Решение по дело №578/2018 на Административен съд - Русе

  РЕШЕНИЕ

№

гр. Русе,01.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Русе, VI състав, в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 578 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл. 156 - 161 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба, подадена от „Топлофикация Русе" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор С.Ж., срещу Решение № 32-251586/30.08.2018 г. на Началника на Митница Русе, потвърдено с решение на директора на Агенция Митници  Р-563/07.11.2018г., само в частта, с което на основание чл.129 ал.6 от ДОПК вр. Чл.27 ал.З от ЗАДС е определена сума от 281 628,28лв. представляваща лихва за периода 23.04.2016г.-30.08.2018г. за превеждане по сметка на жалбоподателя. В жалбата се посочва, че неправилно е определена началната дата за изчисляване на дължимата лихва- 23.04.2016г., вместо правилната дата -22.01.2016г.-датата на подаване на искането, съответно претендираната лихва за периода 22.01.2016 до 22.04.2016г е в размер на 30 157,61лв . Твърди се, че началната дата на дължимата лихва следва да бъде 22.01.2016 година, като начална дата на подаване на искането за възстановяване на акциза вх. № 32-19540 от 22.01.2016 година, съответно до 22.04.2016 година.В условията на евентуалност се обжалва мълчалив отказ на Началника на митница-Русе,с който мълчаливо е отказано определяне на лихва за забава за периода от 22.01.2016г/ датата на подаване на искането/ до 22.04.2016г.

В съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. Ф., която претендира отмяна на оспореното решение, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноските по делото представляващи заплатена държавна такса и платен депозит за вещо лице.

Ответникът - директора на Агенция „Митници", чрез процесуалният си представител юрк. Фердинандова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни доводи за законосъобразност на оспореното решение се излагат в писмени бележки по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Русе, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.01.2016 г., на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, във вр. с чл. 126, ал. 1 от ППЗАДС, „Топлофикация Русе" ЕАД е подало в митница Русе Искане за възстановяване/прихващане на акциз вх. № 32-19540/22.01.2016 г. за възстановяване на акциз в размер на 3 416 097,05 лв. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. От Началника на Митница Русе/ сега ТД“ Дунавска“/ са констатирани нередовности по заявлението и е указано отстраняването им в 14 дневен срок. С вх.№ 32-54859 от 26.02.2016г. дружеството е отстранило нередовностите и е депозирало искането си за възстановяване на недължимо платен акциз. С решение № BG004000-ИB-27-l-РВ5/25.03.2016г., произнасяйки се по искането вх. № 32-19540/ 22.01.2016г. Началника на Митница Русе е оставил без уважение искането на „Топлофикация Русе“ЕАД за възстановяването на сумата от 1 178 713,06лв ,отнасяща се до периода 01.01.2011г до 30.09.2012г. Със същото решение е отказал и възстановяване на акциз в размер на 2 237101,82лв ,за периода 01.10.2012-31.12.2015г.

С решение № Р-298/27.05.2016 г. Директорът на Агенция Митници е оставил без разглеждане искането за възстановяване на акциз като процесуално недопустимо.

След проведено обжалване, по силата на решение № 2454/12.04.2017 г. по АД № 6544/2016 г. на АССГ, потвърдено с решение № 14349/27.11.2017 г., постановено по административно дело № 6409/2017г. по описа на Върховния административен съд на Република България, от съда е признато, че акцизът за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. е недължимо платен от дружеството, поради което е отменил отказа на Началника на Митница Русе и е върнал преписката за издаване на ново решение за възстановяване на акциз по подаденото от Топлофикация Русе ЕАД искане за възстановяване с регистрационен № 32-19540/22.01.2016г., при спазването на задължителните указания на съда.

В изпълнение на съдебните решения Началника на Митница Русе е издал Решение за възстановаване на акциз № BG004000-HB-27-2-PB2/12.01.2018 г. на основание чл.129 от ДОПК и чл. 27 от ЗАДС, с което в т. 1 е оставил без разглеждане искането за възстановяване на акциз в размер на 1 178 713,06 лв., отнасящи се за периода 01.01.2011 г. до 30.09.2012 г. като процесуално недопустимо и е прекратил производството в тази част. Решението в тази част е обжалвано пред Административен съд гр. Русе, който с определение № 14/26.02.2018 г. по АД № 44/2018 г. приема, че делото е подведомствено на Директора на Агенция Митници. Определението е потвърдено с определение № 7316/04.06.2018 г. по АД № 3649/2018 г. на ВАС.

