Решение по адм. дело №307/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“, [населено място], [община], [област], представлявано от Д. Г. Г., чрез адвокат И. Я. от АК-[област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0260-000012 от 13.06.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Велико Търново, РУ - Елена, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца и е отнета 1 брой рег. табела № [рег.номер].Мярката засяга колесен трактор, марка и модел [марка, модел] с рег.№ [рег.номер], регистриран по закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, собственост на ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“, [населено място], [община], [област].

Иска се отмяната на заповедта по съображения за нейната нищожност и незаконосъобразност. Твърди се, че актът е издаден от некомпетентен орган, не съдържа изискуемите реквизити, постановен е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Конкретно се сочи, че заповедта е лишена от мотиви, издадена при недоказано фактическо основание за прилагане на ПАМ. Излагат се твърдения, че в акта не е посочено как и защо органът приема, че лицето нарушава съответната правна норма, не е посочено каква категория за управление притежава то и каква се изисква от закона да притежава, управлявайки процесното ППС, за да се обоснове извод за извършено нарушение, респ. - за реализирането на фактическия състав на нормата. Твърди се, че санкционираното лице е управлявало ППС от вида колесен трактор и притежава необходимата за това категория Ткт, противно на приетото от органа. Претендира се отмяната на ЗППАМ, ведно с разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“, редовно призован, се представлява от адвокат И. Я. от АК – [област], редовно упълномощен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Иска съдът да отмени оспорената заповед и да присъди в полза на оспорващия разноските по производството, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна Полицейски инспектор към ОД на МВР – Велико Търново, РУ – Елена, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното:

Със ЗППАМ № 25-0260-000012 от 13.06.2025 г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Велико Търново, РУ – Елена, на ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“, [ЕИК], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца и е отнета 1 брой рег. табела № [рег.номер].

От фактическа страна заповедта е обоснована с това, че нарушението е установено със съставен АУАН № GA3497379 от 13.06.2025 г. Видно от съдържанието на акта, същият е съставен за това, че на 13.06.2025 г., около 16:45 часа в [населено място], община Елена до номер 22 на [улица], в посока към [населено място], неправоспособният водач Г. Д. Г. управлява трактор „[марка, модел]“ с регистрационен номер [рег.номер], собственост на ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“ и прикачено върху него ремарке с три оси и допустима максимална маса 24 000 кг, без поставена регистрационна табела. В акта е посочено, че след извършена справка е установено, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада тегленият от него състав от ППС (допустима максимална маса до 24 000 кг), както и че към момента на проверката водачът не представя СУМПС и СРМПС.

ЗППАМ е надлежно връчена на адресата на 03.07.2025 г., видно от разписката към заповедта. В нея се съдържат указания за начина и срока за обжалване. Жалба с вх. № 260000-3721 от 16.07.2025 г. е депозирана до съда чрез административния орган, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя и като основателна предвид следното:

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № 25-0260-000012 от 13.06.2025 г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Велико Търново, РУ - Елена, с която на ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“, [населено място], [община], [област], представлявано от Д. Г. Г., е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца и е отнета 1 брой рег. табела № [рег.номер].Мярката засяга колесен трактор, марка и модел [марка, модел] с рег.№ [рег.номер], регистриран по закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, собственост на ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“, [населено място], [община], [област].

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценя законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН органите, които налагат принудителните административни мерки, се уреждат в съответния закон. Според разписаното в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесния случай заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Велико Търново, РУ - Елена, за което същият е надлежно оправомощен с наличната по делото Заповед № 366з-2605 от 28.06.2022 г. на Директора на ОДМВР – Велико Търново. В този смисъл оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

Независимо от горното, по същество съдът намира жалбата за основателна по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон, като приема, че заповедта е издадена при неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая и при недоказано фактическо основание – съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на закона.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК относно приложението на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В заповедта и в съставения АУАН за нарушението изрично е посочено, че след извършена справка е установено, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада тегленият от него състав от ППС (допустима максимална маса до 24 000 кг). От приобщените по делото доказателства обаче този извод на органа се опровергава напълно.

По делото е налично Писмо УРИ 260000-3186 от 16.06.2025 г. на Началника на РУ-Елена, съдържащо отправено до ОДЗ-Хасково искане във връзка с образуваното в РУ по повод констатираното нарушение АНП № 166/2025 г. за предоставяне на информация за собственост на колесен трактор „[марка, модел]“ с регистрационен номер [рег.номер], регистриран по КТИ на територията на ОДЗ-Хасково. Искането е постъпило в ОДЗ-Хасково на 19.06.2025 г. под вх. № РД-12-02-610-1, като на същата дата е изпратен отговор с Писмо изх. № РД-12-02-610-1 до РУ-Елена, постъпило при решаващия орган под вх. № 26000-3277 от 20.06.2025 г. В писмото изрично е отразено, че на територията на ОДЗ-Хасково има регистриран по КТИ колесен трактор „[марка, модел]“ с регистрационен номер [рег.номер], собственост на ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“, като в табличен вид са отразени всички относими данни, в т.ч. и че за процесното превозно средство е налице механично съединяване между трактора и ремаркето с посочена маркировка на типово одобрение.

