№ 179
гр. Севлиево, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100797 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 42, б. ”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за
обявяване нищожност на саморъчно завещание.
Постъпила е искова молба от В. М. В., с ЕГН **********, от **, М. М. Д., с ЕГН
**********, от ** и Н. М. С., с ЕГН **********, от ** срещу Н. М. Н., с ЕГН **********,
от **.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на В. Д. М., починал на ** г. в гр.
Севлиево – техен племенник. След смъртта му установили, че на 18.05.2021 г. в Службата
по вписвания - Севлиево е вписано обявено на 17.05.2021 г. саморъчно завещание (завет) в
полза на ответницата, с което племенникът им завещал жилището си, находящо се в **,
представляващо: самостоятелен обект в сграда с кад. ид. № 65927.501.3595.1.4, находящ се
на адрес: **, вид собств. частна, тип жилище, апартамент, бр. нива 1, площ по документ
76,52 кв. м., ведно с прилежащото към него избено помещение № 4 с площ от 3,54 кв.м.,
както и 1,856 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници
на обекта: на същия етаж - с.о.с. с кад. ид. № 65927.501.3595.1.5; под обекта: с.о.с. с кад. ид.
№ 65927.501.3595.1.1; над обекта: с.о.с с кад. ид. № 65927.501.3595.1.7. Саморъчното
завещание не било автентично (неистински документ) и не отговаряло на изискванията на
чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството. Поради това, същото било нищожно поради липса на
специално установената в закона форма - саморъчен писмен текст и не можело да произведе
вещно-прехвърлителното си действие. Ако ответникът с отговора на исковата молба не
признаел иска за основателен, тъй като с извънпроцесуалното си поведение демонстрирал
намерение, че ще се ползва от документа (чрез обявяване и вписване на завещанието), искат
откриване производство по оспорването му по реда и смисъла на чл. 193 ГПК. Искат
постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено в отношенията
1
между ищците и ответницата, че саморъчно завещание от **г. на В. Д. М. е нищожно поради
липса на форма. Претендират разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата е представила писмен отговор. В отговора се излага, че процесното
саморъчното завещание е написано и подписано саморъчно от завещателя. В него се
съдържали всички императивно посочени в чл. 25, ал.1 на ЗН реквизити, което го правело
законен удостоверителен документ и въз основа на който ответницата удостоверявала
собствеността си върху имота. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищците, лично и чрез процесуалния си представител поддържат
предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба. В писмена защита
излагат подробни съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание, след конституирането й по реда на чл. 227 ГПК като ответница,
М. Н. Ц. – правоприемник на починалата, в хода на процеса първоначална ответница Н. М.
Н., лично и чрез процесуалния си представител оспорва предявеният иск, по съображенията
изложени в отговора. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователността
на исковете.
В съдебно заседание, след конституирането му по реда на чл. 227 ГПК като ответник,
С. Н. З. – правоприемник на починалата, в хода на процеса първоначалена ответница Н. М.
Н., чрез процесуалния си представител оспорва предявеният иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от саморъчно завещание от ** г. и протокол за обявяването му от
17.05.2021 г., че с посоченото завещание В. Д. М., завещал жилище № 4, на ет. 2, състоящо
се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, описано в нотариален акт № 187, т. 2, нот. д. №
766 от 1984 г. на съд гр. Севлиево от 76,52 кв. м. на Н. М. Н.. Завещанието е изцяло
написано ръкописно, съдържа означение на датата, когато е съставено, подписано е след
завещателните разпореждания. На 17.05.2021 г. в гр. Севлиево при ** ** по заместване при
**, peг. № 543 от регистъра на Нотариалната камара на Република България, се явила Н. М.
Н. и по нейно искане било обявено носеното от нея саморъчно завещание на починалия В.
Д. М..
От удостоверение за наследници на В. Д. М., е видно, че същият е починал на ** г.,
като негови наследници са: В. М. В., М. М. Д. и Н. М. С. – сестри на бащата на
наследодателя.
Установяват се от показанията на свидетеля К. П. Д., следните факти: свидетеля
познава В. Д. М. от около 15 - 20 години; той бил готвач в болницата; ходил при него и до
последно му помагал; ходил в болницата и у тях и му помагали и го вдигали; В. Д. М. бил
на легло, като свидетеля му бил най - добрия приятел и за всичко му помагал; най – често
ходил да му пазарува и да му плаща сметки; преди да почине бил в болница около месец;
след като го изписали от болницата не можел да се обслужва сам; бил на легло с циреи по
2
тялото, които трябвало да се третират; последно свидетеля го видял в деня когато починал;
В.М. можело и да е писал завещание, но свидетеля не знае; не е виждал завещание; научил
от комшии за завещанието, но не виждал такова; Н. не му била казвала; до смъртта си В.М.