С решение № Р-374/04.08.2018г./32-228966 Директорът на Агенция Митници обявява за нищожно решение № BG004000-HB-27-2-PB2/12.01.2018 г.в частта по т.1, с която е оставено без разглеждане искането с рег. № 32-19540/22.01.2016г. за възстановяване на акциз в размер на 1 178 713,06лв.  и преписката е пратена за ново произнасяне на Началника на Митница Русе при спазване на нормативните изисквания и влязлото в сила съдебно решение. В мотивите е посочено, че Началникът на Митница Русе не се е съобразил със съдебните решения за недължимост на акциза, имат задължителна сила и следва да бъдат изпълнени, като при новото произнасяне да се съобрази разпоредбата и на чл. 129, ал. 5 и 6 от ДОПК.

С решение № 32-251586/30.08.2018 г. на Началника на Митница Русе, издадено на основание чл.129, ал. 6 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 от ЗАДС, е възстановена сумата в размер на 1 178 713,06 лв., представляваща акциз за енергийни продукти, заплатен от Топлофикация Русе ЕАД за периода 01.01.2011г. до 30.09.2012 г. и прилежаща лихва в размер на 281 628,38 лв., изчислена от 23.04.2016 г. до датата на издаване на решението 30.08.2018 г. Решаващият орган е развил мотиви относно датата,от която се дължи законна лихва с оглед на нормите на чл.27 ал.1 и ал.3 ЗАДС и кумулативното изпълнение на условията относно изтичане на срока за произнасяне на началника на Митница Русе,за обжалване на решението и за доброволно плащане , с оглед на корегираното искане от 02.03.2016г.

С решение № Р-563/07.11.2018 г. Директорът на Агенция Митници е потвърдил изцяло решението на Началника на митница Русе, като изрично е посочил, че решение № 32- 251586/30.08.2018 г., с което е определена началната дата, от която се дължи лихва за забава може да бъде обжалвано пред съда.

 По делото са приети доказателствата, представени от жалбоподателя и тези, представени с административната преписка. Значителна част от приложените по преписката решения са неотносими към казуса и касаят друго производство, предмет на обжалване по адм.д. 10540/2018г на АССГ

Жалбата до Административен съд-Русе    е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК от надлежна страна и е процесуално допустима в основаната си част досежно определената начална дата на дължимост на лихвата за забава. Жалбоподателят е обжалвал решение № 32-251586/30.08.2018 г. на Началника на Митница Русе пред Директора на Агенция митници , като счел в условията на евентуалност, че за периода 22.01.2016г до 22.04.2016г. е налице мълчалив отказ на началника на митница Русе да се произнесе по направено искане за определяне на размера на дължимата лихва, съобразно разпоредбите на чл.129 ал.6 и ал.7 ЗАДС. В искането рег.№ 32-19540/22.01.2016г. оспорващата страна е поискала сума за възстановяване в размер на 3 416 097,05 лв за периода 01.01.2011г.- 31.12.2015г., като част от претендираната сума в размер от 1 178 713,06лв. за акциз за въстановяване, предмет на настоящето производство, касае данъчен период 01.01.2011г-30.09.2012г. В случая липсва изрично подадено искане за претенция за възстановяване на лихва за процесния период , като такова искане е налице едва в депозираната жалба срещу решение № 32-251586/30.08.2018 г. на Началника на Митница Русе и директорът на Агенция митници е приел, че не е налице мълчалив отказ и се е произнесъл по съществото на спора относно частта, с която е определена началната дата от която се дължи лихва за забава

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 27 ал. 4 ЗАДС. Решението за отказ за възстановяване на акциз е издадено от началника на Митница Русе, който е компетентен орган, по смисъла на чл. 27, ал. 3 вр. ал. 2 ЗАДС. Това решение е оспорено по администартивен ред - чл.156 от ДОПК и е потвърдено от Директора на Агенция Митници.

Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАДС недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран екладодържатед, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона (ал. 2 на чл. 27 ЗАДС). Висящността на искането се приема, че е от датата на депозирането му - както всяко друго искане, жалба, искова молба, подадена по реда на АПК или ГПК, а не от датата на отстраняване на нередовностите или още по малко - при кумулативно изпълнение на условията, относно изтичане на срока за произнасяне на началника на митницата, за обжалване на решението за доброволно плащане.

По поставения от жалбоподателя правен въпрос за възстановяване на акциза с лихвата, настоящият съдебен състав приема, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 129 ал. 6 ДОПК. Преценката, относно дължимостта на лихвата и началният момент, следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, доколкото в специалния закон - чл. 27 ЗАДС, липсва изрична уредба в тази насока. Касае се за непълнота на специалния нормативен акт, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА е приложим реда по чл. 128-130 ДОПК, относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, вкл. акциз - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. В този смисъл - решение № 12321 от 18.11.2015 г. по адм.д. № 6240/2015 г. II отд. на ВАС. В решение № 10280/03.08.2009г. по адм. д. № 725/2009г. I отд. на ВАС, също се приема субсидиарно приложение на чл. 129, ал. 6 ДОПК при възстановяване на акциз. Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4, т.е. регламентирани са две хипотези, с оглед различния момент,от който се дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не.

В конкретния случай е безспорно установено, че е налице предл.1 на ал.6 чл. 129 ДОПК, тъй като отказа на митническите органи да възстановяват недължимо платения акциз на дружеството, е отменен с влязло в сила на 27.11.2017г. решение № 2454 /12.04.2017 г. на АССГ / оставено в сила с решение № 14349/27.11.2017 г. по адм.д. 6409/2017 г. на ВАС/. Следователно е дължима претендираната законна лихва за целия изтекъл период от депозирането на искането за възстановяване на недължимо платен акциз - 22.01.2016г. до датата на влизане в сила на решението на съда по отказите на митническите органи да уважат това искане.Този извод е в унисон и с принципа за санкционния характер на лихвата, залегнал и в общностното право, определящо лихвата като компенсация за неналичността на неправомерно платените суми /Решение от 13.03.2007 г. по дело Т. Claimants in the Т. Cap G. Litigation, C-524/04 и Решение от 12 декември 2006 година по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. 1-11753, § 202 и следващите/. Решенията на СЕС, постановени по идентични казуси, са подробно обсъдени в Решение № 14771 от 23.11.2012 година на ВАС, VIII отделение, по административно дело № 2689/2012 година. Видно от същите, държавите - членки са длъжни да възстановят събраните в нарушение на правото на Съюза данъци с лихва като компенсация за тяхната неналичност.

Следователно, сумата следва да се върне със законната лихва от деня, в който е поискано възстановяването й от митническите органи- 22.01.2016г., а не когато нередовностите по искането за прихващане и възстановяване са отстранени. Размерът на акцесорното задължение за процесния период от 22.01.2016г до 22.04.2016г. възлиза на 30 157,61 лв по данни от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,съответна на посочената сума в жалбата. /л.50-л.56 от делото/, като размера на законната лихва върху недължимо платения акциз ,възстановен с Решение № 32-251286/30.08.2018г в размер на 1 178 713,06лв. за периода 22.01.2016г- 30.08.2018г е в размер на 311 785,99лв.

Оспореното решение на Началника на Митница Русе, потвърдено от директора на Агенция Митници като издадено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено.

На основание чл. 27, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАДС, делото като преписка следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне, съгласно дадените указания от съда по приложението на закона в настоящото решение за издаване на ново решение по Искане за възстановяване/прихващане на акциз вх. № 32-19540/22.01.2016 г., подадено от „Топлофикация Русе" ЕАД, в частта за определяне на началната дата на дължимата законна лихва.

По причина преструктурирането на Агенция “Митници”, компетентният орган понастоящем е Директора на ТД ”Дунавска” при Агенция “Митници”, като правоприемник на Началник на “Митница” Русе, в съответствие на чл.7,ал.1 и чл.29,ал.2 от Устройствения правилник на Агенция ”Митници”, в действащата ред. ДВ, бр. 2 от 2019 г., в сила от 7.01.2019 г.

Предвид изхода на делото и заявеното от жалбоподателя искане, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в общ размер на 150 лв. - платена държавна такса,и разноски за експертиза съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, съдържащ се в молбата на жалбоподателя от 19.03.2019г..

Поради което и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК вр.чл.27 ал.4 ЗАДС , съдът  

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорването на „Топлофикация Русе" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор С.Ж., Решение № 32-251586/30.08.2018 г. на Началника на Митница Русе, потвърдено с решение на директора на Агенция Митници  Р-563/07.11.2018г., само в частта, с което на основание чл.129 ал.6 от ДОПК вр. Чл.27 ал.З от ЗАДС е определена сума от 281 628,28лв. представляваща лихва за периода 23.04.2016г.-30.08.2018г. за превеждане по сметка на жалбоподателя.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на ТД ”Дунавска” при Агенция “Митници” за издаване на ново решение по Искане за възстановяване/прихващане на акциз вх. № 32-19540/22.01.2016 г., подадено от „Топлофикация Русе" ЕАД, за възстановяване на акциз, заедно със законната лихва за забава от 22.01.2016г., едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване с указанията, дадени със същото.

ОСЪЖДА Агенция „Митници" да заплати на „Топлофикация Русе" ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 150 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: