Р Е
Ш Е Н
И Е
№............
гр. Пазарджик, 08.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 466/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Й.К., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно
постановление № *********** от 05.12.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА
в ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. С
жалбата се претендират и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована
не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага становище за нейната основателност и за незаконосъобразността на НП,
чиято отмяна се иска.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Не депозира и писмено становище по
същество.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
становището на процесуалния представител на въззивника и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят К. е санкциониран с НП за това, че на
09.07.2019 г., в 10,52 часа, в община Септември, на АМ Тракия км 69, в посока
гр. Пловдив, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ******РВ, собственост на
Д.К.Д., по път отворен за обществено ползване, като МПС не е регистрирано по
надлежния ред- със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на
10.03.2019 г.
Това било установено от автопатрул на Група КПДГПА в
ОДМВР- Пазарджик, в състава на който бил актосъставителят- св. А.Д.. По този
повод той съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№ 31452/09.07.2019 г. за
нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който
бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяването на акта жалбоподателят
заявил, че нямал възражения.
По случая започнала прокурорска проверка по преписка с
Вх. № 3093/2019 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на
база събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от
13.11.2019 г., като преценил, че извършеното от А.К. не съставлявало
престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал1 от НК. С посоченото постановление
прокурорът изпратил материалите по преписката на Началника на Сектор ПП при
ОДМВР Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм. нарушение и
ангажиране на административнонаказателната отговорност на К..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 05.12.2019 г. срещу Асе4н К. било
съставено атакуваното НП. Последното било връчено лично на санкционираното лице
на 21.02.2020 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е
депозирана от надлежно упълномощено от наказания лице до съда чрез АНО и била
входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 25.02.2020 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, материалите по
пр. преписка Вх. № 3093/2019 г. на РП-
Пазарджик и показанията на св. А.Д..
Настоящият съдебен състав кредитира в
цялост показанията на свидетеля, като същите се явяват логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и
да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното
следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния
контрол за законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален
порок на същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, а
именно не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, а и в
предхождащия го АУАН, буквално е записано, че жалбоподателят управлява МПС,
което е със служебно прекратена регистрация по чл.143 т.15 от ЗДвП на
10.03.2019 г. Не е посочено обаче по какъв начин и с какъв акт е извършена
дерегистрацията на автомобила, нито поради каква причина е прекратена
регистрацията на МПС. Посочването на правната норма (чл.143 ал.15 от ЗДвП) за
прекратяване на регистрацията на автомобила не е достатъчна и не може да
валидира липсата на обстоятелствата елементи от фактическия състав на
нарушението. Едва от приетите писмени доказателства по делото- справка за
промяна регистрацията на МПС (л.18 от делото) и обясненията на З.Р.(собственик
на автомобила, на л.11 от делото), става ясно, че процесното МПС е било
закупено от Р., но тя не го е регистрирала в законоустановения едномесечен срок
от придобиването му в службата за регистрация, поради което автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Тези обстоятелства са съществени и
съставляват елементи от фактическия състав на нарушението и непосочването им в
описанието на нарушението лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно административно
нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята защита. Налице
е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН
и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на
процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Според настоящия съдебен състав е налице
още един порок в НП, който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Няма спор по делото, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, и че същото не е негова собственост. По
несъмнен начин се установи, че въпросното МПС към момента на проверката е било
без регистрация, тъй като на 10.03.2019 г. регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно при условията на чл.143 ал.15 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при ОД
на МВР- Силистра (виж справка на л.18 от делото). От събраните писмени
доказателства, се установи, че регистрацията на автомобила е била прекратена
служебно, поради това, че след придобиването на собствеността върху МПС от З.Р.,
същото не е било регистрирано в срок. Установи се още от събраните
доказателства и от обясненията на Р.и К., дадени по време на проверката, че
жалбоподателят не е бил уведомен и не е знаел от собственика на автомобила, че
същият е с прекратена регистрация. Собственикът Р.също не е знаела за
прекратената регистрация на автомобила и не е уведомявала К. за това
обстоятелство именно поради незнанието му. З.Р.не е била уведомявана от Сектор
ПП при ОДМВР- Силистра за прекратената регистрация на автомобила, тъй като
органът нямал задължение да стори това, видно от справката от посочения сектор
на л.36 от делото. Жалбоподателят К. не е уведомен от собственика на автомобила
за прекратената регистрация, тъй като самият собственик не е бил наясно с това
обстоятелство. Освен това управляваният от К. автомобил е бил с поставени рег.
табели, което предполага, че същият има регистрация.
От всичко това става ясно, че
жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него автомобил бил с прекратена
регистрация поради това, че след покупко-продажбата на автомобила, същият не е
бил регистриран.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от
събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната
дата жалбоподателят е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава на
адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е
ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е
с прекратена по служебен път регистрация. По делото липсва каквото и да е
доказателство, че към инкриминираната дата
жалбоподателят е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи
се именно обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за извършената
служебна дерегистрация на автомобила. Вмененото административно нарушение на
жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален
умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима
във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е
налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и
при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и
поведението му не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.
Относно искането за присъждане на
разноски от страна на пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че същото е
своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство.
Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото, а именно
отмяна на НП по изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие (л.6 от делото), от които се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят К. е
заплатил в брой на адвокат К.У. от ПзАК. При това положение ОД на МВР
Пазарджик, чието структурно звено е Група КПДГПА (органът издал НП) следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените
по-горе съдебни разноски. Както се посочи Група КПДГПА е структурирано към ОД
на МВР- Пазарджик, съгласно чл.42 ал.3 от ЗМВР и не е самостоятелно ЮЛ
разполагащо със собствен бюджет. Затова и с оглед разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва разноските сторени от жалбоподателя да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР- Пазарджик, която има статута на ЮЛ.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***********
от 05.12.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА в ОДМВР гр. Пазарджик,
с което на А.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на А.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: