РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Свиленград, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200348 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №BG2023/1000-4352/НП
от ****** година на и.д.Зам.Директор на Териториална дирекция Митница
Бургас при Агенция „Митници”, с което на А.М. / А.М./ ,роден на ********г. в
*********** ,притежаващ паспорт №******,издаден на ***********г. от
Турция с адрес – ***********************,за нарушение на чл. 233, ал. 1 от
Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на
9528,90лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” – 11вида лекарствени продукти
–всички с митническа стойност 9528,90лева.
В 14 дневният срок жалбоподателят А.М. / А.М./,чрез пълномощника
си- адв.Б., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за неправилен и
незаконосъобразен ,издаден при съществени процесуални нарушения на
закона и на процесуалните правила ,а наложеното с него наказание за
несправедливо.По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП
,като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят А.М. / А.М. не се
явява .За него се явява адв.Б., която оспорва обжалваното НП по изложените в
жалбата доводи .Сочи още,че водачът на товарният автомобил не бил
отговорен за товара,който превозва и неправилно била ангажирана неговата
отговорност. Отделно от това липсвал субективния елемент и в хода на
1
адм.производство били допуснати процесуални нарушения изразяващи се в
липса на превод на АУАН, с което било нарушено правото на защита на
наказаното лице,да разбере в какво е обвинено за да организира адекватно
защитата си.По изложените доводи моли съда да отмени обжалвания акт като
неправилен и незаконосъобразен.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
и.д.Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при
Агенция „Митници”, редовно призовани, изпращат процесуален
представител , който счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно,
като от Съда се иска същото да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото. Отправя възражение за прекомерност
на претендираното адв.възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На ******г., около ******** часа, на МП "Капитан Андреево", на трасе
"Входящи товарни автомобили " пристигнал товарен автомобил на фирма
“***********“ ,с влекач ,марка ****** с регистрационен № ********* и
полуремарке с рег. №*********, на път от Турция за България, управляван от
турския гражданин-жалбоподателя - А.М. / А.М./.
Жалбоподателя декларирал превозвания от него товар,като за целта
представил Т1 с MRN **************** от **********г., 1брой
товарителница ******* и 1брой фактура с № *********** от ********г.
Товарният автомобил бил насочен за пролъчване с рентгенова
апаратура,като при пролъчването му под №********************г. били
отбелязани три зони с подозрения.
Преди започване на митническата проверка водачът бил поканен от св.Т.
Д. К. в присъствието на неговия колега св. Я. Т. Я. , устно да декларира
носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности, като същият
декларирал единствено лични вещи.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ в 22,00часа била извършена
митническа проверка от св.Т. Д. К. в присъствието на неговия колега св. Я. Т.
Я. в халето на трасе „входящи товарни автомобили“ на превозното средство и
багажа, при която бил извършен външен оглед на превозното средство,като
свидетелите установили,че въжетата и пломбата били с ненарушена цялост.
Извършили също проверка на кабината,долапите и сандъците на товарния
автомобил,при което не констатирали нарушения.
2
След което свидетелите свалили пломбата,като в товарното помещение
извършили проверка на местата,които при рентгеновото пролъчване били
отразени с подозрения,като върху палетите с декларирания
багаж,митническите служители открили недекларирани и неописани в
придружаващите документи стока,а именно 1 кашон съдържащ лекарствени
продукти във оригинални фабрични опаковки,от различни видове и
разфасовки,на която проверка присъствал и св.Г. И. Г..
На основание чл.229,ал.1 от ЗМ,товарният автомобил,ведно с ключа към
него и свидетелството за регистрация били задържани,със разписка
№******************г. от водача.
Недекларираните лекарствените продукти били задържани от
жалбоподателя с разписка №************г.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ, било поискано лично обяснение от
жалбоподателя в което той вписал, че на ***********г. докато работел към
фирма „*********“ ,получил от ТИР паркинга в Капъкуле-Едирне готови
натоварани и обмитени влекач с рег.№ ************** и камион с рег.№
************. На *************г навлязъл в митническата територия в
България и при проверка на скенера и на митническия склад се установило, че
в превозното средство в Газиантеп,освен обмитената стока има и хапчета.Не
знаел кой е натоварил тези хапчета и лекарства в превозното средство,тъй
като той получил превозното средство обмитено и с пломба в Едирне/Одрин/.