Също така като доказателство по делото е приобщено и СУМПС на водача, от което се установява, че същият притежава следните категории за управление на ППС: АМ, А1, А2, А, В1, В, С1, С, Ткт, като последната категория е придобита на 22.08.1994 г. Налично е по делото също така и Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника с рег. № 0070630, издадено на името на водача Г. Д. Г. с вписани в него данни за правоспособност за работа с колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини и дата на придобиване на правоспособността 01.03.2025 г.

В контекста на горното се налага извод, че в случая не е доказано посоченото в заповедта фактическо основание за издаването й, а именно – че ППС е управлявано от неправоспособен водач, както и че тя е произнесена без изясняване на относимите към казуса факти и обстоятелства, доколкото същата е издадена и преди изискване и получаване на отговор от компетентната ОДЗ-Хасково, към която впоследствие, след издаване на процесната ЗППАМ, е отправено изрично запитване.

Оспорената заповед е с посочено в нея правно основание по чл. 171 т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Наложената в конкретния казус ПАМ е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, на закононарушение и на неговите вредни последици. Текстът на приложения от органа чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда налагане на мярка на административна принуда „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства, каквито твърдения се съдържат в заповедта. Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - според тази императивна норма административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства.

В конкретния казус като нарушение от фактическа страна ответният орган е посочил, че водачът на ППС Г. Д. Г. управлява трактор „[марка, модел]“ с регистрационен номер [рег.номер], собственост на ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“ и прикачено върху него ремарке с три оси и допустима максимална маса 24 000 кг, без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада тегленият от него състав от ППС (допустима максимална маса до 24 000 кг), като е прието, че водачът е неправоспособен. Посочената в съставения акт правна квалификация на възприетото противоправно деяние е чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, разписващ, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Видно от съдържанието и на АУАН, и на процесната заповед, конкретика по отношение на възприетото като нарушение досежно непритежаваната от водача категория не е вписана.

В разпоредбата на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП в 16 точки изчерпателно са изброени всички изисквания, относими при определяне правоспособността на водачите във връзка с управляваните от тях моторни превозни средства по категории, т. е. налице е изрична и конкретна законова регламентация, която обаче нито е посочена от ответния орган, нито е съобразена при произнасяне на процесната заповед, доколкото както се посочи вече, липсва каквато и да било конкретика досежно непритежаваната от водача категория в случая. В конкретния казус доказателствата по делото сочат на управление на ППС от вида колесен трактор, който попада в хипотезата на т. 16 в относимата редакция преди изменението на текста и за управлението на който законът поставя изискване за притежание на категория Т (колесни трактори (Ткт), към която се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм), както и че водъчът притежава необходимата за това категория Ткт. В нормата на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП изрично са предвидени случаите, в които за формиране и управление на състав от теглещо моторно превозно средство и ремарке към него (Е) е необходима правоспособност към съответната категория, като такава не е нормирана за категорията ППС Ткт. И това е така, тъй като предназначението на самото превозно средство – колесен трактор като технически параметри е за теглене на товарни ремаркета, регламентирано изрично в § 6, т. 15 от ДР на ЗДвП, според чиято легална дефиниция „трактор“ е моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета; нормата сочи още, че в движението по пътищата се допускат само колесните трактори, към които се приравняват и самоходните шасита. Следователно, тази категория превозни средства като специфика сама по себе си предполага управлението им като състав и наличието на правоспособност от категория Т - Ткт е достатъчна за управление на колесен трактор с прикачени ремаркета. Видно от приобщеното по доказателствата СУМПС на водача, същият притежава посочената категория, т. е. правоспособност да управлява колесен трактор, в т.ч. и допустимите според неговото предназначение прикачени товарни ремаркета; лицето е правоспособно и да работи с колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини според наличното по делото Свидетелство за правоспособност със земеделска, горска и мелиоративна техника с дата на придобиване на правоспособността 01.03.2025 г.

Изложеното до тук сочи на извод, че в случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на принудителна мярка. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в относимата норма материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса от 50 лева и за платен адвокатски хонорар от 1 200 лева. При съобразяване на относимата нормативна уредба и актуалната съдебна практика и предвид липсата на направено от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, настоящият съдебен състав намира за основателна предявената претенция за заплащане на разноски в общ размер от 1 250 лева, включващ внесената държавна такса от 50 лева и договорен и заплатен адвокатски хонорар от 1 200 лева, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0260-000012 от 13.06.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Велико Търново, РУ - Елена.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, да заплати на ЕТ „М-ТУР-Д. Г.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [област], [улица], представлявано от Д. Г. Г., разноски по делото в общ размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.