Решение по дело №606/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 11
Дата: 25 януари 2023 г. (в сила от 25 януари 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20222200600606
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Сливен, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222200600606 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на глава ХХI от НПК /чл.313 и
сл. от НПК/, т.е. за проверка на невлязла в сила присъда на Районен съд –
Сливен.Образувано е по жалба адв. Н. К. от АК-Сливен, в качеството му на
защитник на С. П. К., срещу присъда №108 от 12.09.2022 г. постановена по
НОХД № 679/2021 г. на Районен съд гр. Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимия С. П. К., ЕГН ********** е бил
признат за виновен в това, на 16.06.2018 г. в *** влязъл в чуждо жилище
собственост на М. М. П. и С. М. П. от гр Сливен, като употребил за това сила
и заплашване, поради което и на основание чл. 170, ал.1 от НК, във вр. чл.54
ал.1 от НК и е осъден, като му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК
ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ години, като го е оправдал по
обвинението по чл. 170 ал.2, предл.1 вр. ал.1 от НК, че деянието/влизането в
чуждо жилище/е нощем.
Със същата присъда подсъдимия С. П. К. е бил признат за виновен за
това, че по същото време и място се е заканил с убийство на М. С. П., Ж. К. П.
и на М. М. П., тримата от гр.Сливен, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144, ал.3, предл.1 вр.ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК е осъден, като му е
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок
от ТРИ години.
На осн. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С. П. К. е наложено едно общо
1
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което
на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ години.
С атакуваната присъда подсъдимия С. П. К. е осъден да заплати:
-на М. С. П. сумата от 800 лева представляваща направените от него
разноски за процесуално представителство
-на Ж. К. П. сумата от 800 лева представляваща направените от нея
разноски за процесуално представителство
-на М. М. П. сумата от 800 лева представляваща направените от нея
разноски за процесуално представителство
-на С. М. П. сумата от 500 лева представляваща направените от него
разноски за процесуално представителство
-в полза на държавата направените по делото разноски, от които 1738,82
лева по сметка на ОД на МВР-Сливен и в 180 лева по сметка на Районен съд-
Сливен.
Във въззивната жалба се изразява становище за материална и
процесуална незаконосъобразност на обжалваната присъда. На първо място
се оспорва извършения доказателствен анализ на първата инстанция, свързано
с пренебрегване на задълженията при наличие на противоречие да изложи
съответните съображения защо приема едни от тях а други-не.В този смисъл
се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения изразяващи се
в липса на мотиви и съответно основание за отмяна на присъдата и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на Районен съд Сливен. На следващо
място се излагат подробни съображения за материално правна
незаконосъобразност на присъдата, като се твърди че не е осъществен състава
на чл.170 ал.1 от НК, както и състава на чл.144 ал.3 от НК.
От въззивния съд се иска да бъде отменена първоинстанционната
присъда и делото върнато за разглеждане на друг състав на РС-Сливен или
постановена нова присъда с която подс. С. П. К. да бъде признат за невиновен
и оправдан по повдигнатите обвинения.
Не е постъпило възражение от адв. Мл.Й., повереник на частните
обвинители С. М. С., М. М. П., М. С. П. и Ж. К. П..
В с.з. пред настоящата инстанция подс. С. П. К., редовно призован, се
явява лично и със защитника си адв. К. от АК –Сливен, редовно
упълномощен от първата инстанция.Защитникът на подсъдимия адв.К.
пледира неговият подзащитен да бъде оправдан, като заявява, че липсват
доказателства събрани от първоинстанционния съд доказващи
престъпленията в които е осъден, че неговият подзащитен, както от обективна
така и от субективна страна не е осъществил деянията, алтернативно отправя
искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В личната си защита подс. С. П. К. се присъединява към казаното от
защитника си, заявява, че се счита за невинен. С последната си дума моли да
бъде оправдан.
В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – Сливен
заяви, че жалбите на подсъдимия и неговия защитник са неоснователни,
постановената присъда от първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна, правилно е определен размера на наказанието и моли
същата да бъде потвърдена изцяло.
2
Адв. Й. повереник на частните обвинители се солидаризира изцяло с
държавното обвинение и изложените доводи за правилност и
законосъобразност на атакувания акт. Явилия се в съдебно заседание частен
обвинител се присъединява към становището на повереника си.
