РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 104672
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20241110139706 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение от (ФИРМА) против Е. Г. Ш..
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България са основание за отказ срещу този длъжник
да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по
чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).
Под „обичайно местопребиваване“ по смисъла на правото на ЕС следва да се разбира,
че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в
социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО,
ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно тълкуване на чл. 8, §1 от Регламент №
2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност); няма основания на понятието
„обичайно местопребиваване“ да се придава различно значение в другите актове на
общностното право от даденото от Съда на ЕО тълкуване, а при действието на чл. 48, ал.7
КМЧП („По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
1
място или от намерението му да създаде такива връзки.“) това значение е приложимо и в
българското право; от дадените с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне
на обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48,
ал.7 КМЧП следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията
на съответната държава.
От служебно изготвената справка в Национална база данни „Население“ се
установява, че длъжникът Е. Г. Ш. е с настоящ адрес в Израел от 2012 година. Съгласно
разпоредбата на чл. 94 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, като съгласно
ал. 2 всяко лице има само един настоящ адрес, а ал. 3 на разпоредбата предвижда, че
настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се
отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.
Във връзка с изложеното се налага изводът, че във вътрешното ни право най-близо
като понятие до обичайното местопребиваване се намира т.нар. „настоящ адрес“. В този
смисъл проф. Натов, Н. Някои въпроси по повод трансграничните наследявания,
публикувана в сп. „Нотариален бюлетин“, № 1, 2015 г., с.46-55. В случая от доказателства по
делото следва да се направи извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в
България, а живее в Израел, където има и официално регистриран настоящ адрес, който е
актуален към настоящия момент, което става ясно от справката по делото.
Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от
издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в закона /чл. 411, ал. 2, т. 5
ГПК/.
Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни
правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на Република
България и това се установява от представения по делото официален удостоверителен
документ. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно.
Когато длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да
бъде извършена. Издаването на заповед срещу лице, което не живее в страната е
недопустимо, тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в
производство. При настоящ адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява
имено там, но това е допустимо единствено в исково производство, но не и в заповедното, в
който смисъл и Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 251/2016 на ВКС, III ГО.
Предвид изложеното подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 213247/27.06.2024 г. от (ФИРМА) против Е. Г. Ш..
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3