РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 24.09.2020 год.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд, пети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА
съдебен
секретар Кремена Раева,
разгледа
докладваното от съдията - Радева
АН Дело № 204 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление
№ 20-0359-000161 от 18.03.2020г., издадено от гл. инспектор Р.Л.П. – Началник
на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, на Ф.И.Ц. ***, е наложено административно
наказание глоба в размер 250 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 от същия кодекс, както е описано в посоченото наказателно постановление.
Същото е обжалвано в законоустановения срок от Ф.И.Ц.,
която моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Съдът е дал ход на делото и
е разгледал същото при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателката Ф.И.Ц. не е намерена на посоченият адрес от нея в жалбата. Ц.
е търсена и на посоченият в жалбата телефонен номер на дати 14.07.2020г. и
21.07.2020г., като е направено отбелязване от деловодител при Районен съд гр.
Троян, че телефонът е изключен. Не е ангажирана адвокатска защита.
За ответника по жалбата РУ
гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява представител в
съдебно заседание. В придружително писмо към жалбата, гл. инспектор Р.Л.П. –
Началник на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч е изразила становище за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Ангажирани са
доказателства.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели С.П.П. и Т.М.Г. и от
приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на Писмо № 43323р-27904/12.06.2020г. на
СДВР, отдел „Пътна полиция“; Заверено копие на Наказателно постановление (НП) №
20-0359-000161/18.03.2020г. на Началника на РУ гр. Троян; Заверено копие на
Писмо рег. № 359р-5586/18.03.2020г. на РУ гр. Троян; Заверено копие на Писмо
рег. №359р-5431/16.03.2020г. на РУ гр. Троян; Заверено копие на известие за
изпращане на пратка № 4833023; Заверено копие на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0359-000089/13.03.2020г. на РУ гр.
Троян; Заверено копие на ЗППАМ № 20-0359-000090/13.03.2020г. на РУ гр. Троян;
Заверено копие на Застрахователна полица № BG/22/12000773962/13.03.2020г. на „Лев Инс“ АД; Заверено копие
на проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 13.03.2020г.;
Заверено копие на Справка за нарушител/водач на Ф.И.Ц.; Заверено копие на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 130035/13.03.2020г.;
Заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи; Заверено копие на Удостоверение № УРИ 259р-9650/14.08.2018г. на ОД на
МВР гр. Ловеч, Заверено копие на Заповед рег. № 295з-340/22.02.2018г. и
Заверено копие на Удостоверение рег. № 295р-13734/18.11.2016г., преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.03.2020г. свидетелите С.П.П. и Т.М.Г., и двамата служители на РУ гр. Троян, били на
работа за времето от 07:00 до 19:00 часа и извършвали проверки по безопасност
на движението, като били установени на място за контрол в с. Бели Осъм, ул.
„Стоян Българенчето“ № 31. Около 15:10 часа свидетелите спрели за проверка лек
автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ***, движещ се посока към гр. Троян. При проверката
било установено, че водач на автомобила е Ф.И.Ц. *** – собственик на автомобила.
След извършена проверка в ОДЧ на РУ гр.
Трояни и сайта на Гаранционен фонд, било установено, че автомобилът не е спрян
от движение, но за него няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На 13.03.2020г. е съставен
АУАН серия GA, № 130035 от С.П.П.
– младши автоконтрольор при РУ гр. Троян при ОДМВР
гр. Ловеч, в присъствието на свидетеля Т.М.Г., срещу Ф.И.Ц. ***, за това, че на
същата дата – 13.03.2020г., в 15:10 часа, в с. Бели Осъм, ул. „Стоян
Българенчето“ № 31, с посока на движение към гр. Троян, управлява личния си лек
автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ***, който не е спрян от движение, като за автомобила
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Отразено е в акта, че горното е установено
след извършена справка в ОДЧ на РУ гр. Троян и в сайта на Гаранционен фонд.
Актосъставителят е отразил, че с горното е нарушена разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателката
Ф.И.Ц., която в графа „обяснения и възражения” не е отразила такива. Екземпляр
от акта е връчен на Ц. на същата дата, на която е съставен, а именно 13.03.2020
година. В законоустановеният тридневен срок от подписване на акта по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, Ф.И.Ц. не е подала писмено възражение срещу съставения срещу нея
акт.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0359-000089 и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0359-000090, и двете от 13.03.2020г.,
на Ф.И.Ц. е било временно отнето, съответно свидетелството за управление на
МПС и свидетелството за регистрация на
лекия автомобил, до представяне на договор за валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ***.
Въз основа на АУАН е
издадено Наказателно постановление № 20-0359-000161 от 18.03.2020г. от гл.
инспектор Р.Л.П. – Началник на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на Ф.И.Ц.
е наложено административно наказание глоба в размер 250 лева на основание чл.
638, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
В законоустановеният
седмодневен срок Ф.И.Ц. е подала жалба, с която моли съда да постанови решение,
с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Съдът намира, че жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна
страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна
легитимация на страните в процеса.
Съдът като анализира
писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и
възраженията на страните счита, че жалбата се явява неоснователна и недоказана.
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че
същото съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно
посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа
на който е издадено НП, имената, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57
от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, времето, когато е извършено и мястото
на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера
на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е
подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 647, ал. 2 от КЗ,
чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с оглед приложените като
доказателства по делото копие на Заповед № 295з-340 от 22.02.2018г. и
Удостоверение рег. № 295р-13734 от 18.11.2016г., и двете на Директора на ОДМВР гр. Ловеч.
На
следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление
следва да бъде издадено въз основа на законосъобразен АУАН. Съдът счита, че
АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят С.П.П.,
който работи на длъжност „младши автоконтрольор” при РУ гр. Троян. АУАН съдържа
изискуемите задължителни реквизити, посочени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, съставен
е в присъствие на нарушителя и на свидетеля – очевидец на нарушението,
присъствал и при установяване на същото,
който го е подписал, с което е изпълнена процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Екземпляр от акта е връчен на нарушителя и преди административнонаказващият
орган да издаде наказателното постановление, е дадена възможност на Ф.И.Ц. да
упражни правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно да подаде възражение. Такова
възражение не е било подадено. След извършената проверка за законосъобразност,
съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните
правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателката и да налагат
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата не са
посочени никакви конкретни нарушения на процесуалните правила, които да
опорочават процедурата по административно наказване на жалбоподателката.
Съдът
счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказа
извършеното от жалбоподателката Ф.И.Ц. нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което същата е санкционирана. Съгласно тази разпоредба
Договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор. В
конкретният случай по делото е безспорно установено, че на посочените в акта и
наказателното постановление дата, място и време Ф.И.Ц. е управлявала лек
автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ***, нейна собственост, който е регистриран на
територията на Република България и не е спрян от движение към момента на
проверката – 13.03.2020г., както и че за същият не е имало, към тази дата и час,
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, каквато е задължително да има. Горното се доказва както от
приложените по делото писмени доказателства – АУАН № 130035 от 13.03.2020г. и
Справка от интернет страница на Гаранционен фонд, така и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели С.П.П. и Т.М.Г..
От приетата като доказателство по делото Застрахователна полица №
BG/22/12000773962/13.03.2020г. на „Лев Инс“ АД е видно, че жалбоподателката Ф.И.Ц.
е сключила договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за собствения си лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № *** на
13.03.2020г. в 16:55 часа. Тоест безспорно установено е, че към датата и часа на
извършване на нарушението – 13.03.2020г. в 15.10 часа, за посоченият по-горе лек
автомобил, не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвид изложеното и с оглед всички
приложени по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за доказано по
безспорен начин, че Ф.И.Ц. е извършила нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съдът не счита, че
извършеното нарушение представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че извършеното от Ф.И.Ц.
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. Нарушението е формално, на просто
извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав не е
необходимо да са причинени реални вреди. Не случайно законодателят е предвидил,
че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност” за всяко МПС
е задължително, тъй като по този начин се гарантира правото на обезщетение от
виновно поведение на водачи на МПС на останалите участници в движението по
пътищата. При това положение съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН и правилно наказващият орган не е приложил тази разпоредба. Обстоятелството,
че веднага след съставяне на АУАН, жалбоподателката е сключила договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не игнорира
извършеното нарушение и не налага прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0359-000089 и
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0359-000090, и
двете от 13.03.2020г., на Ф.И.Ц. е било временно отнето, съответно свидетелството
за управление на МПС и свидетелството за
регистрация на лекия автомобил, до представяне на договор за валидна
застраховка. Горното също е мотив, жалбоподателката да сключи договор за
застраховка, за да й бъдат върнати отнетите документи. Предвид това съдът не
може да приеме, че е налице маловажност на нарушението. В този смисъл е и
съдебната практика на както на Административен съд гр. Ловеч, така и на
останалите съдилища.
С наказателното
постановление на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в
размер 250 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса
за застраховането. Съдът счита, че при определяне на наказанието наказващият
орган е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като е определил
наказанието във фиксирания размер, посочен в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а
именно 250 лева. При определяне на размера на административното наказание глоба
законодателят е съобразил обществената опасност на деянието и е преценил, че
адекватно и съответстващо на тази обществена опасност е административно
наказание глоба в размер 250 лева. Размерът на глобата е фиксиран от закона и
не подлежи на промяна. Съдът няма нито правната, нито фактическата възможност
да намали размера на наложеното административно наказание. Предвид изложеното
съдът счита, че наложеното на жалбоподателката административно наказание е
правилно и законосъобразно и същото би изпълнило задачите и целите, които
поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
С оглед изложеното съдът
счита, че жалбата на Ф.И.Ц. следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно,
правилно и обосновано.
С оглед изхода на
делото ще следва да бъде осъдена жалбоподателката Ф.И.Ц. да
заплати по сметка на Районен съд гр. Троян направените разноски по делото в размер 14.00
лева.
Водим от изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0359-000161 от 18.03.2020г., издадено от гл. инспектор Р.Л.П.
– Началник на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на Ф.И.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 250.00 – двеста и петдесет лева на основание чл.
638, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс, като законосъобразно, правилно и обосновано.
ОСЪЖДА
Ф.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
по сметка на
Районен съд гр. Троян, сумата 14,00 – четиринадесет
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от
АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Районен
съдия: