№ 1028
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110133172 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 33172 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 12465/10.06.2021г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение от 12.02.2021г. по ч.гр.д.
№ 59841/2020г. на СРС.
Ищецът „*** (***)“ ЕАД чрез юрк. Г.С. е предявил срещу ответника В.
Д. Ф. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
1118,62 лева - главница по Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна/картова сметка от 21.08.2009г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (30.11.2020г.) до окончателното ѝ изплащане;
13,74 лева - лихва за забава за периода 01.11.2020г.-26.11.2020г.;
При условията на евентуалност (ако исковете по чл. 422 ГПК бъдат
отхвърлени изцяло или частично като неоснователни), то се предявяват
осъдителни такива за същите суми.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството,
че сключил с ответника Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна/картова сметка от 21.08.2009г., по силата на който му бил
отпуснат заем в размер на 1250,00 лева. Дължимата лихва за ползваната част
от него била стойността на банковия ресурс с добавка от 4,95% годишно.
Когато на датата на падежа по сметката нямало достатъчно средства за
заплащане на лихвата, тя се погасявала служебно за сметка на неизползвания
овърдрафт. Когато нямало и такъв, то се формирал неразрешен овърдрафт,
върху който се плащала лихва с наказателна надбавка от 10 пункта. Заетата
сума била отпусната на заемополучателя. Когато по сметката не постъпвало
един календарен месец трудово възнаграждение, това се смятало за
неизпълнение. Ответникът не заплатил дължимите месечни вноски с падежи
в периода 01.09.2019г.-01.08.2020г., поради което всички суми по кредита
били обявени за предсрочно изискуеми. За това обстоятелство ответникът
следвало да се счита за уведомен, тъй като му било изпратено писмо,
останало неполучено поради това, че не било потърсено от адресата. Дори и
това да не било така, предсрочната изискуемост можело да се обяви на
длъжника и с исковата молба. Тя била настъпила на 07.08.2020г. За
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Д. Ф. чрез адв. Б. Т. - АК-
София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 62237/30.09.2021г. на СРС,
с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Сочи, че наличието на
дълг се дължи на злоупотреба от страна на ищеца с недостатъчната правна
култура на ответника, у когото било породено убеждението, че вземанията,
погасени по давност към 05.04.2017г., са отписани от ищеца. В тази връзка
той осигурил постъпление от 1768,93 лева по сметката си, с което считал, че
погасява задълженията си по договора. За периода от м.05.2017г. до м.
2
07.2020г. банката не го била уведомявала за каквито и да било претенции от
своя страна. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ответникът не се явява, като или се представлява от адв. Т., или не изпраща
представител. Депозирани са писмени бележки, вх. № 20872/04.02.2022г. на
СРС. Доколкото съдът не е давал възможност за депозиране на писмени
бележки, а същите, ведно с приложените към тях документи, са подадени след
приключване на последното заседание по делото, в което е даден ход и са
приключили устните състезания, при положение, че не се обосновава и
доказва наличие на основание за отлагане на съдебното заседание по чл. 142,
ал. 2 ГПК, то същите не следва да бъдат вземани предвид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, предоставянето на
съответната сума по уговорения от страните начин и задължаване на
ответника да я върне, както и възникване на задължения за извършване на
свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в това число и
възникването на задължения за заплащане на лихви и неустойки. В тежест на
ищеца е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че
клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни, както и
че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици. Същото се отнася и до
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Страните по делото не спорят, а и това се установява от представените
по делото писмени доказателства, че между тях е сключен Договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 21.08.2009г.
и параметрите на същия.
Видно от находящото се на л. 101 Писмо, изх. № 39930/04.04.2017г. на
"*** (***)" ЕАД, към м.03.2017г. дългът на ответника Ф. във връзка с
договора възлиза на 2389,75 лева. Видно от Писмо, вх. № 742/10.05.2017г. на
"*** (***)" ЕАД, депозирано от В.Ф., и приложената към него вносна
бележка, същият е внесъл за задълженията си по договора сумата от 1768,93
лева. За останалите суми, посочени от него като лихви, в размер на 620,82
лева и с падеж до м.06.2014г., е направил възражение за погасяване по
3
давност. Вземайки предвид приложеното извлечение от движението на суми
във връзка с договора, съдът намира, че това възражение за давност е
породило действие. Така към 10.05.2017г. са погасени всички посочени като
дължими към банката суми - една част посредством плащане, а друга - по
давност (620,82 лева + 1768,93 лева = 2389,75 лева). При това положение
липсват суми, които да съставляват ползван по картата овърдрафт. Видно от
справката на л. 97 от делото, след м. 06.2014г. няма каквито и да е теглени
суми от картата, като всички начисления в тежест на ответника са лихви и
такси. Лихви, съобразно клаузите на договора, следва според съда да се
дължат само върху използван овърдрафт, съответно непогасен такъв. При
положение, че всички дължими суми по картата са погасени на 10.05.2017г.,
то липсва основание за банката както да начислява лихви, така и да
претендира плащането им от ответника. Ирелевантно е дали по сметката на
ответника е постъпвало или не трудово възнаграждение, тъй като това
обстоятелство има отношение към прекратяване на обслужването на картата,
съответно разваляне на договора, а при положение, че няма непогасен
овърдрафт, не би могло да води до други неблагоприятни за ответника
последици. Суми за такси не са предмет на делото, а и договорът не
предвижда капитализирането им, за разлика от лихвите (арг. чл. 4.4).
Доколкото вещото лице по делото е обосновало заключението си на различна
методика за изчисляване на дължимите суми, съответно не е взело предвид
горните съображения, които съставляват по своя характер правни изводи, то
заключението му не може да послужи като доказателство за дължимостта на
претендираните суми или част от тях и е безпредметно да бъде обсъждано
подробно.
По изложените съображения както главните искове, така и предявените
при условията на евентуалност такива, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло. При липса на установени като дължими главници, то
няма основание за начисляване на лихви.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ответникът. Същият обаче не е заявил претенция
за разноски до момента, в който е съществувала процесуална възможност за
това, включително за част от разноските доказателства са представени след
приключване на производството по делото, поради което такива не следва да
му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "*** (***)" ЕАД, ЕИК *********, срещу
В. Д. Ф., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца,
както следва:
4
1118,62 лева - главница по Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна/картова сметка от 21.08.2009г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (30.11.2020г.) до окончателното ѝ изплащане;
13,74 лева - лихва за забава за периода 01.11.2020г.-26.11.2020г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от "*** (***)" ЕАД, ЕИК *********, срещу
В. Д. Ф., ЕГН **********, при условията на евентуалност осъдителни искове
с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите посочени по-горе суми.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5