№ 668
гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110100350 по описа за 2022 година
Производство по чл. 415 ,ал.1,т.3 от ГПК, вр. с чл. 240,ал.1 , вр. с чл.
79,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата ИВ. АНГ. К. твърди, че с ответницата са роднини и в близки
приятелски отношения. Тъй като ответницата не можела да докаже нужните
доходи, ищцата изтеглила вместо нея банков кредит от 12000 лева. Излага, че
по силата на сключено между двете споразумение с нотариална заверка на
подписите от 28.10.2016 г. ответницата следвало да погасява вноските по
отпуснатия на ищцата кредит от 12000 лева съгласно погасителен план на 60
вноски, всяка от които по 242,28 лева с падеж на първата вноска 10.12.2016
г. Общият размер на дължимата сума бил 14536,80 лева. Излага, че
ответницата, а в някой случаи нейният съпруг изпълнявали поетото
задължение и внасяли по нейната сметка по 250 лева, като погасената част от
задължението била 4600 лева. Твърди, че останалите 9936,80 лева не били
издължени от ответницата. Изтъква, че е предявила заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист , по
което било образувано ч.гр.д.№ 350/22 г. на ВТРС, но същото било
отхвърлено. Предявява иск, с който моли съда да осъди ответницата да и
заплати сумата от 9936,80 лева главница, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
1
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство. В съдебно
заседание се явява лично и с пълномощника си адв.Б. от АК Габрово.
Поддържа иска.
тветницата В. Д. П. не е депозирала в срок отговор на исковата молба и
не е взела становище по иска. В съдебно заседание редовно призована, не се
явява, не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства,
както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е
бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; в
първото по делото заседание не изпраща представител, не е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни
причини за неявяването си.Видно от книжата по делото ответникът е бил
предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в
съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена
първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК.От приложените
по делото писмени доказателства съдът намира, че иска е вероятно
основателен, поради което следва да бъде уважен така, както е предявен,
тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено
решение по чл.239 от ГПК. Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 9936,80 лева главница, представляваща неплатени
задължения съгласно споразумение от 28.10.2016 г. с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 9550 на нотариус с рег.№ 093 в НК с район на действие РС
Габрово. Следва да се присъди законна лихва върху главницата от 26.11.2021
г. - подаване на заявлението до окончателното изплащане. С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските и в заповедното производство съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При
този изход на делото ответникът следва да заплати разноските направени в
заповедното производство -199 лева за заплатена държавна такса и 600 лева
заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 350/22 г. на ВТРС. В
исковото производство дължимите от ответника разноски възлизат на 199
лева заплатена държавна такса и 900 лева заплатено адвокатско
2
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. П. с ЕГН ********** от гр. ****“ № 1,ет.4 ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. АНГ. К. с ЕГН ********** от гр.**** 62 сумата от 9936,80
/ девет хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 80 ст./ главница,
представляваща неплатени задължения съгласно споразумение от 28.10.2016
г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 9550 на нотариус с рег.№ 093 в
НК с район на действие РС Габрово, ведно със законна лихва върху
главницата от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Д. П. с ЕГН ********** от гр.**** № 1,ет.4 ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. АНГ. К. с ЕГН ********** от гр. **** 62 сумата от 799
/седемстотин деветдесет и девет/ лева разноски в заповедното производство
и сумата от 1099 / хиляда деветдесет и девет/ лева разноски в исковото
производство.
На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при
наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата
отмяна.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3