№ 288
гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20254000500407 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 179 от 14.07.2025 г. по гр.д. № 628/2024 г. на Окръжен
съд Габрово е осъдено ЗД „Бул Инс" АД да заплати на И. С. сумата от 30000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания, получени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на
06.11.2023 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция - 12.12.2023 г. до окончателното
изплащане, като предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до предявения размер от 80000 лв. е отхвърлен, като
неоснователен. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. С.,
като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за
1
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над 30000 лв. до сумата от 80000 лв. Излагат се
съображения, че при определяне на размера на обезщетението е налице пълна
липса на мотиви, което е съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Не е извършено задълбочено изследване на общите и специфични за
отделния спор правно релевантни факти, които формират съдържанието на
понятието справедливост. Не е съобразена икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането. По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, установяващи изключително високия интензитет на
болки и страдания от страна на ищеца, невъзможността да работи физическа
работа, нанесените му психологически изменения. Определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е изключително занижен и
несъответен на целта на чл. 52 ЗЗД за справедливото им възмездяване.
Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество е депозирало
отговор по жалбата, с който заема становище за нейната неоснователност.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба И. С. твърди, че на 06.11.2023 г., около 18,30 – 19
2
ч. на моста в с. Душево, общ. Севлиево, като пътник на предна дясна седалка в
л.а. БМВ, с рег. № ОВ20****, при падане на колата в реката по таван, получил
травми, както следва: наранявания по дясна странична част на шията,
контузия на дясно ухо с временна промяна в слуха, счупване на пета кост на
лява длан с разместване. Транспортиран в МБАЛ Севлиево, където е
прегледан, направени са му рентгенови снимки, но поради неплатени
осигуровки, приет на лечение на 10.11.2023 г., когато му е направена операция.
В следствие на тези травми е изпитал и продължава да изпитва болки в
кръста, намален слух с дясното ухо и болки в него, нуждаел се от съдействие
при обслужването си в продължителен период от време. Изпитал силен стрес
при инцидента, несигурност, напрегнатост, страхувал се да шофира, както и
изпитвал натрапващи спомени от мигновената смърт на водача на автомобила,
предизвикал произшествието, и от това, че ако страничния прозорец не се
беше счупил, можел да настъпил фатален край за него. Образувано било
досъдебно производство, което е прекратено. В постановлението за
прекратяване е установено, че виновен за произшествието е водачът М. М., а
гражданската му отговорност е застрахована в ответното дружество. Предявил
застрахователна претенция, по която не е определено обезщетение. С оглед на
тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 80000 лв., в какъвто
размер е предявен искът, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се механизмът на произшествието, противоправното
поведение на водача на лекия автомобил; оспорва се получаването на
сочените в исковата молба увреждания като пряка причинно следствена
връзка с противоправното поведение на водача; оспорва се предявеният
размер на обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се
доводи за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като той е бил без поставен
предпазен колан; оспорва се началният момент на лихвата за забава.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя. След анализ на уврежданията на
ищеца и търпяните болки и страдания, решаващият състав е приел, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
30000 лв., и тъй като е отречено възражението за съпричиняване, тази сума е
3
присъдена, ведно със законната лихва от датата на уведомяването – 12.12.2023
г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер
от 80000 лв.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
06.11.2023 г., както и от заключението на съдебната авто-техническа
експертиза се установява, че на 06.11.2023 г., около 18,30-19 ч., лек автомобил
БМВ, рег. № ОВ20****, управляван от М. М., се движел към центъра на с.
Душево. В автомобила като пътник на предна дясна седалка се е возел ищецът
И. С.. Времето било сухо, осветлението на моста не е работело. Движейки се
покрай центъра на селото, и към непосредствено намиращия се след него мост
над река Видима, М. ускорява автомобила и в началото на моста скоростта му
достига до 67-69 км/ч, което е близо до критичната скорост на движение по
незамърсена асфалтова настилка. В зоната на края на платното е имало
участъци с мокра и замърсена с пясък и листа пътна настилка. При избраната
траектория на движение и въздействията върху органите на автомобила от
страна на водача, лекият автомобил загубва устойчивостта си на движение, и
навлизайки в моста, достига до западния тротоар, преминава през него,
осъществява удар в левия парапет на моста и пада във водата с таван надолу.
Скоростта на масовия център на автомобила при падането във водната
повърхност е достигнала около 45 км/ч. При падането с такава скорост се
получава и деформирането на тавана на автомобила навътре към купето. От
техническа гледна точка, причина за възникване на произшествието е
управлението на автомобила от водача със скорост, близка до критичната за
пътния участък, и загуба на устойчивостта му на движение, поради
субективни въздействия върху органите на управление от водача му.
Образуваното досъдебно производство по случая е прекратено с
постановление за прекратяване от 19.03.2025 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура Габрово, видно от изпратеното писмо от 16.04.2025 г.
От приложената епикриза от МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“, Севлиево
се установява, че ищецът е бил на лечение в болнично заведение за периода от
4
10.11.2023 г. до 13.11.2023 г., където е проведено оперативно лечение.
Приложен е амбулаторен лист от 17.11.2023 г., в който е установено, че
ищецът е с леко звукопроводно намаление на слуха за честота 500 и 1000
херца в рамките на допустимото. От издаденото съдебномедицинско
удостоверение от 05.12.2023 г. е видно, че И. С. е със следните увреждания:
наранявания по дясна странична част на шията /в стадий на зарастване/,
контузия на дясното ухо с временна промяна в слуха, счупване на 5-та кост на
лявата длан с разместване. Проведена е операция с метална остеосинтеза на
счупването, зашито е наранено екстензорно сухожилие на лявата длан. Има
болки в дясното ухо и в кръста.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява,
че И. С. е получил следните травматични увреждания: контузия на лява длан
със счупване на пета предкиткова кост и увреждане на мускула – разгъвач на
пети пръст на лявата ръка. Проведено оперативно лечение, като костните
фрагменти са фиксирани с две киршнерови игли и е поставена гипсова
имобилизация, направена е пластика на увреденото сухожилие. Счупването и
увреждането на сухожилието са довели до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за срок около 1,5 – 2 месеца. Получил е
още травма на дясното ухо с намаление на слуха със същото ухо за честота
между 500 и 1000 херца. Намалението е било около 10 децибела, установено
при преглед при специалист УНГ и аудиометрия, извършена на 17.11.2023 г.
Това увреждане е причинило временно разстройство на здравето за срок около
2 месеца. Получил е още контузия в областта на кръста, което е причинило
разстройство на здравето за срок около 1 месец. Към момента на извършения
преглед на 09.05.2025 г. вещото лице е установило болки в лява длан в
областта на китката, изтръпване на ръката и изтръпване в областта на лявото
рамо. Ищецът е съобщил, че очаква консултация с ортопеда, който го е
оперирал. Обективно вещото лице е установило белези в областта на пета
предкиткова кост на лява ръка от поставените Киршнерови игли, както и е
установило девиация /изкривяване/ на пети пръст на лявата ръка в посока към
пръстите. Травмите са получени от удари вътре в купето на автомобила, но
охлузванията може да се причинят и при излизането на пострадалия от него.
Поставеният обезопасителен колан не би предотвратил получаването на
описаните травматични увреждания, предвид конкретния механизъм на
произшествието.
5
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че отклонението на пети
пръст на лява ръка затруднява хватателната функция на ръката, което няма
тенденция да се оправи. Това не му пречи за ежедневието, но за работа,
свързана с физическо натоварване има значение. Останалите оплаквания –
болки и изтръпване в крайника биха могли да отзвучат във времето.
Нарушението в слуха не е с такава степен да препятства нормалното
общуване.
Според заключението на вещото лице психолог при изследване на
личностния профил на ищеца се открояват вътрешно спокойствие, увереност,
сдържаност и уравновесеност на личността. Характерни добро самочувствие и
положително възприемане на себе си, откриват се черти на екстраверта и на
интроверта. Не се поддава лесно на паника, трезво оценява възникнали
затруднения и препятствия. При проведеното изследване на тревожността се
констатират средни стойности на тревожност към долна граница. Не се
открива наличие на депресивна симптоматика. Цялостното психично
състояние на лицето в момента е устойчиво, но се откриват все още
отрицателни емоционални преживявания и въздействия, които са в състояние
да доведат до психологически изменения в личността. От най-често
срещаните симптоми в резултат от преживени травматични събития при С.
вещото лице е открило следните негативни прояви в поведението и
състоянието му – повторно преживяване чрез спомените на мястото,
негативни промени в мисленето и настроението, загуба на интерес към себе си
и останалите, трудности при поддържането на близки взаимоотношения,
чувство за безпомощност, раздразнителност и безпокойство.
Св. Д. Н.а е майка на ищеца. Когато разбрала за произшествието,
отишла до Бърза помощ в Севлиево и видяла сина си по тениска, треперел,
бил уплашен. Лекарят казал, че трябва да го оперират, но тъй като нямали
осигуровки, след плащането им след три дни извършили операцията. И. бил
уплашен, гледал в една точка и треперел, оплаквал се от болки в гърба и врата
отзад, имал марля на ухото. След като го изписали от болницата, И. имал
болки, пиел лекарства, свидетелката помагала за обличане и за къпане, той се
притеснявал от нея. Два-три месеца имал болки, не можел да спи,
свидетелката го вдигала от леглото, защото го болял гърба. Болките в гърба и
врата продължили три месеца. Сега работи, началникът се оплаква, че вземал
6
много болнични, не можел да си направи нормата. Емоционално не се е
променил, същия си е. В момента бил в болнични, защото го боляла ръката.
До обяд е на работа, като се върне се оплаква от ръката. Махнали му железата,
но свидетелката не помни кога. Родителите на починалото момче обвинявали
И.. Според свидетелката още е уплашен от този случай.
Св. Й. И.ов е съученик на ищеца. Свидетел е на инцидента, видял как
колата паднала през моста, видял А. и И. отгоре върху колата, викали за
помощ. Не можели да плуват и братът на свидетеля скочил да ги извади. И.
крещял, че го боли ухото и ръката. Били стресирани, неадекватни, крещяли. И.
останал в болницата, а трябвало да замине за Испания. След инцидента има
промяна в него – бил стресиран, замислен, гледа в една точка, оплаква се, че
има болки. Когато отива на работа го боли ръката, притеснява се, като взема
болнични.
Св. Н. И.ов също е очевидец на произшествието. Възприел
потеглянето на колата с голяма скорост, как тя се удря в тротоарите и паднала
от моста. Видял И. до колата, викали за помощ, свидетелят се гмурнал да
търси водача, но не се виждало. И. не можел да плува, държал се за колата,
свидетелят му помогнал да излезе от реката. При И. има огромна разлика, бил
психически нестабилен, на моменти замислен, ужасен, потиснат и затворен.
Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника,
получена на 12.12.2023 г., по която не се спори, че не е определено и
изплатено обезщетение за причинените вреди.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на М. М., в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
поведението на М. следва от нарушаване на конкретни правни норми,
уреждащи правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като
при навлизане на моста водачът е управлявал автомобила със скорост, близка
до критичната за пътния участък, и поради субективни въздействия върху
органите за управление е причинил загуба на устойчивостта на движение на
автомобила, вследствие на което той е напуснал пътното платно, разрушил
металния парапет на моста и е паднал в реката.
7
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на траекторията на движение на автомобила и падането му на
водната повърхност, ищецът е получил телесни увреждания – контузия на
лява длан със счупване на пета предкиткова кост и увреждане на мускула –
разгъвач на пети пръст на лява ръка, травма на дясно ухо с временно
намаление на слуха, контузия в областта на кръста. Тези увреждания
представляват нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно
субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и
страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача М.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача М. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. М. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. М. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е определил
обезщетение, което обуславя възможността му да предяви претенцията за
заплащане пред съда.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
8
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./, а
впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и от повишаването на
минималната работна заплата – към 2021 г. – 650 лв. лв., към 2022 г. - 710 лв. и
към 2023 г. – 780 лв., както следва да се има предвид средния общ годишен
доход на лице към 2021 г. – 7705 лв., към 2022 г. – 9008 лв. и към 2023 г. –
10846 лв.
В конкретния случай, освен това обстоятелство, следва да се отчетат
още: наличието на травматични увреждания в различни части на тялото;
естеството на травмите – увреждане в областта на главата с временно
намаляване на слуха, фрактура на крайник; проведеното оперативно лечение
за счупването на ръката с поставяне на гипсова имобилизация, и пластика на
увреденото сухожилие; престой в лечебно заведение 3 дни; възстановителен
период – 1,5-2 месеца за ръката, 2 месеца за възстановяване на слуха, 1 месец
за контузията на кръста; търпяните болки и страдания; необходимост от
помощ от трети лица при социално-битовото функциониране; остатъчните
последици от уврежданията – констатирана от вещото лице при прегледа на
09.05.2025 г. девиация /изкривяване/ на пети пръст на лява ръка в посока към
пръстите, съобщените болки в лява длан и изтръпване; както и останали
белези в областта на пета предкиткова кост на лява ръка; силния
психологически стрес от начина, по който са получени уврежданията, от
смъртта на водача на автомобила, като последиците от травматичния стрес са
установени от вещото лице психолог – констатирани известни психологически
изменения в резултат на произшествието, намиращи проява в повторното
преживяване чрез спомените на мястото, негативни промени в мисленето и
настроението, загуба на интерес към себе си и останалите, трудности при
поддържане на близки взаимоотношения, чувство на безпомощност,
раздразнителност и безпокойство. Към момента на произшествието ищецът е
бил на 20 години.
9
Същевременно, в хода на лечебния процес не се е налагал постелен
режим, т.е. не е било налице силно ограничаване в движенията на ищеца.
Възстановителният период е относително кратък, пред вещото лице ищецът е
пояснил, че около три месеца не можел да движи пълноценно ръката си.
Установената психическа травма не е от такова естество, че да повлияе на
функционирането му, според св. Д. Н.а, майка на ищеца, той не се е променил
емоционално, същият си е. В исковата молба не се твърди, че в резултат на
влошено здравословно състояние вследствие на инцидента ищецът не може
пълноценно да полага труда си, от свидетелските показания се установява, че
след инцидента той често ползва болнични, защото го боли ръката, според
вещото лице затруднената хватателна функция и болки нямат значение за
ежедневието, но оказват влияние върху трудова дейност, свързана с физическо
натоварване. По делото няма данни каква конкретна трудова функция
изпълнява ищеца, както и няма медицински предписания, че по здравословни
причини не може да изпълнява тази функция, поради което не може да се
приеме, че остатъчните последици от счупването на ръката препятстват в
значителна степен ищеца да полага труд.
С оглед на всички тези обстоятелства съдът счита, че размер на
обезщетението от 30000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото
изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните
блага/ причинените болки, страдания, неудобства. Следва да се съобрази още
стандарта на живот към 2023 г., когато минималната работна заплата е била
780 лв., а средният годишен доход на лице от домакинство 10846 лв.
В първоинстанционното производство е направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което не е
въведено като предмет на производството пред въззивната инстанция, поради
което въззивният съд не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед съвпадение на изводите на настоящия състав с изводите на
първостепенния съд за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на застрахователното дружество се
следват разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 5640 лв.
10
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179 от 14.07.2025 г., постановено по
гр.д. № 628/2024 г. на Окръжен съд Габрово в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. С., с ЕГН ********** от с. Душево, ******** да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Лозенец, ул. Джеймс Баучер, 87 сумата от 5640 /пет хиляди
шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение с ДДС за представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11