№ 396
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110209503 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „****” ЕООД, ЕИК ********* срещу
наказателно постановление № 24-0010525/10.05.2024 г., издадено от
началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ – София, с което
на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр)
на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а, ал.2 пр. 3 от ЗАвтПр.
В жалбата се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че съставеният
АУАН не съдържа посочване на мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено в нарушение на изискванията на
чл. 42, ал. 1 т. 3 и т. 4 от ЗАНН. Поддържа се, че е налице неяснота относно
мястото на извършване на нарушението, тъй като е отразено седалището на
дружеството, но не и дестинацията, по която е осъществен превозът –
посочено е единствено „на територията на Република България“. Поддържа
се, че не е посочен автомобилът, с който е извършен превозът – категория, вид
на товара и др. Идентични пороци се съзират и в наказателното
постановление. Според жалбоподателя, нарушение не е извършено, тъй като
считано от 21.10.2022 г. е налице изменение в Наредба № 36/15.05.2006 г.,
съгласно което изменение удостоверението за психологическа годност е
безсрочно след дата 21.10.2022 г., поради което и деянието на жалбоподателя е
1
несъставомерно, тъй като следва да се приеме, че към датата на деянието
водачът е имал валидно удостоверение за психологическа годност. От съда се
иска отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от адв. Я. ***, която пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление по съображения, идентични с изложените в жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – началникът на областен отдел „Автомобилна
администрация“ – София редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
като съобрази изложените в жалбата доводи, прие за установено следното
от фактическа страна:
На 14.09.2023 г. дружеството – жалбоподател „****“ ЕООД,
притежаващо лиценз за товарни превози в Общността е допуснало
извършването на обществен превоз на товари на територията на Република
България с МПС с рег. ******, като товарният автомобил, с който бил
извършен превозът бил управляван от водача ****, ЕГН **********, който не
отговарял на изискванията за психологическа годност на водачите, определени
с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
и не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Водачът
****, ЕГН ********** никога не се бил явявал на психологическо изследване
и не му била издавано удостоверение за психологическа годност.
На 03.04.2024 г. била извършена комплексна проверка на дружеството –
жалбоподател от свидетеля Г. Г. Д. – инспектор в областен отдел
„Автомобилна администрация” – гр. София. Същият установил извършения
превоз от страна на жалбоподателя на територията на Република България и
тъй като за водача на автомобила, с който бил извършен превозът не било
представено удостоверение за психологическа годност извършил проверка в
регистъра на психологическите изследвания и установил, че водачът *** не е
преминавал успешно психологическо изследване и не му било издавано
удостоверение за психологическа годност. За установеното нарушение на чл.
7а, ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози свидетелят Д. съставил
срещу „****” ЕООД и в присъствие на управителя на дружеството акт за
установяване на административно нарушение № 340370/03.04.2024 г. Актът
бил предявен за запознаване на управителя на дружеството – *****, която го
подписала като посочила, че има възражения. Такива обаче не постъпили в
срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт било издадено наказателно
2
постановление № 24-0010525/10.05.2024 г. от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – гр. София, с което на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 7а,
ал.2 пр.3 ЗАвтПр. Препис от наказателното постановление бил връчен на
управителя на дружеството – жалбоподател на 04.06.2024 г., а на 13.06.2024 г.
била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания по делото доказателствен материал, а именно показанията
на свидетеля Г. Г. Д., известие до „****“ ЕООД за представяне на документи,
справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяване
на психологическо изследване, констативен протокол за извършена
комплексна проверка, разпечатка от дигитален тахограф на МПС с рег. ******,
справка от ОПП- СДВР и копие на протокол № 2093/26.06.2002 г. за
провеждане на изпит за придобиване не правоспособност за управление на
МПС за категория С, заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед №
543/15.05.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“, длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“.
Съдът намери посочената доказателствена съвкупност за еднопосочна и
безпротиворечива, изясняваща в пълнота значимите за правилното решаване
на делото факти. При изграждане на релевантната фактология съдът се довери
на показанията на свидетеля Г. Г. Д., като ги намери за обективни, подробни, в
значителна степен информативни и добросъвестно депозирани. Същият е
лицето, което е извършило проверка на дружеството – жалбоподател и лично
се е запознало с представените документи, от които установило извършения
превоз и водача, който го е осъществил. Свидетелят подробно обясни, че от
извлечението от паметна на дигиталния тахограф /приложен на л. 23 от
делото/ е установил данни за извършения превоз, датата на извършването му
/дата, месец, година/, като в извлечението е отразено и името на водача,
извършил превоза, часа на поставяне и изваждане на картата на водача.
Изложеното от свидетеля се потвърждава от извлечението от паметна на
дигиталния тахограф на товарния автомобил с рег. ******, видно от което на
14.09.2023 г. в 10:00 часа е регистрирано начало на управление на това МПС
от водач **** до 15:00 часа, когато е извадена картата. Свидетелят посочи, че
към датата на превоза водачът не е притежавал удостоверение за
психологическа годност, което обстоятелство се потвърждава от
представената справка от регистъра на психологическите изследвания на
водачите за явяване на психологическо изследване, воден от ИА
„Автомобилна администрация“, видно от която лице с ЕГН ********** не се е
явявал на психологическо изследване и на същия не е издавано удостоверение
за психологическа годност респ. към посочената дата 14.09.2023 г. не е
притежавал валидно такова удостоверение.
Съдът кредитира и приетите по делото писмени доказателства като
обективни и достоверни. От представените заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
заповед № 543/15.05.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ и длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“ в
областен отдел „Автомобилна администрация“ съдът извлечен данни относно
3
компетентността на актосъставителя и АНО.
Въз основа на така направените фактически изводи съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването
на наказателното постановление (препис от същото е връчен на 04.06.2024 г., а
жалбата е депозирана на 13.06.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр, тъй
като със заемането на длъжността „инспектор“ при Областен отдел
„Автомобила администрация“ София същият попада в категорията
„длъжностно лице“ по смисъла на чл. 91, ал. 1 от Закона, част от чиито
задължения е и съставянето на АУАН при констатирани нарушения. Видно от
т. 9 на представената по делото заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
началникът на областен отдел „Автомобилна администрация“ е оправомощен
да издава НП за установени нарушения на ЗАвтПр и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на същия закон.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН – нарушението е извършено на 14.09.2023 г. а нарушителят е
установен на 03.04.2024 г. /по-малко от 7 месеца след извършването му/, като
АУАН е съставен в деня на установяване на нарушителя. НП е издадено
приблизително месец след съставяне на АУАН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя срещу процесуалната
годност на АУАН и НП – и двата документа съдържат ясно и точно описание
на вмененото на жалбоподателя нарушение с посочване на обстоятелствата,
при които е извършено, като на същото е дадена правна квалификация,
съответстваща на описаните фактически данни. Съдът не намира, че
жалбоподателят е бил изправен пред затруднение да разбере какво точно
нарушение се твърди да е извършил. И в двата документа е посочено, че
превозът е извършен на конкретна дата- 14.09.2023 г. и че същият е извършен
на територията на Република България, като макар да не е посочен
маршрутът, по който е осъществен превозът, това обстоятелство не накърнява
правото на защита на жалбоподателя до степен, че той да е изправен пред
неяснота какво нарушение му е вменено. От самия характер на нарушението –
допускане извършването на превоз от водач, който не притежава
удостоверение за психологическа годност следва извод, че нарушението е
извършено по време на целия превоз тоест както при неговото започване, така
и през целия път до пристигането му в крайната дестинация. Не се нарушава
4
правото на защита на жалбоподателя като не са посочен конкретен град, улица
и т.н., а напротив, описанието на нарушението по отношение мястото на
извършването му е достатъчно ясно и позволява на жалбоподателя да разбере
в пълнота фактическите рамки на вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 7а, ал. 2 ЗАвтПр лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република
България само с моторни превозни средства, за които има издадени
удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено
копие на лиценз на Общността само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Видно от събраните по делото
доказателства за извършване на превоза на товари на 14.09.2023 г.
дружеството - жалбоподател е използвало водач - ****, ЕГН **********,
който не е отговарял на изискванията за психологическа годност - същият не е
преминал успешно психологическо изследване и към инкриминираната дата
14.09.2023 г. не е притежавал удостоверение за психологическа годност.
Възражението си, е нарушение не е извършено адв. *** аргументира с
обстоятелството, че с оглед изменението на чл. 8, ал. 2 от Наредба №
36/15.05.2006 г., в сила от 21.10.2022 г. удостоверението за психологическа
годност е безсрочно, а според параграф 6 от ПР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г. „Валидните удостоверения за
психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба,
стават безсрочни и запазват валидността си при условията на § 2, т. 4 относно
чл. 8, ал. 7.“. Разпоредбата на параграф 6 също е влязла в сила на 21.10.2022 г.
От цитираните текстове на Наредбата следва несъмнен извод, че издадените
след 21.10.2022 г. удостоверения за психологическа годност не са обвързани
със срок на валидност тоест те са безсрочни, а така също са безсрочни и
издадените удостоверения преди тази дата, но чиято валидност към 21.10.2022
г. не е изтекла. В процесния случая обаче към 21.10.2022 г. водачът ****, ЕГН
********** не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност, поради което няма как то да е станало безсрочно и да е било валидно
към датата на превоза – 14.09.2023 г., а отделно след 21.10.2022 г. водачът не
се е явявал на психологическо изследване, което да е преминал успешно и да
му е било издадено удостоверение за психологическа годност. От страна на
жалбоподателя не се представиха каквито и да било доказателства в тази
насока. Ето защо възражението на адв. *** е неоснователно, а дружеството
„****” ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по
чл. 7а, ал.2 ЗАвтПр.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, то въпрос за субективната страна на деянието не
може да се поставя.
Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид, а напротив, разкрива
типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението и санкцията за извършването му, поради което същото не
представлява маловажен случай по смисъла на параграф 1, ал. 1 т.4 от ЗАНН.
5
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 96г, ал.1 пр.2 ЗАвтПр
предвижда налагане на имуществена санкция в размер на 3000 лева. Размерът
е определен в закона в абсолютен размер, съвпадащ с този на наложената на
дружеството – жалбоподател санкция, поради което въпрос за нейното
намаляване не може да се поставя.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Извършеното нарушение е категорично доказано, а наложената санкция в
законоустановения абсолютен размер, поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не са претендирани, то и не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.9 вр. ал. 2 т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0010525/10.05.2024
г., издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ –
София, с което на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните
превози на дружеството-жалбоподател „****” ЕООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 7а, ал.2 пр. 3 от ЗАвтПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6