Р Е Ш Е Н И Е
№….........../24.09.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12060 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Х.Г.Д., ЕГН **********,***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), чл. 10а, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1870,92 лв.,
представляваща неизплатен остатък от главница по договор за паричен заем №
2572650/06.06.2016 г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 01.03.2017 г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 30.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 27 лв., представляваща неизплатен
остатък от такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 998,74 лв., представляваща неизплатен
остатък от неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, начислена за периода от
07.07.2016 г. до 08.12.2016 г., сумата от 351,56 лв., представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода от 08.07.2016 г. до 30.04.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 6120/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в
исковата молба, на 06.06.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в
качеството му на заемодател, и Х.Г.Д. – заемополучател,
е сключен договор за паричен заем № 2572650 при Общи условия, по силата на
който заемодателят е предоставил на заемополучателя
сумата от 2500 лв. срещу насрещното задължение на последния да върне
отпуснатите средства, ведно с договорна лихва от 241,83 лв. при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора, или общо 2741,83 лв., платими на 13
двуседмични погасителни вноски в размер на 210,91 лв. всяка от тях, при падеж
на първата вноска - 23.06.2016 г., и краен срок на договора - 08.12.2016 г. Ищецът
поддържа, че в договора е уговорено при забава на плащането на погасителните
вноски с повече от 30 календарни дни заемополучателят
да дължи такса за разходи за събиране на просроченото вземане, представляващи
разноски за изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и лични посещения на адрес, в размер
на по 9 лв. за всеки 30-дневен период, но не повече от 45 лв. Излага, че при
тези условия на ответника е начислена
такса в размер на 45 лв. Твърди още, че заемополучателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция при определени условия.
Поради неизпълнение на това задължение, на същия е начислена неустойка в размер
на 1129,83 лв., плащането на която е разсрочено и включено в погасителните
вноски по кредита. Излага, че ответникът дължи също и обезщетение за забава в
размер на 351,56 лв., начислено за периода от 08.07.2018 г. до 30.04.2018 г. Поддържа,
че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 1020 лв., с която
сума са погасени частично задълженията му за неустойка (131,09 лв.), такса
разходи (18 лв.) и главница (629,08 лв.) и изцяло задължението му за заплащане
на договорна лихва (241,83 лв.), като неизплатени са останали следните суми:
главница в размер на 1870,92 лв., неустойка в размер на 998,74 лв., такса
разходи в размер на 27 лв. и обезщетение за забава от 351,56 лв. Твърди, че по
силата на приложение № 1 от 01.03.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. „Изи
Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на ищеца
вземането за главница по договора за заем, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е уведомен с получаването на
препис от исковата молба. Излага, че за неизплатени суми по договора за заем е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По тези съображения моли да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение. Претендира и присъждане на сторените разноски за заповедното и
исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, с която поддържа исковата молба и направеното в нея искане, и
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва действителността на договора за заем с твърдения, че
същият не е подписан от представляващия и управляващ дружеството – заемодател,
към момента на сключване на договора. Оспорва валидността на цесията, както и
действието й по отношение на длъжника поради ненадлежното му уведомяване.
Счита, че договорът за кредит не отговаря на установените в ЗПК изисквания,
доколкото не е посочена методиката за изчисляване на лихвения процент и не е
ясно как е формиран размерът на погасителната вноска. Намира, че претендираните
от ищеца лихви и неустойка са прекомерни и противоречат на добрите нрави.
По
изложените аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.
В отрито съдебно
заседание особеният представител поддържа отговора на исковата молба и формулираното
искане по същество.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото
са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно
решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК. Последните се
установяват от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 6120/2018
г. по описа на Районен съд – Варна, от които е видно, че въз основа на подадено
на 30.04.2018 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Х.Г.Д. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания
едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните
искове, предмет на настоящото производство.
Основателността на предявените искове е
обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и ответника по процесния договор
за заем, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора, наличието
на уговорени между страните клаузи за начисляване на такса разходи при забава
ма ответника и неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение в полза на заемодателя, настъпила изискуемост на
задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите, както и наличието
на валидно сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца, и уведомяването на длъжника за
това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение.
Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна
легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да
обсъди събраните в тази връзка доказателства, респективно да се произнесе по
наведените от ответната страна възражения, касаещи валидността на прехвърлянето
и неговото действие по отношение на длъжника.
От
съдържанието на представения рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 16.11.2010 г. (л. 9 и сл.) се установява, че цедентът - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.“ ЕАД, непогасените изискуеми
вземания, произтичащи от договорите за потребителски кредит, посочени като общ
размер в приложение № 1 - неразделна част от договора, който включва всички
непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви към датата на
подписване на приложението (арг. от т. 2.1 във вр. т. 2.3. от договора). По делото е представено
въпросното приложение № 1 (л. 14), в което под № 294 е посочен договор № 2572650
от дата 06.06.2016 г. с длъжник Х.Г.Д. и е отразена
общо дължима сума по кредита в размер на 3871,66 лв.
Съдът намира, че така описаният договор е валиден и същият е породил правно
действие между съконтрагентите, а доводите на особения
представител на ответника в обратна насока са недопустими. Длъжникът по
прехвърлените вземания не е страна по договора за цесия, поради което релевираните от него възражения, свързани с действието на
сделката между страните, са лишени от правен интерес, респективно се явяват
недопустими. Отделно от това, същите са и неоснователни, тъй като са обосновани
на твърдения за противоречие на договора за цесия с изискванията на ЗПК (в т.ч.
изисквания за размера на шрифта), които касаят договорите за кредит, а не прехвърлителните сделки. Единственото изискване, което
специалният закон предвижда по отношение на прехвърлянето, е такава възможност
за промяна в титуляря на вземанията по потребителския договор да е предвидена в
неговите клаузи (чл. 26, ал. 1 ЗПК), каквато в случая е налице – арг. от чл. 10 от договора за заем.
Възраженията на ответника за ненадлежното му уведомяване също са
неоснователни. На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по
отношение на длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД (респ. чл.
26, ал. 4 ЗПК) и съдебната практика по нейното приложение, която
настоящият съдебен състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015
год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника
следва да се осъществи от цедента, като няма пречка
същият да упълномощи изрично цесионера за това
действие. Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото
в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №
12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер) е
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия с изрично писмено пълномощно (л. 17). В същото е посочено, че
„Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава
„А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на
дружеството, цедирани с рамковия договор от
16.11.2010 г.
Ищецът, действащ в качеството му на пълномощник на кредитора, е изпратил
до ответника два броя уведомителни писма (л. 18 и 20) за извършеното
прехвърляне на вземанията. Във връзка тяхното връчване по делото са представени
известие за доставяне (л. 19), ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена,
както и обратна разписка към товарителница № 67914887 (л. 21), в която е
отразено, че на посочения адрес не е открит никой. От тези документи не може да
бъде направен обоснован извод за получаването на съобщението от длъжника преди
завеждане на делото, поради което и с оглед цитираната по-горе съдебна практика,
съдът намира, че уведомяването е надлежно осъществено с получаването на препис
от исковата молба, ведно с приложенията към нея, тоест на 18.01.2019 г. (л. 71).
Отделно от гореизложените съображения, според съдебната практика
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на процеса,
нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът счита за
неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване
на длъжника за извършената цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията –
предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника
(ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът
(ищец) се явява негов кредитор за вземанията, предмет на процесния договор.
От
съдържанието на приложения договор за паричен заем № 2572650 от 06.06.2016 г. (л. 4 и сл.) се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, е предоставило в заем на Х.Г.Д. – заемател, сумата от 2500 лв., срещу насрещното негово задължение
да върне сума в общ размер на 2741,83 лв., включваща предоставените парични
средства и фиксирана възнаградителна лихва, при годишен лихвен процент (ГЛП) от
35 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 40,20 %, на тринадесет двуседмични погасителни вноски,
всяка от които в размер на 210,91 лв., с падеж на първата вноска - 23.06.2016
г. и на последната – 08.12.2016 г.
Така
описаното съдържание на потребителския договор съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски по кредита,
поради което съдът приема, че в същия е инкорпориран погасителен план по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а възраженията на ответника в обратна
насока за неоснователни. Законът предвижда задължение на кредитора да
предостави на потребителя информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК при
поискване и по време на изпълнението на договора, тоест липсата на посочената
информация към момента на сключване на сделката не се отразява на нейната
действителност. Освен това в случая не са налице данни за подобно последващо поискване
на въпросната информация.
Приобщен към
доказателствения материал по делото е и оригинал от договора (л. 113), от който
е видно, че са спазени изискванията на ЗПК за размер на шрифта.
Съдът намира
за недопустими възраженията на особения представител на ответника за липса на
представителна власт на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД към момента на сключване на договора,
доколкото само представляваното търговско дружество би могло да се позове на
този факт. Според решение № 291 от 02.08.2011г. по гр.д. №
959/2010 г., IV ГО на ВКС, „Юридическото лице е обвързано от действията
на представляващия го. Когато между представляван и представител няма спорове
относно предмета и обема на представителната власт, то насрещната страна по
договора или трето лице, не може да предизвиква такива спорове, като черпи
права за себе си. Обратното разбиране противоречи на вложения от законодателя
смисъл в института на представителството и последиците за страните по договора,
по който има действия чрез представител, както и на справедливостта и добрите
нрави“. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща висяща недействителност на извършените сделки без
представителна власт, на която недействителност може да се позове само лицето,
от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение
№ 5/2014 г., ОСГТК на ВКС.
Според чл. 3,
ал. 1 и ал. 2 от договора с подписването му страните се съгласяват да се
рефинансира друг заем между тях по договор № 2490213 с изискуеми задължения по
него в размер на 868,35 лв., като от заемната сума заемодателят прихваща
старото задължение на заемателя и последното се
погасява изцяло, а остатъкът от заеманата сума се изплаща на заемателя, за което договорът има силата на разписка.
Предвид цитираната клауза и доколкото договорът е подписан от ответника
и подписът му не е оспорен в настоящото производство, съдът приема, че кредиторът
е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата от 2500 лв. по уговорения
начин. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че са извършени частични
плащания по кредита. Следователно за ответника е възникнало насрещното
задължение да върне заетите средства на посочения падеж.
От приетото
и неоспорено от страните заключение на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като
правилно и обосновано, се установява, че по договора за извършени плащания, с
които са погасени частично задълженията по кредита, в това число задължението за
главница в размер на 629,08 лв., респективно неизплатеният остатък възлиза на претендираната
сума от 1870,92 лв. Изискуемостта на това вземане е настъпила с изричане
крайния срок на договора, тоест на 08.12.2016 г., поради което предявеният
установителен иск за главница по договора за заем е основателен и следва да
бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед доказаната от съдебно-счетоводната експертиза забава на ответника
при изплащане на задълженията по кредита (съгласно приложение № 1 към
заключението, отразяващо датите на извършените плащания), на основание чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Според експертното заключение за исковия период от 08.07.2016 г. до
30.04.2018 г. лихвата за забава е в размер на претендираната сума от 351,56 лв., поради което и
акцесорният иск за мораторна лихва следва да бъде изцяло уважен.
Освен
исковете за главница и обезщетение за забава, предмет на разглеждане в
производството са също и обективно кумулативно съединените с тях установителни
искове за вземанията на ищеца за начислена такса и неустойка по кредита. За да
се произнесе по същите, съдът взе предвид възраженията, изложени в отговора на
исковата молба, както и обстоятелството, че правоотношението, възникнало по
силата на процесния договор за потребителски кредит, се регулира от нормите на ЗПК,
които са императивни и за спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 ГПК и т. 1 от Тълкувателно
решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразявайки
това, съдът намира следното:
По отношение на вземането за такса разходи за
събиране на просрочени вземания:
Според чл. 16, ал. 2 от договора, заемателят
заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата за таксите на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване
на сделката. Въпросната Тарифа е приобщена към доказателствения материал по
делото (л. 100). Според нейното съдържание при забава в плащането на погасителна
вноска с повече от 30 дни се начисляват разходи за събиране на вземането,
изразяващи се в изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адреса
на потребителя, като общият размер на начислените разходи не може да надвишава
сумата от 45 лв.