За извършената митническа проверка е бил съставен протокол за
извършена митническа проверка №*********** от ************** година.
Поради горното и на основание чл.230 от ЗМ на жалбоподателя, е бил
съставен и предявен акт за установяване на административно нарушение №
***************** година, по описа на Териториална дирекция Митница
Бургас, за нарушение на чл. 233,ал.1 от ЗМ,като нарушителя не вписал
възражения по така съставения АУАН.
В 7дневния срок,не постъпило писмено възражения срещу съставения
АУАН.
В хода на административнонаказателното производтво е била назначена
оценъчна експертиза за предмета на нарушение.
Съгласно изготвената от О.Н.Б. - оценка на лекарствените препарати е
определена митническата стойност на откритите стоки на основание
чл.74,пар.3 от Регламент /ЕС №952/13, предмет на митническа контрабанда по
съставения АУАН , по описа на Териториална дирекция Митница Бургас в
размер на 9528,90 лева.
По АНПр е постъпила молба от адв.Б. ,с приложено към него
пълномощно,в която моли НП да бъде връчено на пълномощника, доколкото
лицето било чужд гражданин.
По АНПр е постъпила молба и от дружеството собственик на процесното
МПС,с което е поискало връщане на задържания товарен автомобил,която
3
молба е била уважена и превозното средство е било върнато на собственика
му.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка е издадено процесното Наказателно
постановление /НП/ №***************/НП от ****** година на
и.д.Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция
„Митници”, с което на А.М. / А.М./ ,роден на ***********г. в
*********** ,притежаващ паспорт №******,издаден на *********г. от
Турция с адрес – ************************** ,за нарушение на чл. 233, ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 1 от Закона
за митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на
9528,90лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” – 11вида лекарствени продукти
–всички с митническа стойност 9528,90лева.
Обжалваното НП е редовно връчено на адв.Б. - процесуалният
представител на жалбоподателя в адм.производство на 24.04.2024 година.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетите – приложени по преписката Заповед №108/09.02.2024г. и
Заповед № ЗАМ – 230132 – 748753 от 21.02.2024 година на Директора на
Агенция „Митници” доказват материалната компетентност на АНО. С
цитирана последна Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на
Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на
Директора , Зам.Директора на ТД при Агенция „Митници”.
По АНПр е налична и справка относно липсата на извършено плащане
от страна на жалбоподателя във връзка с наложената глоба по обжалваното
НП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Т. Д. К. , Я. Т. Я. и Г. И. Г..
Писмените доказателствени източници приложени по АНПр, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява свидетелите Т. Д. К. , Я. Т. Я. и Г. И. Г.. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
4
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата
по делото е видно, че свидетелят по Акта –Я. Т. Я., е и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението, а относно факта, че това лице, както и
актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат
да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39
от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка
К.а. Ето защо, според Съда показанията и на двама посочени свидетели не са и
не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на недеклариране
на стоки, при преминаване през държавната граница. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред АНО/на вещото лице
Б./,като се приема от настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано
в пълнота, с оглед специалната компетентността на изготвилото го вещо лице,
предвид което напълно кредитира същото по отношение избрания метод за
определяне на процесната митническа стойност и получения за същата краен
резултат,въз основа на следните съображения.Въз основа на последната, се
установяват вида и качеството на стоките предмет на нарушението и
митническата стойност на процесните вещи на основание чл.74 от Регламент
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета въз основа на базата на
пазарната цена на стоките към датата на извършване на нарушението -
22.11.2023г. в Турция,доколкото вещото лице не открило пазарни цени на
стоките в България ,определяйки митническата стойност съобразно с
разпоредбите на Регламент /ЕС/№ 952/13 при прилагане на нормите на
чл.74,пар.3. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на
съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт - специалист с
необходимата квалификация, обективира необходимите данни ползвани за
5
оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост.
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована
и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите. Поради
изложеното съдът кредитира заключението на вещото лице Бюлбюлев .
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните (с
изключение на фактурата). Същите Съдът цени за достоверни по
съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е
редовно връчено на процесуалният представител на жалбоподателя на
********г видно от разписката приложена по АНПр,а жалбата срещу него е
входирана в регистратурата на съда на **********г. , от легитимирано лице и
е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от
АНО/.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, за което
се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати съществени процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим
се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
6
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
По отношение наведеното възражение от страна на процесуалният
представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с превод на съставения АУАН - в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното
производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от
лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на
Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване
на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че
при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето
защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави
формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на
правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на
закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на
чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията
на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая,
интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС
относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
7
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост,
цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова,
сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването
на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство.