говорел и бил с акъла си; накрая много закъсал, около месец не можел да борави с ръцете;
циреи излизали по цялото му тяло; един се пукал, после друг се образувал, постоянно се
сменяли чаршафи; постоянно като се пукали и излизала вода; когато се прибрал В.М. от
болницата пиел вода от сламка, не можел да вдига и чаша; В.М. до последно си готвел,
последно време свидетеля му пазарувал; свидетеля му давал храна в устата, месец преди да
почине не можел да се храни; В.М. ставал с помощ, докато не се залежал; комшии се
грижели също за него В. и М.; свидетеля последния месец ходил постоянно, не всеки ден, но
за час – два и помагал за смяна на чаршафи.
От заключението на вещото лице по първата съдебно - почеркова експертиза, и от
изслушването на същото в съдебно заседание се установяват следните обстоятелства:
ръкописният и цифров текст, с който е изписано саморъчното завещание на В. Д. М. от ** г.
е писан от В. Д. М.; подписа положен след "завещател:" в саморъчното завещание на В. Д.
М. от ** г. е изпълнен от В. Д. М..
От заключението по втората съдебно - почеркова експертиза от две вещи лица, и от
изслушването на същите в съдебно заседание се установяват следните обстоятелства:
ръкописният текст в саморъчното завещание на В. Д. М. от ** г. е изписан от В. Д. М.;
подписът след "завещател:" в саморъчното завещание на В. Д. М. от ** г. е положен от В. Д.
М.; почерка в завещанието е средно към високообработен, прост по строеж с елементи на
усложняване, със смесена форма на движенията, като щом е изпълнен почерка, е възможно
да бъде изписан от посочения завещател, за който свидетел твърди, че не може да държи
чаша с вода, но при наличие на определени заболявания и затруднения най - вероятно няма
да бъде изпълен.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Отхвърлянето на предявените субективно съединени искове, с правно основание на
основание чл. 42, б. ”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожността на саморъчното
завещание, предполага при доказателствената тежест на ответниците, същите да установят,
че текста и подписа в саморъчното завещание от ** г. са изпълнени от В. Д. М..
Уважаването на исковете, би било последица от недоказване от страна на ответниците на
горепосочените факти.
По делото се установи от саморъчно завещание от ** г. и протокол за обявяването му
от 17.05.2021 г., че с посоченото завещание В. Д. М. е завещал жилище № 4, на ет. 2,
състоящо се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения от 76,52 кв. м., описано в нотариален
акт № 187, т. 2, нот. д. № 766 от 1984 г. на Районен съд Севлиево на Н. М. Н.. Завещанието е
изцяло написано ръкописно, съдържа означение на датата, когато е съставено, подписано е
3
след завещателните разпореждания, поради което същото формално отговаря на
изискванията на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН. На 17.05.2021 г. в гр. Севлиево при ** **
по заместване при **, peг. № 543 от регистъра на Нотариалната камара на Република
България, се явила Н. М. Н. и по нейно искане било обявено носеното от нея саморъчно
завещание на починалия В. Д. М..
Установи се от заключението по първата съдебно - почеркова експертиза, от
заключението по втората съдебно - почеркова експертиза, изготвена от две вещи лица, и от
изслушването на същите в съдебно заседание, че ръкописният текст в саморъчното
завещание на В. Д. М. от ** г. е изписан от В. Д. М.. Подписът след "завещател:" в
саморъчното завещание на В. Д. М. от ** г. е положен от В. Д. М.. Почерка в завещанието е
средно към високообработен, прост по строеж с елементи на усложняване, със смесена
форма на движенията, като щом е изпълнен почерка, е възможно да бъде изписан от
посочения завещател, за който свидетел твърди, че не може да държи чаша с вода, но при
наличие на определени заболявания и затруднения най - вероятно няма да бъде изпълнен.
Установи се от показанията на свидетеля К. П. Д., че свидетеля познава В. Д. М., като
същият последният един месец преди смъртта си бил на легло, не можел да се обслужва сам,
не можел да борави с ръцете, имал циреи по тялото, които се пукали, излизала от тях вода и
се образували. В. Д. М. пиел вода от сламка, не можел да вдига и чаша. Преди В. Д. М. бил
готвач в болницата, като до последно си готвел. Комшии се грижели също за В. Д. М., като
свидетеля последния месец ходил постоянно при него, но не всеки ден. Свидетеля не знае и
не е виждал завещание. Показанията на свидетеля К. Д., установяват едно влошено общо
здравословно състояние през последния един месец от живота на починалия на ** г.
завещател В. Д. М.. Свидетеля изрично е заявил, че не знае, не е виждал завещание, нито е
присъствал на извършване на действия по изписване на ръкописен текст от завещателя или
опити за такива действия. При тези данни ищците предвид и доводите в писмената им
защита се домогват да докажат въз основа на данните в показанията на свидетеля К. Д., на
първо място, че В.М., не е можел да борави с ръцете си до степен да не може да пише с
почерк, притежаващ установените от вещите лица характеристики на почерка, с който е
написано процесното завещание (предвид, че пиел вода от сламка и не можел да вдига дори
чаша) и на второ място, че Марков не е докосвал завещанието, защото имал циреи по
тялото, от които излизали течности, а върху процесното завещание нямало петна от такива.
Обстоятелствата, на които се основават доводите на ищците за невъзможност за изписване и
подписване на завещанието не се основават на обективни данни в медицинска документация
или на преки възприятия у свидетеля за такава невъзможност. Същите представляват
заключения на свидетеля, доразвити от ищците предвид цялостното влошено здравословно
състояние на завещателя и трудности у същият при боравене с ръце при други дейности,
различни от писане. Изтъкват се от ищците по делото не преки възприятия на свидетеля за
значими по делото факти, а единствено негови умозаключения, без доказателствена
стойност. От обстоятелството, че В.М. е прекарал последният един месец преди смъртта си
на легло, като е пиел вода със сламка, което безспорно е единственият възможен вариант за
4
легнал човек, като се вземе предвид и вътрешната противоречивост, липсата на логика и
непоследователността в показанията на същият свидетел, предвид заявеното от него, че
В.М. ставал с помощ, докато не се залежал и дори си готвел до последно, не е възможно по
делото да се обоснове еднозначен извод дали завещателя не е можел в някакъв конкретен
момент преди смъртта си да пише, с почерк с цитираните от вещите лица характеристики на
почерка, като още по – малко може да се обоснове извод за момента към който би настъпила
такава невъзможност, ако би могло въобще да се приеме настъпването й. Констатираните по
- горе вътрешна противоречивост, липсата на логика и непоследователността в показанията
на свидетеля Д., налагат извод за недостоверност на показанията на свидетеля Д., в частите,
в които същият заявява, невъзможност у завещателя да вдига чаша, поради което съдът не
ги кредитира в тези части. Не може и от липсата на петна по завещанието да се обоснове
претендирания от ищците извод, предвид липсата на каквито и да било данни както в
свидетелските показания, така и в останалия доказателствен материал, завещателя да е имал
циреи точно по ръцете или пък ако би могло да се приеме, че е имал такива, същите да не са
били превързани точно по време на писане на процесното завещание. С оглед изложеното
претендираните от ищците доказателствени изводи не се основават на никакви установени
по делото факти и същите представляват едно тяхно предположение, без каквото и да било
доказателствено значение. При тези данни, в свидетелските показания, при липса на каквито
и да било сведения, както в тях, така и в писмените доказателства, за конкретно заболяване
на ръцете на завещателя, възпрепятстващо писането на завещанието от завещателя, предвид
несъмнения извод за авторството на В.М. по отношение процесното завещание в двете
събрани заключения на вещи лица, по делото се налага единствения възможен извод, че
оспорването на ищците е недоказано, завещанието предмет на оспорване е автентично, с
издател посоченото в него лице, като същото е в предвидената от закона (чл. 25, ал. 1 ЗН)
форма за саморъчно завещание, поради което исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят като такива.
С оглед изхода на делото и направеното от ответницата М. Н. Ц. искане в този
смисъл, ищците следва да бъдат осъдени да й заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените съдебни разноски, в размер на сумата от 900,00 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от В. М. В., с ЕГН **********, от **,
М. М. Д., с ЕГН **********, от ** и Н. М. С., с ЕГН **********, от ** срещу М. Н. Ц., с
ЕГН **********, от **, ап. 6 и С. Н. З., с ЕГН **********, от **, искове: с правно
основание чл. 42, б. ”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за обявяване нищожността на саморъчното
завещание от ** г., оставено от В. Д. М. в полза на Н. М. Н., обявено с протокол от
17.05.2021 г. на ** ** по заместване при **, peг. № 543 от регистъра на НК на Република
5
България.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. М. В., с ЕГН **********, от **, М. М.
Д., с ЕГН **********, от ** и Н. М. С., с ЕГН **********, от ** да заплатят на М. Н. Ц., с
ЕГН **********, от **, ап. 6, съдебни разноски, в размер на сумата 900,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6