Решение по дело №2493/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 186
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20191720102493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…………

гр. П., 23.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 02493 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да бъде установено по отношение на П.Л.М., че следва да заплати сумата от 1422.43 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”***, за периода от  01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 73.08 лева, за периода от 09.07.2017г. до 16.10.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане, както и да заплати направените  по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.

Ответника П.Л.М. чрез процесуалния си представител е оспорила исковете по основание,  като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни .    

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №07442/2018г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнени е за сумите от 1422.43 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”***, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 73.08 лева, за периода от 09.07.2017г. до 16.10.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.      

По делото с протоколно определение съдът е приел за безспорно по делото доставката и начина на начисляване на топлоенергия за топлоснабденото жилище собственост на ответника. Оспорва се единствено обстоятелството, че последния е потребител на топлоенергия. В тази връзка ищцовата страна е представила данъчна декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответника в която е посочено, че топлоснабденото жилище с административен адрес  гр.П., кв.”***, се е водело в данъчната служба на името на Л.М.Н.. Също така ответника е декларирал, че същия е придобил жилището по наследство въз основа на документ – договор въз основа на заповед 4603/01.08.1990г. на ИК на ОНС инж.С.. По делото е представен договор за продажба на държавен имот от 20.09.1990г. сключен с Л.М.Н. от една страна и ИК на ОНС инж.С. въз основа на заповед 4603/01.08.1990г. одобрена от Председателя на ИК на ОНС. Представено е удостоверение за смърт и наследници, видно от което ответника е единствен наследник на Л.М.Н.. В цитирания договор за продажба на държавен имот като административен адрес на жилището е посочен гр.П., кв.”*****, в която връзка е направено възражение от ответната страна за неидентичност на жилищата. Предвид обаче декларираното от ответника в посочената декларация съдът намира, че се касае за идентичност на жилищата, доколкото съвпадат данните за придобиване и наследяване на жилището. Наред с горното следва да бъде отбелязано, че на съда е служебно известно, че кв.***** в гр.П. след 1991г. е преименуван в кв.Проучване. Съответно тежестта на доказване на посочената липса на идентичност в случая пада върху страната направила оспорването – ответната страна, която не е ангажирала доказателства в тази насока. Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че  ответника  е собственик и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ, за процесното жилище.  

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

                   В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан по размер, доколкото същия не е спорен, поради което ще следва да бъде уважен до посочения размер от  1422.43 лева, както е и предявен.   

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от  09.07.2017г. до 16.10.2018г., в размер на 73.08 лева. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението -   29.10.2018г., до окончателното и изплащане.  

              Ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищцовата страна  които съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК са в размер на 229.80  лева, общо разноски в настоящето производство и разноски по гражданско дело №07442/2018г. по описа на ПРС.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Л.М. ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 1422.43 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”***, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.,  законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 73.08 лева, за периода от 09.07.2017г. до 16.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.10.2018г., до окончателното и изплащане.

               ОСЪЖДА П.Л.М.,***,  да заплати  на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от  229.80   лева, общо сторени разноски в настоящето производство и разноски по гражданско дело №07442/2018г. по описа на ПРС.  

               След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №07442/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.