№ 1715
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110157187 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
290680/18.10.2023 г., с която от името на *-- ЕИК -- против В. И. Н., ЕГН
********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 150520/30.05.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. Н., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 769,61 лева (седемстотин шестдесет и девет
лева и 61 стотинки), представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ
апартамент № 70, находящ се в ---, абонатен № --, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 30.05.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 81,46 лева (осемдесет и един лева и 46 стотинки),
1
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 47,07 лева (четиридесет и седем лева и 07 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., за имот,
представляващ апартамент № 70, находящ се в ---, абонатен № --, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 30.05.2023 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,56 лева (девет лева и 56 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.,
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия.
На 09.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените
суми.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 15431/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника 29.08.2023 г., като
в законоустановения срок е депозирано възражение по чл. 414 ГПК. В тази
връзка заявителят /--/ е уведомен за възможността да предяви иск за
съществуване на вземането си на 28.09.2023 г. Исковата молба е депозирана в
съда в законоустановения за това срок /на 18.10.2023 г./.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият е клиент на
топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственик на
последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма - ЕООД. В тази
връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до
2
процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за
заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по
отношение на същото.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния
период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване
за установено, че В. И. Н., ЕГН ********** дължи в полза на -- суми, както
следва: 1/ сумата от 769,61 лева (седемстотин шестдесет и девет лева и 61
стотинки), представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ
апартамент № 70, находящ се в ---, абонатен № --, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 30.05.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 81,46 лева (осемдесет и един лева и 46 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 47,07 лева (четиридесет и седем лева и 07 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., за имот,
представляващ апартамент № 70, находящ се в ---, абонатен № --, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 30.05.2023 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,56 лева (девет лева и 56 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.,
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми на 09.06.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 29174/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника e
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Не се оспорва обстоятелството, че през процесния период ответникът
3
В. И. Н., ЕГН ********** е бил собственик на процесния имот,
представляващ апартамент № 70, находящ се в ---, респективно, че за същия
период е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна и
потребявана в горепосочения имот. Не се оспорва, че от ищеца е доставена в
количествено и качествено отношение топлинна енергия до имот,
представляващ апартамент № 70, находящ се в ---, на стойността, която се
претендира в исковата молба. Оспорва се единствено обстоятелството, че за
процесния период са останали незаплатени суми от ответника по предявените
за разглеждане в производството обективно кумулативно съединени искове.
В тази връзка се представят документи, които според ответника установяват
изпълнение на задълженията му към ищцовото дружество за процесния
период.
В условията на евентуалност и в случай, че се установи дължимост на
сумите, предмет на предявените искове, се прави възражение за прихващане с
ликвидни и изискуеми вземания на ответника спрямо ищеца, както следва: за
сумата от 289,93 лева, представляваща разноски по гр.д. № 72100/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 25 състав, присъдени с влязло в сила решение №
6948/22.06.2022 г. по гр.д. № 72100/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав; за
сумата от 340,67 лева, представляваща разноски по гр.д. № 5600/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 61 състав, присъдени с влязло в сила решение №
987/23.01.2023 г. по гр.д. № 5600/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.
Моли, за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и възражение за прихващане с правно основание чл. 103
и сл. ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, в тежест на ищеца е да установи съществуването
4
на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на
топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия,
обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия
период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което
и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на --.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с
отговора на исковата молба..
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
5
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
6
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството: че в периода от м.05.2020 г. – м.04.2022 г. между ищеца и
ответника е било налице облигационно отношение по договор за доставка на
топлинна енергия; че за посочения период в процесния имот е доставена и
потребена топлинна енергия /в твърдяното от ищеца количество и качество/
на стойност от 769,61 лева; че за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за
7
процесния имот е предоставена и ползвана услуга дялово разпределение,
чиято стойност е в размер на 47,07 лева.
Предвид горното, съдът намира, че са установени в производството, при
условията на пълно и главно доказване, всички факти и обстоятелства от
фактическия състав на спорното право, в това число, че през процесния
период между ищеца и ответникът са съществували договорни отношения, с
предмет доставка на топлинна енергия, че ответникът е бил клиент на
топлинна енергия през заявения в исковата молба период /тези обстоятелства
се установяват и от събраните по делото писмени доказателства в това число
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том IV, рег. №
3515, дело № 518/2004 г. ма нотариус Цветелина Златкова, рег. № 189 в НК и
заявление-декларация вх. № 3958/17.10.2006 г., подадена от В. И. Н. до --/, че
в процесния имот през исковия период е реално доставената топлинна
енергия в количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума /които обстоятелства не се оспорват и
изрично се признават от ответника/, поради което и за ответника е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението на главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил паричните си задължения. От страна на същия са
ангажирани доказателства за извършени плащания в полза на ищцовото
дружество.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните в производството съдебно-
счетоводна експертиза, се установи по делото, че с извършените от ответника
плащания са погасени задължения, които са за периоди различни от
процесния. Установява се още, че за процесния период е погасена дължима
сума за лихва за забава в размер на 0,31 лева, която е отразена от ищеца, но
други суми за процесния период не са погасени. От заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза се
установява още, че незаплатените от ответника, респективно дължими в полза
на ищеца суми за доставена и потребена топлинна енергия и за предоставена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, са както следва: 1/
8
сумата от 769,61 лева (седемстотин шестдесет и девет лева и 61 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 70,
находящ се в ---, абонатен № --; 2/ сумата от 81,46 лева (осемдесет и един
лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 47,07 лева (четиридесет и седем
лева и 07 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023
г., за имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в ---, абонатен № --;
4/ сумата от 9,56 лева (девет лева и 56 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява, при
условията на пълно и главно доказване, основателността на предявените
искове с изключение на предявения иск за сумата от 9,56 лева (девет лева и
56 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
15.05.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че следва да
разгледа своевременно релевираното от името на ответника възражение за
прихващане с ликвидни и изискуеми вземания на ответника спрямо ищеца,
както следва: за сумата от 289,93 лева, представляваща разноски по гр.д. №
72100/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, присъдени с влязло в сила
решение № 6948/22.06.2022 г. по гр.д. № 72100/2021 г. по описа на СРС, ГО,
25 състав; за сумата от 340,67 лева, представляваща разноски по гр.д. №
5600/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, присъдени с влязло в сила
решение № 987/23.01.2023 г. по гр.д. № 5600/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61
състав.
9
От събраните в производството доказателства се установи в
производството, че с влязло в сила решение № 6948/22.06.2022 г. по гр.д. №
72100/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав в полза на ответника спрямо
ищеца, е присъдена сумата от 289,93 лева, представляваща разноски по гр.д.
№ 72100/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.
От събраните в производството доказателства се установи в
производството, че с влязло в сила решение № 987/23.01.2023 г. по гр.д. №
5600/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав в полза на ответника спрямо
ищеца, е присъдена сумата от 340,67 лева, представляваща разноски по гр.д.
№ 5600/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.
Следователно се установи в производството, че ответникът има
вземания спрямо ищеца за сумата от общо 630,60 лева, която съгласно
изявлението на ответника, следва да бъде прихваната с дължимата от страна
на ответника в полза на ищцовото дружество сума за главница за цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в ---,
абонатен № --.
След извършеното прихващане, предявеният иск за главница за цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в ---,
абонатен № --, следва да бъде уважен за сумата от 139,01 лева, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 769,61 лева – искът
следва да се отхвърли.
Върху дължимата сума за главница, следва да се присъди и законна
лихва, считано от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Исковете за сумите, както следва: 1/ сумата от 81,46 лева (осемдесет и
един лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 2/ сумата от 47,07 лева (четиридесет и седем
лева и 07 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023
г., за имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в ---, абонатен № --,
следва да бъдат уважени, като върху дължимата сума за главница цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
10
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., за имот, представляващ апартамент № 70,
находящ се в ---, абонатен № --, следва да се присъди и законна лихва,
считано от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Искът за сумата от 9,56 лева (девет лева и 56 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г., върху
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, следва да се отхвърли по изложените по-горе съображения.
По отношение разпределението отговорността за разноските в
производството:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 29174/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер
на 75,00 лева; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по
ч.гр.д. № 29174/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 25,00
лева; 3/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета
в производството съдебно-техническа експертиза в размер на 350 лева; 4/ за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
ч.гр.д. № 29174/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 100,00
лева.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ---, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца *-- ЕИК --, със седалище и адрес на управление: ---,
сумата от 36,84 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
29174/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
11
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ---, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца *-- ЕИК --, със седалище и адрес на управление: ---,
сумата от 154,74 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 57187/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
От името на ответникът не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 29174/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответникът не са претендирани разноски в исковото
производство по гр.д. № 57187/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *-- ЕИК --
, със седалище и адрес на управление: ---- против В. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: ---, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че В. И. Н., ЕГН ********** дължи в полза на *-- ЕИК --, сумата
от 139,01 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ
апартамент № 70, находящ се в ---, абонатен № --, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 30.05.2023 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2023 г. по гр.д. № 29174/2023 г. по описа
на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 139,01 лева до пълния предявен размер от 769,61 лева, като погасен
чрез прихващане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *-- ЕИК --
, със седалище и адрес на управление: ---- против В. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: ---, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от
12
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. Н., ЕГН ********** дължи в полза на *--
ЕИК --, сумата от 81,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2023 г. по гр.д. № 29174/2023
г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *-- ЕИК --
, със седалище и адрес на управление: ---- против Снежка Костадинова
Стоева, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. Христо Смирненски № 30,
ап. 14, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД, че Снежка Костадинова Стоева, ЕГН: ********** дължи в полза на *--
ЕИК --, сумата от 47,07 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2023 г., за имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в ---,
абонатен № --, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2023 г. по гр.д.
№ 29174/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на *-- ЕИК --, със седалище и адрес
на управление: ---- против В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ---, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че В. И. Н., ЕГН ********** дължи в полза
на *-- ЕИК --, сумата от 9,56 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 09.06.2023 г. по гр.д. № 29174/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на
*-- ЕИК --, със седалище и адрес на управление: ---, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 36,84 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
29174/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на
*-- ЕИК --, със седалище и адрес на управление: ---, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 154,74 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 57187/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице-помагач - „-” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
13
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14