Окръжен съд Сливен, в качеството си на въззивна инстанция, след като
се запозна с въззивната жалба и изложението към нея, като изслуша
становището на страните в съдебно заседание, като обсъди изтъкнатите от тях
доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали, включително събраните и в тази инстанция, и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба на адв. Н. К. от АК-Сливен, в качеството му на
защитник на С. П. К., по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, е подадена в законоустановения срок от страна с правен
интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Въззивният съд намира, че приоритетно следва да бъдат обсъдени
доводите на жалбоподателя в подкрепа на заявеното въззивно основание по
чл.348 ал.3 от НПК, тъй като при положителна констатация за допуснати
съществени процесуални нарушение при постановяване на обжалвания
съдебен акт, е безпредметна проверката за наличието на останалите
основания.
Коректният прочит на протокола от разпоредителното заседание,
проведено от първоинстанционния съд на 04.10.2021г., сочи че подсъдимият
и неговият защитник не са правили искания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, като не са изразили
становище по всички въпроси по чл.248 ал.1 от НПК, а се присъединили към
становището на прокурора без сами недвусмислено да изразят становището
си, че на досъдебното производство не са допуснати съществени, отстраними
нарушения на процесуалните правила/л.38 гърба от НОХД №679/2021г на РС-
Сливен/. Извършената въззивна проверка налага извод за допуснати
съществени, отстраними нарушения на преоцесуалните правила във фазата на
досъдебното производство.
На първо място в обвинителния акт, въз основа на който обв. К. е
предаден на съд за деяние по чл.170 от НК, е посочено, че на 16.06.2018 г. в
*** влязъл в чуждо жилище собственост на М. М. П. и С. М. П. от гр. Сливен.
Нормата определяща престъпния състав на чл.170 от НК сочи, че обект на
защитата е неприкосновеността на жилището. Под жилище се разбира
помещение, което се обитава поС.но или временно от едно или повече лица
за живеене. Обстоятелството чия собственост е помещението е без значение
за отговорността. В конкретния случаи подс. С. П. К. е признат за виновен в
това, на 16.06.2018 г. в *** влязъл в чуждо жилище собственост на М. М. П. и
С. М. П. от гр. Сливен, като употребил за това сила и заплашване. Такова
обвинение му е било повдигнато и в досъдебното производство. От
доказателствата още в досъдебното производство се е установило, че в това
жилище живеят М. С. П. и Ж. К. П., родственици и съседи на подсъдимия, с
които е във влошени отношения. В този смисъл въззивната проверка налага
извод за основателност на оплакването на въззивника по отношение на
внесеното от прокуратурата обвинение по чл.170 от НК. Неспазването на
3
изискването за посочване на обитаващите жилището ограничава правото на
обвиняемия да се запознае с обвинението в неговия пълен обем, за да може да
се защити адекватно и по най – добрия за него начин. Това води до
значително ограничаване правото на защита и се приема за съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК.
Това нарушение е изцяло неотстранимо, както в тази инстанция, така и от
първоинстанционния съд. Това нарушение е отстранимо и самостоятелно
обуславя прекратяване на образуваното съдебно производство в
разпоредително заседание от съдията – докладчик и връщане на делото на
прокурора за отстраняването му.
На следващо място още в досъдебното производство и по- късно пред
първоинстанционния съд е останало неотчетено обстоятелството, че деянието
по чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 от НК е извършено по отношение личността на
трима пострадали. Престъплението по чл. 144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 от НК е
такова против личността и при него не е възможна персонална множественост
на жертвите. Дори когато с едно деяние се засягат лични блага на различни
пострадали, винаги са налице отделни престъпления, освен ако не се касае за
квалифициран състав/каквито са предвиддени в чл.116, ал.1 т.4, предл.
последно от НК; чл.131, ал.1 т.4, пред последно от НК; чл.142, ал.2, т.5,
вр.ал.1 от НК/. След като при чл.144 от НК не е предвиден подобен
квалифициран състав, то ако волята на прокурора е да търси отговорност на
подсъдимия за закана с убийство спрямо трима души/ М. С. П., Ж. К. П. и М.
М. П./, правно коректната обвинителна конструкция за подсъдимия налага
отделен диспозитив за всеки потърпевш. Констатираното нарушение е
съществено, тъй като възпрепятства обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това му качество. Това нарушение е отстранимо
и самостоятелно обуславя прекратяване на образуваното съдебно
производство в разпоредително заседание от съдията – докладчик и връщане
на делото на прокурора за отстраняването му, чрез повдигане на нови
обвинения.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал.
2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:


ОТМЕНЯ изцяло присъда № 108 от 12.09.2022 г. по НОХД №
679/2021г. на Районен съд - Сливен.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за ново разглеждане от стадия
на разпоредително заседание за отстраняване на допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5