Решение по дело №27620/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3939
Дата: 17 ноември 2021 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20211110127620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3939
(населено място), 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110127620 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Ц. В. против С. р. с..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 1000 лв., представляваща глоба, наложена по НАХД №
18914/2014г. на СРС, НО, 103 с-в, поради изтекла погасителна давност. Твърди, че е
образувано изп. д. № 275/2021г. на ЧСИ А., по което вземането било принудително събрано.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че
задължението на ищеца е погасено в рамките на изпълнителното производство.

С. р. с., след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 30.03.2021г., издаден по
НОХД № 18914/2014г. на СРС, 103 с-в, с който ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 1000 лв., представляваща глоба в полза на Д.. Отбелязано е, че решението е влязло
в сила на 06.06.2015г.
С възлагателно писмо от 07.04.2021г. и протокол за предаване на книжа от същата
дата, изпълнителният лист е бил предаден на ЧСИ А..
С покана за доброволно изпълнение от 07.04.2021г. на ЧСИ А. ищецът е бил поканен
да заплати дължимите суми, съгласно издадения изпълнителен лист.
На същата дата е бил наложен запор върху банковите сметки на ответника.
Видно от приложените към делото доказателства – л. 49 банково извлечение и л. 50 –
1
платежно нареждане, сумата е била преведена на ЧСИ от (фирма) във връзка с наложения
запор, а последствие – преведена на ответника.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Когато събирането на публичното вземане е възложено на съдебен изпълнител, той
действа по реда на Гражданския процесуален кодекс и защитата на материалното право
следва да бъде осъществена по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК - така Определение № 45 от
8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г., 5-членен състав; Определение № 494 от
20.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4728/2017 г., III г. о., ГК; Определение № 130 от
24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017, ГК, II г.о.
Принудителното събиране по ДОПК се извършва от публични изпълнители по реда
на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Така цитираната правна норма
обосновава извод, съгласно който на взискателя е предоставена възможност да събере
вземането си за публични задължения, както по реда на ДОПК, така и по реда на
гражданското производство. В настоящия случай, от приложените по делото доказателства
се установява, че взискателят е възложил принудителното събиране на публичните
задължения на частен съдебен изпълнител, който е образувал изпълнително производство по
реда на ГПК. С оглед на това, защитата по исков ред е по чл. 439 от ГПК, респективно чл.
55 ЗЗД. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Определение № 988 от 28.0.2015 г.
на ВАС по адм.д. № 13254/2014 г.; Определение № 8 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм.д. №
1/2013 г.; Определение № 81 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм.д. № 73/2012 г. ; Определение
№ 92/22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 74/2012 г.; Определение № 28/29.05.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 7/2013 г.; Определение № 35/11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 60/2015 г.;
Определение № 45/8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г.; Определение №
63/17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г.; Определение № 48/22.05.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 34/2018 г.; Определение № 87/29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2019 г.;
Определение № 39/02.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 23/2020 г.
С определение № 52/29.12.2020 г. по дело № 38/2020 г. на ВКС и ВАС, 5-членен
смесен състав е прието, че редът за събиране на публичното вземане определя и
компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване
несъществуването на това вземане. И доколкото в настоящия случай публичното вземане е
възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и предявеният иск следва да се
разгледа от гражданския съд.
Спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Видно от приетия по делото като доказателство изпълнителен лист от 30.03.2021г.,
издаден по НОХД № 18914/2014г. на СРС, 103 с-в, ищецът е осъден да заплати сумата от
1000 лв., представляваща глоба в полза на Д.. Отбелязано е, че решението е влязло в сила на
2
06.06.2015г. Тоест изпълнителният лист е издаден повече от 5 години след влизане на
решението в сила.
Изпълнителни действия срещу В. са предприети едва на 07.04.2021г. Няма данни
такива действия да са били предприети от датата на влизане на решението в сила на
06.06.2015г. до 07.04.2021г. Едва на 17.05.2021г. по така образуваното изпълнително дело,
сумата е била принудително събрана и преведена на СРС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСС на
ВАС е прието, че е неприложим общият срок за събиране на публични държавни вземания, а
след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение на
административното наказание „глоба", се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а"
ЗАНН“. Започналият да тече след прекъсването на давността нов давностен срок е
двугодишният по чл. 82, ал.1, б.”а” ЗАНН. Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН
предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието.
В цитираното тълкувателно решение е прието, че давностните срокове за
изпълнение текат от влизане в сила на съответния акт.
Глобата, наложена с влязла в сила присъда или със съдебно решение, съгл. чл. 162,
ал. 2 ДОПК е публично държавно вземане. Според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 01-ви януари на
годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен
ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е установения в чл. 82, ал. 1,
б. „а” ЗАНН 2-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата.
Решението е влязло в сила на 06.06.2015г. На 07.04.2021г. са предприети
изпълнителни действия срещу В.. В периода от 06.06.2015г. до 07.04.2021г. няма данни
давността да е бил прекъсвана. Поканата за доброволно изпъленение не прекъсва давността,
поради което основателни са твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност.
По делото не се спори, че дължимите суми са били принудително събрани от
ищеца, а това се установява и от приложеното изпълнително дело – л. 50 и л. 53 от
настоящето дело.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени като основателни
и доказани.

По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лв., представляваща направените по настоящето
3
дело разноски.

По изложените съображения С. р. с.
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. р. с., БУЛСТАТ (номер) да заплати на К. Ц. В., ЕГН **********, с
адрес: (населено място), (улица) по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1000 лв., представляваща получена от ответника сума по изп. д. № 275/2021г. на
ЧСИ А., образувано по изпълнителен лист от 30.03.2021г., издаден по НОХД №
18914/2014г. на СРС, 103 с-в.
ОСЪЖДА С. р. с., БУЛСТАТ (номер) да заплати на К. Ц. В., ЕГН **********, с
адрес: (населено място), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4