Обсъжданата уговорка съдът намира за нищожна, на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като противоречи на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК и максимално предвидения праг на отговорността на длъжника при допусната забава,
установен в ал. 2 от същата разпоредба, до размер на законната лихва. Доколкото
в полза на ищеца не е възникнало вземане срещу ответника за начислената такса
въз основа на недействителна клауза от договора, предявеният установителен иск с
предмет неизплатения остатък от тази такса в размер на 27 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на вземането за неустойка:
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за заем, заемателят
се задължава в тридневен срок от подписването му да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения, а именно: поръчителство на две физически лица,
които да отговарят на определени изисквания за трудова ангажираност, получавани
доходи и кредитна история, или банкова гаранция за дължимата сума по кредита
със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора. При неизпълнение на
това задължение, заемателят дължи неустойка в размер
на 1129,83 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски,
като към всяка от тях се добавя сумата от 86,91 лв.
На първо място, така уговорената неустойка е нищожна, на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, предвиждаща
задължение на кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди
предоставянето на кредита. В действителност посочената клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, като води до
неоснователно увеличаване на размера на неговите задължения.
Отделно
от това, неустойката обезпечава изпълнението на допълнително задължение, което
не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на основното задължение
на потребителя за връщане на заетата сума, и размерът й почти се равнява на половината
от чистата стойност на отпуснатия кредит. По тези аргументи съдът намира, че разглежданата неустойка е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД,
тъй като води до свръхобезпеченост на кредитора и
създава предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Същата излиза извън
присъщите й обезпечителната, обезщетителна и
наказателна функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на
принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
Нещо повече -
предвид размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на обезпечението,
и множеството условия, на които трябва да отговаря то, очевидно крайната цел на
кредитора от включване на тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението
на задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която
следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за
максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че неустойката се дължи при
неизпълнение на задължението (тоест след възникване на правоотношението по
договора), а изплащането й е разсрочено и включено във вноските по погасителния
план, изготвянето на който логически предшества сключването на договора.
Изложеното
обуславя извод за неоснователност и на установителния иск с предмет неизплатената
част от обсъжданата неустойка в размер на 998,74 лв.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 745,36
лв. за сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно
с уважената част от исковете, при обща размер на разноските по делото от 1089,36
лв., от които 159,88 лв. за държавна такса (л. 29), 200 лв. за депозит за вещо
лице (л. 82), 630,48 лв. за депозит за особен представител (л. 61) и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 78,66 лв. за сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса (64,96 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (50 лв.), съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски по
делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Х.Г.Д., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: сумата от 1870,92 лв. (хиляда осемстотин и седемдесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща неизплатен остатък от
главница по договор за паричен заем № 2572650/06.06.2016
г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с приложение № 1 от 01.03.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.04.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 351,56 лв. (триста петдесет и един лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
08.07.2016 г. до 30.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6120/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД;
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, срещу Х.Г.Д., ЕГН
**********, установителни искове с правно основание
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца по договор за паричен заем № 2572650/06.06.2016 г., сключен между ответника и „Изи
Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 01.03.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., следните суми: сумата от 27 лв. (двадесет и седем
лева), представляваща неизплатен остатък от такса разходи за събиране на
просрочени вземания, както и сумата от
998,74 лв. (деветстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и четири
стотинки), представляваща неизплатен остатък от неустойка по чл. 4, ал. 2 от
договора за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство или банкова гаранция, начислена за периода от 07.07.2016 г. до 08.12.2016 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6120/2018
г. по описа на Районен съд – Варна;
ОСЪЖДА Х.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 745,36 лв. (седемстотин четиридесет и пет лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА Х.Г.Д., ЕГН **********,***, да
заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 78,66 лв. (седемдесет и осем лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: