№ 145
гр. Ботевград, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:А.А.
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от А.А. Административно наказателно дело №
20251810200166 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Г. И.,ЕГН:********** от
с.**,общ.*,обл.*,ул.“*“ № 14,срещу електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издадено от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на
жалбоподателя на основание чл.187а, ал. 1,вр. чл. 179, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложена "имуществена санкция" в размер на
300(триста) лева за административно нарушение на чл. 139,ал.5 и ал.6
,вр.чл.102, ал. 2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на електрония фиш. Акцентира се и върху сключен от
дружеството – жалбоподател договор с предмет предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо
плащане и наличието на бордово устройство в процесния автомобил, което да
отчита по електронен път изминатите километри и съответно заплащането на
дължимата такса.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.Постъпила е писмена защита
от адв.М. М. – АК-София , в която се иска отмяна на електронният фиш в
цялост , както и се претентират разноски на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закон
за адвокатурата.
Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), редовно
1
призована, явява се юрк. *.Представена е справка, ведно със становища от
отдел УИСИ в НТУ към АПИ, с приложени към тях трафични данни за
процесното ППС за дата 18.01.2021г.
Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея съображения.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 18.05.2021 г., в 07:22 часа, пътно превозно средство (ППС) – лек
автомобил "модел и марка“ *„ с рег. № *, с техническа допустима максимална
маса 1790 , с 2 оси, категория ЕВРО 3, се движел в община Ботевград, по път
17, км 6+393, с посока Нарастващ километър. Пътният участък бил включен в
обхвата на платената пътна мрежа. За лекият автомобил не била заплатена
дължимата по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата пътна такса, като за него
нямало издадена електронна винетка.Нарушението било заснето с устройство
с № 30121, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и регистрирано под № *.
Превозното средство било собственост на физическо лице и това е
жалбоподателката Е. Г. И.,ЕГН:********** от с.**
и било оборудвано със закупена винетка,тип 7(месечна,с ремарке),но на дата
18,01,2021г..,с устройство № 30121, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и регистрирано под
№ *, за сегмент ********** било отчетено,че МПС,модел и марка „*“ не
притежава валидна електронна винетка.
В тази връзка срещу Е. Г. И. бил издаден електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с №
**********. С него на въззивника за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 187а, ал.1, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, била наложена
имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева. Към фиша бил приложен
и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени
към него статични изображения във вид на снимков материал.
Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на
нарушителя на 29.10.2024 г., поради което следва да се приеме, че жалбата
срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на 02.11.2024 г.
2
(съобразно щемпела за входящ номер върху нея).
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: товарителница; известие за доставяне;
електронен фиш № **********/18.01.2021г.;снимков материал – 2 бр. снимки;
справка за нарушение , справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, НТУ,
ведно със становище от отдел УИСИ в НТУ към АПИ, с приложени към тях
трафични данни за процесното ППС за дата 18.01.2021г.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота
фактите по делото. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те
позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на
доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви
като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените
по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси с
приложените към него статични изображения, във вид на снимков материал.
Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите
доказателствени източници. От тях се придобива информация относно номера
на ППС, тол секцията, в които е засечено нарушението и географските
координати, дата и час на нарушението. Същевременно датата, часа и типа на
записващото устройство данни са изводими и от снимковия материал,
приложен по делото. Той е заснет към доклада за установяване на нарушение
и допълнително очертава подлежащите на доказване факти. Като съобрази
разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП по повод изготвените доклад и
статични изображения във вид на снимков материал, съдът основава
фактическите си констатации и върху тях.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол,
установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от
административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава
върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14,
ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно
извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя
аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
3
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните
дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от
закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях
са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено
средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП доказателствени записи със снимков
материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от
законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и
отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена
процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение),
като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ
нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е
приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа
следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае
електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са напълно относими,
доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на
акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити,
поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на
издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш, по
дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му,
поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му
правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на
техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени
са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически
характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на Е. Г. И. в
качеството й на собственик на МПС.
На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не
4
намират приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде
съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват
съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 84 от
ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на
нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл.
По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото
на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша
данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението
и проверка състоятелността на "административното обвинение" посредством
допустими способи за доказване.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на
административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата
процедура, този съд споделя становище, че се разкриват основания за отмяна
на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Е. Г. И. е
ангажирана на основание чл. 187а, ал. 1 във връзка с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП за
неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което й е
наложена "имуществена санкция" в размер на 300 (триста) лева.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на
пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до
или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. Съгласно чл.
139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,ал. 6 от ЗДП е
въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство. Задължението за
заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е скрепено с
административнонаказателна отговорност за водача допуснал нарушение,
предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е въведена
оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
5
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и
периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал.
3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) е
предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът
или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно
периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от
съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Санкция за неизпълнение на правилото е въведена с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно която: " Водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 300 лв.
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на
ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира,
съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за
събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по
силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се
считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
съвкупност, безспорно се установява, че жалбоподателят е собственик на
ППС, за чиято категория (обща технически допустима максимална маса 1790)
и установени брой оси 2 на автомобила, е била дължима такса по чл. 10, ал. 1
от ЗДвП,както следва : от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
6
заплащане на дължимите такси.
В конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото
доказателствена „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за
ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни
средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а; заплащането на винетната такса дава право на
едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна
мрежа“
Видно от становище от отдел „ Управление на информационна система и
инфраструктура „ към Национално ТОЛ –управление за 18.01.2021г., в 07:22
часа за л.а.модел и марка „ *“и рег. № * е имал закупена винетка ,тип
7(месечна , с ремарке) като единствено за сегмент № ********** е отразено ,
че гореописаният л.а.не притежава валидна електронна винетка.
Дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за
допуснато от Е. Г. И. нарушение на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, е
правилна, според настоящия съдебен състав се разкриват основания за
третиране на конкретния случай като маловажен, което обуславя приложното
поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент е относим
към неизпълнението на всяко правно задължение, но преценката за неговото
наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т. н. С оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". В конкретиката на настоящия случай липсата на
декларирани данни за предприетото придвижване през един от сегментите на
платената пътна мрежа, довело до незаплащане на дължимите за този участък
пътни такси не е застрашило в значителна степен обществените отношения,
свързани с финансирането на поддръжката на пътищата.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, административните
или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде съразмерна на
тежестта на нарушението. С тези аргументи следва да се приеме, че
охраняваните с нормите на Закона за движението по пътищата обществени
отнощения са засегнати в степен, оправдаваща приложението на
административнонаказателната принуда спрямо въззивника. Тъй като
деянието е предприето по време, когато нормата на чл. 189з от ЗДвП не е била
7
част от позитивното право, не се разкрива и пречка пред приложението на чл.
28 от ЗАНН, а доколкото то е съвпадало с действието на старата редакция на
чл. 28 от ЗАНН (преди измененията в сила от 23.12.2021 г.), се обуславя
отново цялостна отмяна на издадения електронен фиш.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи
по - горе издаденият електронен фиш следва да бъде отменен изцяло.
По разноските :
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН , в производствата пред
районен , административен и касационен съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
адв.М. М. от САК е оказала безплатна правна помощ на жалбоподателя Е. И.
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Не е необходимо да се доказват
предпоставките за оказване на безплатна правна помощ, като е достатъчно
позоваване на това обстоятелство. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба относно задължителните минимални размери на
адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС,
имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Проведено е открито съдебно заседание, в което
процесуалният представител на Е. И. не се явява ,изпраща писмена
защита.Процесуалният представител на жалбоподателя също е направил
искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Приложено е и адвокатско пълномощно, от което е видно, че
на Е. И. се предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗА. Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т.
3 от ЗА е установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът,
оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът следва да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. В конкретния случай посочените предпоставки са
налице, поради което на адв. М. Ж. М. от САК следва да се присъди
възнаграждание в размер на 500 (петстотин) лева, което представлява
минималният такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № № **********, издадено от Агенция
"Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на жалбоподателя Е. Г. И.,
ЕГН:********** от с.**,общ.*,обл.*,ул.“*“ № 14,на основание чл. 187а, ал. 1,
вр. чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена
"имуществена санкция" в размер на 300 (триста) лева за административно
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразен и неправилен.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, Агенция "Пътна
инфраструктура", Национално тол управление, с адрес: град София, бул.
"Никола Петков" № 86, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. М. – адвокат в Софийска
адвокатска колегия сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9