В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира,
че е бил извършен превод на разбираем за нарушителя език,от
актосъставителя /съгласно показанията на разпитаните митнически
служители/. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и
дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, то в
съдебно заседание жалбоподател е представляван от адвокат. Т.е. лицето е
организирало адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са
само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг
резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на преводач е нарушение,
то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази
липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е
отразила на законосъобразността на НП.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Както вече бе посочено правилна е и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият
извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе
пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т.е.
обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на
материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в
обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените процесни стоки въззивникът-жалбоподател не е
обявило пред митническите органи, поради което не е разполагал и не е
представил митнически документи, удостоверяващи надлежното им
деклариране или задействане на митнически режим за тях.
8
Свидетелите са категорични относно вида и естеството на носените стоки,
представляващи лекарствени продукти и тяхното количество.
С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на
понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на
ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-
съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка
движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
лекарствени продукти.
Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за
доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на
***************** година през МП „Капитан Андреево” при влизане си в
страната от Р.Турция в Р.България, жалбоподателят е превозил през
държавната граница стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи.
С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа
контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, във втората от предвидените
изпълнителни форми - „превози” през държавната граница. За
съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и
разрешение на митническите органи, конкретните стоки да влезнат на
митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но
административно организирана, като проверка преди реалното напускане на
страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на изнасяните
стоки, респ. въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба на
чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено
деклариране, произтичащо Регламенти на ЕС, които имат директно действие
за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към
ЕС.
Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде
9
поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния
режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
жалбоподателя на носените от него лекарствени продукти, в релевантния
момент на въвеждането им на митническата територия на Република
България, пряко се установява от показанията на свидетелите – митнически
служители, които са категорични, че той не е декларирал процесните
превозвани стоки. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на
стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Тъй
като този им брой и множество артикули изключва нетърговски характер,
обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да
бъдат определени като нетърговски такива. Устно деклариране е допустимо
когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски
характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. Именно това свое
задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят при
влизането си от Република Турция, като той несъмнено е бил субект на
същото, възникнало за него в момента на започване на формалностите по
митническия контрол - първоначален. Доколкото не е направено деклариране
в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация
(унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за внасянето на стоките в територията на
страната.
От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на
нарушението.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и
количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира при
преминаването през първоначалния митнически контрол, макар реално да е
носил такива, като те са били открити вече при последващата митническа
проверка.
Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от
АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които
Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката,
обективният факт на откриването им в товарното помещение на
управляваната от него товарна композиция.
10
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове и подлежат на деклариране.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от жалбоподателя е съставомерно и по субективен
признак.
Съдът приема,че жалбоподателят е действал виновно при съзнаване
задължението за деклариране и несъответствието в количеството и
артикулите на превозваните стоки, както и в броя на колетите, което ако не му
е било известно е следвало да знае, предвид задължението си в качеството на
фактически превозвач, произтичащо от чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от Конвенция CMR -
да знае каква стока превозва, а в случай че не разполага с необходимите
средства за нейната проверка, следва да впише в Международната
товарителница (ЧМР) в клетка 18 мотивирани възражения относно
превозвания товар, включително и обстоятелството, че не е присъствал на
товаренето. При липса на подобно възражение, което е видно от съдържанието
на приетата по делото Товарителница, с липсваща бележка в указаната графа -
клетка 18 от клишираната форма на документа, следва да се приеме, че
превозвачът отговаря за вида и количеството на превозвания от него товар.
Както вече бе посочено жалбоподателят е следвало да знае, както и е знаел
действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. След като това е така, жалбоподателят е бил
наясно с обществено-опасните последици от деянието и е предвиждал тяхното
настъпване. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за
друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
неговата административнонаказателната отговорност.
Независимо от това, обаче, дори и при извод за непредпазливост на
деянието, същото съставлява административно нарушение, тъй като не е
изрично изключено от кръга на наказуемите, съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от ЗАНН. Обективният признак на небрежността очертава рамките на
дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. За да се прецени
дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се
отговори на два въпроса. Първо, какво поведение дължи субектът в дадения
случай? Дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират
съответната дейност. Тези правила са изработени от обществената практика,
науката, техниката и най-често са изрично закрепени в нормативен акт.
Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за
да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила
изключва небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването на
правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е
проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от
дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение? При
небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната
11
дейност и от това за него възниква задължението да предвиди
общественоопасните последици на своето деяние. В този смисъл е Решение №
659 по н.д. № 502/93 г., I н.о. на ВС. В случая жалбоподателят е следвало ,да се
убеди,че същата отговоря на броя и количеството посочени в придружаващите
я документи,а ако не е могъл следва да отрази тези резерви в
Международната товарителница (ЧМР) в клетка 18 мотивирани възражения
относно превозвания товар, включително и обстоятелството, че не е
присъствал на товаренето.
С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и
законосъобразно от материално-правна страна, издадено при правилно
приложение на материалния закон.
Според действащото митническо законодателство, митническите
задължения и формалности, включително и тези за представяне, деклариране
и обявяване са свързани и със субекта –фактически превозвач, т.е. шофьорът,
който е лицето, фактически въвело стоките на митническата територия на
страната ни или Общността. По пряк аргумент от чл. 96, § 2 от Митническия
кодекс на Съюза и чл. 8 и чл. 9 от Конвенция CMR, като фактически
представител на превозвача той е носител на задължението за представянето
на товара, ведно с карнета ТИР и други документи за натоварената стока, от
тук и е отговорен за съответствието с описаното в ТИР карнета и ЧМР-то. С
неговото представяне, съответно регистриране в митническата система
„БИМИС”, при последвалото откриване на по-голямо количество на товара и
разлика в неговото съдържание по видове стоки, всички с търговски характер,
следва да се приеме, че липсва надлежно деклариране в установената форма от
страна на жалбоподателя.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен.
В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на
контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически
състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във
форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е
така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида,
12
обема и количеството на процесните стоки.
Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество и разнообразието на артикулите и марките
на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко
пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя за
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от
чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП, поради което наведеното в тази насока възражение в
Жалбата е неоснователно. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
13
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо
нарушение е определена по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на доказателства за
договорната стойност (първичен метод), т.е. действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, стойността е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74,
§ 3, а именно: митническата стойност е определена въз основа на наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от
следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение
за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и
търговията и глава ІІІ на дял ІІ от посочения Регламент. Стойността е
определена от вещото лице Бюлбюлев в хода на АНПр в размер на сумата
9528,90лв. - общо за цялото количество, според представеното
заключение,което както се посочи по горе се възприе от съда като
компетентно и безпристрастно дадено,поради което се кредитира от съда с
доверие. При липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на
настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и
доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът възприе
посочената от вещото лице Бюлбюлев стойност, т.е. не намери основания да
не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно
определена.
При тези разсъждения ,съдът намира,че административното наказание е
правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от
стойността на недекларираните стоки.
Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетено е конкретното количество на
контрабандно пренесените стоки –значително, което обстоятелство безспорно
е може да се приеме за отегчаващо и предопределя по-висока тежест на
деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, се установиха факта, че не е
направил опит да осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в
кориците на делото за други нарушения. Не се констатира обществената
опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените
релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и
съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите
14
такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното, е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Предвид гореизложеното обжалваното НП тази част следва да бъде
потвърдено.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Относно разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателя се претендират разноски,но доказателства за реално сторени
такива не се ангажираха по делото ,а и не бе представен списък на същите.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл.
144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на АНО следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение /с оглед сложността на
делото,съдът намира,че същото следва да е в размер на 80лева .
Доколкото преди изменението на чл. 63Д от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва посочената сума да се присъди именно в полза на
Агенция „Митници”.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН,
съдът
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №*********/НП от ****** година на и.д.Зам.Директор
на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, с което
на А.М. / А.М./ ,роден на **********г. в **********,притежаващ паспорт
№******,издаден на ***********г. от ******** с адрес –
*****************************,за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на
9528,90лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” – 11вида лекарствени продукти
–всички с митническа стойност 9528,90лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя А.М. / А.М./ ,роден на *********г. в
************ ,притежаващ паспорт №******,издаден на ***********г. от
********** с адрес – **************************************** ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Г. Сава
Раковски” № 47, сумата от 80лв., представляваща направените разноските за
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 348/2024година по описа на
Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16