Определение по дело №301/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 313
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20201800500301
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 15.06.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:               ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

               РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 301 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

 

Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от П.н.Р.Б. срещу определение № 196 от 10.03.2020 г., постановено по гр. д. № 458/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 21 от 23.08.2019 г. по същото дело по описа на районния съд в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно районният съд е изчислил размера на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, които да бъдат възложени в тежест на ответника, като счита, че с оглед уважената част от иска дължима е само сумата от 166. 00 лева, а не определените от съда 370.00 лева. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на нов акт по молбата по чл. 248 ГПК на частния жалбоподател, с който да се измени решение № 21 от 23.08.2019 г. по гр. д. № 458/2018 г. по описа на РС– гр. Сливница в частта за разноските, като в тежест на Прокуратурата се възложи само сумата от 166. 00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца.

Ответника по частната жалба не изразява становище.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, намира следното.

Частната жалба е допустима, а по същество – основателна.

Районен съд – гр. Сливница е сезиран с предявен от И.Ж.Г. против П. н. Р Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение по досъдебно производство № 332/2010 г. по описа РУП – гр. Сливница, пр. пр. № 853/2010 г. по описа на РП – гр. Сливница, поддържано в хода на н.о.х.д. № 90/2011 г. по описа на РС– гр. Сливница, приключило с влязла в сила на 18.12.2013 г. присъда, с която ищецът е признат за невиновен в извършване на престъплението, предмет на обвинението, и оправдан.

С решение № 21/23.08.2019 г., постановено по гр. д. № 458/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница, искът е бил уважен за сумата от 2 000 лева, а за разликата над присъдените 2 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева - отхвърлен. С решението съдът е присъдил разноски на ищеца в размер на 370. 00 лева за адвокатско възнаграждение и 10. 00 лева за държавна такса.

В срока за обжалване на решението ответникът е поискал изменението му в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение с възражение срещу размера, който районният съд е определил за дължим от ответника.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е отхвърлил молбата на ответника.

Този извод на районния съд е неправилен.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В настоящия случай искът е уважен за 2000 лева от общо претендираните 10 000 лева. Ищецът е упълномощил за производството адвокат Е. Н., комуто, видно от договора за правна защита и съдействие (л. 10 от делото на районния съд), е заплатил в брой и изцяло възнаграждение от 850. 00 лева (което е само с 30. 00 лева над минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). При този изход на спора в полза на ищеца е възникнало срещу ответника вземане за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 170. 00 лева.

Ето защо неправилно районният съд е определил размера на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, които трябва да бъдат понесени от ответника.

По тези съображения въззивният съд следва да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови на основание на чл. 248, ал. 1 от ГПК изменение на решение № 21 от 23.08.2019 г. по гр. д. № 458/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница в частта за разноските, като осъди П. н. Р Б. да заплати на ищеца сумата от 170. 00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  определение № 196 от 10.03.2020 г., постановено по гр. д. № 458/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание на чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 21/23.08.2019 г., постановено по гр. д. № 458/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ищеца И.Ж.Г., като ОСЪЖДА П. н. Р Б. да заплати на И.Ж.Г., ЕГН: **********,***, сумата от 170. 00 (сто и седемдесет) лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предложение 1 ГПК пред Върховния касационен съд на Р България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: