Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
Гр. Перник, 23.04.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
КАНД № 41 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4, изр. 2,
предл. второ от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по касационна жалба на Б.К.Б. – старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ (ООР)
в сектор „Охранителна полиция“ (ОП) към Първо районно управление (РУ) при
Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, чрез пълномощника му
главен юрисконсулт З.В., против съдебно решение № 260230 от 11.12.2020 година,
постановено по АНД № 00891/2020 година по описа на Районен съд Перник.
С
обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на
лице с рег. № 1920зз-242 от 23.05.2020 година, издадена от Б.К.Б. – старши
полицай в Група ООР в сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР Перник, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР), спрямо лицето Е.С.П. *** е приложена принудителна административна мярка
– задържане за срок от 24 часа в помещение за временно задържане към Първо РУ
на ОДМВР Перник.
Касаторът
твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно. По същество се
излагат подробни съображения за противоречие на съдебния акт с материалния
закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Касаторът моли съда да отмени решението, предмет на касационна проверка и да
постанови друго, с което да отхвърли като неоснователна жалбата срещу
издадената заповед.
Ответникът
по касационната жалба, Е.С.П. ***, редовно уведомен за същата, в срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г.) депозира отговор чрез адвокат Б.М.
***, негов пълномощник, която счита касационната жалба за неоснователна и моли
решението на районния съд да се остави в сила.
В проведеното
съдебно заседание на 14.04.2021 година касаторът – Б.К.Б. – старши полицай в
Група ООР в сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР Перник, редовно призован, не се
явява. Представлява се от пълномощника си главен юрисконсулт З.В., която поддържа
жалбата.
В
проведеното съдебно заседание на 14.04.2021 година ответникът по касационната
жалба – Е.С.П., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника
си адвокат Б.М. ***, която оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 14.04.2021 година представителя на Окръжна
прокуратура Перник дава становище за основателност на касационната жалба,
предлага решението на районния съд да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени допустимостта
на жалбата и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната
жалба се явява допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
надлежна страна, за която решението на районния съд е неблагоприятно.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
С
обжалваното решение № 260230 от 11.12.2020 година, постановено по АНД № 00891/2020
година по описа на Районен съд Перник е отменена като незаконосъобразна Заповед
за задържане на лице с рег. № 1920зз-242 от 23.05.2020 година, издадена от Б.К.Б.
– старши полицай в Група ООР в сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР Перник.
Съдът
е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
писмена форма и със съдържанието по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, включително данни, че
задържаното лице е уведомено за правата му по т. 6. Прието е в решението, че
заповедта съдържа посочено правното основание за издаването й, но не съдържа
фактическите такива, обусловили налагането на процесната принудителна
административна мярка, тъй като същата не съдържа посочване на конкретно разпореждане,
отправено към задържаното лице. Въз основа на доказателствата, приобщени по
делото, районният съд е приел също, че по делото е и недоказано, тъй като
административният орган не е ангажирал доказателства в тази посока, че в
процесния случай задържаното лице, след надлежно предупреждение, съзнателно е
пречило на полицейския орган да изпълни задължение по служба, включително не е
доказано и какво конкретно предупреждение е било отправено към задържаното
лице, което последното евентуално да е игнорирало. В тази връзка е прието от
районния съд, че в представените като част от преписката докладни записки се
съдържат данни за множество разпореждания на полицейските органи, издадени при
извършване на процесната проверка и към различни лица, но издаването на всяко
от тях не е потвърдено пред съда посредством свидетелстването на съставителите
на тези докладни, включително разпореждането по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Решението
е правилно.
Със
Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-242 от 23.05.2020 година, издадена
от Б.К.Б. – старши полицай в Група ООР в сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР
Перник спрямо лицето Е.С.П. *** е приложена принудителна административна мярка
– задържане за срок от 24 часа в помещение
за временно задържане към Първо РУ на ОДМВР Перник.
Заповедта
е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, но в същата като
фактическо основание за издаването й е формално посочено „след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба“.
Касационният
съд споделя изводите на районния съд, що се отнася до приложената разпоредба на
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
(заповедта не е нито правно, нито фактически основана в разпоредбата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, каквито мотиви също са изложени в решението). Оспорената заповед не съдържа посочени фактически основания
за издаването й, такива, които да могат да бъдат обвързани с приложения от
административния орган материален закон. Ясно изводими такива фактически
основания не могат да бъдат основани и в съставените по повод извършената
проверка докладни записки. Настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстационния съд, че и в хода на съдебното следствие доказателства,
обосноваващи наличието на фактическите основания за издаване на спорната
заповед, не са ангажирани от страна на административния орган, въпреки
указаната му доказателствена тежест с определението за насрочване на делото. Доводите,
мотивирали районния съд да отмени процесната заповед като незаконосъобразна се
споделят от касационния състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Предвид
изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Относно
разноските:
С оглед изхода
на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски за
водене на делото пред настоящата съдебна инстанция – адвокатско възнаграждение
в размер на 500 (петстотин) лева, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 260230 от 11.12.2020
година, постановено по АНД № 00891/2020 година по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, с
административен адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на Е.С.П. с ЕГН
**********, с адрес ***, ап.
45, съдебни разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/