№ 42107
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110154472 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Б.Д.“ АД срещу М. Д., с посочен
настоящ адрес в гр. П..............., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
парични суми по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 05.12.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански
по реда на общия исков процес.
Следва да се има предвид, че след изменението на посочената разпоредба с ДВ, бр. 65
от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., тази подсъдност вече не е факултативна (изборна) и не
зависи от преценката на ищеца - дали да предяви иска си съгласно правилата на чл. 113 ГПК
или да следва общата местна подсъдност. Всички искове, по които страна е потребител, се
предявяват по неговия настоящ адрес, а при липса на такъв – по постоянния. При наличието
на специална подсъдност по този вид дела, регламентирана в разпоредбата на чл. 113 ГПК,
не се прилагат правилата за общата подсъдност, каквато е тази по чл. 105 ГПК.
Същевременно с разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, приета с ДВ, бр. 65 от 2018 г., в
сила от 07.08.2018 г., се предвижда служебно правомощие за съда да следи за подсъдността
по чл. 113 ГПК до приключване на първото по делото съдебно заседание.
В настоящия случай се касае за спор, в който ответникът има качеството потребител
на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, доколкото предметът на
делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В исковата
молба е посочен адрес на ответника – в гр. П..............., тоест лицето има известен адрес на
територията на Република България, което изключва приложението на нормата на чл. 107,
ал. 1 ГПК. При извършена служебна справка от СРС се установи, че същият адрес фигурира
и в данните на Дирекция „Миграция“ към МВР – гр. П..............., ет. 3, ап. 6.
Ответникът не е български гражданин, няма нито постоянен, нито настоящ адрес на
територията на Република България, но има данни за деклариран адрес на пребиваване в гр.
Пловдив, на който следва да се приеме, че е местопребиваването му в България (във
вътрешното право най - близо до обичайното местопребиваване се намира т. нар. „настоящ
адрес“), с оглед на което и предвид предмета на делото, настоящият съдебен състав приема,
че спорът следва да бъде разгледан най-близо до местопребиваването на ответника, за да
може последният да осигури най-лесно и икономически оправдано своята процесуална
защита (така и определение № 14144/22.11.2023 г. по ч. гр. д. № 2545/2023 г. по описа на
СГС, ЧЖ-I К състав). Ето защо, производството пред Софийски районен съд следва да бъде
1
прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд, в района на
който е регистрираният адрес на ответника – Районен съд – Пловдив.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 54472/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 48 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2