РЕШЕНИЕ
№ 5049
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110112977 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 1 011,32 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.;
- 180,08 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 04.01.2022г.,
ведно със законната лихва от 11.01.2022г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.
Ответникът – Б. СТ. СТ., оспорва иска:
- нямало облигационна връзка; и
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
1
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Ответникът се е подписал в списъка на СЕ – т. 27 (л. 22). Той следваше, съобразно
указанията в доклада, да установи нещо различно / евентуално отчуждаване и уведомяване
на монополиста, но не го стори.
Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно
изготвена. От нея се установява, че, непогасените по давност суми са:
- главницата възлиза на 980,46 лева; а
- лихвата на 181,86 лева.
Счетоводните оспорвания и доводи, изложени в отговора, са ирелевантни. Предмет
на експертното изследване е само реалнаното количество на ползването и незаплатено
количество ТЕ, съответно левова равностойност на главницата и лихвите.
от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
2
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк.
д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в
отопляема сграда.
Ответникът е длъжен, тъй в някакъв отминал момент най-малкото е бил
собственик/наемател, явил се на ОС на ЕС и то по решение имащо отношение към
топлофицирането на сградата, да вземе становище (да изложи твърдения), защо приема, че
облигационната връзка, която е възникнала е прекратена по някаква причина. Нищо подобно
не бе сторено – единствена се оспори нейното наличие без да се изложат факти (които
страната/ответникът би следвало да знае). Нормата на чл. 154 от ГПК с нищо не променя
изискването за добросъвестно процесуално поведение (чл. 3, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 4 от
ГПК).
Съгласно чл. 41 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването, за настъпили
промени в собствеността или вещното право на ползване новият потребител е длъжен в 30-
дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие. В случаите на
промяна на характера на ползване на топлинната енергия потребителят уведомява
топлопреносното предприятие в 30-дневен срок от настъпване на основанието за това.
Ответникът следваше да установи не несертифицирани уреди (които всъщност са
собственост на ЕС, а не на ищеца), а лошо работещи такива и то в негов ущърб.
Искът е основателен за главницата, посочена от в.л. и претендираната лихва.
по разноските:
3
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 73,06 лева, съобразно уважената част от иска.
На ответника се дължи сумата от 1,29 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
По компенсация ответникът дължи - 71,16 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 852,33 лева
(чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от тях.
На ответника се дължи сумата от 9,07 лева, съобразно отхвърлената част от иска (чл.
78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи - 843,26 лева.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
фирма, ЕИК...., представлявано от С.П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-
mail: ...., срещу Б. СТ. СТ., ЕГН **********, гр. С., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г. Ф., че
ответникът дължи:
- сумата от 980,46 (деветстотин и осемдесет лева и четиридесет и шест стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022г. до
окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN:
...BIC:...), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1
011,32 (хиляда и единадесет лева и тридесет и две стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА; и
- сумата от 180,08 (сто и осемдесет лева и осем стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 04.01.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Б. СТ. СТ., ЕГН **********, гр.
С., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г. Ф., да заплати на фирма, ЕИК ., представлявано от С. П. Ц.,
със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ..., сумата от 71,16 (седемдесет и един
лева и шестнадесет стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от иска и направена
4
компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Б. СТ. СТ., ЕГН **********, гр.
С., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г. Ф., да заплати на фирма ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц.,
със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail:...., сумата от 843,26 (осемстотин
четиридесет и три лева и двадесет и шест стотинки) лева – сторени деловодни разноски
и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, съобразно уважената част от иска и
направена компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С., тел.: ..., факс: ...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5