона/ и е насочена
срещу лице, което е неин син и което съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН и чл.
2 от ЗЗДН е надлежна страна в производството.
Освен декларацията по
чл.9 ЗЗДН, по делото са ангажирани и други доказателства, които СРС е обсъдил
пространно и ги и е съобразил в тяхната съвкупност при постановяване на
съдебния си акт.
Пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства, които да водят до промяна на
фактическата обстановка, възприета от СРС.
Въззивният съд напълно
споделя извода на първоинстанционния съд, че съгласно констатираните от
последния обстоятелства молбата за защита срещу Г.С. се явява основателно за
инцидента на 9.09.20г. и като такава следва да се уважи. За описания от
молителката инцидент за домашно насилие от 8.09.20г. молбата е отхвърлена като
неоснователна.
Правилно СРС е приел,
че описаното в декларацията поведение на ответника към неговата майка на
9.09.20г. се е осъществило и то разкрива насилническото му отношение към нея,
надхвърлящо нормалната реакция на поведението на самата молителка към него и
неговата съжителка.
Съгласно разпоредбата
на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, за доказване на факта на домашно насилие,
декларацията по чл. 9, ал. 3 от Закона се явява годно и достатъчно
доказателствено средство за установяване на този факт.
Във връзка с оспорване
на обстоятелствата по процесната декларация от страна на ответника в
първоинстанционното производство, следва да се има предвид, че противоправните прояви, срещу които е насочен ЗЗДН,
обикновено се извършват в домашна обстановка и без присъствието на свидетели,
поради което законодателят е възприел облекчена форма на доказване на акта на
насилие - декларацията по чл. 9,ал.3 ЗЗДН.
В настоящия случай
независимо, че ответникът и настоящ жалбоподател оспорва изложеното в
декларацията относно инцидента на 9.09.20г., не провежда убедително насрещно
доказване за опровергаване на фактите, предмет на същата.
Нещо повече, именно
молителката, за установяване факта на насилие, освен декларацията по чл. 9,ал.3 ЗЗДН ангажира и гласни доказателства - свидетелските показания на своите
съседки, които не са от кръга на заинтересовани роднини, които показания
косвено потвърждават изложеното в декларацията.
Ето защо, доводите на
жалбоподателя за недоказаност на факта на психическо насилие над майка си на
9.09.20г., се явяват несъстоятелни. СРС подробно е посочил защо не възприема
показанията на неговите свидетели в този смисъл, като настоящата инстанция
напълно споделя изложените разсъждения на първоинтанционния
съд в тази насока.
Предвид изложеното до
тук, съдът счита, че ангажираните доказателства по делото водят на извода за
извършен на 9.09.20г. от жалбоподателя спрямо молителката акт на домашно
насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН и молбата подлежи на уважаване.
Достигайки до същия
краен извод и уважавайки на молбата в тази й част, СРС е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено, като съгл. чл. 272 ГПК СОС препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно се споделят от въззивната
инстанция.
Изложеното във
въззивната жалба и дадените обяснения на жалбоподателя пред СОС не водят до
промяна на мотивите.
Съобразно изхода на
делото пред окръжен съд, на въззивника не следва да се присъждат деловодни
разноски.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 527 от 04.11.2020г.,
постановено по гр. д. № 1091/2020г. по описа на СРС, в частта, в която съдът е
приел за установено, че на 09.09.2020 г. Г.С. ***, с
ЕГН **********, е извършил домашно насилие по отношение на майка си С.С. ***, с ЕГН **********,
задължил е Г.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
С.С., отстранил е Г.С. от съвместно обитаваното
жилище на страните, находящо се в гр. Алфатар, ул. „Христо Ботев“ Хе 12, за
срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение -
04.11.2020 г., забранил е на Г.С.С. да посещава
жилището, находящо се в гр. Алфатар, ул. „Христо Ботев“ № 12, както и да
доближава молителката С.С.С. на разстояние по - малко
от 15 м. за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното
решение, задължил е Г.С. да посещава Програма за психологическо консултиране и
терапия, която се провежда в Център за консултиране и превенция на домашното
насилие към женско сдружение „Екатерина Каравелова” в
гр. Силистра, осъдил е Г.С. да заплати по сметка на СРС глоба в размер на 200
лв. и държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
В останалата част
решението е влязло в сила.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: