№ 4536
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря М.А П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110141003 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от М.
И. Ц.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С (сграда А),ет.4,Б Б,представлявано от С Я и против
„А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С ( сграда А
),ет.4,Б Б,представлявано от И Ш,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че договор за паричен заем № **** е
недействителен,а при условията на евентуалност,ако не бъде счетено,че
договорът е недействителен в неговата цялост – за прогласяване нищожност
на клаузата на чл.4,ал.1 от договор за паричен заем,за прогласяване
недействителност на договор за поръчителство,сключен към договор за
паричен заем № **** за недействителен и за осъждане на ответника „А“ЕООД
да заплати сумата от 1 лев,предявена като частичен иск от 4000 лева.
В исковата молба се сочи,че на 25.01.2022 г. е сключен между ищеца Ц.
и ответника „К“ЕАД договор за заем при заемна парична сума от 6223,48 лева.
Твърди се,че съгласно чл.4 от договора е постигнато съгласие за осигуряване
на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство като ищецът Ц. е
сключил договор с „А“ЕООД за поръчителство,дружеството приело да
отговаря солидарно със заемополучателя,а уговореното възнаграждение по
договора за поръчителство възлиза на 4000 лева. Ищецът излага твърдения,че
е уговорено плащанията и по двата договора да бъдат реализирани в полза на
„К“ЕАД като „А“ЕООД е упълномощило дружеството заемодател да събира
дължимите суми по договора за поръчителство. В исковата молба са изложени
съображения,че договорът за заем е недействителен,защото невключването на
възнаграждението по договора за поръчителство води до заобикаляне на
императивната правна норма на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищецът се позовава на
1
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,при което
договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Ако не бъде
възприето,че договорът за кредит е недействителен,то ищецът Ц. счита,че
недействителна е клаузата на чл.4 от сключения договор. Ищецът излага
твърдения,че договорът за поръчителство е недействителен като сключен без
основание,сочи се,че със сключването на договора поръчителят не получава
услуга,а общият размер на дълга се увеличава с възнаграждението по договора
за поръчителство. Ищецът поддържа,че е заплатил парична сума по договора
за поръчителство и претендира връщане на сумата от 1 лев,предявена като
частичен иск от 4000 лева. Моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
„А“ЕООД със становище за недопустимост на исковете поради предявяването
им при злоупотреба с процесуални права. Ответникът не отрича,че е сключен
договор за потребителски заем,както и не отрича сключването на договор за
поръчителство,твърди се,че възнаграждението е дължимо с оглед
предоставяне по занятие на дейност за гарантиране на задължения на
физически лица по договори за кредит,твърди се,че не е задължително
сключването на договор за поръчителство,а това е единствено възможност.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът „К“ЕАД намира
исковата претенция за недействителност на договорното правоотношение за
предявена при липса на правен интерес,защото задълженията по договора са
изпълнени. Оспорени са твърденията да е допуснато нарушение при
изчисляване размера на ГПР. Моли се съдът да постанови решение,с което да
отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Прието е удостоверение за липса на задължения № 1075325/02.07.2024
г.,издадено от „А“ЕООД в уверение,че М. И. Ц. не дължи парични суми и
няма задължения по договор за предоставяне на поръчителство от 25.01.2022
г.
Според удостоверение от 02.07.2024 г.,издадено от
„К“ЕАД,задълженията на М. И. Ц. по договор за заем от 25.01.2022 г. са
напълно изплатени.
Приет е договор за предоставяне на поръчителство от 25.01.2022
г.,сключен между „А“ЕООД и М. И. Ц. при уговорено възнаграждение за
поръчителя в размер от 5218,96 лева.
По делото са представени общи условия на „К“ЕАД по договори за
предоставяне на кредити.
Видно от договор за потребителски кредит № ****,сключен на
25.01.2022 г. между „К“ЕАД,като заемодател,и М. И. Ц.,като
заемополучател,страните са постигнали съгласие заемната парична сума да
възлиза на 5500 лева,размерът на застрахователната премия е 723,48
лева,кредитът подлежи на връщане на 24 месечни вноски.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи :
По иска с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,предявен от М. И. Ц. срещу „К“ЕАД :
Софийският районен съд счита,че за ищеца Ц. е налице правен интерес
от предявяване на исковата претенция за прогласяване недействителност на
договора за заем независимо от това дали са заплатени всички парични суми
по договора за заем. В хипотезата,когато страна по договорно
правоотношение твърди,че договорът,който е сключила, е
недействителен,тази страна има правен интерес от прогласяване
недействителност на договора,защото по този начин би могло да бъде
установено в отношенията между страните дали договорът би могъл валидно
да породи правни последици. В тази насока следва да бъде отчетено,че
недействителността на договора е най-тежкият порок на договорното
правоотношение и страната по договора би могла да се позове на тази
недействителност като наличието на изпълнение на задължения не препятства
възможността страната да упражни правото си да претендира прогласяване
недействителност на договорното правоотношение. Така мотивиран,съдът
приема,че искът за прогласяване недействителност на договора за паричен
заем е допустим за разглеждане.
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на
обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да
породи правни последици,т.е. порокът е толкова съществен,че договорът не би
могъл да породи права или задължения за сключилите го страни. В настоящия
случай сключеният между страните договор е със страна заемополучател
физическо лице,поради което при съобразяване легалната дефиниция на
понятието потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да се
счете,че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (
ЗПК ). Съгласно чл.22 от ЗПК са регламентирани хипотезите,когато договор за
потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е
допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на
разходите. Цитираната разпоредба на чл.22 от ЗПК регламентира,че е
недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени
предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и
т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата
сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на
договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за основателни
доводите на ищеца Ц. чрез процесуалния му представител относно това,че е
нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,в която насока съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че ответникът е посочил размер на ГПР от
34,36 % и годишен лихвен процент от 29,90 %,но при посочването им не са
взети предвид дължимите парични суми по договора за
поръчителство,сключен на същата дата като договора за заем. Съдът
намира,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на
разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за
3
заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява
неточно,а това обосновава извод за недействителност но договорното
правоотношение. Съдът счита,че по този начин се достига до нарушаване на
закона като чрез посочване на годишен процент на разходите,в който не са
включени дължими по договора за поръчителство суми годишният процент на
разходите се явява изчислен погрешно,а при тяхното включване се надвишава
предвиденият съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК максимум. Съдът намира,че целта на
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК е да гарантира,че размерът на задължението
по договора за потребителски заем не би могло да нараства
прекомерно,поради което нарушаването на императивната забрана относно
общия размер на дълга влече като последица недействителност на заемното
правоотношение независимо дали е реализирана хипотеза,при която не е
отчетена дължимост на парична сума по договора за заем или не е взета
предвид парична сума,дължима по друг договор,какъвто е настоящият случай
– по договор за поръчителство. Легалната дефиниция на понятието общ разход
по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според
легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. По изложените съображения и като взе
предвид,че при изчисляване годишния процент на разходите не е включена
парична сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно
възнаграждението по договора за поръчителство,съдът приема,че годишният
процент на разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна
последица недействителността на договорното правоотношение по договора
за заем,т.е. предявената от ищеца Ц. искова претенция за прогласяване
недействителност на договор за потребителски кредит се явява доказана по
основание и подлежи на уважаване. Неоснователен се явява доводът на
ответника,че ГПР не е посочен неточно,защото договорът за поръчителство е
сключен с търговско дружество,различно от дружеството заемодател. Съдът
намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата
максимум не се допуска нито чрез начисляване на парични суми по договора
за заем,нито чрез пораждане на задължения по друг отделен договор,какъвто е
настоящият случай. С оглед обстоятелството,че чрез сключване на договора за
поръчителство за заемополучателя възникват задължения освен по договора
за заем и възнаграждение по договора за поръчителство в размер от 5218,96
лева,т.е. в размер на парична сума,близко по размер до заемната парична
сума,то налице е нарушение на императивната правна норма на чл.19,ал.4 от
ЗПК,а ГПР се явява посочен неточно. Макар ответникът да твърди,че
договорната клауза за осигуряване на обезпечение се явява индивидуално
договорена,а предвид индивидуалната й уговореност задължението по
договора за поръчителство не се включва в общия разход по
4
кредита,ответникът не е провел доказване,че клаузата е индивидуално
уговорена. Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза не
е индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал доказателства
клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно
правоотношение,а същевременно тази клауза е предвидена в договора,поради
което съдът намира,че дружеството ответник обичайно предлага тази
договорна клауза на лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен
заем,респективно не е налице индивидуално договаряне. В тази насока съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита
на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват
индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни
същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят
правни последици. По изложените съображения и като взе предвид,че при
изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична
сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно възнаграждението
по договора за поръчителство,съдът приема,че годишният процент на
разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна последица
недействителността на договорното правоотношение по договора за заем,т.е.
предявената от ищеца Ц. искова претенция за прогласяване недействителност
на договор за заем е доказан по основание.
Софийският районен съд счита,че предявеният от ищеца Ц. иск за
прогласяване недействителност на договор за поръчителство,сключен с
ответното дружество е допустим,а разгледана по същество,исковата
претенция се явява основателна. Всяка страна по договорно правоотношение
може да предяви иск за прогласяване неговата недействителност, тъй като ако
страна по договора счита,че същият не би могъл валидно да породи
възникване на права и задължения,тази страна има интерес от прогласяване
недействителността на договора,за да не изпълни свое договорно задължение
или за да претендира връщане на даденото по недействителния
договор.Когато страната се позовава на недействителност на договорно
правоотношение,страната разполага с иск за прогласяване договора за
недействителен и има правен интерес от предявяване на този иск.
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно
правоотношение е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,които
водят до невъзможност за страните валидно да възникнат права и задължения.
Съдът извършва преценка към момента на сключване на договорното
правоотношение дали договорът е действителен или е налице порок,който
обуславя неговата недействителност. Софийският районен съд приема,че
сключеният договор за поръчителство между страните в производството се
явява недействителен и исковата претенция за прогласяване неговата
недействителност подлежи на уважаване. При сключване на договор за
потребителски заем Закона за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира
чрез императивни разпоредби условията,на които заемното правоотношение
следва да отговаря,за да бъде действително. Тези разпоредби са предвидени за
предоставяне защита на потребителя,който е икономически по-слабата
страна,за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия размер на
дълга,както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя към
сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за общия
размер на задължението,което поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при
5
сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния
процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната
парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не могат да
уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които нарушават
установената горна граница на ГПР. Съдът намира,че се явява недействителна
и договореност,според която възникват задължения по друго отделно
правоотношение,ако като краен резултат общият размер на
задължението,което възниква за заемополучателя потребител би надвишавало
императивно регламентирания съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК максимум. В
настоящия случай ищецът Ц. в един и същи ден – на 25.01.2022 г. е сключил
два договора – за паричен заем при заемна парична сума от 5500 лева и за
поръчителство при възнаграждение,дължимо в полза на поръчителя в размер
от 5218,96 лева. Съдът счита,че макар да са сключени два отделни договора,то
договорът за поръчителство се явява недействителен,защото чрез сключването
му се достига до нарушаване на императивна правна норма,установена в полза
на потребителя,съответно този договор нарушава законът. С оглед това,че чрез
приемане на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК се цели предоставяне защита
на заемополучателя потребител чрез регламентиране на максималния размер
на дължимата парична сума над заемната парична сума,съдът приема,че
противоречи на закона уговаряне на допълнително дължими парични суми
както по договора за заем,така и по друг договор. Допълнителен аргумент,за
да бъде счетено,че договорът за поръчителство е недействителен е и
наличието на уговорена дължимост на възнаграждение по договора за
поръчителство независимо дали заемополучателят би допуснал неизпълнение
на договорните си задължения по договора за заем. Софийският районен съд
приема,че уговаряне на възнаграждение по договор за поръчителство
независимо от това дали заемополучателят по договора за паричен заем би
допуснал неточно изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за
връщане на заемната парична сума представлява нарушение на принципа на
добросъвестност,с оглед което договорът за поръчителство е недействителен и
не би могъл валидно да породи последици. Отделно от това,подобна уговорка
води до очевидна нееквивалентност на насрещните престации,която е в ущърб
на физическото лице потребител. Така мотивиран,съдът намира,че договорът
за поръчителство,при който е уговорено възнаграждение за дружеството
поръчител независимо дали поръчителят ще изпълни вместо заемополучателя
по договора за заем се явява недействителен и искът подлежи на уважаване.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция,предявена от
ищеца Ц. с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е доказана по
основание,а и по размер и следва да бъде уважена изцяло в предявения в
настоящото производство размер от 2 лева,като частичен иск от 4000 лева.
Когато е предявена искова претенция с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,страната ищец е длъжна да докаже факта на плащане,а в тежест на
ответника е възложено доказването,че има основание да получи плащането.
Съдът приема,че ищецът Ц. е доказал,че е заплатил сума в размер от 2 лева,в
която насока съдът взе предвид представеното удостоверение за липса на
задължения по договора за поръчителство,защото е погасил изцяло
дължимите по договора за поръчителство парични суми. Съдът намира,че
ответното дружество не е доказало да има основание да получи плащането. В
хипотезата,когато парична сума е заплатена по недействителен
6
договор,плащането е реализирано при начална липса на
основание,респективно платената по недействителен договор парична сума
подлежи на възстановяване. Софийският районен съд,отчитайки уважаването
на иска за прогласяване недействителност на договора за поръчителство
приема,че липсва основание за реализиране на плащането на възнаграждение
по договора за поръчителство,поради което и искът следва да бъде уважен
пълния предявен размер от 2 лева. Съдът,съобразявайки първоначалното
предявяване на иска като частичен за сумата от 1 лева,приема,че законна
лихва следва да бъде присъдена върху сумата от 1 лева,считано от
предявяване на иска,а върху разликата над 1 лева до 2 лева -считано от
увеличение на исковата претенция по размер.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 458,94 лева. Съдът приема,че в полза на адв.Д.
М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 720 лева
при съобразяване представения договор за правна помощ,от който се
установява,че е предоставена правна помощ безплатно,както и с оглед
наличието на доказателства към договора за правна помощ,че адвокатът е
регистриран по ЗДДС. За да определи възнаграждение в посочения
размер,съдът отчете цената на всеки от исковете,наличието на утвърдена
съдебна практика по тези искове,провеждането на едно съдебно заседание,в
което делото е разгледано в отсъствие на ищеца и неговия пълномощник по
тяхно искане,както и взе предвид постановеното от СЕС решение по дело С-
438/2022 г.,според което национална правна уредба,която предвижда
минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение нарушава
правилата на конкуренцията и не би могла да бъде обвързваща за съда.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявен иск с правно
основание чл.26 от ЗЗД,вр.чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК от М. И.
Ц.,ЕГН **********,с адрес гр.С против „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С (сграда А),ет.4,Б Б,представлявано от С Я,договор за
паричен заем № ****,сключен на 25.01.2022 г.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявен иск с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД от М. И. Ц.,ЕГН **********,с адрес гр.С против
„А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С ( сграда А
),ет.4,Б Б,представлявано от И Ш,договор за предоставяне на поръчителство
от 25.01.2022 г.,сключен за обезпечаване на задължения по договор за
потребителски кредит № **** от 25.01.2022 г.
ОСЪЖДА „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С ( сграда А ),ет.4,Б Б,представлявано от И Ш да заплати на основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на М. И. Ц.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 2
лева ( два лева ),предявена като частичен иск от 4000 лева – платена без
основание,ведно със законната лихва върху главница от 1 лев,считано от
предявяване на иска – на 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на
7
вземането,а върху увеличения размер – за разликата над 1 лев до 2
лева,считано от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С (сграда А),ет.4,Б Б,представлявано от С Я и „А“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С ( сграда А ),ет.4,Б Б,представлявано от И
Ш,да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. И.
Ц.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 458,94 лева ( четиристотин
петдесет и осем лева деветдесет и четири стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С (сграда А),ет.4,Б Б,представлявано от С Я и „А“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С ( сграда А ),ет.4,Б Б,представлявано от И
Ш,да заплатят на адвокат Д. М. М.,с адрес гр.С,сумата от 720 ( седемстотин и
двадесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8